7 неща, които банките не искат да знаете

7 неща, които банките не искат да знаете

Image_3341095_407

Банките са сред институциите, които пазят най-много тайни на планетата и това е част от бизнеса им. А когато всичко е тайно, нищо не е тайно, казват умните хора. Затова много от хитростите на трезорите вече са известни на широката публика, но все пак още е трудно да се различи истината от легендите.

Ето няколко проверени факта, които банките в България биха се поколебали да обявят на всеослушание:

1. Кредитът не е много добра сделка
По принцип, ако има възможност, човек е добре да не взема заеми. Дори да са сравнително евтини на фона на нивата от преди няколко години, кредитите у нас все пак поддържат цена, която човек би било добре да си спести. Грубо казано, цената на заем за покупка на обикновено жилище за срок от 20-30 години излиза колкото стойността на самия апартамент, т.е. човек плаща квартирата си двойно. При по-големите потребителски заеми сумата за връщане обикновено е с 1/3 по-голяма от главницата, което също не е малко.

В политически план масовото раздаване на кредити в последните десетилетия може да се обясни със стремежа на властта по изкуствен начин да удовлетвори очакванията на хората за по-високи доходи. Когато не може по друг начин да увеличат заплатите, политиците отварят широко вратата на заемите. Но човек никога не трябва да забравя, че кредитът е потребление над възможностите и, освен ако не е за смислена бизнес инициатива или от жизнена необходимост, той не е най-добрият вариант за личните финанси.

2. В договорите има уловки
Това вече и децата го знаят. Истината обаче е, че през последните години договорите с банките у нас значително се подобриха. Въпреки това не отпада ангажиментът те да бъдат четени внимателно, ако човек не иска след време безславно да изгуби и жилището, и парите си.

3. Влоговете невинаги са изгодни
Спестяването в банка е инстинкт на всеки обикновен човек, чиито месечни приходи са повече от разходите. Парите днес обаче по правило струват много повече, отколкото утре. В средносрочен и дългосрочен план лихвата по депозитите рядко надхвърля инфлацията, което значи, че банките трудно успяват да съхранят стойността на парите във времето, а какво остава да носят печалба.

4. Добрите клиенти плащат сметките на лошите
В банковото дело има заложена дълбока несправедливост. Добрите страдат заради лошите. Когато някой не си плаща кредита, голяма част от загубата се покрива от редовните платци чрез по-високи лихви и такси. Банкерите намират това за нормално и за базисно условие за бизнеса им.

5. Лошите кредити са и заради банкерски грешки
Финансовата криза силно вдигна нивото на лошите кредити в портфейлите на банките. До голяма степен причината е неработещата икономика. В същото време банковите шефове изобщо не са невинни. Стремежът за пазарен дял и най-вече за голяма печалба преди кризата караше трезорите да отпускат заеми на неблагонадеждни във финансов план хора и фирми и така да надуват кредитния балон. Вероятно никога няма да се разбере колко едри бизнес кредита са раздадени съвсем умишлено при грубо погазване на правилата за отговорно кредитиране.

6. Банковите служители са с ниски заплати
Несметните богатства на банкерите в САЩ, които причиниха световната финансова криза, са извън всякакво съмнение. Информациите за високите заплати на банковите шефове у нас като цяло също са верни, но обикновените служители дори в най-големите трезори в страната вземат сравнително ниски заплати на фона на работата, която вършат. Касиерите и другите обикновени експерти например изобщо не са толкова добре платени, колкото хората си представят. Квалификацията им вероятно също не винаги е на високо ниво, което поражда и част от проблемите с качеството на банковото обслужване.

7. Банкерите имат дебели връзки с властта
Банковият сектор е силно привилегирован, защото връзките му с властта са много солидни. Причините са много – от това, че евентуален проблем с банковата система може да срине цялата държава, до това, че политиците са ВИП клиенти на трезорите и двете страни знаят една за друга доста тайни. Неслучайно, когато създават и прилагат законите, политиците много трудно намират баланса между своите интереси, интересите на банковия сектор и тези на обществото.

1 Comment

  1. marakaibo казва: - reply

    Да не им падаш в ръчичките на банкерите. А пък за онези лихвари с бързите кредити да не говорим-жална ти майка там

Leave A Reply

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *