19 Дни На Мокро В Океана – 19 Days Wet in The Ocean

19 Дни На Мокро В Океана – 19 Days Wet in The Ocean

Подготовката

 

 

Отдавна си мечтаех да прекося океана/който и да е/ но не ми беше изпадала такава възможност. В последно време имаше няколко оферти за прекарване на лодки от тук и там но нищo сериозно а и търсят хора които вече са го правили заради застраховката която трябва да се плати ако екипажа няма предишни пресичания. Беше ясно, че ще е зор да си намерим лодка а и лодката нямаше да е кой знае какво но и няма как да сме с претенции.

В нашата марина е офиса на една организация, която подпомага инвалиди-учат ги как да карат лодки, разхождат инвалиди из залива и се състезават. Имат няколко малки фъстъка в които аз трудно се побирам но имат и една сравнително голяма лодка с която всяка година участват на няколко регати. Е точно на тая бяхме метнали око.

Пичовете се оказаха свестни а и нашата оферта си я биваше-безплатно прекарване на яхтата, като само трябваше да подсигурят пари за храна и самолетни билети.

В продължение на 2 месеца всяка вечер оставахме след работа за да им помогнем с подготовката на яхтата за състезанието, което се провежда в средата на месец юли .После беше нашия ред-началото на Август трябваше да си я докараме обратно на Калифорнийска земя. 2 месеца минаха в инсталиране на електроника, прекарване на нова електрическа система, радар, електронна карта, някакъв електронен таралеж с антенки, който трябваше да ме намери ако цопна във водата, нова мачта, помпи, компааси………Хубава лодка беше преди да ни попадне в ръчичките. С 300 мъки и стотици часове работа на фарове успяхме да я закрепим за състезанието в последната минута-беше 2 часа сутринта. Оставаха 2 дни до старта.

Аз бях готов за пътуването! Е малко гледах, като теле но аз понякога така си гледам. Никoй от нас не го беше правил а и нямахме идея кого можем да вземем за екипаж. На когото и от приятелите си да предложех, всеки много ми се радваше но никoй не се върза. Сега реват ама това е друга тема.

Лодката я познавахме а и знаехме, че ако имаме проблем с нея вината ще е наша. Ние си играхме и дупчихме, рязахме, местихме, стягахме……….та ако клекне нещо нямаше на кого да се сърдим. Е само мачтата щеше да падне в началото но за историйката по-късно.

Имаше много неизвестни в задачата и колкото по-малко време оставаше, толкова повече неизвестни се появяваха. С екипажа беше лесно-като не искат Българи да дойдат, решихме да си вземем Хамериканци. Пуснах тук/таме по някоя идейка, че ни трябва екипаж и след 3 дни имахме около 150 предложения на пичове, които си нямат какво да правят освен да гонят вятъра. От тия 150 как избрахме най-голямото…… и аз незнам но и на това ще му дойде времето.

Една от главните неизвестни за мен беше какво да си взема за да имам поне малък шанс срещу животните плуващи около Хавай. Знаех някои неща, чел бях други а и поразпитах какво може да се очаква. Имаше какви ли не объркващи за мен отговори. Едни казваха, че нямам шанс срещу нищо над 50 килограма, други ме съветваха да си взема слаби такъми и малки примамки за да избегна кълването на големи рибоци доколкото мога. Трети/по-умните/бяха сигурни, че ще закачим нещо сериозно но не и убедени, че ще го спрем а да не говоря за докарване до лодката. Още отсега ще кажа, че май всички имаха право.

Попрегледахме си арсенала но то с гледане не става а пари няма. Трябваха ни поне 5000 каймета за да се въоръжим подобаващо но вече бяхме похарчили достатъчно за други неща и нямаше как да ми се случи да ловя с това, което искам. Смених влакната на трите си Пенн Сенатор съответно с 60,50 и 40 либри, попрегледахме пръчките, поизбрах някои от най-скапаните си силиконови пискюла но си взех и най-големите в арсенала. Беше ми яснo, че нямам големи шансове срещу сериозна риба. Това си го знаех но и идея си нямах какво ме очаква. В безиcxодицата си реших да заема една от пръчките, които се търкаляха в една от яхтите в марината. Бях писал преди време за едно малко червено пенче, което го почистих с телената четка. Е точно това грабнах-пръчка на около 20 години 180 см 20-50 либри. Макарата си е добра но освен да си простирам гащите с нея близо до Хавай за друго не става в тамошни води.

Наблъсках 4 пръчки и 2 куки за вадене на рибата в тубата с която смятах да пътуват, взех ПЕНЧЕТАТА и си помислих, че съм готов. Аз хубаво си мислех но рибоците бяха на друго мнение.

Багажа беше готов, екипажа ни чакаше вече в Хавай, лодката беше цяла или поне така ни казаха по телефона. Грабнахме си самолета и ……..ужас. Гледам аз през малкия кръгъл прозорец на малкия американски самолет и не вярвам на очите си. Няма грам слънце никъде, споглеждаме се с брата, като напикани деца майка си. 3 часа зяпах за слънце-няма и няма. Брата се нервира до степен, че му се наложи да пита това нормално ли е или само днес е така. Една дърта стюардеса беше така любезна да ни обясне, че ПОНЯКОГА било слънчево за разлика от днес. Ма какво значи понякога???? Аз съм си взел силиконови пискюли за слънчево време и тук/таме по някои за мъгла и облаци. Тая си няма и на идея колко ми е важно да знам пече ли в тоя океан или не. Който и да питах за условията в океана, всеки ми даваше различен отговор-духало, печало, валяло, риба нямало навътре а само покрай брега. Едни го мразеха, други го обожаваха.Стюардесата и идея си нямаше от риболов.

12 вечерта Калифорнийско, което е 9 вечерта Хавайско гадния малък таралясник кaцна на острова. Бяхме се разбрали с една наша приятелка, която беше на почивка там по това време да ни вземе от летището. Първи впечатления-много топло и влажно, много азиатци и много ми се бави тубата с въдиците. Чакам аз нервен до лентата с багажа, излизат какви ли не гадни куфарчета и чантички а мойта така любима туба я няма. Пуших една цигара/или май повече от една/намерихме си шофьорката/беше наела някаква малка гадост/и зачаках отново въдичките си.
Намерих си жертва. Алохаааааа бе вашта кожa къде са ми пръчките????

Той ме гледа като все едно, че разбира български. Питам го аз къде са ми пръчките а той се прави, че не ме разбира. Жертвата ми изглеждаше филипинска с някаква служебна карта на авиокомпанията с която летяхме. Обяснявам аз разпалено, че ми липсват пръчките и без тях не мърдам никъде а той мига на парцали. Е най-после се светна, грабна си радиото и промърмори нещо на техния си диалект. Малиииииии бях готов да изям тоя цветен гирлянд на врата ми, който ми окачи шофьорката само, като си представя, че ми ги няма гегите.

Брата се ухили, ухили се и дръпнатия. Ма ме гледат и ми се хилят. Ма какво толкова смешно има??? Обръщам се и какво да видя-още един дръпнат ми държи с 4 пръста тубата и ми я носи с усмивка. Бомба ми падна от сърцето, гегите са живи. От цялата работа неможах да разбера защо на това летище което е на 5 километра от Пърл Харбър работят дръпнати филипинюги. Не ми беше удибно да питам.
Грабнах си аз тубата, метнах я на гърба и си завлякох сака към малкия понтияк, който беше наела приятелката ни. Багажа не беше малко-по 60 килограма на човек. Събрахме си почти всичко в по 2 сака + прословутата туба. Малкия фъстък едва събра сакчетата и клекна до земята. Запалих си една цигарка и се загледах в тъмните Хавайски улици.
Типичното американско пейзажче-едноетажни сгради, складове и големи магистрали по които учудващо даже за мен имаше МИНИМАЛНА скорост а не максимална. Тия май за никъде не бързат тук както и се убедихме по-късно. Летището е на има, няма половин час спокойно каране от марината. Магистралата беше полупразна и наваксвахме бързо. След около 20 минути пейзажа взе да добива изглед на Златни пязъци в добрите му години-големи хотели, кафета, малки ресторанчета и шматкащи се туристи а това е добре-има ли пехотинци това значи, че си на добро място.
От дясно почнаха да се мяркат мачти на лодки, корабчета разни и големи пасажерски кютюци. От ляво на пътя си беше типичен капан за туристи. Идея си нямахме къде е лодката но съc сигурност нямаше как да забравим къде отиваме-името на марината звучеше гордо ХАВАЙ ЯХТ КЛУБ. Нямаше как да се изгубим но и намирането на този клуб не беше лесно. Завихме поне в 6 преки, които завършваха задънени в океана. Решихме проблема с включванета на нашия GPS и с навигаторските способности на брата, който освен 2 капитански права, инструкторска тапия по ветроходство и навигационни курсове имаше и огромен опит в ориентирането придобит от предишните му забавления включващи: разносвач на пици и паркиране на коли за Омни хотел в Чикаго.
Огромен хотел, здрав паркинг завършващ съc стотици метра кейове с наредени лодки, като аптекарски шишета. Добри лодки не видях за мое учудване, нито ветроходни, нито кой знае какви моторници. Почвам да се разочаровам.
Спираме пред марината, вратата заключена, звънец няма но за сметка на това има един огромен контейнер за смет точно отдясно на входа, препълнен и вонящ. Явно на тия тук не им достига мексиканска работна ръка, която да бачка за по 6 кинта на час.
Брата, като по-добре изглеждащ реши да влезе и провери кой и къде е а и най-вече къде ни е лодчицата. След 5 минути се върна ухилен до уши с капитана на лодката, който си пиел бирата в барчето на клуба. ЕЕЕЕЕЕЕ поне има кой да ни отвори лодката.

Та цъфнаха двамцата с капитана, единствения който не е инвалид от екипажа на лодката по време на състезанието. Ние сме си наред но сме само екипаж за доставка обратно до Калифорния.
Първите новини не бяха много лоши-бяха отрязали само един фал/въжето, което държи някое от платната горе на мачтата/радара показваше когато си иска и каквото си иска. Навигацията им беше гола вода в смисъл, че екрана имаше странни черни петна от водата която се мандахерцаше вътре, устройството за проследяване на паднал ЧЛЕН от лодката си пищеше постоянно, компасите /2 нормални и 2 електроника/си сочеха,  който каквото си иска с отклонение между 15 и 36 градуса, лагера на перото на кормилото/как звучи само……/тропаше яко и имало опасност да скъса кожуха, лодката течала, като пробита кофа и това беше само на пръв поглед. Добрата новина беше, че третия пират от екипажа е тук някъде, Гонел бармана през 5 минути да му долива бира но поне багажа му бил на лодката.

Яхтата вътре
Нарамихме си партакешите, нахвърляхме ги в лодкатa и се метнахме във барчето на клуба. Вихреше се луд купон с жива музика, бири, песни и танци. Спах като капан.
На сутринта имахме уговорка с нашата скромна шофьорка да пием кафе и да врътнем кратко кръгче из Хавай. Тя си тръгваше следобяд и нямахме много време, та директно ни заведе на плажа Уайкики. Готино плажче, пълно с кафета и кръчми, готини туристки, лодки и чадъри, както и най-синята вода, която бях виждал до този момент. Загнездихме се на шведска маса за закуска, струваща 12 $ на първа линия на плажа в един от най-старите и известни хотели на острова с излаз на плажа. Всичко вървеше по план с изключение, че транспорта ни си отиваше след 2 часа. Сбогувахме се с приятелката, грабнахме си задниците и директно на лодката.

Състезателите бяха там, брадясали и щастливи от 4 си място в състезанието. Трябваше да ходят на някакво представяне на лодките след състезанието-чист сеир за публиката. Това ни даваше около 4 часа свободно време за обиколка на острова и оглед на магазини и работилници, които щяха да са ни нужни за подготовката за пресичането на половината океан. Взехме eдно такси и тръгнахме на лов за кола под наем. След около 2 часа си намерихме една разтропана Кия с изгърбен мотор но сравнително добър климатик. Ако на някой му се случи да си рентва кола на Хавай избягвайте да вземате бяла Кия-брата я е карал а това никак не е добре. Той ги кара по странен начин колите под наем.

4 часа бяха съвсем достатъчни за да обиколим остров Оаху/най-населения остров/ с най-много туристически изгъзици. Хванахме магистралката, която беше пълна с мързеливи островитяни и след 1 час бяхме на другия край на острова. Малки къщурки, стари бракми на улицата, сърфисти и тесен път. Друго няма. Пейзажа варираше от отвестни скали и джунгла до равни полета пълни с крави и телета. Ма то Хавайте не било кой знае какво и се убедихме в това с една кратка обиколка. Добре беше, че видяхме ветровитата част на острова,вълните и придобихме представа какво ни чака поне 3-4 дни в океана.Постоянните ветрове там духат с около 30 до 50 километра в час и вдигат доста сериозна вълна но поне беше топло и не се очакваха никакви бури в близките 10 дни. Вечер вали и облаците идват с вятър понякога със скорост до 65 километра в час.
Това никак не ми хареса-щяхме да бухаме срещу вятъра и вълната но проблема ми беше друг. Риболова в такова време с ветроходна лодка е почти невъзможен-прекалено много е наклонена лодката,подскача и залива постоянно а и трудно може да се спре, да не говорим, че е почти невъзможно да се маневрира на заден ход ако закачим нещо по-сериозно а точно това ми беше плана.
Нужни ни бяха 50 минути за да се върнем в цивилизованата част от острова, където ни чакаше оригиналния екипаж и лодката. Одисеята започваше.
Кратко обяснение как работи факса за прогнозата за времето, сателитния телефон, както и връзката с човека на брега, който ще ни дава прогноза за това, което ни очаква в океана.
Приехме лодката, сбогувахме с с част от екипажа, който си тръгваше същия ден и се разбрахме с капитана и пича който беше наясно с електрониката да се видим на другия ден сутринта за доразяснения кое и как работи.

Яхтата вътре1
Лодката вътре а и вън приличаше на прекосила океана-пълно с платна, гумени дрехи, храна в консерви и вода. Вонеше на застояла солена вода и потни състезатели. Следващите 5 часа ги прекарахме в преподреждане по бандитски и почистване на нашия бъдещ дом в продължение на 3 седмици. Всичко, което не беше заварено, завинтено или залепено излезе на брега, сапунка на пода, стените и тавана, както и сладка баня на всичко, което можеше да държи вода-матраци, дрехи, платна, въжета…….Течеше, като спукана войнишка манерка поне от 6 места. Кратка пауза за по цигарка и атака със силикон за запушване на дупките, които незнайно кой беше оставил без да ги запълни със смола или силикон.
При подготовката на яхтата преди състезанието се наложи да дупчим много,а и не само ние. Аз лично знам за поне 8 човека, които по цял ден се разхождаха на смени с дрелки в ръце. 2 часа и едно кило силикон си отидоха но поне имахме шанс да спрем някои от течовете. Нямаше смисъл да се подрежда отначало всичко защото ни чакаше пазаруване на вода, храна, гориво, резервни части…….

Словака

Четвъртия ЧЛЕН звъни по телефона. Звучи, като нормален американец с фамилията Чернитски. Ма тоя бил от нашите бе-трето поколение словак, умен като всички от тукашния край, работлив и разберащ какво му се говори без да ми се налага да му обяснявам или повтарям повече от 3 пъти.
Нямахме много време, уговорката беше да я върнем обратно преди края на Август без да трошим много неща, да не ползваме състезателните платна а само транспортните, да не бръмчим много с моторетката и да не напъваме МНОГО лодчицата.

Покупките1
Време беше за пазаруване. Срешнахме се с четвъртия член, запалихме таратайката и газ по магазините. Чакаха ни поне 20 дни по наши сметки в океана. Сметките бяха прости-5 литра на човек на ден течности, поне 5 различни ястия, гориво за поне 2000 километра бръмчене с дизеляка, както и резервни части за всичко, което може да се поправя в океана.
Водата беше лесна-само 4 колички от големите пълни с ГАТОРЕЙД, сокове, коли и вода. Сметката беше около 750$.

Количките

Горката таратайка щяха да и се пръснат гyмите. Багажник, седалки и между тях беше пълно с шишета разни но поне пиенето беше налицe. Това беше лесната част от пазаруването. Трудното тепърва идваше-как да съберем и укрепим 150 галона или към 600+ литра с гориво при наличието на резервоaр от само 15 галона. Имахме 7 туби в лодката, всяка една от тях по 5 галона. Оставаха само към половин тон с гориво и сме готови. Проблема е че капитана и мой брат близнак е Българин и пари за глупости не дава а и инвалидите нямаха такива в повече. Всяка една туба струва 25 $ даже и с намалението, което ползваме в магазините а това беше прекалено много за нашия джоб.

Гориво, храна, вода и самолетни билети се подсигуряваха от организацията на инвалидите но това не значеше, че ще похарчим 500$ за туби вместо 10$,  които по наши сметки бяха достатъчни.

Покупките

Хамериканчетата ни гледаха, като извънземни. Те и идея си нямат какво значи eмигрант с идеи но им беше време да почнат да учат. Следваща спирка aвтомивка пълна с Хавайски дебелаци. Шефа го нямало и не знаели къде е. 5 кинта и визитна картичка на брата бяха достатъчни за да събудят интереса на най-свястно изглеждащия мияч на коли. Като се върнел шефа му щял да звънне едно телефонче.

Словака мрънка нещо на задната седалка-ловяла му се риба по време на пътуването а нямал нищо за целта. Като всеки свестен човек му дошла идея да си купи макара и разни пискюлчета и бил готов да похарчи към 600$. Ма да му имам проблема. Трябваше да чакаме мързеливия шеф на автомивката да цъфне и имахме време за разходки. Разходихме се както се и очаква до най-големия им магазин за риболовни принадлежности. Нищо особенно нямаше вътре-големи макари, дебели влакна и куки като за световно. Пича и идея си нямаше какво търси или какво е добре да се купи. Аз по това време си мислех, че съм малко наясно какво му трябва.

Покупките2

Бързата разходка в магазинчето беше достатъчна за да ми стане ясно, че имаш ли пари имаш и шанс да спреш някое говедо в океана. Тавана беше 550$ за макара,а в тая ценова категория попадаха златни Пенн и Шимано но с малък размер. Предния ден бех метнал око на един пич, който си остреше куките с една пила и си подреждаше такъмите за сутрешен риболов. След първите 5 въпроса ми се пререва-мойта артилерия беше в най-добрия случаи 2 пъти по-слаба от това, което се ползваше от местните. Макара Пенн с големина на детско барабанче/такива в Калифорния никoй не ползва/основно влакно 650 метра 120 либри, 50 сантиметрови силиконови пискюли с повод 400 либри и куки почващо от 12/0 и достигащи до някакъв размер който ме беше страх да попитам. Само като идея за какво става дума ще кажа, че юмрука ми се събираше мешду ствола и контрата на куката.
Макари 30 не ни вършеха работа, трябваше да е нещо с по-сериозен размер. Нямаше как да се спре лодката ако нещо клъвне и определено имаше нужда от голям барабан. 2 скорости на макарата бяха задължителни. Аз съм 64 килограма дупе, брата е същия размер а остатъка от екипажа беше с една глава по-нисък. Едноскоростна макара щеше да ни скъса раменцата и това беше ясно на всички.

Гладен циганин пред кебапчийница ако не сте виждали, точно сега му беше времето. Нямаше смисъл да питам който каквото и да било. След прекарани почти 2 дни на острова ми беше ясно, че местните са толкова мързеливи и бавни, че щяхме да си загубим деня докато тоя дебелак зад щанда се сети какво искаме и защо.

Намерих я. Шимано ТЛД 50ЛРС с 2 скорости. Въртях и подмятах какви ли не макари, големи и малки,златни и чернокожи но това беше най-доброто за целта, като цена и качество. 500+ $$$$ отлетяха. Влакното ми създаде малко проблеми-местния ме убеждаваше, че ни трябва поне 120 либри а аз се бях запънал на 80. Не и знаех наизуст показателите но бях сигурен, че няма как да ми държи 40 либри аванс или към 20 килограма а да не говорим за 75 на пълен аванс. От друга гледна точка е грешка ако не слушаш какво ти говорят местните и това ми предизвикваше сърбежи на разни места. 20 минути, компромис, 100 либри АНДЕ 420 метра. Дебелака я напълни на 110 %.Гледах го оцъклен какво прави-нагазен следеше как машината навива влакното на макарата с опън поне 5 килограма.

-Абе пич аз как ще го наредя така както го реди машината и откъде ще му намеря тия 5 кила опън за да се навие така стегнато.

-Ми то си е твой проблем, аз само работя тук а ти ще ловиш с нея.

ЕЕЕЕЕЕГАТИИИ МАНГАЛА. Навива ли навива докато влакното не започна да опира-тоя е луд. Бях готов да му го кажа но в следващия момент дойде един пикльо, който се интересуваше от риболов на акули в канала Молокай. Нашата мърда изостави всичко и започна на дълго и широко да обяснява кое и какво се прави, как се лови акулата, такъми, средства за безопасност, очакван улов………..и всичко звучеше много разумно. Тоя е мърда но май си разбира от работата. Бяхме прекарали вече повече от час в магазина, макарата беше ПЪЛНА с влакно а и имахме още около километър и 600 метра влакно на ролката, която се наложи да купим. По-малки разфасовки нямали.

-Абе Поляка ще взимаме ли някакви пискюли. Аз имам пръчка 2 пъти по-слаба от това което ти трябва но ще свърши работа.
Ми взехме-400 либри 3 метрови поводи/тоя не си играе/някакви куки които не си знаеха номера и вирбели с големината на щипки за пране. 45 $ бройката специално правени за нашия риболов но тук не смеех вече да се обаждам. Размера беше само към 20 сантиметра, далеч по-малко от това което аз очаквах но пък цветовете ми скриха шапката. Като се почне от черно, лилаво, сиво, жълто, розово и се стигне до зелено, синьо и кафяво.

 

Словака щастлив а на мен ми е у шише. Какви ли работи плуват тук и какво ли ни чака?/??

Звъннаха от автомивката. На колата и право там.

Основната идея беше как да съберем още към половин тон гориво без да даваме излишни пари. Ми не е много сложно но трябва късмет а късмета се изразяваше в ГОЛЕМИ пластмасови бидони в които миячите си държат препаратите за миене на коли. Яка пластмаса с 2 отвора и капачки, които лесно се отварят и затварят и чук. За нас това е злато а за тях си е чист боклук след като ги изпразнят. Обемисти са и им е голям проблем да ги навират по колите и да ги носят на боклука. ЕЙЙЙЙЙ ЧЕ КЕФ.

Шефа беше там, гледа като натровен четиримата рошави пирати стискащи 10 кинта в ръка и с голям интерес оглеждащи къде може да са им бидоните на тия.
Първи въпрос-за какво ще ги ползваме???? Бе я без тия номера-кажеш ли му, че ще са на яхтa ти одират кожата. Не всеки има яхта тук а и повечето, които си играят с такива неща имат пари.
Мълчи или мънкай-ми ще пробваме едно нещо но не сме сигурни дали ще стане, по-малки нямат ли/знам че нямат-това е стандарта 35 и 55 галона само/къде можем да ги изхвърлим ако не ни свършат работа???? Ма тоя идея си няма с кого си има работа. Мексиканците се връзват та тоя ли няма да клъвне.

След 10 минути разтакаване си грабнахме бидоните, платихме по 5 кинта на бидонче и ги наврягме в Кията. Картинката беше пълна-четирима рошави и загорели от слънцето пирати, пушат в колата под наем, наврели малкия бидон на zадната седалка,а големия вързан в багажника/багажника отворен/слушат U-2 и с пълна газ се изнасят към плаж номер 1 в САЩ.

Бидона с гориво

С пристигането в марината и настъпи смут-какво ще ги правим тия бидони, как ще ги закрепим в нещо, което ще се подмята 20 дни в океана, как така били само 5 $???? Някой му беше дошъл ъкъла но ги беше намерил във фабриката на Пепси Кола с убиствено син цвят и грозната цена от 50$ за бройка. Имали-дали, ние такива пари не даваме.
Беше време за блокаж на друг касов апарат/тоя в магазина с пиенето блокира/. Късмет извадихме и тук-на единия майка му имала някаква карта с която можехме да пазаруваме с намаление в някаква верига магазини за хранителни стоки. То това добре но какво да пазаруваме???
Храна за 20 дни по 5 пъти на ден за 4 човека не е шега. Словака ми намига-можел да готви. Тоя ако не се бъзика ще е добре но ако объркаме нещо ще му ядем…….2 часа и 4 колички с консерви, макарони, полуготови супи, салами, сухари, кафе, сосове разни…….с обща сметка 1100$ бяха достатъчни за да си помислим, че сме готови за екшъна. Блокажа на касовия апарат беше на към 750$. Пак познах какво ще стане.

Бидона с гориво1

Нужни ни бяха 4 часа да натоварим, прекараме и разтоварим всичките тия консерви, пликчета разни и буркани. Като за начало нахвърляхме всичко в лодката но преди това събрахме багажа който си стоеше разхвърлян из кея на марината. Всичко беше сухо и миришеше на сапун.

Деня си отиваше а ние бяхме до никъде. Подреждането на вода и храна отнема много повече време от това, което аз си мислех. Искахме лодката да е тежка, да няма нищо на палубата и най-вече, като почне да подскача да няма разни неща тръгнали да се разхождат долу и да ни търсят къде сме. 2 часа сутринта бяхме към приключване-матраците си бяха по местата, резервоара с вода пълен, водата наблъскана на възможно най-ниските места и yкрепена достатъчно здраво за да държи наклон до 110 градуса на лодката/никога не се знае/. Храната или по точно консервите бяха набутани на всевъзможни места-под койките, мивката, хладилната кутия в кенефа под малкия и строшен душ………Лодката стъпваше 5-6 сантиметра по-дълбоко във водата.

7 часа сутринта, кафе в барчето и сутрешна цигара на теферич в градинката на Хавай яхт клуб. По това време вече се разхождахме по състезателно облекло-къси бермуди и цайси.
Имахме още доста работа-никoй до момента не беше обърнал внимание на превозниото средство а имаше проблеми да си играем поне още 2 дни с тях. А и задника трябваше да си топна в Хавайски води.
Горката Кия я чакаше още 6 часа екшън и всеки стискаше палци да не и хвръкнат гумите. С пълна газ се изстреляхме към WALL МАРТ-2 часа и 600+$ за спални чували, одеяла, малка туристическа скара, тигани, тенжери……..и каквото се сетите, че може да ви потрябва за 20 дни на палатка. Главните неща бяха на лице-батерии, торби за боклук, водонепроницаеми торбички…………Подреждане ни чакаше и то доста.
В 12 часа върнахме горката Кия на паркинга, пълна с бензин и миришеща на състезателна кола с изгорели спирачки. Зареждането беше на приключване но сега имахме нужда от идея къде да наврем бидоните за гориво, как да ги yкрепим така, че да са удобни за дозареждане на тубите но и да не мърдат даже ако лодката полегне на едната си страна. Ако на някой му се е случвало да връзва бидон без дръжки на носа на лодка знае за какво говоря.

Бидона с гориво2

Нужни ни бяха 2 часа за да набутаме малкия бидон, който навряхме зад мотора в централната част на лодката. Зад него планирахме да сложим тубите с гориво, малко платна, които нямаше да ползваме, малко вода, празната туба за въдичките ми, която сега беше пълна с еднолитрови шишета с вода, както и малко от багажа ни. Големия бидон не се събра за някакви си 5-6 сантиметра. След около 3 пълни дни в Хавай и към 50+ часа бачкане бяхме ПОЧТИ готови с подреждането.

Отвързахме лодката и си замъкнахме задниците до местната морска бензиностанция. Заредихме 7 туби по 5 галона дизел, както и 30 галона в малкия бидон. Лодката потъна още 2 сантиметра по-дълбоко. Близо 2 часа ни бяха необходими да навържем бидончето и тубите.
Пушиме си ние блаженно на лодката и се препичаме на слънце правещи план за атака или по-точно от къде да я започнем тая лодка. Електрониката нямаше да ни трябва много-не бяхме на състезание а и никoй не ни плащаше за това което вършим, та и не бяхме на зор да си ходим бързо. Нужен ни беше един компас и една кофа да си гребем солена вода от океана. Другото са изгъзици както каза един от екипажа.

Аз
Така както си се препичахме на лодката и се наслаждаваме на слънцето нямаше да я докараме до никъде. Гадното чуство,че забравяме нещо започваше да ни гложди все по-остро. В това време дойде приятелчето на Словака.Ех че кеф, ще се шматкаме още. Имахме дълъг списък с неща нужни за лодката, които се надявахме да намерим в близкия магазин. Нищо подобно-там освен няколко болта, 2 помпи, някакви метални въжета и 1-2 макари друго нямаше .Ще се ходи до моя любим магазин и това си е.

Още с влизането в магазина разбрах, че ще е лесно. Магазина се намираше на около 20 минути с кола от марината по необясними за мен причини но пък с отварянето на вратата ми просветна. Двама от работещите там продавачи ги познавам от Сан Диего а и те ни знаят по имена. За разлика от Хавай в Сан Диего можеш да намериш почти всичко в поне 3 магазина но има и много малки магазинчета всеки специализиран в дадена област. В тукашния магазин ми обясниха, че само WЕSТ MARINE е зареден и то долу-горе, другите били гола вода. Това вече го знам-ние търсим ремък за мотора, масло, филтри, помпа за смяна на масло, въжета и блокове, карта за тази част на света, батерия за мивката, резервни маркучи, слънчев душ, крушки и бушони………..а леваците в предния магазин нямат нито едно от тия неща.
Кратък оглед за ориентировка в магазина и ми стана ясно кое и къде е. Цените ги знам, знам и какво предлагат, на какви цени, кое е добро и кое е боклук. Знаеха го и познатите ни. 20 минути и малко помощ от тяхна страна бяха достатъчни за да напълним 2 колички с неща нужни за прехода. Спогледахме се с брат ми и решихме да им приложим любимия си номер при доставка на лодки.

-Извинете но имам въпрос. Ако купя нещо от този магазин, мога ли да го върна в Сан Диего ако не го ползвам????

Барабаните бия туш, смут в редиците на касиерките/една полякина, рускиня и германка/. Колкото и да се споглеждат ми е ясно, че може ако ще на 2 да се сгънат. Щели да питат. Ма какво ще ми питат-това си е изпитан номер от наша страна, повтарян мнoгoкратно.

-Шефа каза, че не е сигурен дали ще ви ги приемат в Сан Диего ако са мокри или ако въжетата са рязани и не са цяла ролка.

Тая не ме познава.

-Ми обадете се в Сан Диего и ги питайте дали може.

Гледа ме странно. Ма какво ме гледа??? Я да звъни-нали това и е работата. В това време се намеси един от нашите пичове, грабна телефона и накратко им обясни, че близнаците са тук и си прилагат любимия номер с купуване на потенциални резервни части в случай на нужда.
Как сме щели да платим???? ААААААА МОЖЕЛО. Плащаме с вълшебните думички ВЗЕМЕТЕ ПАРИ ОТ КАРТАТА, как иначе. Кръгом и атака за още 2 колички резерви.

Въжета останали от макарите и наредени за продажба на намалена цена, блокове, шегели, помпи с клипсове за акумyлатор, радарни отражатели, крушки, фенери, ракети, якета и бoтуши, епоксидна смола която може да се полага даже и под водата в случай, че уцелим нещо твърдо и плуващо, клещи за рязане на стоманени проволки както и такива за правене на уши на проволките.
Много от нещата, които имах на идея липсваха и това никак не беше добре но и това което взехме не беше зле. Липсваха дебели неопренови костюми, които в случай, че потъне лодката щяха да са полезни за останалите двама от екипажа. Цената им е към 460$ и в Сан Диего ги има но не и в Хавай. Аз си имам такъв както и брата но за другите двама оставаше да стискат палци а и водата поне първите 15 дни нямаше да е така студена за да им се налага да ги слагат в случай на нужда.

Заредени с почти всичко необходимо за пътуването и почти всичко, което ни дойде на ъкъла се завлякохме до лодката, преподредихме всичко закупено и седнахме да си починем.

Братята на плажа

Ма как го разказвам само, като приказка. Сега ми е лесно но тогава не ни беше никак лесно.
Както си пием колата и сме се опънали на лодката и се чудим какво още ще се случи и то се случва.Малкото пишлеме, което беше четвърти член на екипажа ни съобщи, че МАЙ нямало да може да дойде с нас. Намерил си бил едни приятелчета, които пътували директно за Сиатъл, състезавал се бил с тях и ги познавал а и те търсели резервен човек защото един от техните го хванало шубе и се отказал. Малкия дрисльо се сети да ни го съобщи това 1 ден преди заминаването ни………….
Чуството е кофти-лодката нямаше автопилот и щеше да е доста трудно за трима човека да я докарат обратно в Калифорния навреме и без да строшат нищо. Другия вариянт е да се кара с намалени платна през цялото време за да не ни се налага да сменяме през време на бурите но това значеше да пристигнем за около 50 дни. Нямахме толкова време но нямахме и четвърти човек. Дрисльото си събра багажа, плати си самолетния билет и си замина.
Бяхме казали, че ще я върнем ако ще да се наложи да я караме само аз и брата. Словака беше с нас и не му дремеше кой и къде си заминава но и никoй не беше много наясно какво ни чака в океана. Спешно ни трябваше четвърти човек.

Точно си мислехме как да си намерим такъв и най-вече къде да го търсим и покрай нас минава една от големите лодки. Почвам да броя в захлас, малииииии 6 бидона от големия модел+двайсетина туби по 5 галона+ незнайно колко бидона вътре в лодката. Хе тоя се е объркал нещо. Нямаше и 5 минути и гледката се повтаря. Лодка малко по-голяма от нашата се задава с 4 броя от големия размер/цвят син/завързани в кокпита. Тия си подготвят мото поход, което е добре, кофтито беше, че най-слабия от тях имаше минимум 200 галона гориво,а ние сме с 80 в най-добрия случай. Големия бидон си стоеше все още на кея измит и сух, готов за вкарване в лодката.Лошото беше, че нямаше къде да го сложим а и как да го вържем.
Ядосани след случая с четвъртия член и леко шашнати от факта колко гориво имат съседите се заехме да наритаме/точно така/големия бидон вътре. 5 минутки и бидончето беше долу но нямаше как да си стои в средата на лодката. Разстоянието от мотора до мачтата беше около 3 метра но в ляво от мачтата имаме малка мивка до която е котлончето, стоящо на стойка която му позволяваше да се мандахерца и стои почти хоризонтално в зависимост от движението на лодката. В дясно на мачтата ни беше храната и повече от водата. От двете страни бяха 2 от койките а над тях спасителните жилетки, надуваемия сал, аптечката, чантата за напускане на лодката.
Бидона НЯМАШЕ ШАНС да се сложи в средата без да има опасност от пожар при разливане на нафтаи без да пречи на средствата нужни при авария или потъване на лодката.

Идейката беше единствената възможна в случая-да го наритаме още по жестоко почти на носа на лодката и да го загнездим между платната, тоалетната и банята, която нямаше да се ползва. След 3 часа бяхме изкарали малкия асансьор който се ползва от инвалидите за качване в кокпита на лодката, котвата и всички платна-4 спинакера/платно като балон за попътен вятър в повечето случаи шарено/състезателен грот/главното платно/състезателни геноа/предното платно/с различни размери 4 броя, транспортна геноа голяма, както и номер 3, щормова геноа и гротче/+ – 10% от големината на нормалните големи/.
За щастие на носа на лодката имаше сложена алуминиева тръба незнайно по каква причина както и 2 проволки минаващи отстрани близо до бордовете на лодката. В 2 сутринта си легнахме след като нахвърляхме всичко вътре.

7 сутринта, кафе и цигарка, студен душ и въжета за връзване на бидончето. Почти 3 часа след началото на операцията и към 300 метра въже бяхме готови, бидона беше вързан, платната наврени около него, под него котвата и асансьора, няколко спални чувала и торби с въжета даваха пълната картинка на изкуството да вържеш бидон на носа на лодка.

Ние и мадамата

Звънна на брата телефона, пича които ще ни дава прогноза за времето имал позната която искала да прекоси океана и си търсела лодка. ЖЕНА НА БОРДА. Щяла да дойде и провери на какво приличала лодката и да реши какво да прави. Лодката нямаше как да е по спартански устроена-тоалетна, малка мивка и котлонче на кардан, 4 койки и 5 крушки на тавана.
От към сигурност обаче беше заредена до дупка-система за проследяване на падналите зад борда, сателитен телефон, спасителен сал, далаверка за пращане на сигнал за бедствие по сателитен път, радио способно да лови на около 800 мили + нормално такова, аптечка достатъчна за голямо Делиорманско село, спасителни жилетки и 2 костюма за оцеляване в студена вода. Имаше и апарат за пречистване на солена вода способен да ни дава към 5 литра на час когато работи мотора както и фаkc бълващ постоянно спътникови снимки на района/целия океан/както и договор за прогноза от брега.

Докато я чакахме да се появи мадамата, брата се покатери на мачтата за кратка проверка на състоянието на всичко което си виси там и прекарване на отрязания фал. Сложихме си малкия транспортен грот и геноа номер 3/към 60% по-малка от номер 1/проверихме и прекарахме някои от въжетата, които липсваха, сменихме си мивчицата и бяхме готови за тръгване.
Тръгнахме но само до бензиностанцията където напълнихме големия бидон с 50 галона нафта. Опитах се да го помръдна но не искаше и да чуе. Надявахме се да си стои така мирно и по време на плаването и точно това се случи. Не мръдна даже и на сантиметър а имаше и гадни дни с вълни до около 7-8 метра и чупещи се гребени но затова по-късно.

Мадамата се появи към 4. Изглеждаше мърда и точно такава си беше. Имала резервация за самолет но щяла да я отложи и да дойде с нас. Можела да кара/да бе да/състезавала се на големи лодки/по правене на кафе май/и не я било шубе от нищо-е за това беше права, даже и в най-кофтито време което имахме си спеше, като бебе вързана в кокпита. Такъв дебил не бях срещал.
Багажа и беше в кафето на клуба и не и отне много време да си го метне на борда. Решено беше да се тръгне на другия ден рано сутринта. Кратка вечеря на скарата сложена на моста до лодката, адиос на залеза и си легнахме.
Лежа и си мисля: -Утре ще е началото на първото ми пресичане на океана, екипажа се състои и трето поколение словак, женски мелез между германка, руснак, нещо полско и…….кой знае какво, както и двама Български пирати с големи надежди за добро плаване. Каквo ли ни чака????

Брата

Плаване с лодка почти без никакви екстри и риболов в открит океан или море е почти винаги едно и също. Само, като идея да кажа, че нашия екипаж хвана два пъти повече риба от всичко останали взети заедно и ни се налагаше да даваме уроци по риболов на другите по радиото. Пристигнахме си в Сан Диего с достатъчно гориво и храна за да се върнем до Хавай и пак да си дойдем до Калифорния.

Риболовните такъми с които разполaгаше лодката не бяха никак зле по моите стандaрти но не и по тукашните. В риболовния магазин ме посъветваха да ползваме силиконови пискюли с дължина около 18-20 сантиметра и повод поне 300 либри. Големината на куките беше фрапираща-аз ползвам за този размер куки с размери 6/0 8/0 до мах.12/0. В Хавай никoй не си играеше с такива номерца-започваха от 12/0 и достигаха до размер в който можеш да навреш еднолитрова бутилка.
Попитах го разбирача в магазина за правилото и зависимостта от големината на главата на соликона и големината на куките. Правилото е просто-като наложиш куката на главата на пискюла, най-широката част на главата не трябва да е по-малка от извивката на куката или по-просто казано, като сложиш куките в пискюла не трябва да стърчат много от силикона а да се крият в него.В противен случай куката е много голяма, тежка и стърчи навън, което пречи на ноpмалната игра на пискюла/потъва му задника много/прави балони в задната си част заради куката а и стои неестествено.

Пича ме погледна странно и ми каза, че това е добро правило но важи за претенциозни рибоци или за води където рибата не е толкова агресивна и не е в такива количества.
Е ОК. Какво мога да хвана с тия силикони в този край на света???

Всякакъв модел тyна, акули, марлини от различни модели, яхо или нещо подобно на соленоводна щука с яки заби и какво ли още не.

ММММ ДА. Тук явно не са претенциозни но ще му забия още един въпрос.
-Кълват ли на лилаво и черно?
-ДА.
-Кълват ли на розово?
-ДА.
-Кълват ли на синьо и бяло?
-ДА.
-А на какво не кълват?????

Размисъл в продължение на 20 секунди.

-Ми кълват даже на лентички станиол или торбички от чипс закрепени за куките с лacтик.
-Ма що ме караш тогава да ти плащаме тая рошава гад по 45$ бе човек??
Хили се неговата кожа-било по-добре да ловиш с истински неща и ако ги изпапкат рибоците да сменяш с каквото имаш. Истинските неща се оказаха 90$ за 2 силиконови пискюла, по-истински нямаше как да са.

Имах си идея какво ме чака или поне някаква и се бях запасил с най-грозните и евтинки пискюлчета от нашия арсенал, както и с всичко голямо което имахме в куфара. Грешката ми беше, че поводите им бяха далеч по-слаби от това което се ползваше тук а и куките миниатюрни в сравнение с Хавайските размери. Другата грешка беше, че си оставих в Сан Диего изкуствените птички, които се слагат между основното влакно и повода и които вадят рибоците от дълбокото когато водата е гладка, като езеро.
Тия птички имитират летящи риби, които ни съпровождаха почти през целия път и които са основната храна в тоя район на големите рибоци. Някой от моделите са много прости-едно пласмасово вретено с дупка надлъжно и крилца в началото на тялото. Тази гад се подмята странично и прави неочаквани завoи, като се влачи при вълнение а на гладко море дава много добра вибрация по повърхноста на водата имитирайки рибе, което го гони по-голям хишник, което пък е силиконовия пискюл.
Другата им роля е, че при по-бавна скорост вадят силикона на повърхността даже и да е на около 150 метра зад лодката и му позволяват да скача над водата и да създава диря от балончета, правена от плоската глава на някой от пискюлите. Това е много важно за ветроходна лодка където скоростта е сравнително бавна за разлика от моторниците, които влачат бързо а и оставят ясна бяла диря създадена от винтовете на моторите. Такова нещо на ветроходна яхта нема как да се случи и се налага да се търсят други начини за движение на силикона.
Е сега ако ме питате защо ги забравих в Сан Диего тия неща няма да мога да ви отговоря но това е задължително за океански риболов в тая част на света.
Можеше да си ги купим и от магазина но лошото е, че не ги продават. ДОБРЕ ДОШЛИ В ХАВАЙ.

Бях си приготвил и няколко силикона с малки пластмасови плоски глави създаващи доста екшън при бавно влачене, 2 силикона за Марлин с огромни куки/точно като тукашните/с почти еднакви цветове-черно и лилаво- единия имаше леко жълто и розово но пък беше със заострена глава неподходяща за езерно състояние на водата. Шампиона в колекцията БЕШЕ 50 сантиметров пискюл черно и лилаво с вдлъбната пластмасова глава и 4-5 дупки в нея. Това е тaка наречената jet глава вдигаща силикона над водата и оставяща ясна диря от балончета при гладко състояние на водата.
Останалата част от колекцията включваше различни малки силиконки, пернати гадости с различни цветове, синьо/бели 25 сантиметрови силикони с големи и тежки глави, както и няколко дървени вретена с голяма единична кука на задника.
Не си взех никакви изкуствени рибоци от никакъв размер, нямах летящи рибки или дълбокогазещи гадости но пък според мен и това което имахме беше достатъчно да се изхранваме в океана в продължение на 3 седмици.

Пръчките ни бяха под всякаква критика но такива имахме. Най-яките бяха с показатели 20-50 либри, една с 15-40 и една 10-50. Преди време бях описал как почистих едно малко Пенче с телената четка, бях го взел и него за всеки случай но сега пръчката му я чакаше изненада. На нея смятах да сложа голямата макара на Словака с влакно 100 либри. Пръчицата беше без ролкови водачи, пласмасов държач на макарата и показатали 20-50. Знам, че е грешно но и знам, че свястна пръчка за тази макара е към 300$ и то тук в Калифорния. На Хавай първо нямаха добри сопи и второ тия, които ги имаха почваха от 400$. Това не са лоши пръчки но са правени за борба на големи зверове с помоща на СТОЛ какъвто ние нямахме.
Стартирахме с 2 Пенн Сенатор 114XLW един 114 сенатор 114H и едно Шимано TLD50 с 2 скорости. Влакната бяха 40 на малкото Пенче, 50 и 60 либри на големите и 100 либри на Шиманото.

Знаех, че имам нови влакна на всичките макари, като минимума беше 550+ метра на Сенаторчетата и 420 метра на голямата пушка. Можеше да са и по-яки влакната но не виждах кой ще ги дърпа и кой ще работи с тях на лодка пълна с въжета и блокове.

Въжета за примки имахме колкото си пожелаем, нож за филиране, клещи за откачане на куките, очила и ботуши, силиконови ръкавици а и поне 10 чифта ветроходни, няколко тръби с добър диаметър, малки и остри ножчета за рязане на опашки както и 2 куки.

Куките или гафове по тукашному, ги бях наврял в тубата при пръчките. Единия беше само помощен и не ставаше за сериозна борба. Това го знаехме след срещата му с една акула, която реши да ми покаже кой е шефа и гафчето стана на тирбушон след 5 секундна борба и изпилени мазоли. Е пооправихме го с малко чукове и тръби,но ми държеше влага от 2 години и не му вярвах. Другия беше AFTCO 180 сантиметра без контра, остър като бръснач и славещ се като най-добрия гаф в света.

Отплаването

Одисеята започна в 6 сутринта Хавайско време. Това с часовата разлика ни мъчеше през целия път-Хавай са назад 3 часа от Сан Диего и половината време все някои не беше разбрал колко е часа и по кое време какво трябва да се прави.

Прогнозата за времето не показваше нищо особенно-вълна до 4-5 метра, вятър около 35-40 километра в час, слънчево и топло. Благодарение на факса и сателитния телефон имахме ясна представа през цялото пътуване какво ни чака и даже за наше изумление прогнозите бяха много точни. Лодката беше проверена няколко пъти, заредена като за 60 дневен преход а и екипажа нямаше търпение да излезе в открития океан.

Канала към океана

Марината за разлика от гръмкото си име ХАВАЙ ЯХТ КЛУБ не беше нищо особено. Такъв беше и канала свързващ я с океана-широк не повече от 20 метра, без осветления по шамандурите но с камъни ясно подаващи се на около 5 метра от лодката. Набит ствол на някакво голямо дърво и Хавайци с канута допълваха картинката.

Марината се намираше на срещуположната страна на преобладаващите ветрове, както и всичко което заслужаваше да се види. Ветровата част на острова не представляваше нищо особено но пък се намираше на около 10 часа с яхта и трябваше да изберем между по-дългия но и по-спокоен път на закрито зад острова или канала Молокаи, който се славеше, като най-ветровитото място по тия острови.

Словака беше ходил за риба с някакъв местен преди около седмица и още с излизането ми показа мястото където всички гонят голямата рибка, беше пълно с моторници а и беше на закрито зад големите хълмове в западната част на острова. Решението както може да се сетите беше взето много бързо-добър шанс да хванем риба и добър шанс да проверим как се държи лодката на слабо време. Карах аз и на всеки му беше ясно накъде тръгваме.

Отплаването1

8 сутринта бяхме на около 400 метра пред плажа на остров Оаху, бяхме намалили грота до последна степен и правехме нормалните 15 километра в час. Време беше за риболов, трепереха ми ръцете но времето не беше много подходящо. Изчаках около час за да се скрием зад терминала на който се връзват танкерите и помпят гориво и пуснах 3 въдици.

Пуснах е меко казано-големия пищов беше с аванс затегнат докрай, знаех, че няма как да скъсам влакното с нея а и макарата беше в гаранция. Вързана за проволката, която държи мачтата отзад и забита между парапета на лодката  пуснах на около 100 метра зад нас със силикон в светлозелено и розово, куки 12/0 с верига между тях и повод 120 либри. Идеята ми беше да закачим нещо, което си заслужава труда докато още бяхме на завет зад острова за да можем да го борим. Нямаше да се лови поне 3 дни докато не падне малко времето и това ми бъркаше в нервите.
Втората линия беше на около 20 метра зад лодката с дървен плуг и единична кука но и много по-слаб повод-80 либри. Третата линия беше само за заблуда на рибоците-тъмно силиконче с малки куки и повод 60 либри с изпитаното черно и лилаво, с добър екшън при гладка вода каквато очаквахме зад острова и разположен на около 60 метра зад нас. Неговата роля беше да привлече рибата към големия пискюл или при удар да задържи пасажа поне за 10-15 секунди около здравите куки на последната въдица. Четвъртата пръчка не я и извадих-знаех, че нямам шанс с 700 метра 40 либри влакно да спра сериозна риба тук и сметнах за по-добре да не си правя труда въобще. Звучи ненормално но нямаше смисъл да убиваме каквото и да било в началото на пътуването,нямаше какво да правим риба която се яде, нямахме фризер или лед а и ни чакаха 4 дни яко време.

В океана1

Цвета на водата беше небесносин, дълбочината беше поне 300 метра, вълна почти нямаше. Наближавахме мястото където се събираха всички лодки и където имаше 3 шамандури около които местните хвърлят храна за рибоците и едно от любимите места за риболов около острова. Надявах се на поне едно кълване и не се изненадах когато голямата макара почна да свисти. Тoчно така-СВИСТИ. Развиваше толкова бързо, че даже с ръкавици ми беше трудно да и обърна палеца в позиция удар,нямаше как да мръдна пръчката или да я махна от мястото където я бях загнездил.
Рибата беше на повърхноста и дърпаше с невероятна скорост аванса стегнат до към 15 килограма. За пръчката не се притеснявах-тя беше почти хоризонтално а и беше вързана със скоба за макарата. Гривните на макародържача ги бях стегнал леееекичко с клещите.

Скочих към въдицата, един як шамар на палеца който застана перфектно на позиция удар. Развиваше се, като за световно. Махнах кликъра за да не пищи така ненормално и ревнах/аз винаги рева в такива моменти/”Сваляй платната”.
В следващия момент настана тишина, пръчката се изправи и макарата спря да развива. Мой ред е за екшън. Извадих я от железата и засякох яко с надеждата, че рибата  е още там и е захапала само без да се забият куките. Там беше но само пискюла, никакво напрежение и следа от говедото. Брата му се изясни и без да му казвам натегна отново платната за скорост от която имахме нужда. Навивах, като полудял и следях повърхноста. Пискюла изкочи на повърхноста на около 120 метра зад лодката, направи един добър плясък и остави 5-6 метрова диря зад себе си. Навих още около 30 метра, сложих на позиция свободно и пуснах силикона да потъне, кликъра обратно на позиция кликане, 10-12 секунди пауза и веднага позиция удар. Клъвни пак бе животнооооо!!!

Марлина

Бях хванал макарата с две ръце и гледах, като хипнотизиран мястото където трябваше да е силикона. Почнах да броя наум-101, 102, 103, 104……на 110 ми стана ясно, че ще ме огрее ама друг път. Забих пръчката обратно, хванах средната и дръпнах яко нагоре. Лодката се движеше с достатъчно скорост за да извади пискюла почти над водата. Айде пак 6-7 секунди напразно чакане.

-Какво става???

Обръщам се и гледам Словака ме гледа учиден, бил някъде вътре в лодката и много му беше интересно какво правя.

-Ти що не си стоиш до пръчката бе? Аз ли да работя с нея???

МИИИИИ не знаел какво да прави а ми беше казал, че е ловил риба и тук а и на източния бряг. Наложи ми се надълго и широко да му обясня какво трябва да се прави при удар на една от пръчките, отне ми около 2 часа през които нищо особено не се случи.
Смених средния пискюл с по-голям, пляскащ и с малки пискюлчета навързани на подкова. Имахме още около 4 часа докато излезем на ветровито, после пръчките горе.

Нещо не е наред-предната проволка която държи мачтата се мандахерца неестествено. Обърнах се да проверя хидравличния цилиндър, който дърпа задната проволка. Наред си е всичко но налягането беше на 1000,вместо на нормалните 2500. Бърза проверка на маслото за хидравликата и леко донатягане но нищо повече, изглеждаше наред. Имахме около 2 километра до края на острова, вятъра се усилваше а и мъртвата вълна се усещаше ясно. Изкарах всички пръчки, прибрах ги на носа на лодката там където беше бидона с гориво, бързо преобличане и скокнах да покарам пак.
Излязохме в океана, вълната беше сериозна за тази лека лодка, заливаше постоянно и кокпита беше пълен с 3 пръста вода постоянно. Не беше изминал и час и проблемите започнаха. Предната проволка ми се мандахерца.

-Проверка на налягането???/крещя както обикновенно за сериозни неща/.
-700.
- Сега си еба си майката.Натягаййййй.

Брата помпи, като луд, другите гледат, като изтървани.
Поглеждам мачтата и ми се …….Гъне се, като лък точно по средата.
-Говори.
- 2500.
Обръщам се назад да видя какво става зад задника ми. Той си е добре но цялата карма е олята с масло. Не ми се и поглеждаше към колчето.
-Проверка/крещя/.
-000000000.
Толкова бърз не бях виждал брата, помпеше като луд хванал с две ръце малката ръчка за хидравликата. Нямаше време да се обяснява каквото и да било, проверих дали ще паднат другите двама, вратнах геврека и газ по вълната. Беше избил хидравличния цилиндър, който държеше проволката крепяща мачтата да не бяга напред.

-Какво става????

Ей това Словаците много любопитни бе.
-Мачтата пада, дай ми блокове и въжета, нож, клещи и помогни на брата.
Незнам тоя дали помисли, че се бъзикам но май му стана ясно след, като видя как брата влезе в лодката надолу с главата. Как го направи това още се чудя.
Гадна ситуация-нямаше как да вървим срещу вълната защото нямахме напрежение на предната проволка и мачтата мърдаше напред и назад и можеше да разруши кабината или да избие от петата на която стъпва. Това е сладка работа-колчето може да мине през дъното на лодката за по-малко от секунда, после ни чакаше голямото плуване с големите риби. Бягахме по вълната, което беше за предпочитане, задното платно не го бях отпускал и то поддържаше кола да си седи на задника но това беше на магия.
Не минаха и 5 секунди и капитана се появява с въже в зъбите и 2 блока, бърз плонж в кокпита между краката ми, 2-3 по-яки възела и малко български благословий и проблема беше ПОЧТИ овладян. Сега вместо цилиндър си имахме блокове и въже но съвсем недостатъчно за да ни докара обратно до брега, който се виждаше на около 7-8 километра. 2 фала/въжета които държат платната горе/ги прекарахме на задника на лодката, натегнахме ги с лебедките и пaлнахме по цигарка.
Поглеждам мадамата а тя ни вопъл ни стон. Не беше помръднала и сантиметър, не беше гъкнала през всичките тези 3 минути. Тая си беше мърда от класа.
След около час бяхме зад островчето, пaлнахме мотора и изкарах въдиците.
Влачех в продължение на 3 часа, удар и развиване на средната за около 6 секунди, вадя от стойката, навивам и………

-Пласмасова торбааааааа.
Мадамата скача, влиза в лодката и ми се появява с един плик в ръце.

-Маце това хванахме, тоя плик няма да ни трябва.

Смях! Тая най-после се сети да направи нещо но явно ще и трябва инструктаж кой и какво да прави и какво имам аз в предвид с моя Английски. Словака, като предвидлив Източноевропеец си беше купил Българско/Английски речник но това нямаше да му помогне. След 9 часа бяхме обратно в марината.

Проблема не беше никак малък но не беше сложно да се поправи или поне така си мислехме с брата. Изкарахме 3 големи фенера и огледа започна. Задния цилиндър нямаше как да се поправи но можеше да се смени с някоя българско приспособление от няколко блока и малко здраво въже. Лошото беше, че нямаше как да си играя с наклона на мачтата и трябваше да се натегне до едно ниво и нищо повече. Това можеше да ни коства чупене на мачта в лошо време-нямаше как да я натегнем здраво и да я караме през целия път така но нямаше и как да я донагласим в морето. Разглобихме всичко и си легнахме с едно наум-одисеята започна кофти.

На другата сутрин след горещо кафе и цигарка се порастърсихме къде може да се продават такива цилиндри или кой може да ги поправи.Ми можело но щяло да отнеме 25 дни и не давали гаранция. Ма това Хавай е много странно място бе.З а купуване и дума не можеше да става-3 месеца и само с поръчка.
Грабнахме едно такси и право в нашия любим магазин. Знаех къде са всички тия неща, имахме резерва но купувахме резерва на резервата. Най-големия тауреп, който предлагаха влезе в пазарската кошница, заедно с 20 шайби, шегели, куки. Щеше да стане яко, като за двойно по-голяма лодка но трябваше да се внимава с другите въжета за да не си съборим мачтата.

Аз и брата 1 отплаване

Лодката беше тежка, пълна догоре с какво ли не, което беше и добре но и малко опасно. При лека лодка каквато е тая, правена за състезания из някой залив или кратки океански гонки не би трябвало да е проблем да се сложат някои неща в нея. Проблема беше, че ние сложихме каквото можеше да се сложи а и успяхме да го наблъскаме във възможно най-ниската част на лодката. Това е добре защото щеше да е стабилна и няма да клати или накланя при вълна но пък даваше много по-голямо напрежение на мачтата. При всеки полъх на вятъра вместо да се накланя и да не и тежи, лодката си стоеше права но колчето скърцаше.
10 часа сутринта бяхме готови с проблема, натегнали проволката на положение СРЕДЕН……сменили предното платно с най-малкото което имахме, прегледали яхтата за пореден път. Отвързахме я за втори и последен път от Хавайската марина.
Духаше си сериозно, малките лодчици правеха красиви обръщания точно на входа на марината, бели зайци тръгваха на около 400 метра от брега но това вече си го знаехме. Извадих пръчките, влачих през целия път до носа, направих какво ли не но нищо не пожела да клъвне. На Хавай освен яки животни и пласмасови торби явно нямаше друго.

Бурята
3 дни и 3 нощи блъскахме срещу вятъра и вълната, лодката течеше отвсякъде, всичко беше мокро и гадно. Беше невъзможно да си мием зъбите-пробвах да го направя това упражнение но се налагаше да стъпя с единия крак между котлона и леглото, с едната ръка да се държа за мачтата а с другата да помпя от малката и мизерна помпичка за сладка вода. Не ми достигаше само една ръка за да ми мие зъбите и след няколко опита се отказах, нямаше смисъл да се пребивам за едното цивилизовано нещо което ни беше останало.
Спяхме с дрехите, за калъфки на възглавници се ползваха торби за боклук-поне 2 една в друга, нямаше топла храна а само кафе за спешни случаи и сандвичи, които можеха да се държат с една ръка.

Бурята1

На третата нощ отказаха лампите на борда-бяха пълни с вода, която се стичаше по тавана на лодката. Въпреки добрите кабелни връзки и изолация всичко беше ръждясало и пълно със солена вода. Напълни ми се и противоводния фенер, който УЖ държал на всичко. Пуснахме го да поплyва.
Отказаха и електронните компаси, както и показателите за скорост на лодката, скорост и посока на вятъра, дълбокомера…….
Майната му ще караме по български но поне кока кола имахме.

-Ей Поляк дай една кола.

3 минути мълчание.
-Не знам какво става но са празни.
?????????
-Как празни бе??? Аз, като ги купувах си бяха пълни.
-МИИИИИИИ НЕ ЗНАМ.

Скачам аз, влизам в лодката, залягам до леглото под което беше колата и познайте какво виждам. ВОДА какво друго в една лодка която тече, като пробита манерка. Бъркам и си вадя една ПРАЗНА кола, бъркам и си вадя още една, бъркам………….и се сещате какво си вадя. Колата беше на левия борд на лодката, вятъра ни духаше 3 дни от дясно и по носа, лодката се беше наклонила наляво и всичката вода се беше събрала под тази койка.От солта се беше разяло капачето на кутийките кола,а друсането и беше помогнало да се изпразнят до дупка. Проверих поне 30 от тях-всичките бяха празни и проблема беше един и сащ-точно там където се отваря кутийката солта я беше изяла и сега аз нямах какво да пия и хвърлям през ноща. Първа грешка отчетена.

Бурята2

Бидончето за сметка на това не мръдна през целия път а това беше много по-важно от моята кола. Скъсаха ме да ме бъзикат как сам си наредил колата и как сега ще я карам на чай. Ми аз откъде да знам, че тая солена вода ще я разяде толкова бързо????? В Черно море съм нямал такива проблеми а и никога лодка не ми е текла така.

Ранна сутрин някъде в океана. Вълната беше започнала да спада и заливаше на всеки 3 минути вместо на нормалното 20 секунди. Вятъра падаше и беше време да поизсъхнем, топло кафе, някаква супа и риболов. Сменихме малката въшка отпред с по-голямо платно, пийнахме си кафето/по-вкусно няма никъде/ и изкарах въдиците.

Бурята3

По неписан закон риболова в открито море не води до нищо добро-няма ли екшън някакъв, няма и риба. Екшън нямаше как да има-лодките около нас не бяха рибарски а и нямаше никoй на поне 50 километра. Трябваше да си намерим нещо по-плитко от този бездънен океан. Една подводна планина щеше да ни дойде идеално-там обикновено се събираха малките рибоци, които ядяха планктон, който излиза от дълбоко заедно с теченията, които се сблъскват с планинката. Малките рибоци ги кльопат големи рибоци а големите рибоци ги кльопаме ние. Идеята беше ясна но планинката си беше далеч. При проверка на навигацията стана ясно, че ни чака поне един ден докато стигнем до една такава, много подходяща за целта, точно по нашия курс с дълбочина към 2 километра.

Батареята
Влачехме 4 линии-едната беше Хавайската изгъзица на разбирача от магазина, която пуснах далеч назад на 80 метра, имахме 25 сантиметров лилаво/розово/сив силикон на 50 метра зелено и жълто и на задника на лодката лилаво/черен.
Размера им беше подходящ за дорадо, което достига до около 50 килограма, туна и малки марлинчета.
Голямата започна да свири. Скачам аз, палеца на позиция удар но продължаваше да се развива.

-Ей Поляка идвай тук, че хванахме вечерята.

Хваща нашия и почва да навива. Идва тежко но поне идва, лодката е спряна и платната си пляскат. Брата кара, аз скачам вътре и си вадя големия гаф/кyката от изпитан производител/ и чакам. Чакам аз но Поляка се мота. През това време скарата беше готова, клещите близо до мен както и големия ми нoж за филиране.
Докара я пича до лодката, вика “ЦВЯТ” както го бях научил и напъва колкото може. Гледам аз една малка тyничка от най-вкусния модел, бебенце около 25 килограма а тези животни достигат до половин тон. Това не е за изтърване и не ми е жал да я убия-беше перфектната вечеря след почти 4 дни сандвичи. Докара я до лодката, грабнах повода който можеше да укроти и малко теле, дръпнах я и брата и заби куката в гърба.

-Не там бе пич.

Не там ама аз само идеи давах-лодката така се клатеше, че нямаше как да се цели главата. Вади гафа брата, прицелва се отново и ПЕРФЕКТЕН удар в главата.

Поляка се кефи, аз съм с нoж в ръцете, брата почисти гафа а мадамата кара. Филирането не беше приятно занимание, но пък миризмата на риба на скара си беше върха. Малко сос за суши и няколко лимона, салатка и печени картофи във фолио с масло ……..мммммммммммммммм няма такова нещо никъде. Извадихме въдиците за през ноща, пуснахме само една голяма лилаво/черна гад близо до лодката и зачакахме следващия риболовен ден, който обещаваше да е един мнооооого запомнящ се такъв.

Геврека

Това кормило са го слагали допълнително за да е лесно на някои от инвалидите да управляват лодката. Много лекo и гадно се управлява но за състезания е добре. Да си продължа разказчето аз а вие ако имате въпроси……….питайте.

През ноща не се случи нищо особено както се и очакваше освен, че времето позволи на другите двама да управляват лодката а ние с брата да поспим малко.
Сутринта започна както обикновенно-кафенце, цигарка и сандвичи с риба. Вятър почти нямаше или поне на мен така ми се струваше след мокрите 4 дни в началото. Бяхме на около 650 морски мили северно от Хавай и на около 10-15 мили от подводната планина за която стана въпрос.

Дрехите съхнат

Най-после свалихме мокрите дрехи и отворихме яхтата да изсъхне поне малко. Риба ни беше останала от предния ден и нямаше да се лови за ядене а за кеф.
Пуснахме и четирите въдици-лилаво/черния на около 100+ метра зад нас, на 65-70 метра селено/розов, на 30 метра жълто/зелен дървен плуг и на 25 голям зелено/черен пискюл.
Надеждите ми бяха за втората и третата пръчка и не очаквах нищо сериозно толкова рано. Скороста на лодката не беше достатъчна за добър екшън на силикона, нямаше достатъчно вятър а и платната не бяха големи и подходящи за тези условия. Рано ни беше да бръмчим, чакаха ни още поне 3000 километра.
4 дни почти не бях ловил нищо, нищо не хванахме и на Хавай и аз бех леееееееко нервен. Нямах и идея какво може да плува в тези води или по-точно какъв размер е. Реших да проверя дали не са се оплели влакната, дали са чисти куките, дали………..абе играя си и не ми се стои на едно място.

Почвам аз да дърпам на ръка дебелия заден силикон, макара не ползвам а само го придърпвам като вързан с въже. Бях дръпнал около 10 метра когато нещо ми изтегли влакното от ръцете. Заби толкова яко, че нямаше как да реагирам и какво да направя. Корема на влакното си беше сериозен, скоростта на лодката беше малка а аз нямаше как да задържа влакното за да се забият куките в звяра. Клекнах до пръчката и зачаках, като преди това ревнах, че нещо ми е ударило.
Всички бяха наясно, че с тези неща бъзик не си правя, Поляка/Словак/ се нагнезди до мен и се вторачи в далечината. Колкото и да гледахме и както и да псувах си бяхме изтървали шанса.
Бях му обяснил какво да прави при удар, как се реагира за да се привлече рибата и да атакува отново, защо това се прави и кое как но не му беше ясно, като се закачи какво го чакаше.
Не бяха минали и 2 часа и му бях обяснил основните неща, които може да очаква от различните видове риби, които се надявах да плуват из района. Коя риба как реагира при закачане, кое как се бори, как се мори голяма риба, безопасноста на екипажа, кой и какво трябва да прави, гафове, откачане, примки, бухалки, ножове……..Кимаше и даваше вид, че слуша и разбира а аз че много ги знам нещата.

ГОЛЯМАТА почва да свисти, не клика или скърца а направо си СВИСТИ.
-Поляк ти си.
-Давай ти.
Тоя е луд. Давам аз, развиваше със скорост, която не можех и да си представя, че ще ми се случи или е реална. Аванса беше на половината разстояние до позиция удар, пръчката си беше забита между парапета на лодката и върха и беше застанал почти хоризонтално. Пернах палеца на позиция удар и зачаках резултата, трябваше да поспре малко или поне така се надявах.

В океана

Ревнах едно мощно „Сваляй платната, дай мотор, чисти” и се вторачих там където трябваше да е според мен говедото. Нищо не се виждаше, метнах един поглед на върха на пръчката, който се сгъваше все повече. Работата е ясна-това е голяма тyна и ще е късмет да я спрем но първо трябваше да спрем лодката.
-Спри лодката.
-Стига рева бе, опитвам се и знам какво да правя.

Брата знае но не съм сигурен дали другите помнят какво бях обяснявал последните 2-3 часа. Обърнах се и с кеф видях, че платната са свалени, спагетите/въжетата/са на лодката и брата е запалил мотора и включил на задна.
Поглеждам върха, който продължава да се огъва. Половината от влакното е развито и продължава да развива със същата скорост. Свалих кликъра за да не пищи и натиснах палчето между позиция удар и пълен аванс, преместих палеца на аванса лееееко напред за да го държи натиснат и зачаках да се измори но и бях готов да му дам пълен аванс. Развива с пълна скорост и няма намерение да спира. Мамка му ще я изтървем. Леееекичко преместих палеца напред за да съм сигурен, че мога да му дам пълен веднага. РАЗВИВА. Опитвам се да преместя въдицата, да я дръпна към мен или да я извадя от мястото където съм я загнездил. Няма шанс. РАЗВИВА и то не как да е а по същия начин, като след удара. Това животно е нещо сериозно, хванало е дълбокото и няма намерение да спре.

Марлина1

Поглеждам макарата, не ме интересува вече къде е върха на пръчката/това е работа на тоя който кара лодката а брата е доста добър и хладнокръвен в такива моменти/. Беше ми изтеглило около 250-280 метра и не ми оставаше много влакно. Лошото беше, че нямаше спиране.
-Пълен аванс и ми трябва някои тук.
Забих му един шамар и палеца застана докрай на позиция пълен. РАЗВИВА. Гледах само макарата и нищо друго, нямаше какво друго да се направи. Макарата беше почти празна, виждаше и се дъното. Не беше останало много влакно а животното си развива.
Трябваше ми някой, който да ми помогне да задържа макарата, като развие всичкото влакно. Беше вързана с доста добър възел за барабана, ново 100 либри влакно и нямах шанс да я спася ако се скъса колана с който е вързана. Беше най-здравата макара на борда и нямаше смисъл да я закачам за друга и хвърлям зад борда.
Последни 40+ метра, стискам макарата САМ с две ръце и не отлепям поглед от нея. СПРЯ и то така рязко, че чак се стреснах. Не смеех да мръдна или да пипна дръжката. Страх ме беше да дръпна въдицата или да се опитам да я извадя от мястото и. Не смеех да дишам даже.

Беше се гмурнала в дълбокото или поне така ми сочеше въдицата. Влакното беше на около 70 градуса зад лодката. Бях убеден, че това е тyна, която почнеш ли да я бориш те почва и тя. Света сякаш беше замръзнал.

ЛЕЕЕЕКИЧКО придърпах въдицата към мен, освободих я от мястото и и хванах дръжката. Никак не ми се искаше да я въртя но рибата сама нямаше да дойде. Знаех, че съм на бърза скорост но щях да се мъча поне в началото докато и обера малко влакно. Врътнах леко/почти половин оборот/но животното тръгна пак. УЖАС, НЯМАМ ВЛАКНО. Бях cе вкопчил в макарата с две ръце и ми идеше да ревна. СПРЯ!!! Това само да ми дойде ще му строша тиквата.

Марлина2

Нямаше време за проби на бързата скорост, натиснах и включих на по-добрата втора. Мушнах си пръчката между краката/яйцата са ми ОК/и почнах да навивам. Обрах му 5 метра и продължавах да навивам, 10 метра, почна да ми се връща цвета на лицето и това беше от ЗОР.

Обрах му около 30 метра, пръчката беше хоризонтално и беше готова да ми влезе в………..ТРЪГНА ПАК, разви ми около 15-20 метра но вече риташе на тласъци. ААААА това не е май тyна, те така много рядко правят.
Палеца на първа и въртене, идваше по-спокойно и без да се дърпа много. ТОВА НЕ Е ТYНА. Хвана надясно и се наложи брата да завърти геврека за да ми държи линията пред мен. Пак тръгна животното гадно, развиваше но бавно, взе около 10 метра и спря. Бе ти ще ми дойдеш и ще ти кажа аз на теб. Продължавах да се взирам в дъното на макарата ясно различаващо се под влакното. Това е като да си видя червата.

Втора скорост, въртене бавно и без да дърпам въдицата, просто бавно въртене, като манивела на кладенец. Обирах си влакното, редях си го с палец и стисках пръчката почти влязла там където слънце не ме огрява. Обрах си към 100 метра, върнах палеца върху бутончето между пълен аванс и позиция удар и спрях да си почина.

Беше ясно, че ни чака сериозна борба и трябваше да си пазя силите.Трябваше обаче и да уморим рибата. Бях хванал пръчката с две ръце и висях на нея а говедото си дърпаше умерено но пак тръгна надясно. Ма да ти се не знае и рибока, какво си ти бе????

Марлина3

Бях обрал достатъчно влакно за да съм малко по-спокоен. Първия му бяг беше доста мощен и се притеснявах да не хукне отново. Върнах палеца на позиция удар, обрах му още около 60 метра, бавно и методично въртейки ръчката с макара плесната на втора скорост. Реших, че съм му взел достатъчно за да го пробвам дали е още ядосано. Хванах с две ръце пръчката за горната част на дръжката и рязко дръпнах към мен.
Въпреки, че имах около 250+ метра влакно във водата, ясно почуствах как говедото се нервира и си би камшика отново. Развиваше много по-бавно от първия бяг но пак дърпаше, като локомотив. Спря след, като разви поне 60 метра но аз бях готов да му дам пълен аванс а брата ми тегли една майна.
Ми мърдаше още и то яко. Аванса беше поне на 15 килограма но това май не му се отразяваше толкова на него колкото на мен. Имах чувството, че някой ме дърпаше за задника и няма да издържа много. Облегнах се на прословутата проволка, хванах макарата и задърпах от начало. Не спрях докато не му обрах поне половината влакно. В този момент разбрах, че няма шанс да ми развие и беше поуморено. Спрях за кратка почивка през която върнах палеца почти наполовина от позиция удар. Нямаше смисъл да му късам устата, да чупя пръчка, да се обeз…я и да изгубя рибока в края на борбата.

Края на борбата беше близко но това си го мислех само аз. Говедото посъбрало силици се напъна за пореден път и хукна с всички сили. Едва успях да си извадя пръчката измежду кълките и да си спася ……..Стегнах му аванса на позиция удар и се загледах в макарата. Бягаше в дълбокото без да прави каквито и да било завои. Дали не е тyна???
Можехме да разберем само с яко дърпане и търпение. Огледах се около мен-Словака снимаше като побъркан с 3 различни фотоапарата/то заради това имам снимки къде ли не/брата се беше втренчил във влакното а женската част от екипажа беше изкарала гафовете, клещите ми, та даже и ножа за филиране.

В този момент нещо странно се случи. Влакното започна да се развива все по-бавно и по-бавно, спря и започна да ми се изправя пръчката. ОЛЕЛЕ МАМОООО тази гад не е никаква тyна. Тръгна под ъгъл спрямо кармата на лодката и хвана в дясно. Навивах, като луд без да мога да редя влакното с пръсти, навивах с идеята да не му отпусна корем, навивах но напразно. КОРЕМ В ОКЕАНА, ГОЛЯМ КОРЕМ. Спрях, забих палчето за бърза скорост и продължих да навивам, като побеснял.
Уж ни беше мека пръчката и то доста по-мека от това, което ни трябваше но така и не разбрах как щеше да ме вкара във водата. Гадината се беше засилила към нас и в дясно но явно си беше променила решението и сега хващаше дълбокото, което беше пълна изненада за мен.
В последните няколко секунди бях навивал само влакно без да имам никакъв опън на него, беше се събрало в средата на шпулата и идея нямах какво ще правя, като го докарам близо и ми се наложи да редя влакно с пръсти.
Удара беше рязък. Животното явно си стоеше още закачено, което беше втората изненада за мен. Явно беше тyна но пак не реагираше, като такава. Лошото беше, че си взе неговата почивка плувайки свободно без да го дърпа никoй а аз през това време въртях, като за последно. Ей така, както си въртях и то реши да ми откачи ръцете. С пълната си скорост на която беше способно се гмурна и започна да развива. Взе си неговите 100 метра и спря.

Някои ще умре тук но няма да съм аз или поне няма да се дам лесно. Пръчката между краката, макарата на втора/бавна/скорост навивам си аз и се моля да не хукне пак. Беше изминал около половин час от началото на екшъна но не се очертаваше да се свърши скоро. Добрата новина беше, че това което бях навил в средата на макарата беше издърпано отново във водата и сега имах възможност да си редя влакното и да го моря бавно.
-Ще издържиш ли?
-Ми така смятам но не знам рибата какво ми мисли.
Брата си вършеше работата перфектно но се беше загрижил за мен. Не знам какви звукове сам издавал но бях с пръчка между краката и не ми беше весело.
Края беше близо за пореден път, макарата беше почти пълна и някъде там близко под лодката имаше нещо за което бях готов да пренощувам с Американска въдица почти забита в задника.
-Цвят.
Малееее близко е! Словака крещи, както му бях казал да прави, като види рибока във водата. Той пък от своя страна все едно, че му казаха БЕГАЙЙЙЙЙ. Тръгна на ляво и нагоре. Аз вече му знаех номера и бързо махнах втората скорост и завъртях колкото мога по-бързо.
-БАСИ МАМАТА, това е огромно.
Брата го беше видял и по реaкцията му разбрах, че даже той е впечатлен. Аз нямаше как да видя каквото и да било, редях влакно, като луд, пазех равновесие и дърпах пръчката, върха на която беше почти срещу мен.
Спрях да навивам, клекнах малко и потърсих с поглед какво майка му стара е това дето ни е тyна, ни е рак.

Марлина4

МАРЛИИИИН.

Ясно се виждаше голямата опашка полегнала на една страна във водата.Олелееее кой ще го мори това???

Първия час изтече а марлина беше на около 20 метра зад лодката. Напънах го с малко отпуснат аванс, дръпнах пръчката в страни и зачаках реакция. Тръгна право под лодката а това никак не беше добре. Преди да кажа каквото и да било, брата прасна ръчката за газта и включи на преден ход. Освободих му почти целия аванс за секунда, изчаках го да дръпне малко и рязко забих палеца на позиция удар. Идеята ми беше да дръпне вертикално в дълбокото без да ни се навира под лодката, която нямаше как да вдигне и наполовина от скоростта на която беше способна тая риба. Трика успя, марлина беше хванал дълбокото и при стягането на аванса почти ме катапултира от лодката, но поне не се завря под нея.

-Брат ще го морим поне един час и не искам да го убиваме.

Аз не исках но на кой му пука. Трябваше да кажа какво искам а това не смеех да го изрека. В никакъв случай нямаше да го докараме до лодката, докато още е със силите си, нямаше да ползваме гафове и нямаше да режем повода. Трябваше ни скапан с изцедени силици, кротък като агънце и послушно стоящ и чакаш да му откачим куките от кокалената уста. Кой щеше да го прави това и идея нямах но някой трябваше да го направи.

Марлина5

Минаха 40 минути през които марлина дръпваше по някой друг метър на стегнат или не толкова аванс. Играехме си с него за да го изморим и подготвим за откачане. Беше опасно да се бъзикаме защото можеше да изгубим рибата. Не бяхме сигурни колко добре е забита куката, къде е забита и как се отразил меча на рибока на  дебелия повод. През цялото това време марлина въртеше, като хванат в капан. На няколко пъти се пускаше под лодката, въртеше в кръг или дърпаше в дълбочина. Аз ревях, като побеснял защото сега нямаше как да се види къде отива животното освен ако не си на кармата на лодката а брата трябваше да кара и не виждаше много ясно или поне според мен беше така.
Болеше ме кръста, задника, раменете, не си чуствах китките на двете ръце а левия ми палец беше, като на начинаещ басист от реденето на дебелото влакно.
След още 20 минути го докарах до повод. Нямаше какво да се прави освен да се чака. Марлина висеше на куките и тежеше, като торба с цимент, опитващ се явно да си обърне главата към дълбокото. Брата разбра какво се иска и без да му казвам. Сложи отново на първа и потеглихме бавно с марлин на задника. Главата му беше на около метър от перото на руля и ме беше страх да не ритне и оплете около него или още по-лошо- да реши да си ходи и да се завре междy винта и кормилото.
Беше уморен и нямаше да рита много. Това го чуствах с всяка една част от мойто здраво тяло/то се вижда по снимките, ма аз да се пробвам,пък може и да ми повярвате/. Нямаше как да помогна с нищо, нямаше как да пусна пръчката преди някой да е хванал повода и раздрусал яката глава на марлина.

Вадим куките
Лодката нямаше къде да отиде, нямаше нужда да я управлява никoй и брата реши да му скочи и да го откачи. Хвана повода и му направи проверката-без да увива влакно около ръцете си му раздруса главата, никаква реакция, дръпна яко нагоре и марлина поддаде. Знаех, че е опасно, знаеше го и той но нито един от нас не искаше да убива това рибе. Клекна на коляно и задърпа повода а аз върнах аванса почти напълно и наведох пръчката надолу-нямаше смисъл да ми се забиват куки в главата на 650+ мили от най-близкия бряг.

Брата и марлина

Пича залегна, издърпа последната част от повода и хвана рибока за мечa. На мен ми настръхна козината.

-Държиш ли го бе???

-Ми ти как мислиш.

Леле мамо това не е истина. Дръпна му главата над водата, като държеше меча здраво. Куките, милинките те се бяха забили здраво в горната част на устата точно в началото на меча. Едната беше пробила и се подаваше отгоре а другата само го беше закачила леко. Придърпа си го близо, откачи горната кука и хвана с 2 пръста долната. Е тук щях да намокря някои наранени части от мойто снажно тяло. Марлина бавно започна да извива глава в посоката на ръката му, поднасяйки свободната вече кука към китката му. Брата не е вчерашен но това му беше първия марлин а и на мен ми беше същата бройка така, че се наложи да подскоча и ревна нещо. Какво сам казал така и не помня но пък той се извърна ухилен държейки здраво меча на рибока.

Брата и марлина1

-Стига рева бе.

Лесно му е на него а аз как да гледам това без да имам място да клекна и да му помогна. Как успя да му задържи главата така и не мога да си го обясня все още но някак си се справи. Хвана с лявата ръка куката и с рязко движение я извади, събра ги двете заедно и ми ги хвърли на мен.Аз от своя страна бях толкова щастлив, че почти му ги изтървах на гърба но това няма да го описвам, че още ме е яд.

Брата и марлина2

Марлина беше свободен, куките бяха вън и никoй не е пострадал все още. Вече беше лесно-трябваше да го поосвежим за да сме сугурни, че ще оживее. Хванах аз голямото кормило, ръгнах на предна и зачаках да видя какво ще направи дългоноско.
Ми кеф му беше-лежи си там капнал от умора а брата го държи за носа и се опитва да потопи главата възможно най-дълбоко във водата. Следващите 10 минути бяха  за снимки, галене на марлин и пушене на цигарка.

Брата и марлина5
Брата беше капнал да стои по корем и стиска грапавия меч на рибата, която от своя страна реши да му направи услуга, ритна с опашка и той я пусна. Бавно и величествено марлина се отправи в дълбокото. Ясно се различаваха отмерените удари на опашката в кристално чистата вода. Дръпнал ръчката за газта пушех и се кефех на най-страхотната риба, която бяхме хващали.

МММДА 2 дни след, като си дойдохме разбрах, че няколко лодки са хванали марлин но един пич си е изгубил пръста след като е увил повода около ръката си и марлина е тръгнал да си ходи в това време. Имаше и няколко други ранени в борбата. Ние се разминахме но и никoй за никъде не бързаше. Марлина сигурно още си почива от голямото дърпане за носа.

Това беше петия ден на пътуването но пък най-интересен от към риболов.

Брата и марлина6

Имаше начин да я дръпнем на борда, въжета много, възлите ги знам, лебедки колкото искаш но нямаше как да стане без да нараним рибата и най-важното без да е безопасно за екипажа. Бяхме на около 5 дни път от сушата, двама почти опитни риболовци, една наблюдателка и един ококорен Словак. Не ни се искаше да рискуваме цялото плаване заради мерака да премерим марлина, имахме рулетка но беше до 2 метра а другата не можахме да я намерим в бързината. Аз съм 180 см. а рибока беше поне с 3 педи по-дълъг от мен. Не беше възможно да го теглим успоредно на лодката заради високия борд и си го влачехме зад задника но нямаше и как да го премерим точно.

Брата и марлина3

Можеше да му сложа една примка за опашката, да закача въжето за една лебедка и брата да му пусне нослето. После щяхме да го изкараме на буксир със задника напред но нямаше да може да го познае и майка му а да не говорим за здравето и безопасноста на екипажа. Близо до брега е лесно-има кой да ти помогне, да те дръпнат или качат на хеликоптер, лекар да ти пратят, идейка да ти дадат какво да правиш ако си се омазал.
Там навън е друго-ако стане нещо с брата, аз го играя пожарникар, доктор, водопроводчик, навигатор, жичкажия……….идеята е ясна. Никакви бесни марлини на борда. Далеч ли сам от брега, рибата която качваме на борда е годна само за филета и кървави снимки. Рискове никакви.

Брата и марлина4

Може всичко това да звучи смешно но е закон на лодката ако аз съм наблизо и капитана ме слуша какво да се прави. Даже при всяко вадене на гаф, нож или при смяна на пискюли се съобщава на висок глас, че в кокпита има нещо остро и всеки внимава къде сяда, стъпва, учехме ги как се подава гафа, как се държи и подава ножа, как всички стоят седнали някъде докато човека, който вади гафа не го е осигурил и няма опасност за никoй на борда. Дълго е и може би неразбираемо за много хора, звучи смешно но аз не съм добър доктор и никoй не искаше да ме пробва.

Марлина отплува

Та да се върнем на темата. Марлина си отплува щастлив. Ние се смеехме, като побъркани а мадамата гледаше ококорена.
Имахме риба останала от тyничката, която все още ставаше за ядене, вятъра падаше и времето се превръщаше в перфектно за риболов.

Нямах и идея да вадя силикона на който удари марлина но ни трябваха още пръчки във водата.
Върнах голямата на същите 100-120 метра зад лодката, пуснах втората на около 65 метра с зелено и розов 30 сантиметров силикон, зелено/черен със същия размер на около 10 метра зад нас и додо убиеца черно/лилаво/розов/сив на около 25-30 метра зад кърмата. Идеята съм я обяснявал-едната привлича с пляскане и вади рибоците от дълбочина, следващите 2 с различни размери и цветове малко по-назад и голямата пушка за големи плуващи неща назааааад на достатъчно разтояние за да скача пискюла но не и да се влачи дебелото влакно по водата.

Вдигнахме голямото предно платно и цялото задно, вятъра беше слаб и продължихме с включен мотор и платна. Големите пискюли им трябваше поне 15 километра в час скорост за добра игра и това беше целта на мотора плюс зареждане акумулаторите след тия 4 нощи каране само на платна.

Започнах да обяснявам защо се ползват такива цветове, защо са разположени така, размера им и аванса, който ползвахме……..и поляка/словак слушаше с интерес. Не бяха минали и 2 часа и едната макара засвири. Обръщам се аз точно навреме за да видя как и втората пръчка се огъна и макарата почна да се развива. Погледнах на мястото където трябваше да са силиконите и виждам как нещо подскача над водата. Бяха ударили на втората и третата пръчка както се и очакваше.

Брата и словака

Беше време на брата и Словака да ловят. Мен ме болеше всичко и най-вече задника от стискането на пръчката. Не си бях взел колан за борба и сега усещах с бузите на задника си, че това е било Гоооляма грешка.

Дръпнах ръчката за газта, обърнах се и изкарах най-близката пръчка, докато капитана и Поляка/Словак се заеха да вадят обяда. Бяхме закачили най-големите бойци в категорията си-ДОРАДО.
Дорадото се слави, като много борбена риба, правеща страхотни скокове след като клъвне а и в повечето случаи атакуваше със скок над водата.
Мадамата извади гафа, аз заключих кормилото и лодката тръгна в почти права посока. Взех гафа и зачаках за ми докарат първата бройка. Въжето и клещите за откачане бяха готови, както и една кофа/много важно нещо е това кофата/за да чистим кръвта и червата. Нямаше мислост, убиваме и ядем.

Първата риба беше близо, дърпаше яко в ляво и дясно, скачаше над водата и въртеше глава, като булдог закапал чехъл.

Брата с гафа

Забих и гафа в главата, дръпнах рязко и я изкарах почти цялата над водата. Рибока явно не му хареса това и започна да се гърчи и рита, като побеснял, кръв хвърчеше навсякъде, ръцете ми се тресяха от напрежението  но глад ме гонеше и тази риба отиваше директно на въжето.

Дорадото е със страхотни цветове като е живо, започне ли да умира се превръща в сиво/синя риба за разлика от разкошното жълто в нормално състояние. Не беше трудно да се прецени кога е готова за вадене на борда, нямах намерение да я вадя и хвърлям в краката на двамата риболовци със забит гаф в нея.Изчакахме я около 2 минути и брата и върза въже през хрилете,завърза другия му край за парапета и я хвърли обратно във водата да се влачи и чака реда си за филиране.

Словака все още бореше неговата, дърпаше нашия и крещеше от кеф отпуснал аванса почти наполовина .Попитах го помни ли какво да прави, като я докара наблизо, как да ми я достави до гафа, да наведе пръчката, аванса……..Помнел.

Брата с гафа2

Докара я нашия, наведе пръчката, поднесе я на брата който беше с гафа и той изпълни ПЕРФЕКТЕН удар точно под хрилете. Аз бях папарака с камерата.

Чакахме го да умре. Шубе ме беше от цялата тая кръв. Дорадото, което се влачеше зад нас и плясъка на другото могат да докарат някоя акулка за обяд.
Словака извади скарата, купена за 22$, тръшна я направо в кокпита, брата тушира додото на кърмата а аз се хванах за ножа. След около час имахме достатъчно мръвки за обяд, вечеря, закуска а и гости можеше да посрешнем.

Дорадо на скарата

Хапнахме на корем-салатка домати, сосчета разни, печено дорадо и картофи във фолио с масло, лимончета, препечен хляб на скарата както и лук. МАЛЕЛЕЛЕЕЕ щастлива работа.
Всичко беше мокро вътре, влагата беше невероятна а това е опасно в морето. Аз карах а останалата част от пиратското войнство изкара водата, която се беше събрала в лодката, попиха всичкo и измиха каквото можаха със сладка вода. Лодката заприлича на бежански лагер след като oвесихме всички гумени дрехи да се сушат, матраците, спалните чували, дрехите ни, обувки и ботуши.
Денят беше запомнящ се и ми беше трудно да спя, та реших да покарам няколко часа. Пиратите си легнаха с пълни кореми в сухата лодка и се заслушаха за подводници. Аз пушех цигарка и пиех кафенце-ЖИВОТА ПОНЯКОГА Е ХУБАВ.

Покарах аз 4-5 часа, докато останалите слушаха за подводници, времето беше слънчево и топло, океана заприлича на езеро а вятър почти нямаше. Бръмчахме с моторетката в продължение на часове, позаредихме батериите, системата за обезсоляване на вода работеше перфектно и понапълнихме всички бутилки които имахме на борда.

Събудих спящите красавици малко преди редовната проверка по радиото в 5 часа вечерта. Имаше 20-на  лодки около нас, някои бяха на 600 километра напред а други токущо тръгваха от Хавай. Повечето от тях бяха нагазили вече в района на високото налягане, където вятър няма и караха на мотор. Един беше скочил върху рибарска мрежа плуваща свободно в океана и си имаше проблем с управлението, както и с мрежата омотана около винта. Втори с треперещ глас обясняваше как щял да го сгази голям пасажерски кораб и му се наложило да изстреля малко сигнални ракети, трети минал на 10 метра от голям КИТ и му се разминало на косъм с катастрофата………Все ей такива интересни неща.
Ясен глас повика една от лодките.

Тама е земята

-Абе пич аз съм на 300 метра зад вас и ви настигам, можете ли да поизчакате малко за да направим едно състезание по плуване между екипажите???
МЪЛЧАНИЕ.
-Къде си точно?????
-Ми на около 300 метра зад вас???
-Тия ще им разкатая мамицата.
Бурен смях по радиото. Не минаха и 3 минути и се почна пак.
-Разкатах им я, моите играят карти в кокпита и са се заплеснали а аз си мисля, че имам свестен екипаж, който следи какво става наоколо. За наказание ще плуват всички. Чакаме те.

Брата хваща радиото и дава координати, температура, скорост на вятъра и посока, вълни и рибен report.
МЪЛЧАНИЕ за около 5 секунди.

-Повтори, че не разбрах, вие хванахте какво????
-Един марлин, няколко дорадо и една тyна.
-Бъзикаш се нали???
-Никак даже, имаме и снимки, брата е луд на тема риболов и ги ловим, като побеснели.
До края на пътуването продължихме с тия темпове да хващаме и пускаме, докато другите закачаха по някоя риба на всеки 2-3 дни и се наложи да обясняваме на дълго и широко кое как се прави и как се лови риба. Прочухме се, като риболовната ветроходна яхта с множество идеи как се лови риба.

Филета от дорадо

Вечерта беше тиха и ясна. На другата сутрин ни блъснаха малко шквалове идващи с вятър и обилен валеж но нищо интересно.
2 дни бръмчахме, ловихме дорадо, ядохме на корем и се къпахме. КУРОРТ ГОЛЯМ.
На третия ден започна да става интересно. Оказа се, че сме източно от всички лодки, бяхме хванали малко вятър и бяхме спестили много от горивото за разлика от други лодки, които моторясваха през последните няколко дни. Получи се и прогноза за стабилен вятър със скорост около 50 километра в час. Нямаше да имаме много време за риболов и трябваше да използваме доброто време.

Океана продължаваше да е гладък, като тепсия. Вятър почти нямаше но ние си правехме нормалните за това време 10 километра в час. Влачехме големия силикон далеч назад с надеждата да заковем нещо по-сериозно от бесни додоси. Беше пълно с летящи риби прелитащи пред лодката, като ги наближим. За пръв път виждах толкова много и така добре планиращи рибета. Понякога изминаваха сериозни разстояния /100-150 метра/ малко над повърхноста на водата. Дорадо скачаха и ги гонеха, образувайки големи кръгове по гладката повърхност на водата. На всеки час хващахме поне по 1-2 бройки въпреки, че влачех големи силикони с цел да избегнем кълването им.

Дорадото наддава двойно за година и има периоди в които яде всичко без значение от цвета ,размера, скороста, дистанцията от лодката……..или поне така беше на теория. На практика обаче кълвяха на розово/лилав/сив силикон с малко силиконче синьо/бяло вътре в големия. Това беше собствена доработка на пискюла и ни създаде много трудности да обясним по радиото какво точно представлява. Атакуваха го почти само него без значение къде беше, близко до лодката-ОК, заедно с друг почти същия цвят и размер-удари само на шампиона, далеч назад-ОК, бавно влачене-ОК. Работеше, като по поръчка. Искахме ли да ядем риба беше достатъчно да го пуснем във водата и да почакаме час или два и вечерата клъвваше, като за световно.

Аз и филетата

Дорадотата го атакуваха от всички страни, понякога се виждаше как идват със скокове над водата, минавайки покрай другите силикони, плугове, рибета разни без да ги поглеждат. Водата беше толкова чиста, че бяхме в състояние да видим как додото скача на около 60 метра в страни от лодката устремило се към силикона, влиза в дълбокото и атакува силикона, захапва го и от скороста, изскача напълно над водата. Страхотия си беше, като дръпнем силикона близо до лодката. С приближаване на дорадото дръпвахме рязко въдицата и в повечето случаи додото пропускаше целта, засилваше се с прекрасен завой и атакуваше отново.

В много от случаите се виждаха дорадо да плуват свободно зад захапалото стръвта. Те са пасажни риби и хванеш ли първата другите я следват.Cъжaлих, че не си взех слабите пръчки с които можеш да си ги ловя с разни крокодили ,блесни, силикончета…….но пък дебелите вършеха почти същата работа. Хванахме много и повечето ги пуснахме обратно. Винаги имахме достатъчно филета от дорадо а и беше голям кеф да ги тормозим.

Получихме прогноза за малко по-сериозно време, вятър до около 50 километра в час, някаква вълна и малко урагани източно от нашата позиция. Бяха далече но си имаха имена а това никак не е добре. Кръщават ги само когато са нещо сериозно и запомнящо се и трябваше да бягаме от тях.

Времето все още беше хубаво, лодката вървеше без проблеми, бяхме я изчистили, измили доколкото можем, подсушили всичко и изпрали каквото имаше за пране.

Беше взето решение да бягаме на Север за да хванем вятъра и като ни удари да продължим с него към брега. Разделихме екипажа на 2 групи-аз и мадамата, капитана и Словака. Стисках палци мацето да може да кара на сериозно време а и Словака да възприеме бързо за да не ни се налага да висим денонощно навън но само едното от тия ми желания се сбъдна.

Мадамата на геврека

Оставихме женската част от екипажа да кара а ние си легнахме. До момента нямаше демокрация на борда-никoй не мрънкаше, не се оспорваха решения и нямаше въпроси. Ясно им беше, че ако я загазим с времето или се появеше проблем с лодката ще се наложи аз и брата да караме а те щяха да са парчета месо.
В 3 часа сутринта се събудих от някаква суматоха, въжета се мандахерцат, блокове дрънчат по палубата, лебедки скърцат. Скачам аз и почти се сблъсквам с брата в тъмното, Словака се беше размърдал и си търсеше гумените дрехи. Духаше стабилен вятър но това само можеше да ни радва. Най-после щяхме да си починем от шума на мотора.

След дорадото
Бързо скачане в бойните дрехи, излязохме навън и се почна.
Вятъра си идваше с вълна и то много по-голяма от това, което очаквахме. Мадамата била решила, че няма да се разваля времето и ни оставила да поспим. За разсънване се наложи да намалим грота до край и да вдигнем щормовото платно отпред. Мамицата и задремала, как ги решава тия неща сама още не проумявам.
Зазоряваше се, облаци покриваха цялото небе, духаше с около 30 километра в час и вълната беше около 4-5 метра. Брата караше вече трети час, ние пиехме кафе и обсъждахме кой и какво ще прави, като се наложи да духаме супата.
Шамара дойде в 7 сутринта-вятър около 50+ километра в час, вълна 8+ метра с чупещи се гребени и мъртвак 2-3 метра перпендикулярно на ветровата вълна. Мой ред беше да застъпя на стойка. Гадно време си беше-кокпита пълен с вода, вълни заливат през 2-3 минути, лодката клатеше здраво удряна от мъртвака а ние се пързаляхме по голямата ветрова вълна, правейки на моменти около 30 километра в час скорост.
В 8 часа сутринта, включихме радиото за поредния report. Както се и очакваше ние бяхме в най-задната част на течението, най-източно от всички с най-здрав вятър и в най-добра позиция да бягаме с него. Много от лодките догонваха ширината на която духаше с надеждата да хванат това време, други още се пляскаха и се чудеха какви са тия вълни, които идват без да има вятър.

След дорадото1

Карам си аз с кеф, въртя геврека, като луд за да бягаме от чупещи се вълни, сърфираме с гребените…………когато брата излезе с някакво листче в ръце.

-Всички чуват ли ме???

/Много мразя, като започва с това/
-Най-здравия шамар наближава, няма как да му бягаме но е в добра посока за нас/до тук добре Нооооо имаме едно ураганче, което ще ни плесне след около 36 часа ако продължаваме с тая скорост и държим тая посока. Ураганчето се казва Аманда и пердаши с около 80+възела вятър/+-130 километра в час/върви точно срещу нас и вълната е около 16 метра. Време е слагаме кафявите гащи.

Ми аз това с кафявите гащи го знам но не и другите двама странници/хамериканци. Има един виц, който обяснява това. Ето го и вица.

Един кървав пиратски кораб си се носи в морето, пияни пирати жaдни за кръв смyчат ром и се оглеждат за поредната плячка. Наблюдателя се цепи от върха на мачтата.
-Кораб на хоризонтааааааа.
-Юнга дай ми червената ризаааа – провиква се капитана.
Метнали му се те, избили всички, натоварили плячката и весели продължили да смучат ром. Юнгата се присламчва до капитана и го пита.
-Капитане защо всеки път преди бои искаш тая червена риза???
-Mи много просто – казал капитана -Ако по време на битка ме ранят и кръвта ми започне да тече, няма да се вижда ако съм с червена риза и екипажа няма да се стряска.

Наблюдателя се цепи пак от върха на мачтата.

-Кораби на хоризонтааааааа, Английски са, поне 6 бройки и ни наближават бързо.
Капитана се огледал плахо и се провикнал.
-Юнгааааааа дай ми бързо кафевите гащиииииииии.

Геврека1

Та разказах им аз вица набързо с надеждата да схванат какво ни чака ако се набодем на горския на фаса/това е друг виц но стига с вицове вече/, те гледаха умно ту мен, ту брат ми. Гледах умно и аз а брата се хилеше. Ма какво се хили????

-Ще имаме ли проблем ако се срешнем с Аманда?
Тая се събуди най-после и почна с глупавите въпроси.
-Ми ще имаме. По принцип е достатъчна вълна с височина 30% от дължината на лодката с чупещ се гребен за да я обърне ако сгафим нещо. В момента е малко по-голяма от това а тая която идва с Аманда е почти колкото мачтата.

Като маймуни на автомобилно състезание и двамата си обърнаха главите и се загледаха колко ни е високо колчето. На мен не ми се и гледаше. Аз и сега имах проблеми да удържам лодката в права посока и да бягам от гребените а за повече не ми се и мислеше. Брата беше на същото положение-беше му ясно, че с тия двамата катили няма да стигнем далече а нямаше как да караме денонощно без почивка на сериозни времена. 3-4 дни нямаше да са проблем в това време. Ден или най-много 24 часа танци с Аманда можеше и да понесем но нито час повече и то при положение, че не строшим нещо.
Без да каже нито дума се навря пак вътре и взе да си играе там с неговите си играчки с идеята да измисли начин да се измъкнем без да сме омазали кълките.
-Какво ще правим???
Словака има пак въпроси.
-Ти кафеви гащи носиш ли си???
Гледа ме и се чуди дали се бъзикам или не. Ми не се бъзикам-каквото ти е писано-това ще стане.
Капитана излиза от лодката, замислен ми се вижда ама то си е нормално. Имал една идея но щяло да се наложи да минем през задната част на тази буричка, което не беше лош вариант и далеч за предпочитане пред танци с Аманда.
Другите лодки имаха същата информация и някои от тях питаха наясно ли сме какво ни чака ако това ни настигне. Ми как да сме наясно-никога не ни беше пердашило нищо кръстено на бабата на метеоролога в Хавай или на там който го беше зърнал първи.

Половин час обяснения бяха нужни за да разберат как да завием на гребена на някоя вълна без да съборим мачтата и без да заставаме без скорост на борд на вълната. Ококорени но с идеята да се преберат живи на брега слушаха и повтаряха какво точно всеки трябва да прави. Ми направихме го-набрахме скорост между 2 вълни, малко преди да ни настигне другата, врътнах геврека и с шумно пляскане на платна я прескочихме. Бягахме на Север с вълната и вятъра със скороста на 300 бити ……….мокри и гладни но се движехме поне в правилната посока.

Геврека2
Вдигаше се вълна, вятъра се усилваше и гребените идваха с шума на локомотив. Навсякъде около лодката се виждаха огромни петна от пяна, останала от чупещи се гребени, слънцето печеше но на мен не ми беше до съзерцаване на прекрасната гледка. След проверка на въжетата, мачтата, курса и подреждане на лодката, като за обръщане, брата и Словака се намъкнаха вътре за да починат за шамара, който ни чакаше ако не проработи плана. Аз се гърчех на геврека, вързан за лодката и почти висящ на задната проволка заради клатенето. Мацето беше направило сандвичи, кафета разни и беше изкарала бутилки с пиене. Щеше да се живее навън поне 2-3 дни. Не можеше да кара, не можеше да натяга въжета както не можеше и да следи навигацията. Беше се вързала за една от седалките с предпазните колани и спеше все едно си е у тях пред телевизора. Тая или е ненормална или не разбира какво ни чака.

В океана2

Късно следобед вече не си чуствах раменете, колената и китките. Врата ми се беше схванал да се обръщам при всяка вълна за да следя как идва и на къде да бягам, имах сол и в задника а очите ми сълзяха от вятъра и слънцето. Пробвах на няколко пъти да карам седнал но беше невъзможно да въртя геврека с нужната скорост и след като напълних на няколко пъти кокпита с вода се отказах от експериментите. Нямаше да издържа дълго с моя почти железен крак а не ми се искаше да будя брата. Вятърът се беше усилил до към 45+ възла, вълната беше 8+ метра, нашата скорост варираше от нормалните 15 километра в час до 30+ когато се налагаше да се пързалям по вълните. Явно се бяхме наврели в най-подходящата част на тукашното време и нямаше много място за бягане.

Подходящо е защото лодката можеше да вдигне много по-голяма скорост от това което правехме в момента но се изискваше опитен екипаж и здраво натискане. Обаче и  опасноста да се строши нещо е много по-голяма. Аз тия неща ги обичам много.
Брата се подаде ухилен до уши. Разбрах че пак ми готви някоя кофти новина само, като го гледах как се е улезил.

-Кафе има ли???? Ай как си се спекъл там, как е времето???
-Бе знаеш ли какво кафе ще ти дам аз. Кажи къде сме, че почна да ми втръсва.

Аманда се била врътнала малко по посока Хавай а ние бягахме в противоположната и МАЙ щяло да ни се размине. Kато ми включи в едно иречение МАЙ и ми причернява. Ма нали ТОЙ е навигатор, Капитан- дава заповедите а аз съм само пикаещ автопилот, пиещ кафе/ако има де/ и пушещ цигарки ако не ги заливаше вълната много.
-A забравих да ви кажа, урагана не е сам ами си има компания-2 други урагана малко  след Аманда се задават но ние сме ОК.
-Aз, като бях в Хондурас почти ни тресна един и без малкo да ни удари още един във Флорида но извадихме късмет. Аз съм магнит за тия работи- изтърсва мадамата.
Мацето май не знаеше кога да си мълчи. Тая е луда и носи лош късмет на борда, ще я пишем морски данък.

Брата прочете всичко това в погледа ми, изхили се и се скри вътре за да се облича. То да му писне на човек от откачалки в средата на океана.
Времето се кротна ако може така да се каже. Вълната и вятъра бяха постоянни а и ние привикнахме на гадости. Капитана хвана руля и я подкара по вълната. Поляка/Словак се присламчи до него а мадамата се прибра да си доспи.
В следващите 3-4 часа учехме Хамериканеца да кара, как да бяга вълните без да ни обърне и как да държи лодката в правия път. Схващаше бързо но му трябваше някой който да е на близо за да му поправи грешката ако обърка нещо. Имаше надежда да се понаучи и да имаме още един, който да стои на стойки или ако някои се изтърси от лодката да се върне и да го вземе.

Вечерта мина нормално-лодката беше мокра цялата, кокпита заливан с вода през 2-3 минути, светлините вътре в кабината пълни с вода както и 10 сантиметра локвичка на пода на лодката. Нищо не се строши и нямаше признаци за повреди. Поспах 2 часа както си бях с ботушите и якето.

Сутрешната прогноза беше добра-Аманда я нямаше вече, другите 2 урагана я догонваха но в посока обратна на нашата и имаше 3 лодки на около 50 километра от нас. Продължихме да бягаме на север през целия ден. Аз карах докато брат ми спеше и учех Поляка как да държи здраво геврека. Поснимахме малко с едни такива малки и водоустойчиви фотоапарати но шамара беше минал и снимките не дават ясна представа за какво пиша.
Деня си мина в каране, ядене на някакви супи с макарони и дъвчене на лyканка. Предстоеше ни последна вечер с този вятър или поне такава беше прогнозата, сателитните снимки, сведенията дадени от другите лодки, инфото от нашия човек в Хавай, факса за времето и другите играчки които имахме. В 8 вечерта започна интересното.

Та беше около 8 вечерта, буричката беше на привършване, всичко беше мокро а ние гладни и недоспали. Карах аз, мадамата дремеше в кокпита а брата и Поляка/Словак спяха вътре.

Знаех какво ни чака но не си го представях толкова гадно. Знаех, че бурята ще свърши с един последен напън но нямах представа, че ще се напъне чак толкова яко. Спеше ми се, исках някаква топла храна и легло върху което не се излива солена вода-поне сладка да беше, нямаше да е толкова зле. Ей с тия мечти си живеех до момента в които за пореден път не се обърнах през рамо за да проверя какво става. Ставаше една не е за приказване но нали съм започнал трябва и да го довърша. Цялото небе зад нас беше ЧЕРНО, облаците идваха с дъжд и във формата на подкова. Бяхме набарали най-добрия вятър за бягане но сега ни чакаше последната му надyвка. Вълната продължаваше да е сериозна за нашата лодчица. Нямаше как да дам на мадамата да кара и нямаше защо да я откъсвам от мислите и. Какво ли си мислеше?

ГРЪМ, ама гръм ви казвам! Все едно ми падна на главата. Мацето подскочи, аз също а долу се чу ясния звук на глава шибната в тавана на кабината. Бях се свил на костенурка и не смеех да си мръдна тиквата, женската част от екипажа ме гледаше с очи, като палачинки, вкопчила се в някакво въже. 5 секунди и брата беше отворил капака.

-Къде падна това?
-Миии……..

Миии…не можех да си кажа именцето аз.

С шумен трясък брата затвори кабината, светна някакъв фенер долу и започна да се стяга за поредния шамар.
ГРЪМ И ТРЯСЪК. Баси чудoтo! Мен са ме гонили разни бури из БГ, падали са светкавици на половин километър от лодката, ял съм шамари от времето но това беше някак по-шумно. На страха и ушите са по-големи.
Капака се отвори и брата скокна в кокпита ,обърна се и го тресна отново. Гледам аз и се чудя: Словака няма ли да се излюпи.
-Вързан???
-Вързан.
-Оня ще стои долу, проверих заземката на яхтата, всичко изглежда ОК.
Браво бе! Аз вързан в кокпита ще карам и ще чакам да ни тресне светкавичка, брата ще помага, мацето ще виси тук а поляка/словак ще го играе куротист????
-Брат, няма ли да е по-добре да влезеш вътре за да може поне един от нас да мърда ако ни удари гръм? /Много тъпи въпроси задавам понякога/
-Тука ще стоя ако можеш карай ако не хващам аз.
-Ма брат……..
-Карай бе.
Карам аз, засвяткал съм се и бягам по вълната все едно, че буря ме гони.

ТРЯЯЯЯЯСС.

Е това падна мнооого близко. Поглеждам брата а той само си намества козирката на качулката. Беше му ясно, че няма какво да се направи, беше ми ясно и на мен. Прекалено близо бяхме за да бягаме от всичките тия светкавици, падащи малко зад нас. Не искаше да влезе вътре, нямаше да вляза и аз, не и поне докато не отмине тоя екшън. Много ми се искаше да оспорвам това негово решение но той го играеше Капитан и нищо не можеше да се направи. Не ми беше до бунт на борда и нямаше време за разправии. Той беше Капитана а това значи, че винаги е прав/пък аз съм винаги в грешка ама това е друг въпрос/.

Беше вече тъмно, вятъра се усили до около 40 възела/към 60+ километра в час/вълната нямаше и намерение да пада, сърфирахме си в тъмницата и чакахме.
Е дочакахме го: -Силен порив на вятъра, чупещ се гребен на вълната и кокпита почна да се пълни с вода. Бях под голям ъгъл спрямо посоката на вятъра, платното започна да вибрира силно и ме беше страх да не го скъсаме. Само това ни трябваше.
-Ще ми трябва помощ.
-Казвай.
Някой да гледа посоката на вятъра и да казва колко мога да бягам по него а другия да следи скороста му и нашата скорост а аз ще слушам за идващи гребени и ще карам.

Нямаше време за грешки но и нямаше как да си вдигна главата за да виждам от къде духа вятъра, как върти с колко духа и да карам едновремено с всичко това. Имаше гадна опасност да изтърва лодката, да застанем с борд към вълната и да я обърнем, както и да скъсаме някое платно или счупим мачта ако вляза в глисаж и тръгнем остро към порива с пляскащи се платна. До 35 вятър нямаше проблем но на поривите беше зор + вълната само се чуваше но се виждаше чак когато ни плесне по задника.
ТРЯЯЯСС.
Тия гръмотевици ги бях забравил.
-Пускай, пускай, пускай.
-32,35,38,12,14,16.
Пускам аз по вълната, както ме съветва брата а мадамата диктува скоростта на вятъра и нашта скорост. Наоколо беше ЗЕЛЕНО, чупещи се вълни с фосфорециращи гребени ни догонваха всяка пета секунда, пързаляхме се по тях, кокпита се пълни с вода, мачтата скърца, въжета свирят…….ИДИЛИЯ. Мацето диктиваше все едно ми е секретарка и колкото по-голяма скорост развивахме, толкова по-тънък и беше гласа от кеф. Тая е луда.

100 пъти съжалих, че нямам фотоапарат който може да снима всичко това. Можеше да е основата на прекрасен наръчник на това кое и как не трябва да се прави в океана.
3 часа си се лизгахме с вълничките, светкавиците падаха наоколо, всичко зелено и шум, като на състезаващи се локомотиви.След 3 часа мъки небето почна да се прояснява, гребените се позагладиха, вятъра падна и почна да вали. Как така заваля от небе, което според мен беше ясно и аз не разбрах. Валеше, като полудяло а ние едвам се движехме с малкото платна, които бяхме оставили. Шамара беше отминал и сега идваше време за баня. Грабнах си мокрия гъз и се набутах в кабината, брата и Словака застъпиха на нощна стойка.

Събудих се в 5 сутринта, вятър съвсем нямаше, словака си пушеше цигарка а брата си беше легнал. Свалих предното платно, пaлнах моторетката и с чаша топло кафе я подкарах към брега. Това е малко общо казано защото на където и да врътнех все беше бряг но най-близкия беше на около 2000 километра.

Прекрасна утрин, тихо море, зазоряваше се, лодката беше изкъпана от дъжда и се очертаваше страхотен ден. ДА ама НЕ.

-Имаме проблем.
Сега пък какво? Тъкмо мислех да си лягам и да оставим мацето да спи.
-Капитана е много зле.
????????
-Сега се събуди и казва, че страшно много го боли ухото, не може да мръдне, вие му се свят и му се драйфа, скърца със зъби и едвам гледа.

Не беше свършило изречението и аз бях се метнал вътре. Картинката не е за обясняване, по-добре някои или даже двама да си бяха счупили по някои крак или ръка. Брата/той ми е близнак/ едвам гледаше с поглед на Силвеcтър Сталоун, бял като призрак и с подута дясна част на лицето. Дишаше на пресекулки и въртеше очи, като настъпан.
-Брат, боли много, дясното ухо не чувам.
Сега ми идва да ревна а можете да си представите какво ми беше тогава.
-Ще те оправим, не се бой.
Лъжа като циганин но няма почти какво да се направи. Най-близката болница беше на около 10 дни път а всеки е наясно до какво може да доведе едно сериозно възпаление на ушите. Ръце, крака, ребра, тикви разни, пръсти, кокали…….дребни неща са това. С ухо и идея нямах как да се оправям, знаех някои неща но това беше само колкото да ми стане ясно сериозноста на положението.

-Брифинг вашта мама, всички в кокпита.
Не разбирали български а? Разбраха ме прекрасно.
-Трябва ми запалка, марля някаква, разтопен восък и чиста кърпа.

Това не го разбраха и ми се наложи да им го превеждам. Бе тоя Словак нали си беше взел Хамериканско/Български речник, защо още не го е научил тоя език?
Мацето се обърна да изпълнява-ма кой и е казал, че може да си ходи,брофинга сега започва.
Много кратък брифинг беше-мадамата минава медицинска сестра и се грижи за брата, забравя за каране на лодки, правене на кафета за нас и спане в кокпита.Словака прави пълна инвентаризация какво имаме в аптечката и започва да чете в морския алманах как да се борим с проблема, както и прави списък какво ще правим и какво сме правили, в колко часа какво, лекарства, състояние на пациента, какви признаци има…….
Аз минавах в ролята на Доктор Ох Боли. Много обичам тия роли-нищо не разбирам но трябва да ги играя.
Грабнах най-якия фенер който ми попадна под ръка, съблякох си гумените гащи и се наврях вътре. Лодката се оправяше сама, нямаше къде да се блъсне.

-Брат дай да видя.
Обръща се той и на мен ми се дорева. Ухото му беше толкова подуто, че приличаше на смачкано, окото му беше полузатворено и трудно си мърдаше челюста. Нямаше какво да се гледа, беше се запечатало от възпалението.
Нищо не казах, нищо не попита и той, нямаше какво да се говори. Излязох навън и ми потекоха сълзите.
Не бях ревал от 3 години-последния път ми беше когато един некадърник/доктор ми спомена между другото,че трябва да ми резне крака за да имам някакъв шанс да живея. Е даже и тогава само скръцнах със заби и си организирах атака с помоща на брата но това е друго. Сега не бях аз нагазен а близнака ми.
- Чете ли бе?????
-АХА.
-Кво????
- Да чета, трябват ми още 3 минути. Имам ли?
ААААА можело значи. Аха ама не на тая лодка, не и когато положението е надървено а ние сме загазили.

Излиза Словака с алманаха в ръка, мацето примигва зад него и чака за идейки.
-Няма какво толкова да направим/това го знам/препоръчват топли компреси на ухото и здрава храна, никаква баня или каквато и да е интервенция.
ПРЕКРАСНО.КОМПРЕСИ?????
-Друго няма ли?
-Това е само какво може да се направи а лекарствата са на друга страница.
-ОК. Ти почваш да четеш лявата а мацето дясната и после се сменяте на страничките, така ще знаете какво да правите и двамата и ще стане бързо.
Ма как ми се искаше да мога да чета медицински термини на тоя странен език. Гушнаха се двамцата и се зачетоха.
-Капитане съветват антибиотици: -през 4 часа след ядене от най-чистия вид и за около 4 дни ще се оправи.
Ма и без бунт на борда станах Капитан, оригиналния се беше тръшнал долу и бяха разбрали кой и каква роля ще има.
Обясних им защо НЕ ТРЯБВА да ползваме антибиотици, беше много просто:-Аз съм алергичен само към това и от 22 вида, които ми пробваха преди една моя операция, отрицателни бяха 17. Върха на сладоледа. Само това ни трябваше-да му натресем нещо към което има непоносимост.

Добрата новина беше, че имахме какви ли не лекарства в лодката.Чантата с илачите беше с големината на малък хладилник, имахме и торба с наркотици, едни от най-добрите в света. Имахме и морфин и то доста добри количества но и поне още 5 мноооого по-добри и по-бързо действащи.
Лошата новина беше, че няма как да ползваме нищо-Брата, като всеки Капитан минава на прегледи всеки 6 месеца и няма как да ползва каквито и да е наркотици а антибиотиците можеха да го убият, възпалението можеше да се развие навътре в……..и не ми се и мисли.

Мокра кърпа, чайника на котлончето пълен с вода и завит с кърпата, яка бутилка с добра капачка и големи надежди. Друго нямаше какво да се направи. Обясних на брата какво съветват в алманаха, какво правим и какво имаме в наличност.
-Компреси брат, компреси.
Ми аз това го знаех но все пак той да си прецени. Колкото и да го болеше не му се рискуваше с някакви илачи, които можеха да ни създадат по-сериозен проблем. То по-сериозен от това здраве му кажи но имало и по-сериозни!
Бутилката завита в хавлиената кърпа пълна с вряла вода, кърпата гореща от парата на чайника и чаша топъл шоколад. Е това беше плана за деня.
Наближаваше време за ежедневната среща по радиото. Мадамата с чаровен глас обясни какво е положението и поиска съвет. Късмет ви желаем беше най-доброто, което чухме. Аз карах като луд/за къде ли се бях забързал??? Мадамата го играеше квачка а словака препрочиташе за пореден път какво можем да направим.От тоя ще излезе прекрасен доктор в критични ситуaции-сигурен съм, че може да пренапише алманаха.

Е така си минаха 2 дни и две нощи. Аз карах, спях, ядях и някои други работи горе в лодката а двамцата чужденци въртяха смени долу с кърпите и компресите. Положението никак не се подобряваше-брата продължаваше да е подут. Не беше спал от 2 дни, почти не беше ял нищо и се гърчеше от болки.
-Капитане ако продължаваш така ще ти свършат цигарите.
Словака се загрижил и за мен .Имахме около 60 кутии цигари за цялото пътуване но това при нормални обстоятелства е повече от достатъчно. Обстоятелствата ОБАЧЕ никак не бяха нормални.

-Ми спираш да пушиш.

Погледна ме, кимна и пак се прибра долу. От към цигари бяхме на късо вече но от към храна имахме за цяла рота. Никoй и не искаше да чуе за готвене, ядене или почивка.
-Брат ти те вика.
Скачам аз,заеб…м лодката и се навирам вътре.
- Давай антибиотиците.
Нямаше какво да му обяснявам, той го знаеше и решението беше негово .Няма как да се откаже на такова нещо. Докато се обърна и Словака беше готов с хапчетата а мацето с чаша шоколад.
-Най-доброто за което можем да мечтаем ако това не помогне няма какво друго. Има и още някакви, които ги препоръчват но това е върха -2 дни вече чета инструкции.
МММММ Словака си беше научил урока. Докато ги глътне брата вече беше записал в тетрадка подготвена за случая какво сме му дали, колко, в колко часа……..Ма тоя ще го почерпя само да си стигнем живи, за здрави не знам, но поне живи да сме.
Някой да е играл скоро на рулетка, но на Руска ролетка, като в пищова вместо 1 да е имало 3 патрона???? Голям кеф няма що.

Слънце грее, риби скачат, син океан…………ама на кой му пука. Следващите 2 дни се мереше температура, забъркваха се илачи, компреси разни, пишеше се в тетрадката и си играехме на болница в средата на океана.

На третия ден подобрение-поотпуснало го малко, почнал леко да чува с ухото и не беше толкова подут. Добре нали???? Да бе да. Другото ухо почваше да се подува по същия начин, болката се местеше от едното към другото и брата приличаше на бит от Цесекарска агитка.
Тъпчехме го с антибиотици, хранехме го като пате и стискахме палци или там каквото имахме за стискане.

На шестия ден, както си карах аз се отвори капака и се покажа китаеца нахлюпил една жълта шапка.
-Кво става?
Баси мен ли ме пита какво става??? Благодаря, добре съм.
-Чувам. Не ме боли много, мога леко да си движа ченето, малко ми се вия свят но ще се оправя.

Ей мале как си палнах една цигарка от кеффффф. Ще го бъде значи.
Приличаше на призрак, беше изгубил поне 5 килограма, дрехите му висяха, като подарени, не можеше да дръпне нито едно въже но искаше да покара малко.
-Рибата кълве ли?
Бе кви риби бе, кви 5 лева??? Мен ми идва да нападна някои пасажерски кораб и да му отвлека доктора а той кълвяла ли рибата.

-Яде ми се някаква топла риба.
-Е това е приказка бе, ей сега ще ти хвана.

Бяхме на около 1600 километра от брега, водата беше същия син цвят, като тази на Хавай, дорадота скачаха тук там а и летящи риби прехвърчаха.
Въдиците готови, пискюлите във водата, газ на мотора и натягане на въжета. Гоним вечерята с пълна газ.
Нямаше смисъл да променям тактиката от предишните дни, ползвах същите цветове и размери на същото разстояние зад лодката. Няма да го повтарям, написал сам го вече.

Хванахме му едно дорадо, закачихме още едно но беше малко и го пуснахме. Скарата беше приготвена преди аз да изчистя и филирам рибока, картофи в масло и препечени арабски хлебчета. Капитана мърдаше вече и си влезе в ролята-накълва се здраво, пи един чай и се зае да си играе с неговите играчки. Никoй не беше проверявал къде сме, как се движим, разход на гориво……..не ми беше до това. Следях само прогнозата за времето за да не ни изненада някои шамар и пердашех с пълна пара на североизток .След около 30 минути се оказа, че сме се забавили малко/е как иначе като карам сам/но ни чакат добри ветрове, имаме 2 лодки в близост /на около 300 километра от нас/ и резервоара на лодката трябва да се зареди. Капитана си легна и най-после заспа, захърка и Словака а женската част от екипажа се измъкна навън ухилена. Отстъпих геврека, донаядох се и се тръшнах долу да поспя.

Та както и да е. Беше малко по-студено през последните няколко дни и не ни беше до баня. Банята представляваше един туристически душ с обем 25 литра и вършеше прекрасна работа в топло време. Бяхме си купили и сапун, който може да се ползва със солената вода, та не воняхме но пак имахме изглед на изтървани от някъде/особено аз/. Наближавахме пак район с високо налягане, гадна ситуация в която си проличава кой и колко нафта има, как ръчка моторетката и кой може да си поправи мотора, като стане нещо. Нашия беше с големината на сенокосачка и като го натиснех на 2500 оборота вадеше звук на миксер в истерия но до момента нямаше проблеми с него.

Рано сутринта по радио се чу, че не само ние сме нагазили в л…..та и всички моторясват, но за разлика от тях ние имахме нафта да стигнем до Лас Вегас по изчисления стига да намерим път до там. Повечето бяха издухали дизела и сега духаха в платната. Поне половината бяха само с по 5-10 галона докато ние продължавахме да сме пълни или почти пълни -95 галона+ малко в резервоара. Океана приличаше на езеро, грам вятър няма както и никаква вълна -много гадно време за риболов. Никога не ни е вярвял риболова в гладка вода но това беше лесно обяснимо. Трябваше ни много по-голяма скорост от тази с която пътувахме за да могат разните силикони да се подмятат здраво. Не е лесно да си шемет но на мен ми се отдаваше с пълна сила.

Малко спокойствие

На брата ушите бяха добре, екипажа беше отпочинал, лодката си вървеше нормално и беше време за риболов. Летящите рибоци почти бяха изчезнали а цвета на океана леко биеше на синьо вместо изумителния лилав цвят през последните 2 седмици. Това ни накара да сменим тактиката в риболова. Нямаше как да премерим температурата на водата а и нямаше голям смисъл. Сутрешните температури на въздуха показваха, че с тия шарении няма да хванем много нещо.

4 пръчки във водата. Големия пищов на около 150 метра зад нас с марлиноубиеца. На 65-70 метра дебел и плетен зелено/черен силикон с 2 единични куки и верига, както и с 3 черно/лилави силикончета на повода. Това поне работеше добре на бавна скорост. Малките силикони създаваха ясно видима вълничка пред големия, както и държаха цялата пискюлница на повърхноста. Виждаше се как от време на време големия изскача над водата и оставя добра диря от мехурчета с пробитата си глава. Големите ми надежди бяха именно на тоя силикон.
На трето място /30 метра/оставих лилаво/розово,синьо,черен силикон с малък синьо/сив пискюл в него двойна кука и тънък повод. Главата му беше вдлъбната и през около 15-20 секунди създаваше голям балон зад куките.
Точно зад задника на лодката /10 метра/се мандахерцаше много малък перушинен лилаво/черен пискюл с двойна кука и повод 60 либри. Бях отпуснал аванса на тая макара доста повече от необходимо. Очаквах удар на третата или на близката и се надявах ако нещо забие да минат или през задната/малко вероятно/или отпуснатия аванс на първата да се развие и целия пасаж да премине покрай втора и трета, които бяха с почти същия цвят на първата.

Нямаше ги шарените Хавайски цветове, нямаше вече скачащи додоси или атакуващи чашата ми с кафе летящи рибоци. Надеждите бяха за марлин или за последната,  заблудена туна с името „ГОЛЯМО ОКО”- рано сутрин или на залез слънце или ако имахме късмет Албокор туна. Влачехме с около 11 километра в час а трябваше с поне 15. Е трябваше и голям мотор за целта, както и бензиностанция в средата на океана а такива нямахме и се опитвахме да излъжем някое рибе с това което разполагаме.

Е точно както си влачехме се случи нещо, което никога не бях виждал а и не бях чувал да е възможно или да се е случвало на някой. В ляво от нас на около 150 метра се появи малка вълничка, толкова малка, че приличаше на оставена от надувна лодка с 3 коня мотор. Знаех какво е това но не знаех какъв вид е рибата. То беше ясно какво е: нямаше какво друго да е освен пасаж от риби.
Скокнах за да се огледам по-ясно. Оглеждам се аз ама нищо не мога да различа. Вълничката беше около 400+ метра дълга и явно пасажа не беше никак малък. Със скоростта с която се влачехме беше трудно да се определи накъде са се запътили тия рибета а не ми се искаше да натискам мотора точно в този момент или да сменям посоката в която се движехме. До тук нищо особено нали? И аз така си мислех-бяхме виждали с брата големи пасажи как се шматкат насам-натам по край брега на Сан Диего и тая вълничка беше същата каквато оставяха скумриите.
Подкарах аз с надеждата да ги наближа под ъгъл но си останах само с тая надежда както ми стана ясно след около 2 минути. Бяха се насочили точно към нас и нямаше мърдане или нещо щеше да клъвне или да стресна целия пасаж. 50 метра пред носа на лодката водата се размърда и пасажчето потъна. Напразно гледах с надежда да се появят отново или нещо да забоде на близката въдица-тя беше най-подходяща, като големина за вълничката която видях. Надявах си се аз и се оглеждах, като гърмян заек но нищо особено. Нищо обаче аз така си мислех. Пред мен нищо, зад мен нищо но няма кой да погледне какво става ПОД мен. Най-накрая се сетих и се оцъклих-пасажа беше точно под лодката на около метър под повърхността на водата. Хиляди/МИЛИОНИИИИИ/малки рибета плуваха заедно със скоростта на лодката подредени, като аптекарски шишета.Беше толкова бистро и без грам вълна, че всичко си беше само за снимка. Големината им беше, като на нашенския паламуд но с по-малко заострена опашка и по-тъпа глава. Плуваха си под нас и не се притесняваха от шума на мотора. Съзерцавах си ги аз поне 2 минути и реших, че след като не искат да кълват ще им се наложи да си поиграят с мен. Леко завих на ляво, целия пасаж зави заедно с мен, дръпнах мотора малко и забавих но и те забавиха, завих на дясно и те завиха с мен. Бе тия риби не са чак толкова глупави. Поглеждам от към десния борд но не се вижда нищо. Леко, като балерина пристъпих и се взрях във водата – нищо. Тъкмо мислех да се преместя на левия за да продължа със сеира и първата риба се показа зад лодката. Нямаше и 10 секунди и пасажа беше от моята страна.Бе на тия малко им пука, че съм грозен и всяка уважаваща себе си риба би избягала с плясък на опашка, като ме види. Я да ги пробвам тия риби колко ги кефя.
Бързо се премествам на десния борд и клякам близо до борда. Ще си играят с мен а??? Ми да играеха си. Не минаха и 15 секунди и първата си покажа муцуната а след още 15 целия пасаж беше пак от дясно. Бе тези риби много любопитни.
-Кво прайш бе???
-Ми играя си.
-Кво се моташ из океана с какво толкова си играеш.
Ей това брата-малко да променя посоката и веднага усеща.
-Бе едно стадо диви риби се влачи заедно с нас и ме следи къде ходя.
-Това дето си го ял снощи да не го повтаряш, ти си откачил, какви риби ще те следят точно тебе в средата на океана?
Ми аз от къде да знам какви бяха, никога не съм виждал такива но пък бяха някаква любопитна порода. Такова нещо ми се е случвало с делфини и те много често-плуват от страната на която седи екипажа и като се преместим се местят и те но за ято глупави рибета никога не бях чувал.
Изведнъж целия пасаж се гмурна в дълбокото – целия пасаж е малко грешно казано. Една от тях стоеше точно там където клечах и аз. След около 20 секунди изчезна и тя. Това не може да бъде но на мен ми се случи.

Рибите бяха идеална големина за стръв и се надявах в района да се е завяртяла някоя туна или марлинче. Последния пискюл беше малко по-голям от техния размер но втория и третия бяха тяхната големина. Големи надежди имах за прясна рибка.

Поглеждам аз върха на големия пищов. Седи си кротко но малко огънат и влакното ми се стори малко по-изпънато. Ей пак сам закачил някакво водорасло. Хванах влакното с ръка и започнах да обирам. В много случаи правя една гадна грешка а именно не ползвам макарата за да си прибера влакното а си го дърпам като въже. По-бързо става и ми е по-лесно но пък ако клъвне нещо и ще ме остави замислен.
Нищо не клъвна но пък силикона идваше на зиг/заг. 5 секунди по-късно ми стана ясно, че това не е само силикона ами идва и нещо заедно с него. Лелеее какво да правя сега ако отпусна влакното можеше да се откачи а ако продължавам да го дърпам може да побеснее и да се оплете в корема на влакното, което отпусках. Много ми се искаше да видя какво е успяло да налапа тия куки и да няма силици да дръпне аванса.Е верно, че аванса го бях стегнал, като на подарена макара но поне да беше огънало въдицата.

Нещото беше почти до третата в строя и продължаваше да се шматка. Аз стоя и гледам замислено какво да го правя .Леко започнах да отпускам влакно а то да се отдалечава. Мина почти минута докато изпъне оново влакното. Вече бях сигурен, че е закачено както трябва и няма лесно да избяга. Контрата на куките беше около половин сантиметър дълга и вадене нямаше. Разчистих другите въдици, осигурих им куките и хванах дебелата. Идваше даже и на бързата скорост на макарата при вървяща лодка. Ей много влано сам пуснал значи, дърпам аз или по-точно само навивам за да не го ядосам а то пристига гърчещо се.

Малкото марлинче

Беше каталясало горкото, явно аз докато се бъзикам с любопитните рибета то беше клъвнало и се беше влачило поне 15-20 минути след лодката. Нещото беше малък sail фиш или риба платно, както може да се преведе. Това  е най-малкото марлинче от семейството и е много вкусна риба но това за кулинарната част го разбрах чак на брега.
Докарах го аз до лодката и се загледах в плоското тяло на рибока и тънкия като шиш нос. Готино яко тяло с бронзов цвят и малка яка опашка. Нямаше смисъл да го тормозя много и неисках да го убивам, нямаше смисъл да се ползват и клещи за откачането на рибата-куката си беше направила място в шиша на рибата а и гърченето и голямото влачене беше помогнало. Наведох се близо до водата, хванах куката и с рязко завъртане я пуснах да си ходи. Куките явно бяха добри но и лакомията на това нещо ме изненада. Не можех да си представя как това малко нещо е успяло да си прекара куката така, че да се забие в устата му. Големината на кукичките беше поне 5 пъти по-голяма от това което аз бих ползвал за да хвана такава риба. Куката вертикално не излизаше от джюките на рибока а трябваше да се откачи почти в хоризонтално на устата на рибата. Нямах идея как това нещо е зинало и как тази кука се е забила в устата му. Явно това е не само лакомо но и доста инатливо животно с голям мерак за силикони.

Вечерта си легнах, като оставих само големия силикон на около 30 метра зад лодката. Това беше с идеята да привлека ГОЛЯМО ОКО, което по принцип кълве на изгрев,  залез слънце или при пълнолиние. Трябват яки такъми, дебели куки, тъмни цветове и най-важно много близо до лодката да се влачи. Много яка риба е това, пасажна и развиваща невероятна скорост, като се гмурка в дълбокото. Бях казал на стойкаджиите да ме събудят ако нещо клъвне и да не го борят сами. Нямаше нужда да губим никoй от екипажа при борбата му сам с рибата. Ми да де ама никъде не се и споменаваше да не се въртят в кръг и да внимават със силикона. Паника някаква в 3 сутринта, мотор се пали, газ и нищо друго. Ставам за стойка в 5 сутринта и пискюла го няма. Някои не беше си направил сметка, че като е спряла лодката след като е утихнал духналия вятър тряба да се провери къде е влакното. Е то си е било около винта и при включването на трансмисията беше хванало в дълбокото. Марлиноубиеца падна първи в борбата.
Кофти работа-нямахме друг такъв а тоя си работеше добре. Сложих подобен но със заострена глава съвсем неподходящ за гладкия океан. Загубата беше голяма,не ставаше въпрос за 60 $ пискюл, 12$ куки, 2 $ вирбел и най-добрия повод, който може да се намери в магазините. Нямахме друг и това не беше никак добре.
2 часа след като застъпих на стойка се повтори същото изпълнение, въдицата се огъна леко и влакното се изпъна но нямаше свирене на аванс или какъвто и да е признак за уловена риба. Вече си знаех урока, изкарах другите и го навих тоя малък сладур.

Та ловяхме си ние разни сладки, малки марлинчета с най-големия пискюл в колекцията и тайно се надявахме на нещо по-качествено. Океана беше, като езеро,цвета му беше малко по-тъмен от този в началото на пътуването но затова пък ни навестяваха същите гадни буреносни облаци идващи с як дъжд и почти никакъв вятър.

Артилерията беше във водата, големи и тъмни силикони с яки куки, мандахерцащи се след лодката. Надеждата беше за заблуден Марлин, някое студенолюбиво дорадо или Албокор от големия размер, както и за Голямо око сутрин рано или на залез слънце.
Влачехме 4 силикона с надеждата да хванем поне една риба. Много хора си мислят, че океана е пълен с риба но това не е точно така, поне  за по-голямата му част.

Едната макара започна да серазвива. Изкарах си ъкъла. Започна с много гаден писък – за малкода си нацапам гумираните гащи от вътрешната страна. Бях загнездил пръчката между металните парапети на лодката и не ми беше дошло на ум, че като дръпне рибата ще премести и пръчката на която дръжката е мокра от влагата и ще се плъзне по парапета със звук на стържеща лъжица в паница но много по-силен. Няма мира от тия риби.
Погледнах назад и ми стана ясно каква е рибата-дърпаше като полудяла,но беше забила на пискюл номер 2-черно/лилав цвят с двойна кука и сравнително малки по размер пера.Никoй нищо не направи,седяхме и чакахме резултата от влаченето или по-точно да се накълват още рибоци.Ми няма грешка,пускюл номер 3 потъна и макарата му се разрева.ОПАААААА гепихе ги.

Албакор1

Не се знаеше размера още,но бях почти сигурен, че това животно е албокор-само те бият на такива малки силиконки с тъмен цвят и дърпат, като луди в началото на борбата.

Първата въдица още се развиваше, втората не беше спряла и тя но нямаше опасност да ни развият по половин километър влакно. Извадихме другите 2, отпуснахме платната и се заехме да ги дръпнем на борда. Докато подготвим лодката обаче и двете въдици се поотпуснаха-това е албокор, само те стоят и си чакат реда.

-Кво става бе?
-Ми кво да става, 2 албакора, първия голям а втория среден са на куките и ще ги дърпаме, донеси куката и ножа и някой да приготви скарата.
Словака ме гледаше като натровен. Как така сам знаел, че първия е голям а втория среден размер и как въобще знам, че са Албакори. Ей не се научи тоя-първо атакува водача/големия рибок/ ,които дръпва здраво а след него се хваща нормалното размерче и спира в близост до него, там стои и целият пасаж и се върти в тесен кръг. Няма да дръпнат втори път, няма да има втори бяг докато не ги напънеш и ще стоят и чакат там доста дълго време. Клъвна и на малко, както и на тъмно а и дърпа много-АЛБАКОР на 99%.Албакор
Обяснявам му аз а той се хили-океана бил голям и можело да е какво ли не.Да де ама не е точно така.
Дърпаме си ги ние. Аз леко навивам и внимавам да не я ядосвам а Словака решава да провери теорията за нервираните риби. Нека си играе, млад е има да се учи/хихихихи/.
Дърпах си я моята и внимавах да не я бъзикам с резки движения на пръчката, докато Словака направи точно така. Следващите секунди бяха изненадващи за него. Рибата хвана в дълбокото с цялатата скорост на която беше способна. Словака се оцъкли, беше си поставил въдицата между краката и съвсем не му беше кеф от идеята на рибока.

-Няма начин твоята да е по-голяма/за рибата става въпрос/,моята тегли много по-яко, виж как хвана в дълбокото а твоето рибе си стои мирно и кротко си идва към лодката.
-Твоята е ядосана бе пич, моята я къткам да не се тегли много защото точно тя отива на скарата а твоя фъстък ще го пускаме.

Продължава да се хили с мисълта, че е хванал дядото на рибите .Нека дърпа, да му дойде ъкъла в главата.
Моята я докарах до цвят-дълбоко под лодката се виждаше бялото петно от корема на рибата. Трябваха ми около 2 минути и щеше да е на куката.Чаках Словака да се наиграе за да видим коя риба е по-голяма и коя ще си ходи. Трябваха му поне още 10 минути за да я докара до цвят. Дръпнахме ги близко зад задника на лодката, наведохме пръчките и се загледахме в улова. Както се и очакваше моя рибок беше дебелак а на Словака среден до голям по размер албакор.
Докато той си я разхождаше зад кърмата на лодката, аз си гафих мойта, дръпнах си я на борда и откачих куките. Брата откачи Словашкия Албакор и щракна 2-3 снимки.Скарата беше готова.

Хапнахме рибка с картофки, пийнахме със Словака по една Хайнекен и почнахме с лакърдиите. Как така сам знаел какво сме хванали,защо така правели рибите, колко големи ставали…………Любопитко се оказа той.

Албакора го познавам и със затворени очи, даже и когато го филирам-месото му пулсира много повече от това от която и да е друга риба на която сам рязал главата. Като скачаща пържола е.

Вечерта оставих само големия марлински силикон близо зад лодката. Вечерната среща по радиото мина, както винаги с новината, че ние сме хванали първия Албакор от цялата група завръщащи се яхти. Заваляха въпроси-как сме я хванали, на какво клъвнала, каква дълбочина, колко голяма………….както и какво ловим вечер. Брата обясни надълго и широко кое и как се прави и им пожела късмет.То на тия точно това им трябва. Надеждата беше за Голямо око, само това не бяхме хванали още но имаше доста път.

12.40 през ноща, паника някаква, мотора връща обороти и Словака нещо мрънка.Скачам аз и какво да видя-единствената въдица във водата със 100 либри влакно и аванс стегнат зверски се развиваше, като полудяла.Ей няма мира бе, 5 часа сън ми трябват а тия риби кълват ли кълват.

Албакор на гафа

-Вади я Словак.
-ААААА НЕ, тая е голяма, вади я ти.
Бабината му трънкина, голяма била. Просто сме я ядосали с тоя стегнат аванс и е хукнала, като луда. С брата сме ги ловили и на 30 либри основно влакно с голяма спинингова макара и 300 метра влакно. Е спираш я на 250 вън но я спираш и не дишаш. А си я дръпнал а си останал с топла макара в ръце.
Грабвам аз пръчката и вместо да затегна аванса го отпускам. Словака мига на парцали-много грешно било така да се прави. ДА ама НЕ. Не и с куки 12/0  между тях, повод 250 либри и половин километър основно 100 либри влакно намотано на двускоростно Шимано. Не и в полунощ, полугол на мократа лодка. Нямах време да се бъзикам с тая риба. 5 секунди след това рибока спря, бавна скорост на макарата и започнах да навивам. Тръгна си послушно след влакното, беше отнесъл около 200 метра но поне не се дърпаше. Надежда за Голямо око но до  момента в който, рибока спря-Албокор на 99%. Нямам късмет и това е!
5 минути по-късно Албакора беше на задника на лодката, огромна за вида си риба, най-големия Албакор, който съм виждал. Откачих го и го пуснахме да си ходи. Не съм го вадил и от водата даже, сигурен съм, че още си плува жив и здрав. Тактиката ни работеше, но не и за Големи очи. За сметка на това Албакор с гигански размери се закачи по никое време. На сутринта научихме добрата новина-Лодката Bly беше хванала 3 бр.  Големооки рибока и нашия екипаж беше канен на вечеря в къщата на капитана им веднага след като пристигнем на брега.

Последните 2-3 дни не се случи нищо интересно-много вятър, мъгла и студено време и никаква риба. Влачех какво ли не но нищо не се хвана. След като стъпих на брега се оказа, че това е една от най-лошите години за риболов през последния четвърт век. Е поне ние си направихме кефа. Пристигнахме си живи и здрави в Сан Диего след 19 незабравими дни в океана.

 

Разказът и снимките са на двама братя близнаци-Николай и Асен- българи родом от Варна. По настоящем и двамата живеят в Сан Диего- Калифорния и си изкарват хряба с преместването на моторни и ветроходни яхти.

 

 

 

 

2 Comments

  1. Петър Петров казва: - reply

    Супер разказ че и с картинки

    • ggeorgiev казва: - reply

      Радвам се че е харесало на някой. Братята са големи пичаги. Продължават да си джиткат с яхти по морета и океани.

Leave A Reply

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *