Сейго Ямадзава – първият самурай, стъпил на българска земя

Сейго Ямадзава – първият самурай, стъпил на българска земя

yamazawaseigo

Сейго Ямадзава е роден на 12 януари 1846 г. в днешната префектура Кагошима (провинция Сатсума според старото разпределение на страната), Япония. Като самурай се посвещава на военното поприще. Включва се в Императорската армия. Участва във войната срещу владетеля Чошу, префектура Ямагучи. Военно звание майор от 1871 г. Има няколко псевдонима, единият е Тетсуношин , другият е Мориюки или Моричи .

Той е най-голям син на Ямадзава Джудайю, който е бил самурай от провинция Сатсума. През 1869 г. участва във войната Бошин (конфликт между фракции на страната на императора и шогуна), като става командващ на 1-ви батальон, 5-ти взвод. През същата година вече в качеството си на Гошинпей (буквално „почетен императорски защитник/пазител“ – военно формирование, натоварено със защита на императора, както и на императорския дворец, директно подчинено на него, създадено през ранните години на управлението на император Мейджи.) се се насочва към столицата. През 1871 г. е произведен в армейски чин капитан (според тогавашната армейска система на ранговете, валидна от реформацията „Мейджи“ до реформирането на армията в силите за самоотбрана.) През 1872 г. се уволнява от военна служба и отпътува за САЩ за да прави проучване в областта на животновъдството. През май 1874 г. се завръща в Япония и през октомври същата година е произведен в армейски чин подполковник. Работи в министерството на войната. Бива изпратен във Франция в качеството си на надзорник на учащите във военното училище.

По време на Руско-турската война (1877-1878) е представител на Японския император в Действуващата Руска армия на Балканския полуостров и военен кореспондент.

По свое желание е назначен за командир на взвод в руска военна част от състава на Западния отряд. Той категорично заявява пред командващия руските войски, че иска да вземе участие. От страх с предстоящи скандали с Япония, генерал Затов го кара да подпише следното писмо: „Желая от душа и сърце да участвам в третата атака на Плевенската крепост, в дивизията на генерал Скобелев!”. След подписването Ямадзава е назначен за командир на взвод и пратен на бойното поле. В деня на битката той се обръща към подчинените му войници с помощта на един френски преводач с думите:

„Момчета, тъй като аз не говоря руски, а вие не знаете японски, по време на атаката няма да ви давам никакви заповеди. Следете ме и правете това, което аз правя. Имам едно единствено изискване – бъдете бързи като светкавици. Разчитайте повече на своите  щикове и приклади, отколкото на куршумите. Раниците и багажа си оставете тук, в окопите.”

В началото на боя японецът се явил в своето традиционно бойно облекло, а единственото му оръжие било катаната (самурайският меч). Той се хвърлил смело в атаката на Плевенската крепост, а турците се стреснали от вида му и крещейки „Жълт дявол“ побягват обратно, което се дължало на униформата му и факта, че се виждали само очите му. Една от основните причини за успешната атака е това, че той и войниците, които предвождал, до последно пълзели, докато другите тичали право срещу врага. Тъй като било кално и дъждовно по това време, турците не забелязали пълзящите войници в калта. Те изкочили в последния момент със саби в ръка и така изненадали врага. За благодарност генерал Скобелев го изпраща до Ловеч, на така да се каже безсмислена мисия, състояща се в това да поиска подкрепление, което вече е било отказано тъй или иначе. А войниците, които се включват в бойните действия на следващия ден, остават завинаги в Мъртвата долина на град Плевен.

Награден е с руския Орден „Свети Владимир“ IV ст., както и с румънски отличия. Отличията му са следните: японски „Орден на изгряващото слънце“; руски Орден „Свети Владимир“ IV степен; руски орден на Георгиевско-Андреевската лента с медала за участие в Руско-турската война; румънски медал, т.нар. “Дунавски кръст”

През 1880 г. се завръща в Япония и е повишен в звание полковник. Командва съответно 3-ти пехотен полк, 1-ви пехотен полк от японската императорска армия както и и първи императорски гвардейски пехотен полк. През май 1885 г. е повишен в чин генерал-майор. Командва 3-та пехотна бригада, 10-та пехотна бригада заедно с 10-та пехотна бригада (за защита на главните острови), а през януари 1895 г. е повишен в чин генерал-лейтенант от пехотата. Участва в Първата японско-китайска война (1894-1895 г.) като командващ на 5-та пехотна дивизия (за защита на главните острови) и на 4-та пехотна дивизия. През декември 1895 г. заради участието си в бунта на Сатсума и Първата японско-китайска война е награден с титлата барон.

1 Comment

  1. Francy казва: - reply

    I just hope keeps more!

Leave A Reply

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *