“РАЗГОВОР НА ЛОВЦИ ПРЕЗ 2015 ГОДИНА” – Дончо Цончев

РАЗГОВОР НА ЛОВЦИ ПРЕЗ 2015 ГОДИНА

Телефончето ми чурулика. Пипвам където трябва и на дисплея виждам лицето, което ме търси. Стар приятел. Личи, че е много възбуден.

- Здравей. Казвай.
- Бате Дончо как си?
- Благодаря на Бога, всичко е нормално.
- Искам да те видя. Работата не е за телефон. Ще чуеш нещо страхотно! – Прави ми знаци, намига, целува върховете на пръстите си.
- В дванадесет на обед при Илко. В клуба на ловците.
- О’кей.

Седим си в клуба на ловците и пием кафе. Той започва:
- Заек. Див. Истински. Преди няколко дни.
- Стига бе.
- Честна дума! – Кръсти се. – Наш човек го е видял.
- Какви ги говориш?
- Е тебе ли да те лъжа? Не съм спал да знаеш.
- Давай де.
- Ами пазарджишкият кмет Хасан, знаеш го, лично ми разказа.
- Кога?
- Снощи. Но беше много късно, затова не ти се обадих.
- И какво? Къде го е видял Хасан?
- Той не го е видял. Областния управител му казал. Мустафата, твоят приятел. Знаеш, че при него няма шест-пет.
- И къде го е набарал Мустафата?
- Той лично не го е набарал. Обаче шефа на полицията в Пловдив му казал. Ибряма, той също е твой човек.
- Ибрямчето е видял заек, така ли?
- Не. Но негов човек му разказал. Сериозен човек прокурор.
- Кой бе?
- Али Кемал. Областния прокурор.
- На него може да се вярва. И кажи най-сетне къде Али Кемал е видял заека?
- Той не. Брат му.
- Адвоката?
- Да. Реджеп.
- И?
- Ами те имат още един брат, ти не може да не го знаеш.
- Знам го Исмаил, действали сме заедно някога. Е-е-е, още преди да се разпадне Европейският Съюз. И какво?
- Ами на Реджеп му казал брата на жена му, че чичо му видял заека. И това преди няколо дена само. Прибирали се късно с колата и изведнъж ушите му пред фаровете. Пресичал шосето. Съвсем ясно го видял.
- Див заек, казваш.
- Да бе, бате Дончо, на! – кръсти се отново.

Викам две ракии. Баш тъй по обедно време, както му е редът. Историята е абсолютно достоверна. Така, че нищо не е загубено, братя мои по оръжие.

ПОСЛЕПИС: Съветвам днешните по-млади ловци да си запазят този брой на вестника и да прочетат отново моя малък разказ след десет години.

——————————————————————————–
* – Дончо Цончев. Публикувано 2005 година във вестник “Наслука”.

1 Comment

  1. Надявам се това да си остане само разказ!

Leave A Reply

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *