Пушката и любима и мащеха

ПУШКАТА – ЛЮБИМА И … МАЩЕХА …

За повечето от нас, тя е не само основно средство за лов, но и любима „играчка”. „Играчка”, на която понякога се радваме като деца, особено в първите дни и месеци след придобиването й. И независимо от това, че е създадена да отнема животи, за ловеца пушката е първа „приятелка”, правеща го неизменно щастлив след всяко успешно надиграване с дивеча. В същото време, тя е способна да го избави от не една трудна ситуация … възпирайки връхлитащата опасност.
Някои колеги може би ще оспорят написаното по-долу, а други ще го отхвърлят, като ненужно или маловажно, но въпреки това мисля е добре да поразмишляваме, около едната от двете страни, на това велико достижение на развитата цивилизация – опасността при боравенето с него.
Въпреки, че съм доста далеч от енциклопедични познания за оръжията, дългогодишната работа с няколкото пушки, които имам, ме е научила да ги „уважавам” и „зачитам” и да ценя силата, бързината и точността, която обладават. А този плах опит за напомняне на опасностите, съпътстващи лова, искам да отправя най-вече към по-младите ни колеги, тъй като отдавайки се изцяло в ръцете на страстта, те понякога пренебрегват доста от общоприетите правила за безопасност.
От годините на създаването му до днес, огнестрелното оръжие е претърпяло сериозно развитие в детайлите, но в същото време, принципът му на работа е запазил основните си характеристики. И въпреки, че с усъвършенстването, човекът все повече се стреми да увеличи сигурността му, то си остава едно опасно средство, което при невнимателно използване … за съжаление може да се обърне срещу нас.
Може би тук е мястото да спомена, че богатата култура за боравене с оръжие е най-доброто средство за защита от инциденти и по нейното възпитаване и усъвършенстване, следва да се работи от твърде ранна възраст. А когато са правилно предадени от баща на син, всички детайли от техниката на работа, трайно се запечатват в съзнанието на детето, подготвяйки го постепенно за същинското безопасно ловуване в бъдеще.
Една от най-съществените предпоставки за успешна и безаварийна работа с всяко оръжие е неговото познаване в детайли. Това без съмнение ще ни даде необходимата увереност и ще ни предпази в максимална степен от ситуации, в които няма да можем да се справим с възникнал по време на употреба проблем.
Изучаването начинът на работа и слабите места на отделните механизми (ако има такива) – спусков, заключващ спускането, заключващ главата на пушката или зареждащ (при полуавтоматите), ще ни дадат възможността да предотвратим възникването на евентуални аварии с неправилни действия от наша страна.
Доброто познаване на пушката, включва и необходимата информация за това, на какви натоварвания можем да я подложим, стреляйки по време на лов с различни видове боеприпаси. Това разбира се е записано на цевите на повечето оръжия, както и в документите към тях, но при незнание и невъзможност на ловеца да се справи с дадени термини или означения, е добре да потърси помощ от по-вещ колега, а защо не и от оръжейник.
Неразделна част от това разбира се е съобразяването на шоковите стеснения на цевите с използваните от нас патрони. И докато при стрелбата със съчми незнанието в тази посока би довело само до една стрелба с по-ниска успеваемост, при стрелбата с куршуми, то може да има силно негативен ефект върху пушката, а не дай Боже и върху стрелеца.
При наличието в последните години на все повече на брой видове и системи оръжия, справянето с понякога елементарни на пръв поглед операции, като пълнене и изпразване на пушката се оказва не толкова лесно. И подходът към оръжие, което не познаваме трябва да бъде особено внимателен, за да се избегнат евентуални инциденти.
Съвсем не толкова назад във времето беше случая (може би 1998 година), при който, за да изпразнят пълния ми полуавтомат „Browning” (даден на един от колегите да го носи, докато теглим отстреляното прасе) … се е ноложило, да изстрелят всички налични патрони в него.
Яснотата по отношение основните системи на оръжието, дава незаменимата възможност за перфектно почистване, а също и за извършване на някои елементарни дейности по поддръжката … почти „в движение”. Навременното прогонване и притягане на отделни елементи от него, понякога може да предотврати непоправими щети върху оръжието или още по-лошо … инциденти.
Ето защо, в случай че не познаваме новата си придобивка, е добре да я изучим в детайли, ако е необходимо с помощта на оръжейник, а това без съмнение ще допринесе освен за безопасна и безотказна работа и за постигане на по-добри резултати при използването й.
За жалост отдавна отминаха времената, в които сами приготвяхме патроните си. Към настоящия момент, предлаганото по магазините разнообразие от боеприпаси, като че ли прави излишно познаването на техниката на снарядяване, но това е само една измамна реалност.
Собственоръчното правене на патрони, освен необходимите познания за боеприпасите, носи и една сантиментална тръпка, усещанията при която са съизмерими с тези при следващия го лов. По този начин, след натрупване на необходимия опит, можем да прецизираме във висша степен характеристики като … сила на заряда, пръскане на сачмения сноп, пробивност на снаряда и пр., които съвсем не е нужно да са еднакви при лова на различните видове дивеч.
Правилно снарядените патрони, дават необходимата сигурност на ловеца, особено при лов на едър дивеч, при който както знаем един патрон може да спаси и живота му. В случай, че разчитаме на фабрично произведени такива, не е зле след покупката на поредната серия, да отворим един – два от тях, проверявайки по този начин количеството барут, състоянието и уплътняването му, разположението на снаряда и пр. … все неща, от които зависи точността и ефективността на стрелбата.
И независимо дали сами сме ги правили или сме ги закупили от магазина, патроните е хубаво да бъдат простреляни. Прострелката ще ни даде информация за това, има ли нужда да въведем корекции в снарядяването, а в случай, че използваме фабрични патрони … поне ще знаем с какво разполагаме.

************

При боравенето с нашата „любимка”, съвсем реално ни дебнат редица опасности, които решавайки се да опиша по-долу установих, че всъщност са твърде много …!?
И тъй като предмет на изложението ми е категоричното им избягване, нека започнем от първата и най-важна предпоставка за липса на инциденти – НАСОЧЕНАТА В БЕЗОПАСНА ПОСОКА ПУШКА. Това правило може да изглежда доста банално за някои, но именно то е причина за най-много нещастни случаи по време на лов.
Без значение дали е пълна или празна, пушката никога не трябва да сочи към хора, кучета, автомобили и пр.. Дори и да сме сигурни, че е без патрони, НИКОГА НЕ ТРЯБВА … да пипаме сглобената и затворена пушка за дулния срез, да се надвесваме над цевите и да поглеждаме в тях, да подпираме цевите на крака си или на коя да е друга част от тялото, да я държим с недостатъчно сигурен захват … и тези няколко простички истини, трябва да са първите, за които се сещаме, при всеки досег с оръжието си.
Вече споменах, че от особено значение за безаварийната работа с едно оръжие, е неговото перфектно познаване. В този смисъл разглеждането, действията и още повече ловът с непознато оръжие, без присъствието и напътствията на собственика му, са повече от рискова практика и следва категорично да се избягват.
Когато сме навън е доста по-лесно да коригираме действията си в правилната посока, но при престой в тясно затворено пространство, каквото е автомобила … тази възможност е сведена до минимум. Именно затова процедирането ни с оръжието при поредното моторизирано придвижване в ловния район, трябва да бъде като „по учебник”.
Още преди влизането в колата пушката трябва да бъде изпразнена, спусната и заключена. Това в случай, че става въпрос за полуавтомат, се свежда до изваждане на патрона от цевта и отново спускане и заключване. При оставяне на пушките в багажника на автомобила, те неизменно трябва да са в същото положение, като освен това трябва да са разделени една от друга и без нахвърляни върху тях раници, торби и пр. полезни за лова предмети. А последното освен осигуряване на необходимата сигурност, несъмнено ще предпази оръжието ни от нараняване, счупване или други нежелани повреди по него.
Като човек, на който съвсем не е чужда силната страст, завладяваща ловеца при наличието на дивеч знам, че отказът за стрелба от автомобила е доста трудно осъществим, но все пак трябва да се въздържаме. Практиката е доказала, че инцидентите в подобни ситуации са доста, предвид малкото пространство и трудното маневриране с оръжието. Лично съм присъствал при произвеждането на няколко нежелани изстрела в затворен автомобил, които за щастие завършиха без жертви, а усещането естествено никак не беше приятно.
Отварянето и затварянето на зареденото оръжие, трябва да става леко, без припряност и съществени насилвания. От предизвиканото сътресение при едно прекалено силно клопване на пушката, може да бъде произведен нежелан изстрел. Същото може да се получи и при отварянето на затегналото след стрелба оръжие, в случай, че в него има друг неизстрелян патрон. Тази опасност следва да се има предвид, като насилването трябва да се избягва и се потърси помощ от по-вещ колега или оръжейник.
Преди доста години, когато ни се налагаше да пълним многократно старите картонени гилзи, честа практика беше патрона да затегне в патронника, особено при лекото му овлажняване на атмосферния въздух. Това се случваше и с някои от пластмасовите гилзи, венците на които пък се правеха от прекалено мек метал, раздуващ се още след първите един или два изстрела.
Въпреки, че това вече е една почти отпаднала възможност, не е зле на всеки лов да разполагаме с ръчен изхвъргач (съответно 12, 16 и пр. калибър), с който лесно бихме си помогнали в подобна ситуация. Изваждането на негръмнатия патрон с нож или друг остър предмет, носи значителен риск от възпламеняване на капсула и следва да се прави много внимателно … само при положение, че изхвъргача на пушката е „изтървал” венеца на гилзата. В същото време в никакъв случай не трябва да се правят опити за избутване на затегналия патрон, чрез удари през цевта отпред с импровизиран или истински шомпол …
Правилното носене на пушката по време на движение е нещо, което трябва да се превърне в подсъзнателно действие за всеки ловец. Вариантите при него не са толкова много и всеки от нас трябва да избере начина, който би му прилягал най-добре:
- в сгъвката на лявата ръка с цев насочена нагоре и наляво …
- в сгъвката на дясната ръка с цев насочена надолу и напред …
- в дясната ръка и на рамо с цев насочена нагоре и назад …
- с две ръце и цев насочена нагоре …
- на ремък с цев насочена нагоре …
- на ремък с цев насочена надолу …
Движението по време на лов във верига или колона, изисква крайно отговорно отношение към останалите колеги и застрашителното сочене на оръжието към някой от тях е твърде неправилно, рисково … и най-малко неприятно.
Тук може би е мястото да спомена, че всяко действие по зареждане и разреждане, трябва да става особено внимателно с насочена в безопасна посока пушка и ако това се случва, когато около нас има други колеги, най-добре е да се отдръпнем встрани и тогава да извършим операцията.
Пряка връзка с казаното по-горе има и положението на оръжието при преминаването ни през гъсти места. Провирането между, преминаването през, над и под различни препятствия по пътя ни, носи риска от нежелано закачане на спусъка(ците), което дори и при заключена пушка е твърде опасно. Именно затова движейки се на подобни места, въпреки заключването, най-често държа пушката до тялото си, закривайки изцяло спусковата скоба с ръка, с насочени леко напред и към земята цеви.
Много пъти, слагайки пушката на предпазител при наближаване на поредното препятствие, съм мислил по този въпрос и съм стигнал до извода, че едва ли има по-сигурно заредено оръжие … от коя да е пушка с открити куроци. При спуснати веднъж ударници, възможността от произвеждането на нежелан изстрел е почти сведена до нула, като това може да се случи единствено при силно сътресение от удар, след евентуалното изтърване на оръжието.
Рискът от възникване на критична ситуация е налице и при движението ни по трудни терени – с много силен наклон или хлъзгави от наличието на мокра шума, кал, сняг, лед и пр.. Подходът в такива ситуации се налага да бъде особено внимателен, като запазването на стабилно положение на тялото, е желателно да бъде максимално гарантирано.
При полуавтоматичните пушки, които в последните години буквално наводниха оръжейния пазар, съществува една сравнително рядко срещана, но реална опасност от възпламеняване на патрон. Това е възможно да се случи при наличие на куршум в пълнителя с връх, издаден извън зоната на завалцоване на гилзата.
При бързото подаване на нов патрон след изстрела и придвижване на останалите в тубоса на пушката, избутваният назад патрон с такъв издаден връх, може да възпламени капсула на избутващия го. Тази особеност на полуавтоматичните оръжия, следва да се има предвид и при наличието на такива патрони, същите да бъдат зареждани или в цевта или в дъното на пълнителя … последни.
Всяко оръжие, колкото и прецизно да е направено има нужда от поддръжка. Естествено при по-съвършените, плод на вековни традиции и майсторство пушки, тези процедури са значително по-леки и се налагат доста по-рядко, но все пак са необходими.
Периодичната проверка, прогонване и притягане на определени детайли, както и почистването на отделните механизми, са гаранция за безотказното им действие. Замърсяването и обезмасляването на понякога твърде сложните спускови и заключващи „възли” на оръжието, могат да станат причина за засичане в най-неподходящия момент или още по-лошо … да възпрепятстват нормалното действие на предпазителя.
За жалост при почти откритите спусков и зареждащ механизми на полуавтоматичните оръжия, попадането в тях на прах, песъчинки, дървестни частици или неизгорял барут е твърде лесно и много възможно, което следва да ни направи особено предпазливи и да ни накара да им обръщаме по-сериозно внимание.
Всичко казано по-горе категорично доказва, че „вярната” и сигурна работа на оръжието е в пряка връзка с доброто му и непрекъснато поддържане в изряден вид. Неразделна част от периодично полаганите грижи разбира се е и старателното смазване на елементите със сравнително „тънка” смазка, която би позволила нормалната им работа, дори и при екстремно ниски температури. Положената безконтролно и не на място „дебела” смазка, може да запази детайлите от корозия, но е много вероятно да ни изиграе лоша шега … в някой прекрасен, но студен зимен ден.
При трудните и дълги преходи, които понякога ни се налага да правим на лов, често се случва да паднем или да изтървем оръжието си, при което рискът от попадане на нежелани предмети в цевта, главата и механизмите му е напълно реален. В такива случаи естествено се налага почистване, но това никога не трябва да става при заредено оръжие. Ако в цевта са попаднали кал, сняг, шума или друго и почистването й е невъзможно само с продухване, бихме могли да си помогнем с импровизиран шомпол – дълга и добре окастрена пръчка. В същото време незабавната ни реакция е повече от наложителна, защото отлагайки във времето, е възможно да забравим за инцидента и при възникнала изненадваща необходимост от стрелба … да се случи непоправимото.
Наличието на някакви дефекти в оръжието, никога не е приятно и грижата за своевременното им отстраняване е изцяло наша. И въпреки, че това се случва рядко, все пак съм бил свидетел на проявена откровена немърливост от някои колеги, които знаейки за конкретен проблем на пушката си, дълго време не са предприемали нищо.
Понякога незначителни на пръв поглед дефекти, като … луфтове, слабо заключване на спусъците или главата (освобождаване при сътресение или отваряне при изстрел), нестабилно закрепване на полуложата, пукнатини по полуложата и приклада, недобре притегнат приклад, луфт в полуложата и пр., биват неоснователно подценявани, а те всъщност могат да предизвикат нежелано и дори непоправимо авариране на оръжието … със сериозни последствия за стрелеца (не дай Боже).
Моето лично мнение е, че дори неизползвана и стояща заключена в касата, всяка пушка трябва да бъде в абсолютна изправност. В противен случай е по-добре да я продадем и новият собственик да и „бере гайлето”, както се казва … или просто да я бракуваме.
Често, когато спираме за почивка и искаме да го направим по-пълноценно, се налага да оставим оръжието си някъде. В общия случай това става абсолютно импровизирано и в подобни моменти, пушки могат да се видят навсякъде … по капаците на колите или подпрени на тях, окачени или подпрени на дървета, на земята и пр..
Падането на пушка при едно неволно побутване от човек или куче, не е толкова рядко срещано явление, а то спокойно може да бъде съпроводено и с изстрел, който да се окаже с непредвидими последствия. Ето защо е необходимо оръжието винаги да бъде празно в подобни ситуации, а още по-добре … и отворено.
Говорейки за нестабилното положение и опасността от него, не мога да подмина и нещо, което вече ми се е случвало. Недостатъчно здраво закрепеният ремък на пушката, също може да стане причина за падането й, което освен произвеждането на нежелан изстрел, би могло да доведе и до доста неприятни повреди на оръжието.
Понякога спонтанните изблици на радост от четирикраките ни помощници, също могат да се окажат опасни. Оставени да скачат по нас, те неволно биха могли да докоснат спусъка на оръжието и по този начин да се стигне до изстрел, който да предизвика едно неподозирано от никой … нещастие …

(Следва)

***Некачествени патрони … и пропуски в снарядяването***

Воден Чаиров
Както добре знаем ситуациите, в които ни поставя ловът, никога не са едни и същи. Елементът на изненадата ни дебне непрекъснато, при това за жалост не само в положителна, но и в отрицателна посока. Именно затова според мен е твърде важно, да изпреварваме доколкото е възможно неприятните събития, когато зависят изцяло и само от нашите действия, с необходимите превантивни мерки.
Една реална и поне за мен не толкова рядко срещана опасност е попадането на некачествени патрони в оръжието ни. Разбира се когато говорим за такива боеприпаси, се имат предвид най-вече тези, чиито капсули или барут са дефектни (овлажнени, стари и пр.), тъй като най-често лошото качество точно на тези два елемента от патрона, би могло да застраши сигурността ни.
А какво може да предизвика то (ниското качество) не е много трудно да се досетим. При овлажняване капсулът или барутът могат да бъдат причина за непроизвеждането на изстрел и сам по себе си този факт съвсем не е фатален, освен в критична ситуация. В същото време обаче, това може да доведе и до предизвикването на „закъснял изстрел”, което при бързо отваряне на оръжието или при насочването му в неправилна посока … е едно невероятно опасно явление.
В ловната си практика съм имал два такива случая, в които и двете животни стоящи зад мушката (съответно лисица и чакал) естествено си отидоха. И докато вторият от изстрелите беше отправен, макар и късно по посока на животното, първият отиде съвсем не където трябва … в земята, непосредствено преди да отворя пушката си.
Ето защо при явно слабо възпламеняване на капсула, слаб изстрел с видимо по-малка детонация, дочут съскащ звук от бавното горене на барута и пр., отварянето на оръжието трябва да стане особено внимателно, след достатъчно дълъг период от време и задължително в безопасна посока …!? И тъй като в такива моменти винаги става въпрос за наличие на дивеч пред нас, трябва да можем хладнокръвно да преодолеем силното вълнение и да подтиснем напиращото желание за бързо презареждане.
А след възникването на такъв случай, обезателно трябва да проверим и цевта на оръжието, за евентуално останали в нея тапа, концентратор, капачка или друга част от некачествения патрон, неизхвърлени от слабия заряд.
По този повод се сещам за една много полезна практика, която не коства никакви усилия и ако се превърне в навик, би предпазила всеки ловец от възможни неприятни инциденти. И този навик … е поглеждането за миг през цевите на отвореното след изстрела оръжие.
Далеч съм от мисълта да поучавам, а просто от дистанцията на времето, като вече преминал през всеизвестния период „проба – грешка”, искам да предпазя по-младите колеги от ентусиазма, който често е причина, ако не за нещо по-сериозно, то поне за аварии с оръжието.
Тук имам предвид всяка опасност, която може да предизвикаме в стремежа си да направим максимално силен или ефективен патрон, предозирайки заряда и прекрачвайки по този начин границата на устойчивост на пушката. Това естествено може да се получи не само при силен заряд, но и при по-тежък от нормалното снаряд, голямата инертност на който задържа прекалено дълго изгорелите газове на барута в патронника и те често търсят път за напускането му назад … в главата на оръжието. А това без съмнение е твърде опасно и ако не доведе до нежелано отваряне на пушката, може да деформира някои елементи от нея така, че в тях да се получат сериозни луфтове.
Преди доста години, когато бях още неопитен и твърде склонен да експериментирам, увеличих недопустимо грамажа на съчмите (с нормално количество барут) при една серия от патрони за едър дивеч. Още при първия пробен изстрел разбрах, че съм сгрешил и освен усетения прекалено силен откат, се получи такова здраво заклинване в главата на оръжието, че отварянето му се наложи да стане в домашни условия.
При невъзможността да напуснат бързо патронника заедно с ускорения снаряд, газовете от патрона избиха назад и скъсаха металния венец на гилзата, избутвайки през отвора част от пластмасовия му пълнеж. По този начин, навлизайки между гилзата и главата на пушката пластмасата затегна и само сигурното заключване на оръжието, предотврати едно нежелано отваряне в момента на изстрела. Резултатът от този опасен експеримент беше появата на лек луфт, който за щастие премахнахме с помощта на вещ оръжейник.
Незнанието в областта на снарядяването не е извинение за коя да е допусната грешка и по-добре преди да пристъпим към приготвяне на поредната партида патрони, да прочетем литература в тази посока или да почерпим от опита на по-възрастните ни колеги.
Всички сме чували приказките за „невероятно” здрави пушки, които макар и с нормални патронници 70 мм (2.3/4’’) „можели” безпроблемно да стрелят магнум патрони 76 мм (3”). Да, някои може би издържат на налягането, тъй като, както повечето съвременни творения на техниката, в заводски условия са тествани на доста по-високи от нормалните товари и причината за това разбира се е принципът на сигурността. Но има и други, които по-лесно аварират и ако не нанесат нараняване на собственика си, се увреждат фатално или поне дефектират така, че правят последващата им употреба опасна.
Доброто уплътняване на изгорелите газове е твърде важно, с оглед по-пълноценното предаване на енергията им върху заложения в патрона снаряд. Това обаче не следва да става на всяка цена и да възпрепятства лекото и свободно излизане на снаряда от гилзата. Както прекомерно тежкият снаряд, така и всеки друг допълнителен товар, възпрепятстващ ускоряването, като … тапи от материал увеличаващ триенето, прекалено стегнати или уплътнени с някаква залепваща смес тапи и капачки, заливане на съчмите с парафин или друга подобна субстанция и пр. и пр., могат да доведат до задържане на изгорелите газове в патронника повече от нормалното време и повишеното налягане да има непредвидими последици.
И след като в редовете по-горе се опитах да изброя (едва ли достатъчно пълно) възможните инциденти с оръжието във времето, когато не го използваме по предназначение, според мен е време да се спрем и на опасностите, които ни дебнат при неговата същинска употреба.
По въпроса е изговорено твърде много, но въпреки това не считам за излишно, да коментираме действията на ловеца, при стрелба по различните … най-често движещи се цели. Преди всяко натискане на спусъка в изобилстващите от емоции и напрегнати ловни ситуации, трябва да сме абсолютно сигурни за това, какво се намира на втория план на стрелбата. Наличието зад целта на колеги, селскостопански работници, кучета, добитък, автомобили и пр., носи реален риск от поразяването им и въздържането от стрелба в такива случаи, естествено трябва да бъде стопроцентово.
За жалост дори дивечът да бъде обсипан от снопа, най-често не всички съчми попадат в него и продължавайки полета си, те остават още немалко време с достатъчно опасна енергия. Умението да предвидиш риска и да си готов да реагираш адекватно е нещо много важно и обикновено се увеличава с натрупания опит, но то категорично може и да бъде подпомогнато, особено при лов в по-гъсти и с недостатъчна видимост места.
Предварителното запознаване с позициите на съседните колеги, както и спазването на строга дисциплина по отношение местенето на пусия, допринасят много за намаляване или тотално изключване на подобни инциденти. Стрелбата в строго фиксиран сектор от гората и само напред или назад от движещата се верига с ловци, също е важна предпоставка за изключване на нещастия.
Съществено значение за безопасността при лов на гонка, има ясното идентифициране на колегите ни гоначи, а то според мен се улеснява не толкова от ярките дрехи с които са облечени (напоследък и по закон), колкото от звуковата сигнализация (викане, свирене и пр.), с която следва да се обозначават при движението си.
И тук пишейки по темата, стигаме до едно от основните правила в лова, което трябва да се спазва стриктно и да бъде като „обеца на ухото” за всеки, преди съдбовното натискане на спусъка. Стрелбата по бегло мярнато движение, неясна цел, шум и пр. или с други думи казано, когато не сме на сто процента сигурни, какво точно е животното пред нас … е повече от опасна …!?
Когато става въпрос за инциденти при подобна рискова стрелба, в съзнанието ми изникват многото случки с ранени или загинали колеги, които всички сме чували. Веднага обаче се сещам и за един случай, в който главният „герой” бях аз …
Само веднъж в практиката си на ловец съм правил подобна грешка и за щастие това се случи доста отдавна и може би тъкмо навреме … преди почти трийсет години.
Пусията ми беше в един сравнително чист откъм растителност дол. Докато чаках слуката си, чух как по стръмния източен скат, обрасъл с гъст малолетен габър, към мен се спуска сюрия прасета. По издаваният шум съдех, че животните съвсем не са малко. Когато ме доближиха на около двайсетина метра силното шумолене спря … може би ме бяха усетили. Стоях замръзнал няколко секунди, почти без да дишам, но единственото което дочаках, бе шумът от суматохата и обърнатата назад, отдалечаваща се група.
Страстта на младия ловец ме „изгаряше” и когато усетих паниката в реакцията на уплашените животни, не издържах и дублирах в гъстия габрак. И го направих без да виждам нито едно прасе, а това разбира се само ускори движението им, след което шумът постепенно заглъхна.
И когато половин час по-късно споделих случката с баща си, той спокойно ме увери, че съм сътворил една невероятна глупост, като ме закле да я запомня добре … и никога повече да не я повтарям …!?
Вълнението и силата на страстта, които ни завладяват при наличието на дивеч пред нас, в никакъв случай не трябва да замъгляват ясното съзнание и мисълта, че не сме сами на пусията. Воденето на животното в напрегнати ситуации, често неволно отвежда ръцете, държащи оръжието в опасна близост с посоката, в която е съседния колега на пусията. И дори да не го сочим директно, рискът от прекомерно разсейване на съчмите или рикушет при стрелбата е реален.
Способността да избягваш отправянето на изстрел в опасна посока, е пряко свързана с правилното определяне на точното място за поразяване на идващото животното и съществена помощ в тази посока може да окаже предварителното набелязване на тези места на пусията. И това трябва да стане още със самото избиране на позиция, като ги определяме така, че да ги съобразим с позициите на съседните ни колеги.
Макар и не толкова често срещано явление, рикушетът на снаряда (куршум или съчми) е възможен и понякога въпреки правилната посока на стрелбата, съществува риск от инциденти. Това само по себе си още веднъж доказва, колко отговорна работа е боравенето с оръжие, пък било то и по правилата.
Може би най-сериозната причина, довела до забраната за използване на съчми при лов на едър дивеч, е именно непредвидимите възможности за рикушет. Наясно съм, че е много трудно, да не кажа почти невъзможно, да бъдат убедени някои от колегите в опасността при използването на дремки, но въпреки това нека за пореден път се опитам да го направя.
На първо място сферичната форма на съчмата, силно благоприятства рикуширането й от различни предмети и този ефект е толкова по-силен, колкото по-голям е диаметърът й. В този смисъл едрите съчми (най-вече от 10/0 до 14/0) са най-опасни, тъй като едрината им ги прави трудно „уловими” от грапавините на препятствията – камъка, кората на дърветата и пр.. В същото време големият им брой увеличава в пъти рискът от нежелано поразяване на човек или куче и въпреки по-малката им маса от куршума, за жалост те неведнъж са доказвали, че са достатъчно опасни.
В потвърждение на думите си, бих искал да споделя един случай, който категорично доказва, че дори и при внимателна стрелба (при това със ситни съчми), понякога съдбата може да ни изненада неприятно.
Бяхме пет души на лов за яребици и се движехме през доста обраслите лозя на селото. Вървях в средата, когато отдясно се вдигна едно неголямо ято и тръгна да лети успоредно на групата ни. Вече бяха точно пред мен и повеждайки едната от птиците, натиснах спусъка. Яребицата падна, но още преди да го стори, единият от колегите вляво от мен изохка. Попитахме го какво се случва и той каза, че една от съчмите (№7) го е ударила по бузата … за щастие леко.
В случая стрелях точно пред себе си, в посока перпендикулярна на веригата (и всички го видяха), а съчмата явно беше рикуширала от клоните на едно малко орехче пред нас и се бе върнала под ъгъл … по-малък от 90 градуса …!?
Опасността от рикушет и при различните куршуми е реална, но при тях от сериозно значение е не само формата, но и скоростта им, като възможността от проява на това явление (рикушета) е доста по-голяма при гладкоцевно оръжие, отколкото при нарезно. И тук може би е излишно да споменавам, че стрелбата със сферични гладкоцевни куршуми (топчета) е твърде опасна, поради което присъствието им на пазара … естествено е минимално.
Имал съм възможност да се уверя в реакцията на топчето при среща не само с препятствия, но и с тялото на животното. Преди години, когато нямаше такъв избор на боеприпаси в магазините, мой приятел си ги лееше от олово и въпреки, че реакцията им при среща с дивеч може да се хареса на някои колеги (винаги прокарване с входна и изходна рана), лесното рикуширане от всевъзможни предмети, според мен ги прави твърде неподходящи за лов.
Един частен случай на отразяване на снаряда от гладка повърхност е и този при стрелбата под малък ъгъл спрямо водни площи. Мисълта за това трябва да бъде наш непрестанен спътник, когато ловуваме край водоеми, с най-често по осезаемо присъствие на колеги около тях. А когато към казаното по-горе добавим и неетичността на стрелбата по кацнали във водата птици … със сигурност ще се предпазим от възможните неприятни изненади.
Съвременните оръжия са доста разнообразни, но някои от тях, имащи по принцип чисто военно приложение, за жалост се използват и за лов. Към тях естествено трябва да причислим и производството на родните оръжейни заводи, както и други оръжия, при които е възможно използването на конвенционални военни боеприпаси … т. н. бойни патрони.
И дори да пренебрегнем ниския ефект на поразяване, особено при по-едрите животни, не може да пропуснем да коментираме един риск, който искаме или не винаги съпътства употребата им. И това е рискът от поразяване на куче, човек или друго, при честото „прокарване” на животното от високоскоростния куршум, с остър и твърд връх.
На някои може да прозвучи странно, но имам приятел (жив и здрав да е), който завинаги се е отказал от ползването на карабина, когато изстреляният от пушката му подобен куршум събаря дивеча (в случая прасе), но поразява и крака на човек, след като преминава леко и безпрепятствено през животното …!?
Слагайки ръка на сърцето, не мога да не призная, че имам немалко отстреляни животни в изненадващи ситуации. Това е ставало по различни начини, но най-често по време на придвижване към или от пусията или при престой с колегите, когато вдигнати не от наша гонка животни, изненадат групата.
Трябва да кажем обаче, че в такива моменти стрелбата винаги е доста рискова, предвид неизбежната суматоха, съпътстваща изненадващото появяване на дивеч. Вдигането на оръжието е допустимо само тогава … когато пред нас няма някакви препятствия, като хора, автомобили или друго и разбира се имаме осигурена пряка видимост към целта. В същото време самото привеждане на оръжието в готовност, следва да става особено внимателно и с действия, които не биха застрашили живота и здравето на околните, а при най-малкото съмнение за опасност … просто не трябва да посягаме към него.
Една по-скоро хипотетична, отколкото реална възможност за инцидент е стрелбата по животно намиращо се на хоризонта и това е така, но когато става въпрос за гладкоцевно оръжие. Нещата не стоят точно по същия начин обаче, когато стреляме с нарезно, тъй като голямата енергия и скорост на куршума при него, правят опасността от поразяване на човек дори на километри … макар и малко вероятна – истинска.
Ето защо в такива случаи е най-добре да действаме според максимата … „Вържи попа … за да е мирно селото …!?”, т.е. да стреляме само, когато зад животното има нежива материя (земя, скала и пр.), която безпроблемно би посрещнала куршума.
Доста неща написах до тук за различните рискови ситуации, в които може да попаднем по време на лов и може би е време да се спра на една от последните, за които се сещам – стрелбата, когато четирикраките ни помощници са твърде близо до дивеча.
За да преодолеем „агресията” на напиращият в кръвта адреналин се изисква сила, при това не малка. Често страстта взема връх и заслепява някои колеги, които отправят рискови за здравето и живота на кучетата ни изстрели. И това е възможно да се случи, както при самоотверженото облайване на ранения глиган от гончетата, така и при опитите на птичарят да хване подскачайки, излетялата от тревата птица.
За жалост съм бил свидетел на доста ранявания и дори фатални случаи в такива критични моменти (вкл. и като потърпевш) и това ме е накарало да стигна до горчивата истина, че за съжаление, никой не е застрахован от тях. А изводът, който естествено се налага, след многото подобни нещастия е следният … „Дори рискът от поразяване на куче да е минимален, по-добре пропусни целта, отколкото да рискуваш живота на нечий помощник …!?”
И ето, че накрая неусетно стигнахме и до него … алкохолът. Този опияняващ Божи дар, който отпуска нервите, развеселява, сгрява в студа и развързва езика, но в същото време притъпява усещанията, забавя реакциите, пречи на добрата координация и дава излишна смелост … все неща, които в комбинация с оръжието, за жалост се превръщат в причина за немалко инциденти.
И когато замисляйки се над горното, претеглим на един „кантар” благодата, с който ни залива … и рисковете, на които ни излага той (алкохолът), ще видим, че двете му страни съвсем не са равни по тежест. И това е така, защото докато всяка несъстояла се почерпка … винаги е само временно отложена, от вече станалото нещастие … връщане назад няма …!?

************

Ловът е едно занимание, което непрекъснато поднася изненади и това без съмнение е най-очарователната му страна. Но именно поради тази причина, следва да бъдем много внимателни, особено когато боравим с оръжието, без значение дали сме в стандартна или неочаквана ситуация. И никога не трябва да забравяме онова старо и изпитано правило … „На сто пъти веднъж … и празната пушка гърми …!?”.
И в заключение, след многото описани и анализирани опасности, искам да споделя преживяването си при една случка, която е доста емоционална и доказва категорично, че двете неща – безопасност и бързи реакции, могат да се съчетаят перфектно и заедно с вездесъщата слука … да ни доставят незабравими емоции.
В началото на деня веригата от автомобили бавно се набираше по баира, пътувайки към мястото на първата гонка. Седях на предната дясна седалка на третата по ред кола. В лявата ръка, с цев нагоре и приклад опрян на пода държах полуавтомата си, опрян на рамото (с празна цев, спуснат, заключен и … с три патрона в пълнителя), а в краката ми седеше доста едрият лудогорец на един от колегите.
Не се сещам каква точно беше причината, но първите две коли от колоната спряха и се получи така, че нашата ги подмина и всъщност стана първа. Нива-та ни се провираше в поредния тунел от гъсти трънки, непосредствено преди една средно голяма ливада и й оставаха още само три – четири метра, за да излезе на чистото, когато пред нея претърча наежена голяма свиня. Приятелят ми на волана мигновено закова колата и точно в този момент, пред нас започнаха да се изреждат препускайки, останалите членове на сюрията.
Гледката беше повече от впечатляваща, но докато виждах измъкващата се пред очите ми слука, се мъчех да реагирам някак си. Отворих вратата и след няколко опита, най-сетне успях да освободя заплелия се в краката на кучето ремък на пушката си. Почти изхвърлих едрото гонче от колата и изнасяйки се с няколко бързи движения напред, вкарах в движение първия патрон в цевта.
За мой късмет, сюрията се оказа доста голяма – около трийсет животни (4-5 майки и много малки и миналогодишни приплоди) и вече се беше източила пред нас, но на последните пет – шест прасета им оставаха още петнайсетина метра, докато стигнат края на ливадата. Премерих едно от тях и натиснах с нетърпение спусъка, но изстрел не последва … пушката беше заключена.
Против волята ми силното пришпорване от адреналина, ме накара да се засуетя за кратко, докато освободя предпазителя и когато успях да го сторя … отправих с чевръсто преместване два бързи изстрела по последните останали цели. Двете лански шопарчета (по около 50 кг) се изтърколиха във високата трева на поляната, а аз тръгвайки бавно към тях, извадих последния патрон от пушката си.
Тази изненадваща сцена, прелетя пред очите ни почти толкова бързо, колкото изневиделица се и появи. И въпреки, че след едно такова вълнуващо начало на лова, обикновено се надяваме на по-сериозна слука, както в последствие се оказа … това бяха единствените за деня животни …!?

************

Решавайки се да напиша тази статия, бях достатъчно наясно, че написаното в нея едва ли ще каже нещо особено непознато или необичайно на повечето колеги. И въпреки това реших да го направя, тъй като в последните години ставаме свидетели на една „война” по ловните полета, взимаща прекалено много безсмислени жертви, която вместо да намалява интензитета си … все повече се ожесточава.
Независимо от голямото си желание да бъда изчерпателен, може би не съм успял да изброя всички случаи, в които сме изложени на реален риск от инциденти. Но бих останал достатъчно доволен, ако харесано или не, това четиво извика някои мисли у четящите, които няма да отминат веднага след затваряне на списанието, а ще останат скътани в някое малко ъгълче на съзнанието … и ще се събуждат неизменно винаги, когато посягаме към любимото си оръжие.

Включете се в дискусионния форум за този пост

0 Comments

Leave A Reply

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *