ПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОН ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА

ПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОН ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА

581196_218566914937146_65736451_n

Внесен на 23/01/2015 г.

Проект

ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОН ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА

§1. В позиция 23 от Приложение № 4 към чл.54, ал.1 се прави следното изменение:
„23. Голяма белочела гъска – от 1 октомври до 28(29) февруари“

§2. В позиция 24 от Приложение № 4 към чл.54, ал.1 се прави следното изменение:
„24. Диви патици – обект на лов – от 1 октомври до 28(29) февруари“

§3. В позиции 24.1 – 24.8 от Приложение № 4 към чл.54, ал.1 се правят следните изменения:
„24.1. Полудива патица – от 1 октомври до 28(29) февруари
24.2. Зеленоглава патица – от 1 октомври до 28(29) февруари
24.3. Лятно бърне – от 1 октомври до 28(29) февруари
24.4. Зимно бърне – от 1 октомври до 28(29) февруари
24.5. Фиш – от 1 октомври до 28(29) февруари
24.6. Лопатарка – от 1 октомври до 28(29) февруари
24.7. Черна качулата потапница – от 1 октомври до 28(29) февруари
24.8. Шилоопашата патица – от 1 октомври до 28(29) февруари “

§3. Законът влиза в сила от ………………… г.

Законът е приет от XLIII Народно събрание на ………………. г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

МОТИВИ
към Закона за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча

Настоящото изменение се налага поради няколко фактора:
На първо място – от разликата в сроковете, предвидени в идентичните закони в страни от ЕС;
Сроковете за ловуване на водоплаващи птици в съседните ни държави са:
*РУМЪНИЯ – за ловните зони около Дунав и Черно море: от 1.10 до края на м.февруари

*СЪРБИЯ – до края на м.февруари

*ГЪРЦИЯ
фиш – ANAS PENELOPE 15.09-10.02
зимно бърне – ANAS CECCA 15.09-31.01
зеленоглава патица – ANAS PLATYRHYNCHOS 15.09-31.01
шилоопашата патиц – ANAS ACUTA 15.09 -10.02
лятно бърне – ANAS QUERQUEDELA 15.09 -10.02
клопач – ANAS CLYPEATA 15.09 -10.02
kaфявоглава потапница – AYTHYA FERINA 15.09-31.01
черноглава качулата потатница – AYTHYA FULIGULA 15.09-10.02
белочела водна кокошка – FULICA ATRA 15.09- 10.02
Сива патица – ANAS STREPERA 15.09-31.01
Голямата белочела гъска – ANSER ALBIFRONS 15.09-10.02
Защитен за България вид-воднакокошка CALLINULA CHLOROPUS 15.09-10.02
Защитен за България вид-водна кокошка CALLINAGO CALLINAGO 15.09-10.02
Защитен за България вид-калугерица VANELLUS VANELLUS 15.09-31.01

*ТУРЦИЯ – до последната неделя на м.февруари

На второ място – от пораженията, които дивите патици нанасят върху посевите на земеделските стопани през периода от забраната за отстрлването им и отлитането им от нашите земи.

Част от птиците обитаващи арктическите и умерените области на северното полукълбо се отнасят към категорията на прелетните. Общоприето е мнението, че птиците при сезонните си прелети от зимни към летни местообитания летят от север на юг и обратно. В общи линии това е вярно, но най-вече за прелета на птиците в Америка. В Европа обаче миграционните пътища са ориентирани от североизток към югозапад, т.е. птиците използващи трасетата Via Pontica и Via Aristoteles, преминаващи през нашата страна долитат от територии, разположени на север и изток от нас.
Видовете водоплаващи птици, разрешени за ловуване в България са: голяма белочела гъска, зеленоглава патица, полудива патица, шилоопашата патица, фиш, клопач, зимно бърне, лятно бърне, черноглава качулата потапница и белочела водна кокошка.
Някои от тях, като голямата белочела гьска и черноглава качулата потапница само презимуват у нас, а останалите имат по-големи или по-малки стабилно размножаващи се популации в страната, който ежегодно се смесват с долитащите птици от по-северните популации.

Въпреки, че е включена към прелетния дивеч, полудивата патица е изключение от миграционния начин на живот на останалите птици от тази категория.

Голямата белочела гъска гнезди в най-северните части на Европа, като обитава влажните райони на тундрата и лесотундрата но винаги около водоеми със сладка вода. В края на м. октомври първите ята долитат в делтата на р.Дунав. В зависимост от зимните метеорологични условия в Румъния, но най-вече при продължителна снежна покривка и заледяване на сладководните водоеми, в средата на м. декември част от ятата се преместват на наша територия, първо в езерата на Шабла и Дуранкулак, а след това в езерата по южното черноморие. В зависимост от условията у нас може да зимуват между 50-500 000 големи белочели гъски. Птиците нямат проблем с хранителната база, защото есенниците и рапицата са засети, а в много от ожънатите царевични ниви има разпилени кочани със зърно.
Съгласно ЗЛОД сезона за лов на голямата белочела гъска е от 01.10 до 31.01, т.е. 4 месеца или 120 дни. Реално обаче в Северна България отстрелът започва в последната седмица на м.декември или първата седмица на м.януари. Съответно в Южна България ловът започва през втората десетдневка на м.януари или въобще не започва. Това означава, че в Северна България ловът на гъска продължава между 9 и 15 дни, а в Южна България между 6 и 12 дни.
Предвид изложените данни считам, че продължаването на срока за ловуване на голяма белочела гъска до края на м.февруари няма да застраши числеността на този вид.

Летните бърнета долитат в България за сватбуване и размножаване в края на м. февруари – началото на м. март. Предпочитаните места за гнездене и отглеждане на малките са същите както на зимното бърне. От края на м.август до средата на м.септември популацията от лятни бърнета е напуснала България. В този смисъл срокът за ловуване от 01.10 до 31.01 е парадокс.
Лятното бърне е единственият ловен вид, който не пребивава на територията на България, когато е разрешено ловуването му. Преди двадесетина години, когато ловът се откриваше в първия ден на м.септември и закриваше последния ден на м.февруари, ловците имаха възможност за отстрел на малки количества летни бърнета. След промяната на сроковете в сегашния им вид през последните 20 години няма отстреляно нито едно летно бърне.
Предвид горното считам, че продължаването на срока на лова на летни бърнета до края на м. февруари няма да застраши популацията.

Следователно, ловуването през февруари ще ограничи съсредоточването на големи ята от 1000 до 10 000 птици на една нива и ще намали щетите върху есенниците.

ВНОСИТЕЛИ: /п/

Народни представители:

БОРИС ЯНКОВ ЯЧЕВ
КРАСИМИР ИЛИЕВ БОГДАНОВ
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ ИВАНОВ
СЛАВЧО СТОЕВ АТАНАСОВ
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ СИМЕОНОВ
ДИМИТЪР КИРИЛОВ БАЙРАКТАРОВ
ЮЛИАН КРЪСТЕВ АНГЕЛОВ
ИСКРЕН ВАСИЛЕВ ВЕСЕЛИНОВ
ПОЛИНА КРЪСТЕВА КАРАСТОЯНОВА
СУЛТАНКА ДИМИТРОВА ПЕТРОВА
ПЕТЪР ХРИСТОВ ПЕТРОВ

София,…………2015 г.

Включете се в дискусионния форум за този пост

0 Comments

Leave A Reply

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *