ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО КАТИН И ИМЕНАТА НА УБИЙЦИТЕ

ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО КАТИН И ИМЕНАТА НА УБИЙЦИТЕ

filmsto

През пролетта на 1940 г., по заповед на Политбюро от 5 март 1940 г., са разстреляни 21 768 граждани на Полша. Екзекуцията над „враговете на съветската власт“ е изпълнена със стрелба в тила с пистолет от служители и сътрудници на съветското „гестапо“ – НКВД. Близо 60 години от съветска страна отричат отговорността за варварското престъпление. Едва на 13 април 1990 г. СССР официално признава, че то е „едно от най-тежките престъпления на сталинизма“.

Жертвите са главно офицери от резерва на полската армия / учени, лекари, артисти, хора с различни професии, учители, държавни служители/. След агресията на СССР срещу Полша, съгласно договора с фашистка Германия /пакта Рибентроп-Молотов/, те са задържани като военнопленници. Сред тях има и около 7 хиляди цивилни граждани. Историята на ХХ век не познава такова масово избиване на военнопленници.

600x458

Жертвите са погребани в изкопани ями в околностите на Смоленск, Харков, Буковина и на други места. Разстрелите са извършвани тайно. На 26 октомври 1940 г. 125 функционери на НКВД участници в подготовката и осъществяването на убийствата са наградени за успешно изпълнение на „специалната задача“. На 16 април 2012 г. Европейският съд за правата на човека в Страсбург в свое решение определи катинското престъпление като „военно престъпление извършено от властите на СССР“.

ФАКТИТЕ

На 2 март 1940 г. Лаврентий Берия –шеф на НКВД, изпраща до Йосиф Сталин секретна докладна записка № 794/Б, в която определя полските военнопленници / 14 736 лица / и затворниците от затворите в Западна Белорусия и Украйна /18 632 лица / като не подлежащи на превъзпитание врагове на съветската власт. Предлага да бъдат разстреляни 14 700 военнопленници и 11 000 затворници, без предявяване на обвинение и без представяне на обвинителен акт. Под записката стоят четири утвърждаващи я подписа: на Сталин, Ворошилов, Молотов и Микоян, както и съгласието на секретарите Калинин и Каганович. На основата на тази записка Политбюро на КПСС издава на 5 март секретното решение №П13/144 с препоръчаното от Берия съдържание.

СПИСЪК НА ЧАСТ ОТ ФУНКЦИОНЕРИТЕ НА НКВД НА СССР/ комисари, лейтенанти, майори и полковници/ извършили убийствата:

 

Всеволод Николаевич Меркулов, Богдан Захариевич Кобулов, Соломон Рафаилович Милштайн, Лаврентий Фомич Канава, Иван Иванович Маслеников, Василий Василиевич Чернишов, Михаил Спиридонович Кривенко, Алексей Рибаков, Павел Михайлович Фитин, Трофин николаевич Корниенко, Николай Иванович Синегубов, Леонид Фокиевич Баштаков, Павел Георгиевич Вегма, Александър Михайлович Белянов, Василий Михайлович Блохин, Дмитрий, Степанович Токарев, Константин Сергеевич Зилберман, Алексей Окунев, Пьотр Сергеевич Сафонов, Анатоли Михайлович Калинин, Емелян Иванович Куприянов, Аркадий Яковлевич Герсовски, Василий Павлович Павлов, Николай Ратушни, Владимир Тимофеевич Смородински, Владимир Зубцов, Пьотр Яковлев, Иван Тикунов, Павел Павлович Тихонов, Тимофей Куприй, Михаил Козохотски, Трофим Павлович Якушев, Иван Илич Антонов, Иван Шигалов, Малах Журавльов, Григорий Макаренков, Прохор Прудников, Герман Маркович Грановски, Никита Мелник, Михаил Лебедев, Пьотр Михайлович Карцев, Николай Киселов, Алексей Офицеров, Михаил Йенукович Ростомашвил, Николай Костюченко, и още около 2 000 убийци, като много от техните имена остават и до днес недостъпни.

Съветските власти отказват информация за съдбата на военнопленниците. На 3 декември 1941 година в Москва на среща с полските генерали Сикорски и Андерс, Сталин нагло заявява, че най-вероятно те са „избягали в Манджурия, например…“

Катин

ИСТИНАТА

На 17 февруари 1943 година местни жители посочват на германците точното място на масовите гробища. На 13 април радио Берлин информира за престъплението, а на 15 април Германия кани Международния червен кръст да направи проучване на място. Отговорът е, че трябва да получат покана от всички заинтересовани страни. Съветският съюз не изпраща покана. Тогава Германия формира Международна лекарска комисия, която включва 12 експерти от 12 европейски държави. Комисията работи в Катин от 28 до 30 април. Публикува своите наблюдения и изследвания през есента на 1943 година. До началото на юни 1943 година са извадени 4 243 тела и идентифицирани 2 730 от тях. При телата са открити писма от близките им с последни дати от пролетта на 1940 г. Времето на убийствата е установено и чрез анализ на корените на дърветата засадени от функционерите на НКВД върху масовите гробове с цел заличаване на следите. Документацията от изследванията е съхранена в Института по съдебна медицина в Краков. След войната тя изчезва, но копия се откриват през пролетта на 1991 година в тайно скривалище в Института за съдебна експертиза в Краков. Сред експертите подписали протоколите е и българския лекар проф. Марко Марков, който след войната е принуден от комунистическата власт да се откаже от своя подпис.

 

ЛЪЖАТА

 

Москва реагира два дни след съобщението на радио Берлин. В съобщение на Совинформбюро излъчено по радиото и публикувано във в. „Правда“, за клането са обвинени „немските нашественици“. След отстъплението на немската армия в Катин пристига екип на НКВД и военното контраразузнаване Смерш. Ямите в които са нахвърляни телата са разкопани и са поставени фалшиви документи. Подготвени са фалшиви свидетели, а неудобните са ликвидирани или заточени. След като теренът е „обработен“, на 13 януари 1944 г. Политбюро създава специална Комисия за „установяване и провеждане на следствени действия за причините и обстоятелствата около разстрела в Катинската гора на полските военнопленници от немско-фашистките нашественици“. Комисията се ръководи от академик Николай Бурденко и посочва като извършители на престъплението „фашистите“.

?????????????? ????? "? ??????? ? ??????"

През 1969 година в селцето Хатин в Беларус е издигнат огромен паметник в памет на жертвите на нацизма. Целта е да се прикрие името Катин. В „Болшая советская эниклопедия“ се разказва за Хатин, а не за Катин. През 1978 г. на мястото на Катинското клане се поставя бетонов стелаж с надпис: „На жертвите на фашизма – полски офицери разстреляни от хитлеристите през 1941 г.“. На входа на Катинската гора се монтира паметник посветен на несъществуващи 500 руски военнопленници „също разстреляни“ от немците. През 1990 г. съветската власт сама отстранява фалшификата. През 1946 г. Нюрнбергския съд отказва да обвини Германия поради липса на доказателства. На 22 декември 1952 г. в САЩ е създадена комисия към Конгреса, която прави свое проучване и излиза със заключителен доклад, в който призовава за организиране на международен трибунал, който да осъди виновните за това престъпление срещу човечеството съветски власти.

 

ПРИЗНАВАНЕТО

 

През април 1990 г. Михаил Горбачов предава на Полша архивни документи и признава, че Катинското клане е извършено от НКВД. Същият ден ТАСС съобщава, че непосредствената отговорност е на „Берия, Меркулов и техните сътрудници и че това е едно от най-големите престъпления на сталинизма“ . На 14 април 2010 г. президента на Русия Дмитрий Медведев признава, че полските офицери са били разстреляни по заповед лично на Йосиф Сталин. На 26 ноември 2010 година руският парламент приема декларация, която осъжда Катинското клане.

BLOGO, ERGO SUM!

 

 

 

3 Comments

  1. iaragrup казва: - reply

    сталински палачи

  2. PIC_TOS_DR казва: - reply

    И после защо Поляците мразели руснаците! След такива събития омразата е завинаги!

Leave A Reply

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *