Положението с дивечовите запаси в страната е тревожно

Положението с дивечовите запаси в страната е тревожно

  • Асен Пиперков-Българския ловно-рибарски съюз-БЛРС

  • Точната бройка на регистриралите се за тази година ловци у нас към момента е 109 228 души, а свободните места са 24 220

  • lozung
  • Положението с дивечовите запаси в страната е тревожно. Това съобщи в интервю за Факти.бг председателят на Българския ловно-рибарски съюз (БЛРС) Асен Пиперков. Според него не трябва да се мисли само за корпоративните интереси, членският внос и администрацията, а да се полагат грижи и за животните. Той сподели още, че всяка година отпадат ловци заради финансови причини, въпреки, че в сравнение с другите държави, лова у нас е доста по-евтин. Не е важно колко животни са отстреляни смята Пиперков и заяви, че най-добрата дружинка и сдружение, според него, са тези, които полагат грижи за дивеча.
    Г-н Пиперков, как виждате изминалата 2014 г., успяхте ли да запазите дивечовото и рибно богатство на страната и остават ли нерешени проблемите с бракониерите?

    Проблемът, който поставяте винаги стои на дневен ред. Ще бъде пресилено ако кажем, че сме победили или ограничили бракониерството. Стремим се към това като цяло. Факт и истината е, че положението с дивечовите запаси в страната е тревожно. Не ми отива на мен да го кажа, но е така. Правим всичко възможно бракониерството да бъде намалено и прекратено. Това са редица фактори, обаче с които ние трудно бихме могли да се справим сами като организация, ако нямаме подкрепата на цялото общество и на всички, които имат пряко или косвено отношение към проблематиката. Какво имам предвид? Може и силно да звучи, но аз обичам да съм по-критичен специално към опазването на дивечовото богатство на страната.

    От гледна точка на структурата, която представлявам сме взели всички необходими мерки и периодично го правим. Със съдействието на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), която има преки функции по охраната и защитата на дивеча, предприемаме всички необходими действия за намаляване на бракониерството. За съжаление обаче и в нашите среди има недобросъвестни колеги, които не спазват етичните норми за ловуване.

    Искам дебело да подчертая, че ловците преди всичко милеят за дивеча, а не е както е възприето в обществото – да изтребват всичко. Единствено нашата и сродните като нея организации, се грижат директно за дивеча. Ние правим хранилки за животните, имаме ловностопански мероприятия, които изпълняваме. Това е много важна и съществена роля и наша функция. Най-важно е опазването на дивеча.

    Миналата година бяха направени два сериозни форума на изложение в Пловдив, по отношение на бракониерството, където всички заинтересовани неправителствени организации (НПО) и държавни институции – Прокуратура, съд, полиция, бяхме събрани на кръгла маса по повод бракониерството. Там нашата организация издигна лозунга: „Бракониерството – срам за нацията“, но не само като лозунг, но и като действие. Направихме горещ денонощен телефон, който може да се види на сайта ни. За мен това е голямо постижение, защото за първи път има денонощна дежурна част, която да поема сигнали за бракониерски прояви на територията на страната. Изградили сме взаимодействие с ИАГ по региони, за да може да се реагира на всеки един сигнал. До скоро това беше по желателна форма и след 17 ч. никой не реагираше на сигнали за злоупотреби. Всичко се прехвърляше на полицията, но тя не може да охранява всичко. Това е вменено на ИАГ, като контролен орган и нейните подразделения, като Регионални дирекции по горите (РДГ), в чиито задължения се вписва – охрана на дивеча и природните богатства на страната. За рибните ресурси има Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, която се занимава с тях.

    Какви са спънките по отношение на Националната стратегия за развитие на ловното стопанство?

    Тя беше обсъдена скоро в Ловния съвет, който е констативен орган към министерството и в който ние членуваме. Но стратегията е върната за доразвиване, защото тя не е поставена на обществено обсъждане. Това е голям проблем, според мен. Тя не е мисия на нито едно НПО, нито на държавата, а е мисия на цялото ни общество. Една такава стратегия чертае пътя за напред. Това е много сериозно и не бихме могли да я претупаме за няколко часа заседание. Ние трябва да я поставим на обществено обсъждане, да чуем всички, които имат отношение към това, например природозащитниците и др. Винаги съм казвал, че наш коректив са природозащитниците, защото ние сме като плюса и минуса на един акумулатор. Има разбира се и много природозащитни организации, които усвояват едни средства, но какво конкретно правят за дивеча?

    Може ли да се подобри контрола и отчетността, като се въведе трайна маркировка с баркод и индивидуален номер за отстреляния дивеч, какво е вашето мнение?

    Това е една щекотлива тема, защото маркировката не е отпаднала. Това го има в закона, друг е проблемът, че не се прави. Много по-съществен е въпроса да може таксациите, които се извършват за дивеч и плановете за отстрел да бъдат контролирани и свързани едно с друго. Какво имам предвид?
    Плана за отстрел на дадено сдружение например е 10 диви прасета. Те не са отстреляли нито едно през сезона или само едно по ред причини. Това за мен означава, че там няма дивеч и това е обективния фактор, който можем да оценяваме.

    На базата на таксацията, което е преброяването на дивеча, да се дава план за отстрел. Това са две свързани неща. Ние трябва да имаме реална представа какво се случва и там където дивечовата популация намалява, да бъде намалена и бройката за лов. За ушите на много хора това звучи страшно, но за мен е много важно след 10 или 50 години да остане дивеч. Не само да мислим за корпоративните интереси, членският внос и администрацията, а да се грижим и за дивеча. Това е мотото на нашия съюз. Прекалено много се обръща внимание на административните проблеми и много по-малко на същинската дейност – дивеча.

    Не зачестиха ли инцидентите с ловци и какво се прави по отношение на инструктажа и безопасността?

    Това отново е много широка и болезнена тема. През 2014 г инцидентите са намалели с два в сравнение с предходната година, през която бяха страшно много. Тогава имаше прострелвания, самонаранявания и т.н., което е много сериозно. През 2014 г. положението беше малко по-добро.

    В Ловния съвет се взе решение и се направиха инструктажни книги и листове, които да се предоставят на ловците и да се засили контролната роля на ръководителя на лова. До момента това беше проформа. Ръководителят на лова се вписваше в бележката и до това му се изчерпваха задълженията. Той трябва да направи инструктаж, да провери изправността на документите за лов на всеки ловец, документите му за оръжие и т.н. Знае се, че има забрана за използването на боеприпаса 13 нули. Той е ограничен от по-миналата година и не би трябвало да се използва от хуманна гледна точка, защото наранява животните, а не ги оставя на място. Това също не се спазва от всички. В това направление има какво още да правим. Считам, че и с въвеждането на отличителните знаци – задължителните светлоотразителни жилетки, за които трябва да проверява всеки ръководител на лова преди започването на ловния излет, допринася доста повече за безопасността на ловците. До сега всички ловни дрехи трудно се различаваха в гората, но сега, с този ярък цвят видимостта е много по-добра и мисля, че това е в положителна посока за намаляване на инцидентите.

    Кои са последните рекорди в лова, например глиган, вълк, рога на елен и т.н. и как се популяризират подобни трофеи?

    Миналата година направихме национално трофейно изложение, където бяха поканени всички наши сдружения и се показаха много трофеи. За съжаление повечето бяха стари. Рекорди на зъби и рога от сърни и елени и много от добрите трофеи, които се отстрелват не се регистрират. Затова е трудно да се даде такава информация в национален мащаб. Това също е проблем на законодателството, защото никой не е задължен да ги регистрира. Има регистър за трофеи, но той не се води регулярно. България се слави като страна с много добри трофейни качества по отношение на лова, специално рекордът за дива свиня все още не е подобрен – над 26 см зъб. Нашата амбиция е всяка година да правим национални изложби, с които да покажем на нашите партньори от Европейския съюз, че ние сме една атрактивна дестинация за лов.

    Има ли ловен туризъм у нас и от кои страни най-често ни посещават?

    За голямо съжаление, преди няколко години, беше предприета една акция срещу България като ловна дестинация. Имаше репортажи за наши стопанства, които бяха дискредитирани публично за това, че са извършвали разни манипулации с ловните трофеи. Това удари голям шамар на страната ни като ловна дестинация. Доста от чуждестранните ловци са пренасочени другаде. В Румъния те са се увеличили два пъти и тя печели от това. Конкуренцията между балканските страни е голяма. За да се спечелят клиенти, се използват всякакви методи, включително и дискредитиращи. А ние сме известни с трофеите си от години назад.

    Разцвета на лова у нас бе през 50-60-те години, по времето на комунизма. Пенчо Кубадински доста сериозно бе развил ловното стопанство на страната във всякакъв аспект и в трофейните му качества и в биоразнообразието на различните видове дивеч. Това се запази до демокрацията.

    Като цяло обаче все още имаме добри трофейни качества и то специално за дива свиня и благороден елен. Борбата е да си върнем чуждестранните туристи като бъдем коректни по отношение на предоставяните ловни услуги и се грижим повече за развитието на трофейното дело на страната.

    Колко са ловците жени в България, добри ловци ли са и как се справят в сравнение с мъжете?

    В подкрепа на женската аудитория искам да кажа, че те са по дисциплинирани. Смело мога да кажа и това, че те са по умерени. Жените избягват риска за разлика от мъжете. Мъжете ще произведат малко по-рискован изстрел, докато жените го премерват. В това отношение считам, че те са по-добрата страна на нещата. Точна цифра не мога да дам, но са достатъчно много, защото режима е много либерален. Мога да кажа само, че като процентно съотношение, около 15 % от ловците у нас са жени.

    Намалява ли броя на ловците у нас, тъй като знаем, че това е скъпо удоволствие и може ли всеки да си позволи да бъде ловец?

    Точната бройка на регистриралите се за тази година ловци у нас към момента е 109 228 души. Свободните места са 24 220. Всяка година отпадат ловци поради финансови причини, въпреки че това удоволствие в България е най-евтино в сравнение с другите страни. Плащането на членски внос и билет при нас струва около 50 евро средно годишно за страната. Това е смешно за всички останали държави, включително Молдова, Украйна и т.н., които плащат много повече от нас. Въпреки това, цялото оборудване – облекло, пушки и т.н. натоварват обикновения ловец, особено по-старите ни колеги, които не могат да си позволят, с малките си пенсии, да поддържат едно такова скъпо хоби.

    Не отдавна депутата Методи Андреев отправи обвинения, че ловците задкулисно участват в управлението на страната, какво е вашето мнение?

    Ние сме НПО-та чиято основна задача не е партийна. Факт е, че старото сдружение беше изградено на такъв принцип. Там участваха много партийни функционери и всичко беше съсредоточено с цел „наши хора“. Това отмина, но на определени места все още има такива структури, защото все пак ловът е организирана форма на събиране на хора. Не мога да кажа обаче, че това е централизирано и повсеместно. Цялата страна е парцелирана. Във всяка област има сдружение на ловците, което обединява в себе си много дружинки. По около 3 000 човека са обединени в такива сдружения, което сериозно би могло да повлияе на един местен вот например.

    Кои са най-добрите сдружения и дружинки в страната?

    Такава класация не може да бъде извадена. За мен най-добрите са тези, които полагат грижи и са вложили най-много средства и усилия, за дивеча. Ние така ги отличаваме при нас и за мен те са най-добрите, а не тези, които са отстреляли най-много животни. Добри са тези, които са направили най-много съоръжения, които са вкарали най-много храна за дивеча и тези, които изпълняват плана си за отстрел. Той е съществен показател дали има грижа за животните или не. Когато има животни, значи там има грижи, храна, има охрана, както и обратното. За мен, най-добрата дружинка и сдружение са тези, които полагат грижи за дивеча.

    Мога да спомена сдружение „Съединение“ в пловдивско, които са отличници по всяко едно направление. Въпреки, че там се ловува предимно дребен дивеч, това е една от атрактивните дестинации в страната, защото там се полагат грижи за животните и съответно има дивеч. Дружинката в Горно Камарци в Софийска област също мога да кажа, че е за пример. При тях плана за отстрел е достигнат до максимален размер, стегнати са в организационен състав и са без инциденти десетки години назад.

    Според мен това са показателите на първо четене, по които може да се съди. Като цяло обаче голяма част от сдруженията и дружинките в страната са добри. При нас като съюз основната задача и контрол е точно този, единствено и само това, колко грижи се полагат за животните, а не да се брои колко дивеч е отстрелян. За да вземеш трябва да дадеш, това е елементарна човешка логика, която трябва да се спазва, защото стане ли обратния вариант, вече сме погубени.

    София / България     

Включете се в дискусионния форум за този пост

0 Comments

Leave A Reply

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *