Полезен ли е ловът?

ПОЛЕЗЕН ЛИ Е ЛОВЪТ?

По своето многостранно влияние върху човешкия организъм ловът заема едно от централните места сред различните физически упражнения и спортове.
Ловецът трябва да притежава такива качества като издръжливост, смелост, наблюдателност, сила, ловкост и в същото време да има цветущо здраве, понеже само здравият физически човек може да понесе голямото натоварване по време на ловните излети.
Скоро разговарях с един запален ловец как понасят дългото ходене и носенето на тежката раница повечето му колеги. Той ми отговори, че повечето от тях са добре тренирани физически хора (някои от тях в напреднала възраст), които, преодолявайки първоначалния момент на физическата умора, след това нямат никакви проблеми с издръжливостта. Наистина, има и относително спокойни видове лов, които са по силите на по-нетренирани ловци (доколкото и те трябва да притежават минимална подготовка и да бъдат калени).
Какво все пак прави лова така полезен и благоприятен за човешкия организъм? Отговорът е прост: това е комплексът от ходенето в пресечен терен и стрелбата, които заедно с изпитваните емоции и дългото пребиваване на чист въздух в гората или на брега на реката укрепват и закаляват организма и оказват невероятно положително влияние на нервната система.
Ловът обикновено започва с необходимите предварителни приготовления, които са така познати на всеки от нас. Именно тогава настъпват с пълна сила тези емоционални фактори, които влияят положително ефективно на нервната система.
Неведнъж сме чували приказката: „Ловецът се ражда ловец”. Това според нас е вярно само донякъде. Обикновено човек се увлича по лова още в младите си години. Не са малко примерите обаче, когато ловци са ставали хора на средна възраст. Факт е, че сред новоизлюпените членове на ловните дружинки има и такива, които отдавна са преминали младежките години.
Все пак да се върнем на въпроса какво влияние оказва ловът на човешкия организъм и какво е това влияние при различните възрасти? Препоръчва ли се той на младежи, ненавършили 18 години, и може ли да ловуват по-стари хора?
Влиянието на лова е невероятно и то се определя както от вида лов, така и от активността на ловеца. Най-голям е ефектът от него, когато той включва усилено ходене в пресечен терен. Това се случва най-вече по време на лов на горски и блатен дивеч, обаче се препоръчва предимно за тренирани физически и здрави хора предимно в младежка и средна възраст.
Голямо значение оказва и активността на ловеца. Има такива колеги, които в еднаква степен се увличат и от лов на патици, и от лов на горски дивеч. Те ловуват често с гончета, а когато приключи сезонът, са по планините в качеството на обикновени туристи. Обратно, не са малко и ловците, които предпочитат единствено есенния лов на прелетен дивеч. Очевидно е, че физическото натоварване при едните и другите е съвсем различно. Този, който непрекъснато излиза сред природата, независимо дали ловува или не, ще бъде по-кален и физически по-издръжлив.
Звучи тривиално, но ходенето, особено през зимата в гората, развива и укрепва организма, повишава неговата работоспособност и издръжливост, закалява го и повишава общия му тонус.
Най-благоприятно действа ловът на дихателната и сърдечносъдовата система. Интензивното ходене повлиява не само мускулите на краката, но и на цялото тяло. При подобно физическо натоварване е нужен много кислород и това изисква засилена дейност на сърдечносъдовата система. Наситеният с кислород планински въздух, както и този около езерата и реките, пречиства всички органи и не е чудно, че хора с недостатъчно пълноценен сърдечносъдов апарат в условията на подобно натоварване, каквото е ловът, се чувстват прекрасно и във всеки случай много по-добре, отколкото в градска обстановка.
Преди години, по време на един от преход в Рила, срещнах група туристи, с които вечерта седнахме на по чаша чай. Бяха обикаляли много и навсякъде и разказваха, че дишането на рилски въздух избистря ума и съзнанието (неслучайно рилските аскети начело със Св. Иван Рилски са избирали именно тази планина за своето духовно уединение), а въздухът в Родопите лекува черния дроб и бъбреците. Пирин и Стара планина били агресивни – там можеш да се зареждаш с енергия, не да се разтоварваш. За някои това може да е планински фолклор, но за мен не е. Прочетете за лечебните качества на девинската, михалковската и други минерални води от района и пак ще говорим.
Що се касае до влиянието на лова върху възрастта, едва ли ще има някой, който ще оспори от здравословна гледна точка увлечението на подрастващите да придружават възрастни ловци, в началото в качеството на безропотни спътници, а след това – като пълноценни участници. Все пак трябва да се има предвид, че тежкото уморително ходене в дълбок сняг или по калните блата ще бъде непосилно за малките детски крака. Повишеното натоварване изисква усилена работа на целия организъм и особено на кръвоснабдителната дейност, а у подрастващите, особено във възрастта 12-15 години, има известно несъответствие между големината на сърцето и теглото на тялото.
Не е сложен въпросът и за ловуването на преклонна възраст. При хората над 50-годишна възраст започват изменения в състоянието на организма, които са обусловени от процеса на стареене. Преди всичко възрастният ловец трябва да се спре на тези видове лов, които не изискват голямо напрежение и издръжливост. Той не трябва да надценява своите сили и възможности и да се съревновава с юношески ентусиазъм с по-младите си колеги (макар че историята познава и такива случаи).
Сърдечносъдовата система след 50-те се променя: сърцето понижава своята работоспособност, като особено това касае сърдечния мускул и кръвоносните съдове, които го захранват. При хората на тази възраст леко се повишава кръвното налягане, което е свързано с понижаването еластичността на стените на кръвоносните съдове. В този смисъл при голямо натоварване и рязко повишаване на кръвното налягане могат да настъпят необратими изменения. За по-възрастните ловци са противопоказани дългите и изтощителни преходи, рязкото напрежение, дългото пребиваване на слънце с гола глава и т.н. По време на лов те трябва да правят известни почивки, като при това трябва да снемат раницата от гърба си, както и да се освобождават от много тесни дрехи и обувки.
Освен сърдечносъдовата система с напредването на възрастта се променя и двигателният апарат – мускули, стави и сухожилия. Тези изменения са много показателни при хора, водещи заседнал начин на живот. В резултат на недостатъчната активност мускулите отслабват, атрофират, губят свойствената си еластичност и гъвкавост.
Разбира се, настъпването на тези изменения с възрастта далеч не е еднакво за всеки човек. Сред старите ловци има немалко такива, притежаващи завидно здраве, сила и издръжливост, както и такива, които спокойно могат да „сложат в джоба си” доста по-млади колеги. Все пак умната.
И наслука!

Източник: с – е „Български ЛОВЕЦЪ”, Робърт Атанасов

0 Comments

Leave A Reply

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *