ПОКАНА ЗА ДИСКУСИЯ ПО ПРОЕКТ НА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛОВНОТО СТОПАНСТВО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2012 – 2027 г.

ПОКАНА ЗА ДИСКУСИЯ ПО ПРОЕКТ НА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛОВНОТО СТОПАНСТВО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2012 – 2027 г.

m_1375708309

 

 

 

 

 

 

 

 

Национално ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“ Ви кани на дискусия по разработената от Изпълнителна агенция по горите „Стратегия за развитие на ловното стопанство в Република България за периода 2012 – 2027 г.“, която ще се проведе от 11.00 ч. на 03.06.2014 г. (вторник) в дома на ловеца на адрес гр. София, бул. „Витоша“ 31-33, етаж 7.
Дискусията е открита за всеки, които са се запознали с проекта на стратегията и искат да изразят позиция.
Можете да разгледате ПРОЕКТ НА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛОВНОТО СТОПАНСТВО В  РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2012 -2027 г.

 

П Р О Е К Т

СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛОВНОТО СТОПАНСТВО                                    В  РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2012  – 2027 г.

 

АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ЛОВНОТО СТОПАНСТВО

(РЕЗЮМЕ)

Националната стратегия за развитие на ловното стопанство 2012 – 2027 година   има за цел да очертае насоките за развитие на ловното стопанство в условията на пазарна икономика и да отговори на предизвикателствата на новите виждания за устойчиво развитие и опазване на всички възобновими природни ресурси. Развитието и ползването на дивите животни, обект на лов е неразривно свързано с опазването на околната среда, на животинските й представители и с традициите и културата на народите.

Ловът е най-древния спорт и с него се балансира (регулира) съотношението между растителноядните животни и хищниците, като се гарантира тяхното устойчиво състояние и се осигуряват на обществото дивечови продукти – месо, кожи, трофеи и др. Ловът е средство за опазване на дивеча и неговите местообитания.

Стратегията е разработена на  основа на задълбочен анализ на състоянието на дивечовите ресурси за период от над 100 години. Направен е преглед на законодателството от първия Закон за лова 1880 г., до последния – седми Закон за лова и опазване на дивеча от 2000 г.

Развитието на ловното законодателство е функция от икономическите и социални отношения в обществото. Нашето ловно законодателство през всичките периоди, след 1880 година  има характер на природозащитен закон, защото е определяло срокове за лов, ограничения и забрани във и извън размножителния период, норми за ползване и правила за лов, които да гарантират защитата на дивеча.  Благодарение на това и на толерантността на българските ловци, ние сме от малкото страни в Европа, които са запазили всички видове диви животни срещащи се по нашите земи през последните столетия. През последните 200 години в България не е изчезнал нито един животински вид, с изключение на риса, който през последните години се завръща по  естествен път в страната ни.

Направен е преглед на всички Международни конвенции, по които България е страна, както и на Европейските директиви и регламенти свързани с опазването на видовете и местообитанията и на търговията с дивеч и дивечови продукти. Като страна, членка на Европейския съюз, България е хармонизирала добре своето законодателство с това на Европейския съюз и предложенията ни в това отношение са малко.

Извършен е анализ и сравнение  на ловното законодателство на  развитите европейски страни като Германия, Австрия, Франция, Полша, Чехия, Словакия, Сърбия и други с българското законодателство. Основната разлика е в ловното право. В България още с първия закон за лова всеки, които има билет за лов може да ловува, без да се съобразява със собственика на земята и гората. В страните от Европейския съюз ловното право е право на собственика на земята, а дивечът е  от общонационално достояние и регламентацията на всичко свързано с него, се определя от закон, което му придава значим публичен характер.

В България правата на  собствениците на земи и гори в значителна степен са обезличени. Собствениците  не участват и пряко и косвено в управлението и не получават приходи от ловностопанската дейност, извършваща се върху техните земи. Този въпрос заслужава широко обществено обсъждане, защото нашето ловно стопанство има друг път на развитие, почиващ на една вековна традиция и са получени значими положителни резултати в опазване на биоразнообразието на животинските видове у нас.

Въз основа на задълбочен анализ на състоянието на дивеча у нас, на достиженията и слабостите при стопанисването и ползването е направена прогноза за допустимите запаси по видове и е посочено годишното  ползване, осигуряващо устойчивост в развитието на дивечовите популации. Очертани са приоритетите и дейностите за постигане на  допустимите запаси и на възможното ползване. Извършен е анализ на заплахите за постигане на целите  и начините за тяхното ограничаване.

Като основен негативен фактор се определя бракониерството и промяната на местообитанията. През последните 20 години бракониерството безнаказано се шири и не се счита за престъпление. Няма логично обяснение на огромното несъответствие между пролетните запаси и отчетеното ползване. Това особено личи при благородния елен и сърната. При запас от 85 000 сърни се отчита ползване на 1000 екземпляра, а годишния прираст е минимум 17000 – 18000 броя. При благородния елен е същото.  Организираните ловци имат права , но нямат отговорност за състоянието на дивеча. Охраната на дивеча е не ефективна и държавата не упражнява ефективен контрол.  Необходимо е да се изградят нови взаимоотношения между стопанисващите  дивеча и държавните контролни органи с ясни правила. Този, който стопанисва трябва да има права, но и отговорности.

Стратегията се изготвя в период, когато може да се отчетат всички грешки от последните години на прехода, да се изведат поуки от огромния положителен опит, както в страната, така и от опита на развитите европейски страни. България е част от европейското семейство, а Европейският континент е най-богатия континент на дивеч, въпреки индустриализацията, развитата инфраструктурата и гъсто разположените населени места.  Ние също трябва да бъдем част от това достижение на Европа.

 

 

 

Табл. 1. Ловни видове у нас и техния статус

Видове Миграционен статус Приложение „Берн“ Приложение „Вашингтон“ Статус в България Брой по 1 000 Тенденция Ловен сезон
а) бозайници1. Благооден елен

Cervus elaphus

R ІІІ     21,1 + 1.09-31.01
2. Елен лопатарDama dama R ІІІ     6,2 + 1.09-31.01
3. СърнаC. capreolus R ІІІ     85,6 - 1.05-31.10
4. Дива козаR. rupicapra R ІІІ   CD 1,5 =   
5. МуфлонOvis amon musimon R ІІІ   V 4,8 = м 1.09-31.04ж 1.10-31.01
6. Дива свиняSus scrofa R ІІІ     76,4 + 1.06-31.01
7. Див заекLepus europeus R       402,9 - 1.10-31.12
8. КатерицаSciurus vulgaris R ІІІ       - 1.11-28.02
9. БялкаMartes foina R ІІІ     30-40 + 1.11-28.02
10. Черен порP. putorius R ІІІ     15-28 = 1.10-30.09
11. ЯзовецM. meles R ІІІ II   40-60 = 1.10-30.09
12. Енотовидно кучеNictereutes procyonoides R         - 1.10-30.09
               
13. ВълкCanis lupus R ІІ ІІ   0,7-2,1 + 1.10-30.09 
14. ЧакалCanis aureus R   II   10,0-39,3 + 1.10-30.09
15. ЛисицаV. vulpes R       39,0-43,9 = 1.10-30.09
16. Дива коткаFelis silvestris R ІІ ІІ   8-20 = по ЗБР
17. ОндатраOndatra zibethica R            1.10-29.02
18. НутрияMyocastor coypus R           1.10-29.02
б) птици19. Гривяк

Columba palumbus

P       200-500 + 15.08-31.12
20. ГургулицаStreptopelia turtur M ІІІ     200-500  - 15.08-31.12
21. ГугуткаStreptopelia decaocto R       10,0-30,0 - 15.08-31.12
22. ПъдпъдъкC. coturnix M ІІІ     500-750 - 15.08-30.09
23. Горски бекасScolopax rusticola P ІІІ     6,0-8,0 = 15.08-20.02
24. Средна бекасинаGalinago galinago         0,1-0,2 +  
25. Зеленоглава патицаAnas platyrhynchos P ІІІ     85,0-51,5 - 1.09-31.01
26. ФишAnas penelope M ІІІ     3,4-2,6 - 1.09-31.01
27. КлопачAnas clypeata M ІІІ     1,2-1,3 = 1.09-31.01
28. Лятно бърнеAnas qeurquedula M ІІІ     0,1-0,3 - 1.09-31.01
29. Зимно бърнеAnas crecca M ІІІ     5,3-4,6 - 1.09-31.01
30. Шилоопашата патица Anas acuta

M

ІІІ

 

 

0,02-0,3

-

1.09-31.01

31. Качулата потапницаAythia fuligula

M

ІІІ

 

 

1,9-1,7

-

1.09-31.01

32. ЛискаFulica atra

P

ІІІ

 

 

67,0

+

1.09-31.01

33. Голяма белочела гъска Anser albifrons

M

ІІІ

 

 

244,9

=

1.09-31.01

34. ЯребицаP. perdix

R

ІІІ

 

CD

303,0

-

1.10-31.11

35. Балкански кекликAlectoris g. graeca

R

ІІІ

 

 

V

10,1

-

1.10-30.11

36. Тракийски кекликAlectoris chucar

R

ІІІ

 

CD

12,1

-

1.10-30.11

37. Фазан колхидскиPhasianus colchicus

R

ІІІ

 

V

91,5

-

1.10-31.01

38. Фазан монголскиPhasianus mongolicus

R

ІІІ

 

CD

127,7

-

1.10-31.01

39. ГлухарTetrao urogallus

R

ІІІ

 

V

2,6

=

25.04-15.05

40. СвракаP. pica

R

 

 

 

1000

+

1.10-30.09

41. Сива вранаCorvus corone

R

 

 

 

150

+

1.10-30.09

42. СойкаGarrulus glandarius

R

 

 

 

500-700

=

1.10-30.09

43. ЧавкаCorvus monedula

R

 

 

 

500-1000

=

1.10-30.09

44. СкорецSturnus vulgaris

R

 

 

 

 

 

1.10-30.09

 

R   основната популация  – местна;

М   основната популация извършва сезонни миграции;

Р    част от популацията извършва сезонни миграции;

V    уязвим вид;

CD  вид изискващ грижи;

+     популацията се увеличава;

-          популацията намалява;

 

=    устойчива популация

 

В България се ловуват 42 ловни видове ( 16 бозайници и 26 вида птици – табл.1). От посочения по-горе списък са извадени дивата котка и дивата коза, включени в приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие и се ползват по реда на изключенията. По броя на ловните видове страната ни заема едно от челните места в Европа.

 

Таблица 2. Пролетни запаси и ползване по години

Вид дивеч

Пролетни запаси

Ползване

1952 г. 1982 г. 1992 г. 2002 г. 2011 г. 1934 г. 1952 г. 1982 г. 1991 г. 2002 г. 2011 г.
1. Благороден елен

1430

15890

28370

16260

21140

Не

не

299

2138

 

466

2. Елен лопатар 

няма данни

4020

6990

3750

6250

Не

не

30

202

 

664

3. Сърна 

9500

134060

121160

57240

85650

596

2121

5378

8506

 

1092

4. Муфлон 

-

2630

3870

2110

4760

Не

не

5

83

 

274

5. Дива свиня 

1147

39670

48880

42320

76400

269

71

7292

11394

 

22304

6. Дива коза 

880

1580

1870

1810

1490

Не

не

не

39

 

30

7. Мечка

няма данни

858

796

860

900

Не

16

не

30

 

 

8. Див заек

885750

890000

683070

390560

402890

203170

116960

102700

48050

 

14431

9. Яребица 

 

580400

453880

232180

303050

202800

19247

45284

60420

 

37894

10. Тракийски кеклик

1320100

70800

54460

11150

12080

37330

1346

7690

-

 

97

11. Балкански кеклик

 

17300

10040

10100

10170

 

 

 

7260

 

-

12. Глухар 

1390

1830

1980

2530

2620

49

20

не

17

 

-

13. Колхидски фазан

3000

140000

91500

 

 

54

не

52500

58950

 

 

14. Монголски фазан

 

312250

133280

79860

127730

 

 

122600

 

 

24255

15. Гривек

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

47190

16. Гургулица

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

165000

17. Гугутка

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

18 .Пъдпъдък

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

650840

19. Горски бекас

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

10470

20. Средна бекасина

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

11060

21. Зеленоглава патица

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

31586

22. Фиш

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

14

23. Клопач

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

22

24. Лятно бърне

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

-

25. Зимно бърне

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

697

26. Шилоопашата патица

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

66

27. Качулата потапница

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

22

28 Лиска

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

29. Сврака

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

30. Сива врана

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

31. Сойка

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

32. Чавка

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Таблица 3.  Икономическа оценка на ресурса от диви животни

Обща биомаса към пролетта                            в кг.

1992г.

2011г.

  1. 1.       

 

Местни видове (пролет)

 

Прелетни видове (зимен период)

 

 

10 058 700

675 600            

 

 

10 149 327

811 000

 

Общо:        10 734 300

10 960 327

 

Таблица 4. Добито дивечово месо с кожа, без вътрешности

 

Добито дивечово месо с кожа без вътрешности

(кг)

 

1992 г.

   

2011 г.

Съюз на ловцитеИзпълнителна агенция по горите

1,740,000

 

300,000

Общо за страната

2 040 000

956 591

Таблица 5. Добити дивечови кожи средно годишно за периода от 1982 до 1992 год.

 

Хищници

Добити кожи

брой

цена

(S)         

Стойност

 ($)

Лисици

Белки

Диви котки

Вълци

Черен пор

Чакали

Язовци

10 000

2 000

1 200

100

2 000

2 500

1 000

12

18

8

10

8

8

7

120 000

36 000

9 600

1 000

16 000

20 000

7 000

Общо

18 800

 

 

Зайци

70 000

0,7

49 000

Общо за страната дивечови кожи

88 800

 

258 600

 

Таблица 6. Икономическа оценка на отстрела

Показател

1992 година – в долари

2011 година – в евро

Местен дивеч

7 344 000

1 477 500

Прелетен дивеч

258 600

35 000

Организиран ловен туризъм

3 000 000

2 773 129

Общо

10 592 600

4 285 629

 

 

 

Изводи от анализа на състоянието на запасите на основните видове дивеч у нас

В разработката е направен пълен анализ на състоянието на дивеча у нас. Тук ще посочим само някои от по-важните изводи.

1. Таксацията на дивеча е формална и не отразява състоянието на запасите. Тя не се прави по пол и възраст при едрия дивеч и плана за ползването при тях не се планира на тази база правилно.

2. Във всички местообитания и находища на чифтокопитния дивеч у нас е нарушено половото съотношение и възрастовата структура на популациите. Навсякъде мъжките животни са два и повече пъти по-малко от женските. Прекомерното ползване на трофейно зрелите рогачи при елените през последните две десетилетия е довело до тяхното намаляване и в почти всички популации не само половото съотношение и възрастовата структура, но и брачният период са нарушени. Може да се очаква, че това води до намаляване на прираста. Нормализиране на половото съотношение и възрастовата структура е основна задача при бъдещото  стопанисване на елена.

3. Почти  във всички находища след сватбуването рогачите се изтеглят, напускат местата на сватбуването и често се съсредоточават на места извън територията на стопанствата, които се охранявят слабо. Тук рогачите се избиват от бракониери и това допълнително влошава половото съотношение в полза  на кошутите.

4. Единственото стопанство, в което се води подборен отстрел през последните две десетилетия е ДЛС ”Искър”. Това е позволило тук да се поддържа изключително висок запас на благородния елен и елена лопатар при добро здравословно, функционално  и трофейно състояние.

5. Най-силната в трофейно отношение популация на благородния елен е на територията на ДЛС” Черни Лом” – Попово и в прилежащите му райони. Тук отстрелът е бил винаги съсредоточен само върху зрели трофейни и възрастни животни – над 10 – 12 години. Това се потвърждава при проверките ни през последните десетилетия върху трофейния отстрел в стопанството. Тук и през последния ловен сезон се ползват само стари елени, което е доказателство, че популацията все още не е подмладена и има достатъчно зрели елени.

6. Еленът лопатар изчезва от нашите земи 9-10 век. Днес е аклиматизиран успешно у нас и се приспособява добре във всички местообитания на страната с надморска височина до 1100 – 1200 m. У нас повечето от лопатарите живеят на свобода или в обширни оградени ловни стопанства, където оградата не може да ги притеснява. При тези условия те бързо възстановяват дивите си инстинкти и се държат като дивеч. Това отличава лопатара у нас от този в повечето европейски страни.

7. Лопатарите са непридирчиви към местообитанието си. Те обитават бедни и сухи местообитания. Следователно техните находища у нас могат да бъдат разширени и лопатара да стане по масов обект за лов и на  териториите на дружините.

8.  Най-добрите находища на лопатара у нас са в ДЛС “Искър” и ЛС”Студен кладенец”. Запасите на лопатарите в двете стопанства са над 30% от общия запас на страната ни. От друга страна, това са единствените райони в страната ни, където е водена добра селекция и запасите на елените са в отлично здравословно, функционално и трофейно състояние. Единствено тези две стопанства могат да се ползват  в бъдеще като генни банки за създаване на нови находища в страната, както и за опресняване на кръвта на лопатарите в старите находища.

9. Запасите на сърната са на незадоволително ниво. Въвеждането само на индивидуално ловуване на сърни не стана постепенно и с предварителна готовност на отделните организационни ловни структури. Ловците също се оказаха неподготвени-липса на квалификация, нарезно оръжие, осъзната необходимост и т.н. Това стана една от причините да продължи да се ловува на сърни при гонките на дива свиня и в същност да се бракониерства. Почти 20 години след приемането на този начин на ловуване можем да кажем, че има още много какво да се направи.

 

10. Сърната има добри трофейни качества у нас, особено в местообитанията на Североизточна България, но незадоволителните грижи за нея през зимата, когато растат рогата й, не позволява тя да развие  потенциала си.

 

11. Елените изместват сърната от типичните й местообитания. Това важи особено за равнинните райони, където възможностите за укритие и спокойствие са по- ограничени. Наложително е да се преразгледа ловностопанското райониране на  страната и се определят районите, в които сърната ще е основен вид дивеч.

11. Дивата свиня е единствения чифтокопитен вид дивеч, чийто запаси нарастнаха значително през последното десетилетие. Този феномен е характерен за цяла Европа.

12. Нашата дива свиня има отлични трофейни качества, почти във всички райони на страната. Най-ценни в трофейно отношение глигани, съдейки  по броя на златните медали до края на миналия век са Странджа – Сакар и Родопите.

13. В Родопите, където дивата свиня няма много богата хранителна база, по различни причини естественно се е селекционирала една оргинална и чиста популация. Тук се намира генетически най-чистата дива свиня и наш  дълг е да я запазим, защото тя е вероятно единствена в Южна Европа. От тук е и най-силният ни трофей.

14. Дивата коза е видът, който много бързо заема подходящите за него райони, и възстановява запасите си при липса на лимитиращи фактори, а това най-често са бракониерството и безпокойството. Привързаността към определена територия и любопитството на дивите кози, могат да доведат до бързо увеличаване на числеността им и заемането на нови съседни територии, както и до ликвидирането на цялото им находище при системно бракониерство.

15. В резултат на постоянното бракониерство и навлизането на човекът в местообитанията на дивите кози, през последните няколко десетилетия запасът им значително е намалял или те са изчезнали напълно от много находища в Рила, Пирин и Стара планина.

16. Днес може ясно да се разграничат две сравнително постоянни, но разнопосочни тенденции свързани със състоянието на дивите кози в районите на Рила, Пирин, Стара планина и тези от Родопите, а именно:

- бавно, но постепенно и сигурно, се стабилизира запасът на дивите кози в Родопите. На отделни места се появяват единични групи, а в последствие се образуват стабилни ядра от диви кози. През последните няколко десетилетия, се забелязва тенденция към стабилизиране на запасите на дивата коза в основните й находища, с леки колебания в по-малките и новообразуваните находища. Бракониерството е сведено до единични случаи и то преди всичко по време на лов за други видове дивеч.

- една значителна част от находищата на диви кози в Рила, Пирин и Стара планина се характеризират със намален запас, поради системното безпокойство и бракониерство. Незаконното ловуване на дива коза, по тези места се извършва, както случайно, така и организирано и целенасочено.

17. Развъждането на муфлона, като чуждоземен вид за страната ни и в бъдеще трябва да продължи да се развъжда основно в обширни оградени пространства.

18. Запасите на глухара у нас са изключително ниски. Ако направим сравнение с Австрия, която по територия е по-малка от нашата страна (84 000 кв.км.) и годната за глухара площ е не повече от два пъти по-голяма от нашата, то тогава как да си обясним, че там отстрела е десетки пъти по-голям от колкото при нас. Причините за ниските запаси у нас са:

- унищожаване на токовищата – извеждане на сечи, включително и по време на сватбуването, прокарване на просеки, туристически (екологочически) пътеки и  други дейности, касаещи инфраструктурни проекти.

- безспокоене на глухарите през гнездовия им период от туристи, гъбари и билкари.

- бракониерството е най-сериозния проблем и основната причина за намаляване на запасите на глухара у нас. За съжаление освен местното население, в някои случай водачи на бракониерите са и служители в горите, които е естествено да познават най-добре местата на токовищата.

 

- независимо от регламента в ЗЛОД и утвърдените нормативи за зимното подхранване на глухара, това мероприятие не се провежда.  Не се предприема и нищо допълнително за подпомагане на развитието на запасите.

 

19. Запасите на заека у нас са изключително ниски. Почти никъде в страната ни нямаме пролетни запаси над 10 заека на 100 ха. Това определя запасите му за критични.

 

20. Не се прави подхранване на заека през зимата. При меки зими той не се нуждае, тъй като си набавя необходимата храна от зимните посеви, вегетиращата под снега трева и леторасли. При тежка зима, когато вследствие на дълбоката и сбита снежна покривка не може да достигне до зелената храна, липсата на подхранване се отразява несъмнено крайно неблагоприятно на успешното му презимуване.

 

21. Промяната в местообитанията на културния ландшафт, тоталната химизация и съвременна механизация ще влияят крайно неблагоприятно на запасите на заека в бъдеще. Към тях трябва да добавим и бракониерството, което при заека е застъпено в най-висока степен.

 

22. Запасите на яребицата у нас през последните десетилетия непрекъснато намаляват и през 2006 година достигаха своя минимум – 216 650 птици. В този период механизацията и химизацията в селското стопанство не влияеха неблагоприятно по обективни причини, но настъпиха значими промени в типичните й местообитания. Огромни площи в селскостопанския фонд се покриха с непроходима, висока над метър тревна растителност, която ликвидира така желания от яребицата перваз (первазна ивица). Ограничи се годната високо бонитетна площ за яребицата и хищниците и бракониерите помогнаха допълнително за срива в запасите на този вид, с изключително висок прираст в природата.

23. Поради намаляване на запасите, през последните години започна изкуствено развъждане и разселване на яребици. Практикува се успешно пролетното разселване на полово зрели птици и по този начин се избягват големите загуби  от хищници и от зимата. В Южна България има значително увеличение на запасите, което се дължи както на разселените птици така и на подобряване на условията в местообитанията. Последното е свързано преди всичко с възстановяването на част от оризищата  и има положителна роля за увеличаване на запасите  на яребицата и на водолюбивите птици. Независимо от тези временни успехи не трябва да се подценяват важните фактори имащи решаващо значение за запасите на яребицата. Така например в тежката зима през 2011/2012 година зимните загуби в различните местообитания са между 40 и 80%.

 

ВИЗИЯ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЛОВНОТО СТОПАНСТВО

Към 2027 година в България ще има устойчиво развитие и ползване на дивечовите ресурси, запазено биологично разнообразие и ценни и редки видове и повишена производителност на местообитанията, както и на добитите продукти.

Развитието на ловното стопанство е неразривно свързано с развитието на социалните и икономически отношения в  обществото. То е функция на културата, икономиката и отношението на народа към природата. Анализът на състоянието на дивечовите запаси и развитието на законодателството в България ясно показва, че тяхното развитие е следствие на икономическите и социални промени в обществото.

Стратегията за развитие на ловното ни стопанство има мисията в дългосрочен план да даде  основните насоки за устойчивото развитие и ползване на дивечовите запаси, да защити и опази биологичното разнообразие и местообитанията и възстанови изчезнали видове, както и да намали, а в някои случай и да елиминира влиянието на факторите, които влияят негативно върху дивечовите популации.

Това може да бъде постигнато, като се запазят традициите и уважението, което народът ни има към природата. През вековете българинът е съумял да опази обширни естествени горски екосистеми с най-ценните и редки за Европа животински видове, като мечката, вълкът, благородният елен, дивата коза,  дивата котка, видрата, глухара, пъстрия пор, степния пор, златката, бухала, скалния орел, царския орел, сокола скитник, белоглавия лешояд. Някои от тези видове са изчезнали отдавна в много страни на европейския континент.

Ловните  трофеи са ярък показател за изключителния генетичен потенциал на дивеча по нашите земи.  На изложението в Берлин през 1937 година нашата мечка е най-голямата и е обявена за най-екзотичния трофей. Притежаваме и най-силните трофеи на благороден елен, на дива свиня и на дива котка. Третото Световно ловно изложение, проведено от нашата страна в Пловдив е най-голямото изложение в историята на този род прояви. На него страната ни представи най-силните колекции от дива свиня и благороден елен, все още не надминати и досега. Наш дълг е да запазим този генетичен фонд за идните поколения и да посрещнем предизвикателствата на времето.

Визията за  развитието на ловното ни стопанство е  в съответствие с Националната програма за развитие – България 2020 и с някои от нейните основни стратегически цели:

  1. Повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентноспособно образование и обучение, създаване на качествена заетост и социално включване  и качествено здравеопазване.
  2. Изграждане на инфраструктурни мрежи, осигуряващи оптимални условия за развитие на икономиката и качествена и здравословна  околна среда за населението.
  3. Повишаване на конкурентноспособността на икономиката , чрез осигуряване на благоприятна бизнес среда, насърчаване на инвестициите, прилагане на иновативни решения и повишаване на ресурсната ефективност.

Националната стратегията за развитие на ловното стопанство гарантира прилагането на Европейското и международно природозащитно законодателство в Българското законодателство и е естествено продължение на Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие в България и на Стратегията за развитие на горите 2013-2020 година. Тя определя целите на ловностопанската  дейност у нас насочени преди всичко в защита на биоразнообразието и генофонда на страната ни и  на месните видове дивеч при съвместяване интересите на държавата и на собствениците на земи и гори със стопанисващите дивеча.

Националната стратегия стъпва на достиженията на ловното ни стопанство и достижения в национален и международен план, посочени в анализа на ловностопанската ни дейност. От тях преди всичко трябва да подчертаем изградените и ефективно работещи държавни структури, добре подготвените ловностопански кадри, не малко от тях защитили и докторски дисертации,   над 130 годишната история на организираното ловно движение у нас, което е едно от най-старите в Европа, както и значимите успехи в трофейното дело в международен план, доказващи доброто стопанисване и управление на дивечовите запаси у нас в близкото минало.

Националната стратегия отчита значимите проблеми и изоставане в ловностопанската ни дейност през последните две десетилетия. Значителното намаляване на дивечовите запаси, недопустимото нарастване на запасите на хищниците, развихрянето на бракониерството, неработещите съвместно институции са проблеми, които трябва да бъдат решени.

Това ще повиши значително ефективността от стопанисването на дивеча и ще възстанови международния ни авторитет.

Националната стратегия определя политиката и основните действия, които позволяват устойчиво развитие на дивечовите запаси, при значително по-голямо ползване не само в периода на действието й, но и след това.  Тя осигурява трайна защита на биоразнообразието, и на дивеча и на средата, която той обитава. Националната стратегия определя рамката на отделните дейности без да ги циментира, което позволява разгръщане на инициативи като: включването на частния сектор, публично-частното партньорство, сътрудничество с неправителствени организации и други.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мерки

 

Приоритети

ВИЗИЯ, МИСИЯ И СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ВОДЕЩИ ПРИНЦИПИ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЯТА

Националната стратегия отчита спецификата на ловностопанската дейност и разнообразните интереси на всички, които имат отношение към опазване на биологичното разнообразие и здравословна околна среда   на определена територия – собственици на земи и гори, арендатори, стопанисващите дивеча, ловците, общината, държавата. Затова водещи, основополагащи принципи за нейното реализиране е партньорството и допълването при съвместната дейност .

Без партньорство между изброените институции  не е възможно да се постигне баланс на интересите за реализиране на природосъобразна и ефективна ловностопанска дейност, която да реши заложените в стратегията  цели и задачи. Както вече подчертахме дивечът няма собствени територии. Той обитава определени площи и живее за сметка на тях. Това е пораждало и ще  поражда все по-големи конфликти в бъдеще. Задълженията и отговорностите на партньорите трябва да бъдат ясно дефинирани и договорно обвързани. На базата на партньорството трябва да се разчита и на принципа на съвместна работа и разбирателство. Това гарантира успеха на цялостната ловностопанска дейност.

Без допълняемост в предвидените дейности между партньорите също не могат да се постигнат  добри резултати. Този принцип е особено важен в организацията на охраната на ловните територии и в организацията на териториалното разпределение на отделните специфични зони на дивеча (убежища, токовища, ловища и др.).

В борбата с бракониерството е особено важно да се ползва принципа на максимална концентрация на усилията между всички посочени вече партньори и в допълнение и с полицията, прокуратурата и съдът.

 

СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ И ДЕЙНОСТИ ЗА ПОСТИГАНЕТО ИМ

            Със стратегия за развитието на ловното ни стопанство се поставят да бъдат постигнати следните стратегически цели:

  1. 1.      Защита на местообитанията

Съгласно Закона за биологичното разнообразие, Приложение 1 са определени 87 типа местообитания по класификацията на Директивата за местообитанията и над 233 вида бозайници, птици, риби и земновидни, чиито местообитания са  обект на защита от Приложение 2.

Подходът за определянето на местообитанията на дивеча е различен от местообитанията по Закона за биологичното разнообразия, където те се определят въз основа на реално съществуващи природни различия. При определянето на различните видове и типове местообитания за дивеча се ръководим от специфичните изисквания  на определен вид дивеч към хранителните и защитните условия, от възможностите за размножаване, както и от стопанските условия в местообитанието.  Поради обширните територии, които обитават повечето видове дивеч, класификацията на дивечовите местообитания е значително по уедрена. Местообитанията могат да се определят като горски, когато преобладават горските насаждения, смесени местообитания с превес  на откритите площи и открити местообитания с преобладаване на агроценози, ливади, мери, пасища, мочури и др.

Развитието на отделните видове диви животни е пряко свързано с местообитанията. Затова като основен фактор за състоянието и развитието на дивите животни поставяме запазването на местообитанията и особено на ключовите местообитания – за размножаване и почивка по време на миграцията на животинските  видове.

Природозащитното законодателство на Европейския съюз се основава на Директивата за птиците (79/409/ЕЕС), приета през 1979 г. от Съвета на Европейската общност за съхранение на дивите птици и Директива 92/43 на Съвета на ЕИО от 21. 05. 1992 г. за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

Целта на двете директиви е да запазят биологичното разнообразие чрез изграждане на единна взаимно свързана мрежа от защитени зони, наречена НАТУРА 2000. Република България е страна по двете Директиви след присъединяването към Европейската  икономическа общност. Директивата за птиците изисква определяне на специални защитени зони (зони за птиците), а Директивата за местообитанията изисква определяне на Зони от значение за общността (популярни у нас като „зони за местообитания)“, които заедно формират мрежата от защитени зони, наречена НАТУРА 2000.

            Опазване на местообитанията в зоните по НАТУРА 2000

Защитените зони НАТУРА 2000  обхващат обширни територии и могат да включват и населени места. В населените места живеят и се размножават много редки защитени видове като прилепи, соколи,нощни грабливи птици, пойни птици и др., които се нуждаят от защита и опазване. В защитените зони ловът е разрешен, но се предвиждат мерки и дейности за защита на местообитанията.

През периода 2012 – 2027 година не се очакват съществени изменения в структурата на местообитанията, особено в горските местообитания. Това е гарантирано от Закона за горите и Закона за биологичното разнообразие  и е изключително благоприятно за развитието на дивеча и особено на дивеча свързан с гората, като благородния елен, дивата свиня, сърната, мечката, глухара и др. Над 1/3 от територията на страната ни е покрита с гори, а горските местообитания са постоянни, не се променят  в продължение на десетилетия и осигуряват трите най-важни условия за развитие на дивеча – хранителна база, укритие и спокойствие. Условието, че имаме запазени естествени горски  екосистеми е най-важно за запазване на видове като мечката, вълка, дивата котка, златката, благородния елен, дивата свиня, глухара и редица други.

Законът за биологичното разнообразие гарантира запазването на зоните от НАТУРА 2000 , приети с решение на Министерски съвет и гарантира опазването на местообитанията, като по този начин се опазват и видовете , които са свързани със съответните местообитания.

Трябва да отбележим, че копитните видове и хищниците, с изключение на мечката и дивата коза, са изключително пластични видове и могат да обитават както горски местообитания, така и открити площи, и дори и влажни зони. Поради тази причина и поради високата им численост, тези видове не са обект на специална защита. Видовете, които са свързани с конкретни местообитания са мечката, глухара, планинския кеклик, дивата коза и редица защитени видове птици – дневни грабливи , нощни грабливи и много други описани в Закона за биологичното разнообразие. Изключително консервативни видове са водолюбивите птици, които са свързани с влажните зони и водоемите.

Основно значение за птиците имат орнитологично важните местообитания, които служат за размножаване, почивка и хранене на животните по време на миграция.Всички орнитологично важни местообитания са включени е НАТУРА 2000.

Ключови местообитания са местата, където мечката  устройва зимните бърлоги, в които спи и ражда, местата където през зимата се хранят глухарите, както и токовищата им, а за останалия дивеч южните изложения с наличието на подлес от храсти. Безпокойството на дивеча именно в тези ключови местообитания може напълно да компрометира  прираста и да принуди животните трайно да напуснат тези местообитания, без да бъдат увредени местообитанията. Това е отрицателното влияние на човешкото присъствие.  Ловът и ски туризма са важен фактор за изчезването на глухара, мечката и много други не ловни видове от определени територии.

В защитените зони по НАТУРА 2000  ловът е разрешен. Със заповедите на министъра на околната среда и водите са въведени забрани и ограничения на определени дейности, които биха увредили дадено местообитание или животински вид. За всяка забрана и ограничение се заплаща компенсация на собствениците на земи и гори. Има забрани за:

- промяна на предназначението на начина на трайно ползване на ливади, пасища, поляни, мери, мочурища, водоеми, водни течения, пясъчни дюни в селскостопанския и горския фонд – компенсацията е 30 евро на хектар;

-  разораване на пасищата – компенсация 30 евро/ха;

-  премахване на синори, единични и групи дървета в земеделски земи -  компенсация 20 евро/ха;

-забрана за косене на ливадите до 1 юли – компенсация 70 евро /ха;

- косене от периферията към центъра преди 15 юли – 70 евро /ха.  Тази мярка е изключително важна за опазване на всички птици, които гнездят на земята и за малките на сърната, заека и др.

- не използване на пестициди и минерални торове в пасища и ливади – 28,5 евро/ха.

Опазването на местообитанията на защитените видове е пряко свързано и с опазването на ловните видове. Например опазването на местообитанията на мечката е  пряко свързано с опазването на глухара, благородния елен, сърната, дивата коза и редица други, включително и не ловни видове.

Защитата на влажните зони и речните течения гарантира опазването  не само на водолюбивите птици, но и на видрата, речната пъстърва и защитените риби и земноводни.

      Опазване на местообитанията извън зоните по НАТУРА 2000

В териториите извън местата по НАТУРА 2000, по програмата за развитие на селските райони също са предвидени компенсаторни плащания за опазване на почвата, за запазване на биологичното разнообразие, за традиционни методи на стопанисване на земеделските площи – оставяне на площи за угар,  за екстензивно животновъдство и други техники, като заплащането може да достигне до 500 евро/ха, а за отглеждане на местни породи животни до 200 евро на едно животно годишно.

За защита и опазване на дивечовите местообитания е необходимо да се извърши преглед и се актуализира съществуващата, или се разработи нова нормативна уредба и се предприемат действия в следните направления:

а) Ловно-стопанско райониране на страната;

б) Бонитиране и описание на местообитанията за различните видове дивеч;

в) Категоризация на местообитанията и определяне на статута им според защитата по природозащитната нормативна уредба;

г) Категоризация, картиране и описание на местообитанията извън природозащитната уредба;

д) Юридическа регламентация за защита на убежищата и районите на сватбуване и размножаване  на дивеча в откритите местообитания на земеделския фонд и в горските местообитания;

е) Съвместяване на интересите на собственика на земите, на арендатора, на стопанисващите дивеча и на държавата с оглед защита на местообитанията на дивеча.

2.  Достигане на прогнозните запаси на дивеча:

За да се достигнат прогнозните запаси на дивеча, което ще позволи да се постигнат и прогнозните количества на отстрелян дивеч,  е необходимо да се извърши следното:

     а) Оптимизиране запасите на хищниците        

Оптимизирането на запасите на хищниците е едно от най-важните ловностопански мероприятия. То определя културата на лова, отношението ни към живата природа и правото на съществуване на всеки животински вид. Страната ни притежава най-богатото видово многообразие на хищници в Европа и това се дължи несъмнено и на правилното отношение на ловеца ни към тях. С нарастването на запасите на елените, сърните и дребния дивеч, вкл. и по пътя на изкуственото развъждане и разселване на фазана, кеклика, яребицата и полудивата патица запасите на някои хищници нараснаха и станаха недопустимо  високи. В периода на 70-те и 80-те години това се отнасяше за лисицата, дивата котка и бялката, а през последните 20 години преди всичко за вълка и чакала.

Вълкът е поставен в Червената книга на България. Това означава повишено внимание към този вид, тъй като той е в Конвенцията за търговия със застрашени видове Приложение ІІ и в Бернската Конвенция, също в Приложение ІІ. Съгласно Закона за лова и опазване на дивеча у нас  вълкът е ловен вид и не се налагат специални мерки за защита, поради изброените факти, освен срок за ловуване и защитата му през времето, когато отглежда малките.

Всяко пренебрегване на ролята на вълка при стопанисване на дивеча би довело до необосновано увеличаване на този хищник и до значими загуби, както на едър дивеч, така и на домашни животни.

Запасите на вълка по данните от таксациите му несъмнено са завишени значително. Считаме, че у нас няма повече от 1 000 – 1 100 вълка, който запас обаче също е недопустимо висок. Общата численост на вълците у нас през пролетта трябва да бъде не повече от  300 – 320 индивида и отстрелът да е около 200 – 250 индивида. Такива запаси и отстрел вълкът е имал у нас в края на 70-те години.

Необходимо е да се направи по-прецизна таксация на вълка, да се изготви план за ползване, който да е издържан от научна гледна точка. При неизпълнение на плана за отстрел, стопанисващите дивеча да бъдат санкционирани, включително и с глоби, равни на възнаграждението, което се  изплаща за убит вълк.

Чакалът е хищник, който до преди 50 години е обитавал само Югоизточна България – главно Странджа планина. Неговото разпространение в страната започва с развитието на курортното дело и сметищата край морето и обособяването на държавните ловни стопанства в Югоизточна България с високи запаси на муфлона и елена лопатар. Сега чакали има във всички балкански страни и разпространението му на запад продължава.

Чакалите нанасят големи загуби на фазановъдството, особено на разселените птици, както и на дребния дивеч. Днес, поради ниските запаси на заек и намалялото количество на разселени птици тази вреда е незначителна, но периода на рязкото нарастване на запасите на чакала съвпада с намаляване на дребния дивеч и обездивечавене в Югоизточна България на териториите с муфлони и отчасти с лопатари. Днес запасът на чакалите у нас е около 50 000 индивида и е недопустимо висок. Запасите му трябва да се сведат до 5000-6000 индивида, колкото са били в средата на 70-те години.

Лисицата е най-многочисления хищник у нас и в Европа. През 70 –те и 80-те години на миналия век у нас са разселвани над 700 000 птици, които в първите седмици  и месеци са лесна плячка за лисиците, белките, поровете и др. хищници. Това води до чувствително увеличаване на запасите на тези хищници.

Годишно в страната ни до края на 80-те години на миналия век са убивани над 70 000 лисици, като в това число са и малките лисичета изваждани от дупките. Лисицата унищожава голямо количество мишевидни  гризачи, но в специализираните ловни райони, в които се разселват фазани, кеклици и яребици, пуснати от фермите без развити навици за съхранение, лисиците нанасят огромни щети. От всички космати хищници тя нанася най-значими загуби и на заека. Всичко това определя необходимостта запасите на лисицата да се наблюдават много внимателно и поддържат в допустими норми. Запасите й у нас не трябва да превишават 50 000 – 60 000 индивида при отстрел 40 000 – 45 000 лисици.

За останалите хищници, като енотовидно куче, бялка, черен пор и язовец  е трудно да се прави таксация и приблизителна норма за допустимите им запаси не може да се препоръча, което не означава, че ролята им в природата трябва да се подценява. За техните запаси ще съдим по ръста на отстрела при една и съща преса на ловуване и от срещите с тях при ловуване на други видове дивеч.

От особено значение е взаимоотношенията и особено антагонизма между едрите хищници. Числеността на чакала в природата се контролира от вълците, а чакалите контролират числеността на лисиците. В райони, където има вълци, чакалите са малко и обратно, там където има много чакали – лисиците са малко. Тази  взаимна преса обаче, прави преразпределение на хищниците по ловните райони и по този начин на определени места имаме струпване и твърде високи запаси на един хищник, с произтичащите от това последици.

Природните условия в България, растителност, релеф, отношението на обществото и ловците са такива, че няма заплаха, нито теоретична, нито реална за унищожаване на хищниците. Нещо повече, в отделни райони на Осогово, Краище, Кървав камък (Трънско) и в Западна Стара планина, след близо 80 години се завръща риса. Основната храна на риса е сърната и то само свежа плячка. При запас под 4 сърни на 100 ха, рисът не може да оцелее. Това е основната причина, той да изчезне от територията на страната ни през 30-те години на миналия век, когато сърната и едрите бозайници са почти на прага на изчезването им. Затова сега появата на риса в България и развитието на запасите му трябва да се наблюдава много внимателно.

Въз основа на анализа на ползването на едрите хищници у нас през последните 50 години предлагаме допустимите им запаси и годишен отстрел да се движат в следните граници:

Вълци -  300 – 320 индивида пролетен запас и ползване  200 – 250  бр. ;

            чакали - 5 000 – 6 000 индивида пролетен запас и ползване  3 500 – 4 000 бр.;

            лисици  - 50 000 – 60 000 индивида пролетен запас и ползване 40 – 45 000 бр.

Тези запаси трябва да бъдат постигнати за 5 годишен период – до 2018 година и отговорност за това носят ловците. Наложително е и да се прецени със съвременни методи състоянието на запасите и политиката ни по отношение на природозащитния статус на мечката и дивата котка, чийто запаси у нас са устойчиви, но високи.

 б) Значително ограничаване негативното влияние на бракониерството

Необходимо е да се предприемат решителни мерки за борба с бракониерството. Бракониерства се индивидуално и организирано. С бракониерството като форма на беззаконието трябва сериозно да се заемат всички държавни институции, вкл. полиция, прокуратура и съд. Само при свеждане на бракониерските прояви до поносимо ниво може да се разчита на достигане на нормалните запаси на дивеча и нормално ползване. Върху това уродливо явление трябва да се привлече вниманието и се ангажира в борбата с него цялата ни общественост. Основната причина за  това явление е не ефективната работа на българското правосъдие, достигащо до безотговорност при оправдаването на явни бракониерски прояви.

Не по-късно от 2015 година трябва да се проведе Национална конференция по борбата с бракониерството, организирано от държавата и с участието на Националната ловна организация, Полицията, Прокуратурата и Съдът. Бракониерството трябва да се сведе до поносими граници в периода до 2018 година.

    в) Подобряване на естествената хранителна база за дивеча

Подобряването на естествените условия за изхранване на дивеча е най-важното ловностопанско мероприятие. С него не само осигуряваме и поддържаме високи дивечови запаси, но и запазваме дивечовия инстинкт, тъй като животните се хранят при естествени условия с естествена храна. Това ловностопанско мероприятие у нас е силно подценено. Дори и в държавните ловни стопанства и специализирани ловни райони не се подобрява тревния състав в естествените ливади и поляни с пълноценни дивечови тревни смески. Не се извършва контрол върху площите и състоянието на дивечовите ниви, поради което почти никъде те не отговарят на нормативните изисквания. Необходимо е освен разработване на нормативи, касаещи площите   да се издадат и брошури с указания за практическата работа на ловните деятели за подобряване на естествените условия за изхранване на различните видове дивеч. С тази си дейност те не само ще достигнат по-бързо допустимите запаси, но и ще ограничат миграциите и задържат дивеча в собствените си райони.

                 г) Оптимизиране на половото съотношение и възрастова структура в  стадата на едрия дивеч

До 2020 г., вкл. във всички  ловностопанските райони на страната трябва да се достигнат нормалните запаси на едрия дивеч, нормалното полово съотношение (1:1) и оптималната възрастова структура на стадата, като се разработят реални планове за отстрел и се следи стриктно за изпълнението им. Необходимо е още от 2014 година да се проведат отговорни таксации не само за определяне на запасите, но и на половото съотношение и възрастовата структура на едрия дивеч. Ловните комисии на регионално ниво да приемат по този начин таксациите и извършват контрол върху достоверността им, а на национално ниво да се приемат и утвърждават общите запаси.

  д) Организиране на ефективно зимно подхранване на дивеча

Изискванията за провеждането на зимното подхранване на дивеча са разписани в ЗЛОД и ППЗЛОД. Независимо, че това е ловностопанското мероприятие, на което всички ловни структури отделят особено внимание, все още много въпроси подлежат на уточнение. Слаб е  контрола върху спазването на заложените изисквания във всички ловни райони. В повечето райони и съоръженията и количествата на осигурените фуражи не отговарят на нормативите. Особено при дребния дивеч не се ползва сочен фураж, който не е заложен и в нормативите. Неефективното зимно подхранване, особено в тежките зими, води до високи загуби на дивеча, а възстановяването на запасите му изисква продължително време.

 

     е) Въвеждане на подборния лов

Планът за ползването на едрия дивеч да се дава по пол и възрастови групи за всеки ловен район. Всички отстреляни животни трябва да отговарят на критериите за подбор. За да се осъществи това е нужно да имаме квалифицирани ловци и ловни водачи притежаващи правото на подборен отстрел, устроени територии, подходящо оръжие и високо проходима техника. За осъществяване на тази организация на отстрела е необходимо да се разработи и приеме специална “Наредба за ловуване на едър дивеч”.

 

    ж) Временна забрана на лова за някои видове дивеч

Необходимостта от забрана на лова на определен вид дивеч на регионално и на национално ниво трябва да стои винаги на дневен ред. След много тежка зима отделният ловен район трябва сам да прецени и забрани лова примерно на заек, яребица или сърна и съгласува предложението си с Регионалната ловна комисия. Такава забрана може да има и на дружествено ниво и на национално. В настоящия момент е актуално Ловния съвет на РБългария да прецени състоянието и обсъди целесъобразността от забраната на ловуване на заек, на планински кеклик и на глухар за не по-малко от 3 години. Състоянието на запасите на тези видове е твърде тревожно. За този период трябва да се приеме специална програма и се набележат мерки за възстановяване на запасите им.

 

з) Разширяване на специализираното обучение по ловно стопанство и повишаване на квалификацията

Необходимо е значително увеличение на квалификацията на кадрите работещи в областта на ловното стопанство. Всички ръководители по лова на ловностопанските райони трябва да имат специализирана подготовка и диплом за завършено образование. Подготовката на кадрите е подценена особено през последните две десетилетия и това води до неуспехите в ловностопанската ни дейност. Това важи особено за площите стопанисвани от ловната организация.

Във факултета по горско стопанство на Лесотехническия университет се води специализирано обучение в магистърска степен по ловно стопанство. Необходимо е да се разработи цялостна система за квалификация и преквалификация на кадрите, работещи в системата на ловното стопанство, като се ползват различни форми за интензивно краткосрочно и дългосрочно обучение. Целесъобразно е и да се възстанови работата на учебния център в Боровец с цел обучение и практическа подготовка на низовите кадри – ловни водачи, ловни надзиратели, гледачи на фермен дивеч и др.

 

3. Планиране ползването на основните видове дивеч

При достигане на нормалните запаси и оползотворяване на дивечовия ресурс, в съответствие с европейските достижения, отстрелът след 2020 година да се планира спрямо пролетния запас, при нормални зимни условия в размер на:

а) при благородния елен – 20%

б) при елена лопатар – 30%

в) при сърната – 20%

г) при дивата свиня – 80 – 100%

д) при дивата коза – по реда на Закона за биологичното разнообразие

е) при муфлона – 25%

ж) при глухара – 5%

з) при заека – 16-18 %

и) при яребицата – 10%

к) при фазана – 30%

л) при кеклика – 10%

Ползването е предвидено средно с 5% по-малко, от колкото в страните с най-интензивно ловно стопанство, поради наличието на хищници у нас, които отсъстват при тях и е продиктувано от желанието ни да поддържаме в страната ни по-богато биоразнообразие.

4. За запазване на демократичния характер на ловния спорт:

С установяването на дивеча за държавна собственост с първия закон за лова от 1880 година, пролучаването на законов статут на ловната организация още със закона от 1904 година, толерирането на организирания характер на ловния спорт, както и с правото на ловците да стопанисват дивеча върху собствените си землища се формира демократичния характер на ловния спорт у нас още в зората на ловното ни законодателство. Доклад, точно с такова заглавие – “Демократичния характер на ловния спорт в България” изнася Иван Сокачев – главен секретар на ловната организация на Първото световно ловно изложение в Берлин през 1937 година. Докладът е приет с особен интерес и поради специфичния и различен начин от Централна Европа на стопанисването на дивеча у нас. Тези принципи нашето законодателство запазва и досега и това се изразява чрез законово осигуряване на:

а) свободен достъп до придобиване правото на лов;

б) право на свободен избор за членство в сдружение, независимо от местоживеенето;

 в) право на стопанисване на дивеча от ловните сдружения по местоживеене;

г) право за ловуване върху територията на цялата страна, в съответствие с реда, определен от стопанисващите ловните райони;

д) право на притежание от ловците на гладкоцевно и нарезно ловно оръжие.

5.  Усъвършенстване начините, методите и средствата за ловуване

В Европа се ползват три начина на ловуване – индивидуално, групово и колективно. У нас в последните два ловни закона са разписани и трите начина на лов  (1982 година –три начина, 2000 година –два начина), но  никога не е прилаган правилно у нас нито колективния нито груповия начин на лов.

Колективният начин, който ползва методи, позволяващи да се отстреля повече дивеч в рамките на един ловен ден, за да се осигури спокойствието на дивеча през останалата част от ловния сезон, не може да се ловува върху една територия повече от един път през целият ловен сезон. Затова при този начин няма ограничение в броя на ловуващите. Този метод се ползва много широко в европейската практика при ловуване на дребен дивеч и особено на заек.

Груповият начин на ловуване, в същност е така наречната двуполка (двуполна система) в миналото, която се прилагаше у нас за много кратко време. Групово ловуване не се прилага и сега независимо, че  съгласно Закона у нас специално са разписани видовете, на които се ловува групово. При този начин на ловуване, би трябвало ловната площ на ловностопанския район да се раздели на два участъка и във всеки от тях да се ловува през година. Така дивечът във всяка половина на ловния район почива през година. Трябва да подчертаем, че в началото на 60-те години на миналия век у нас се въведе и триполната система, която позволява дивечът да почива, т.е. да се ловува в една и съща територия през две години. Тя, както и двуполката се прилагаха много кратко време в края на 60-те години и това е периода на чувствителното нарастване на запасите на заека у нас.  Тази организация на ловуване – двуполната и триполната система, т.е. груповото ловуване у нас никога не се е прилагало след 1970 година.  Нашето ловуване е обхождане на целия ловностопански район на всеки ловен излет, за да се убие и последното останало животно. У нас имаше и развъдници, в които никога не се ловуваше. Те осигуряваха спокойствието и оцеляването на дивеча в тях. Те също не съществуват.

За да бъде въведено груповото ловуване у нас е необходимо за всеки ловен район на карта в два цвята да се обозначат двата района, като се разпише и на заповед и на картата, че на единия цвят се ловува в четните, а на другия в нечетните години. Необходимо е да има и една зона в червен цвят, в която не се ловува никога, но в нея се изпълняват ловностопанските мероприятия (бившите развъдници).

Организацията на ловуване с оглед на осигуряването на спокойствие на дивеча и шанс за оцеляването му е елемент на хуманното отношение към него.

От гледна точка на синхронизация на Закона за лова и опазване на дивеча с принципите на хуманизация на ловуването с модерното европейско ловно законодателство може да се каже, че по отношение на средствата за ловуване  в последните два Закона от 1982 и 2000 година са заложени верни принципи и постановки. Средства, които не дават шанс на дивеча, причиняват мъчителна смърт, концентрират дивеча и създават условия за масовия му отстрел са забранени. Това, което може да се препоръча за по-нататъшното усъвършенстване на нормативната ни уредба е:

1. На едър дивеч да се ловува само с нарезно оръжие. Това налага законодателно да се облекчи режима за закупуването му.

2. Да се въведат нормативни изисквания, разписани в Закона за минималната енергия, която трябва да има куршума при ловуване на едър дивеч. При ловуване на сърна енергията да е не по-малка от 2 000 джаула.

3. Да се забрани отстрела на дивеча на хранителните комплекси.

4. Да се разпишат строги санкции при използването на не регламентирани, не традиционни и забранени средства за примамване на дивеча. Масовото ползване на машинки за примамване и събиране на пъдпъдъка и то при организиран лов,  който организират и участват в него и отговорни служебни лица, е масова практика у нас. Масовото избиване на пъдпъдъка ще доведе до необходимостта от забраната на ловуването му, въпрос, който вече трябва да се обсъжда по целия му миграционен път.

5. На лов за дива свиня да се ползват само обучени за този лов кучета, притежаващи паспорт за това. Докато това се постигне, броят на кучетата да бъде ограничен, най-много до три кучета на ловна група.

6. Информация и ловна статистика 

Още със Закона за лова от 1904 година се поставя изискването за водене на единна на национално ниво ловна статистика. Всички последвали закони повтарят това изискване, но независимо от това все още информацията, която се обединява и на регионално и на национално ниво не задоволява. Предстои още много работа за въвеждането на единна за страната ни ловна статистика и осъзната необходимост да се отчита реалния запас, отстрел и всичко за дивеча. Това налага да се преразгледа и се разработят общи и задължителни отчетни форми в информационната компютърна система (system.iag.bg), да се усъвършенства начина на издаване на разрешителните, тяхното отчитане и преди всичко контрола по реализацията им.

 

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРЕДВИДЕНИТЕ ДЕЙНОСТИ

  1. 1.      Устойчиво развитие на запасите и ползването на дивеча

Оптимизирането на запасите на дивеча, нормализирането на половото съотношение и на възрастовата структура ще позволи въз основа на оценката на посочените природни и стопански условия, конкретно за годината да се планира реално ползване, което ще гарантира устойчиво развитие на популациите на дивеча в бъдеще. Устойчивото развитие на запасите на дивечовите популации е функция още на редица фактори, като ефективното управление и стопанисване, избраните начини и методи на ловуване и ловната култура и ловен морал на ловците, както  и на формираното отношение на обществото ни към ловностопанската дейност.

  1. 2.      Запазване на ценни и  редки за Европа наши месни видове дивеч за поколенията

Чрез ефективното стопанисване на дивечовите запаси ще се създадат възможности за запазване на ценни месни видове, като колхидски фазан, планински (балкански) кеклик, тракийски кеклик, глухар, лещарка, дива котка, мечка, вълк, балканската дива коза и др. Някои от тези видове, предимно хищниците, имат ограничено разпространение в Европа и са изчезнали в много страни – вълк, мечка, дива котка, а на други сме западна граница на ареала им и те не се срещат на запад от нас – колхидски фазан, тракийски кеклик. Внесеният от Корея фазан на Карпов, който успешно се развъжда у нас също е непознат за Европейския континент и би представлявал интерес за изкуственото фазановъдство.

Ловностопанската дейност и отношението на българския ловец към много  защитени видове спомага за тяхното опазване и успешно развитие. В Източните Родопи благодарение на високите запаси на елена лопатар и на неговия отпад се възстанови и е в много добри запаси белоглавия лешояд, Имаме сравнително добри запаси на бухала, на редки видове орли, на гарвана и на други редки и отсъстващи вече в много страни на Европа видове.

  1. 3.      Запазване на девствени местообитания в горите и защита на местообитанията и на условията в тях за представителите на животинския свят, в частност и на дивеча

У нас все още имаме изключително  богато биоразнообразие в горските екосистеми, което определя и доброто им качество като дивечови местообитания. Значителна част от тях, вкл. и девствените площи в горите бяха включени в системата на Натура2000 и попадат под защитата на Директивата за защита на местообитанията. Това гарантира и тяхното поддържане и запазване като такива и в бъдеще. В горските екосистеми с разработването на лесоустройствените проекти и неотменната в тях част за ловоустрояване на териториите ще се подържат и местообитания, които не са включени в Натура2000.  Въпросът е на добра организация и контрол върху извършваните в горите мероприятия и преди всичко на ползването от дърводобивните фирми. По-сложно стои въпросът в равнинната част на страната ни с маломерните гори, на които държавата не е собственик и с убежищата за дивеча в селскостопанския фонд. Тук трябва да се определят правилата и формите на контрол за тяхната защита. Трябва да поставим и въпроса за състоянието и значимостта на полезащитните пояси в Добруджа и посегателствата върху тях от тези, чийто земи поясите защитават от ветровата ерозия. В тази част на страната те са убежището не само за дребния дивеч и за редица пойни птици, но и за сърната.

  1. 4.      Утвърждаване на ловните традиции и ритуали при ловуването, изразяващи отношението на ловеца към дивеча и природата

Ловните събори, които бяха възстановени у нас през 1994 година, по повод на 100 годишнината на първото ловно дружество у нас, след почти 60 годишно прекъсване са една прекрасна традиция да изразим отношението си към организирания характер на ловния спорт, да отчетем постигнатите резултати, да сплотим и обединим усилията на ловците за по-разумно, по-ефективно  и устойчиво стопанисване на дивечовите запаси. Тези национални тържества се провеждат периодически и влияят и създават ловна култура и ново отношение на отделния ловец към дивеча и към проблемите на ловния спорт.

Не може да не отчетем, че имаме значително изоставане в утвърждаването на ловните традиции и ритуали, които възпитават ловеца в уважение към дивеча и създават културата на ловния спорт. Става дума за ритуалите преди, по време и след ловния излет, особено при груповото ловуване. Не е нужно да считаме, че трябва да подражаваме на традициите и ритуалите на страните от Западна Европа.

Полагането и подреждането на всичкия отстрелян дивеч след ловния излет  е уважение към живота, който сме отнели и признателност към стопаните на дивеча, защото те виждат резултатите на своите усилия. Организаторът на ловния излет прави отново официално анализ на ловния излет, посочва грешките и обявява отстреляния дивеч. Тези правила на поведение не са обвързани с традициите и народопсихологията на отделната страна. Това  са общи правила, които възпитават, създават порядък и дисциплина, за да станат все по-редки инцидентите по време на излетите.

5. Обогатяване на ловната ни фауна с чуждоземни и изчезнали от нашите земи видове дивеч

 От почти 100 годишната история на опитите за обогатяване на родната ни  ловна фауна може да се каже, че от ловностопанска гледна точка, повечето от предприети опити за интродукция на чуждоземни видове у нас са безсмислени, поради неправилно подбираните видове за целта. Стремежът в страната ни да се направи „коктейл“ от чуждоземни видове е безуспешен. През целият период от Освобождението до днешни дни явно не са пестени средства за това, но резултатите с повечето от видовете са безуспешни.  Не е проучен европейския опит и постигнатите успехи с чуждоземен дивеч в редица европейски страни. На нашата географска ширина да се предприемат опити за аклиматизация на архар, сибирски козирог, елен-вапити, лос, европейски бизон (зубър), тар и тибетски як е безсмислено. Става дума за аклиматизация с цел свободното им развъждане и стопанисване като ловностопански видове, а не за развъждането им в огради.

Успешно аклиматизирани в Европа и у нас са еленът лопатар, муфлона и различните подвидове фазани. Имаме подходящи условия за аклиматизация на тетрева, алпийския козирог и безоаровия козел. Тетревът трябва да се разселва в местообитания, в които не се среща и няма да се възстановяват запасите на глухаря, а алпийския козирог и безоаровия козел в местообитания, където няма условия за дивата коза.

В Чехия и някои други страни на европейския континент успешно е аклиматизиран и успешно се развива като ловностопански вид еленът сика. Опитът с него у нас в Родопите не може да се счита за неуспешен от биологична гледна точка, тъй като животните са избити от бракониери. Следователно, след пълно проучване на условията на местообитанията на елена сика в Чехия, може да се обсъди въпроса за повторното му внасяне у нас с цел аклиматизацията му като ловен вид, но само в обширни огради по подобие на муфлона.

 

В много страни на Средна и Западна Европа се стопанисва като ловен вид и заека подземник. У нас от него има запазено, но в много лошо състояние находище на о-в Свети Йоан край Созопол. Подземникът не се конкурира с други ловни видове. Единствена опасност е при масово намножаване да нанася щети чрез храненето си на селското стопанство. У нас масово намножаване не може да се получи поради високите запаси на хищниците му и пресата на ловците. Това определя и възможността да се проведе дискусия и обсъди целесъобразността за аклиматизацията му у нас в някои райони на Предпланинието и ниските планини.

 

Над горната граница на гората в Рила и Пирин може да се проучи и възможността за аклиматизацията на алпийския мармот. Тук има свободна екологическа ниша за него и присъствието му не би създало проблеми за местните видове.

6. Значително повишаване производителността на местообитанията и на добиваната дивечова  продукция от тях – месо, кожи, трофеи и приходи от ловния спорт

В табл.6 въз основа на годната площ за развитието на отделните видове дивеч са определени дивечовите запаси, които трябва да се постигнат още в средата на периода- 2020 година и тяхното ползване, което ще осигури устойчивото развитие на популациите на отделните видове дивеч.

Допустимите запаси са определени въз основа на средните нива на сега съществуващите бонитетни таблици. В повечето от случаите, това е границата между втори и трети бонитет, а за някои видове дивеч (сърната и дребния дивеч) са възприети и по-ниски запаси. Причината за това са  проблемите и измененията, които настъпват в агроценозите и неблагоприятното им влияние върху дивеча, а също така не са включени и животните в оградените ловища ( не става дума за оградените стопанства с площ над 3 000 ха). Запасите в тях обикновено се попълват не регламентирано с животни уловени с капани от свободните територии, което е причина при някои видове дивеч да има ниски запаси в региона.

При някои видове дивеч, например при благородния елен посочените и сега налични запаси са на нивото на допустимите. Друг е въпроса дали тези налични запаси реално съществуват, но така или иначе, най-висок процент на ползването на елена е постигнато през 1990 година и то е само 4,6% спрямо пролетния запас.  Следователно, Стратегията залага принципа при оптимизиране на половото съотношение и възрастова структура да се увеличи значително ползването, при някои видове до няколко десетки пъти, което увеличава значително производителността на местообитанията. Това е възможно да се реализира единствено при изпълнението на дейностите заложени в Стратегията.

 

 

 

 

 

 

Таблица 6 . Годна площ за развитие на отделните видове дивеч,  допустими запаси и възможно ползване

 

Вид дивеч Годна площ

(ха)допустим запас

(брой)възможно ползване

(брой)

Благороден елен

Елен лопатар

Сърна

Дива свиня

Заек

Яребица

Фазани 

1 925 400

422 000

5 712 000

3 800 000

8 178 000

5 337 000

1 472 000 

19 000 – 23 000

12 600 – 13 800

340 000 – 370 000

57 000 – 63 000

409 000 – 736 000

540 000 – 590 000

220 000 – 240 000

  

3 8004 600

3 800 4 100

68 00074 000

45 600 – 50 400

82 000 – 150 000

54 000 – 59 000 

44 000 – 48 000Вълк 300 – 320200 – 250Чакал 5 000 – 6 0004 000 – 4 500Лисица 50 000 – 60 00040 000 – 45 000

 

 

ОРГАНИЗАЦИЯ, УПРАВЛЕНИЕ И СТОПАНИСВАНЕ НА  ДИВЕЧА

Организацията, управлението и стопанисването на дивеча се основава на следните основни принципи:

1. Дивечът е частна държавна собственост.

2. Собствеността на дивеча не се преотстъпва и не се придобива по давност.

3. Държавата, в качеството си на собственик определя организацията и управлението на стопанисването на дивеча на територията на цялата страна.

4. Стопанисването и ползването на дивеча се предоставя по условията на Закона за лова.

5. Стопанисването на дивеча се осъществява на популационен принцип (едроплощно).

6.Стопанисващите дивеча са българските ловци, юридически и физически лица по ред определен от Закана за лова.

7.Стопанисващите дивеча със съдействието на държавните и общински органи организират охраната на дивеча в предоставените им райони.

8.Стопанисващите дивеча финансират сами стопанисването и охраната му върху предоставените им територии.

9. С отстреляния дивеч се разпорежда стопанисващия дивеча. Право на собственост върху ловните трофей и дивечови продукти придобива ловеца отстрелял дивеча по условия определени от стопанисващия дивеча.

10. Ловуването се организира по условията на лицензната система.

11. Всички ловци задължително членуват в ловни сдружения, които се обединяват в Национално ловно сдружение.

12. Националното ловно сдружение и сдруженията по региони имат законов статут и носят отговорност за изпълнението на възложените им от държавата функции.

13. Националното ловно сдружение представлява ловците и ловностопанската дейност в международните организации.

14. Висш ръководител на ловностопанската дейност и на всичко свързано с дивеча е МЗХ.

15.  Държавният контрол върху цялостната ловностопанска дейност на страната се осъществява от Изпълнителната агенция по горите

Организационна структура на управление

 

Общини, Национално сдружение на ловците, Ловни сдружения, Ловни дружини, Соб-

ственици на земи и гори, Арендатори на ловни райони, Неправителствени организации

МЗХ

Държавни предприятия

Държавни ловни стопанства (ДЛС)

Държавни горски стопанства    (ДГС)

Изпълнителна агенция по горите (ИАГ)

Ловен съвет

Регионални дирекции по горите

Общини, Национално сдружение на ловците, Ловни сдружения, Ловни дружини, собственици на земи и гори, арендатори на ловни райони, неправителствени организации

Партньори:

МЗХ

Държавни предприятия

Държавни ловни стопанства (ДЛС)

Държавни горски стопанства    (ДГС)

Изпълнителна агенция по горите (ИАГ)

Ловен съвет

Регионални дирекции по горите

Партньори:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Основни  функции на  държавните органи:

 Министерски съвет

  • утвърждава стратегията за развитие на ловното стопанство;
  • утвърждава националната програма за развитие на ловното стопанство;
  • издава постановления и наредби за изпълнение на задачите, в изпълнение на програмата;
  • приема предложения за нов Закон за лова, и негови промени и внася в Парламента проект на Закона за утвърждаване;
  • утвърждава Правилник за приложение на Закона за лова;

 

Министерство на земеделието и храните чрез министъра:

  • утвърждава състава и председателя на Ловния съвет;
  • утвърждава годишната програма за работата на Ловния съвет;
  • приема годишните отчети за дейността на Ловния съвет;
  • внася в Министерски съвет за утвърждаване нормативни актове;
  • издава заповеди, наредби, указания и други под законови нормативни актове.

 

Изпълнителна агенция по горите

  • води оперативното ръководство и управление на ловностопанската дейност в страната чрез изградените ловни структури във всички ловностопански райони;
  • осъществява държавен контрол върху ловностопанската дейност в страната;
  • приема годишните отчети на стопанисващите дивеча в страната за изпълнението на предвидените мероприятия;
  • изгражда национална система за охрана на дивеча и организира взаимодействието между всички нейни структури;
  • изгражда и води национална информационна система по ловно стопанство;
  • обобщава цялата ловностопанска информация;
  • организира взаимодействието между общините, собствениците на земи, арендаторите на земеделските земи и стопаните на дивеча;
  • определя ловностопанските райони;
  • предлага на Ловния съвет за обсъждане важни въпроси за състоянието на дивечовите запаси, вкл. забрани и ограничения за ловуване;
  • прави предложения за аклиматизация на чуждоземни видове;
  • изготвя и предлага за утвърждаване различните такси, цените на дивечовите продукти и други.
  •  изготвя програма за подготовка и квалификация на кадрите по ловно стопанство.

 

Държавни горски предприятия

  • стопанисват дивеча и ръководят ловностопанската дейност в  предоставените им държавни ловностопански райони;
  • поддържат генни банки на основни видове местен дивеч в  специализирани за целта държавни ловностопански структури – държавни ловни стопанства и държавни ферми за изкуствено развъждане на дивеч;
  • извършват търговска дейност с дивеча и дивечовите продукти в предоставените им за стопанисване площи;

Районни управления по горите                                                                                   

  • изграждат структури и извършват независим контрол върху дейността на всички, които стопанисват дивеча;
  • координират и осъществяват ефективно взаимодействие с общините и със всички институции и субекти, имащи отношение към ловностопанската дейност.

Държавни горски стопанства                                             

  • стопанисват дивеча и осъществяват охраната му в дивечовъдните участъци на техните територии;
  • опазват и съхраняват биоразнообразието върху стопанисваните от тях площи;
  • опазват генофонда на ценни ловностопански видове;
  • предоставят жив дивеч за разселване в други ловностопански райони;
  • отговарят за подготовката и квалификацията на кадрите си.

 Държавни ловни стопанства         

  • стопанисват дивеча върху предоставените им територии;
  • организират охраната на дивеча върху предоставените им територии;
  • опазват и съхраняват биоразнообразието върху стопанисваните от тях площи;
  • опазват генофонда на ценни ловностопански видове;
  • предоставят жив дивеч за разселване в други ловностопански райони;
  • подпомагат и съдействат за научни изследвания върху дивеча и за квалификацията на ловностопанските кадри.
  • извършват търговска дейност с дивеча и дивечовите продукти в предоставените им за стопанисване площи;

 

Партньори на държавата и техните функции: 

Общини

-          изграждат комисии за оценка и контрол на щетите от дивеча и на дивеча в селскостопанските площи;

-          съдействат за координацията на ловностопанската дейност на територията на общината;

-          съдействат при организация на охраната на собствената си територия;

-          решават спорните въпроси между собствениците на земи, арендаторите и стопанисващите дивеча.

 

Национално сдружение на ловците

-          контролира стопанисването на дивеча от сдруженията върху предоставените им територии, в съответствие с предоставените им от Закона функции;

-          осъществява единен подход и провежда националната ловна политика в сдруженията;

-          представлява сдруженията пред Министерство на земеделието и храните;

-          представлява сдруженията и ловностопанската дейност в международните организации;

-          отговаря за подготовката на кандидатите за ловци и организацията на изпитите за приемането им;

-          води и отговаря за квалификацията и обучението на ловците;

-          утвърждава и популяризира ловните традиции и ритуали;

-          развиват стрелковите ловни спортове и ловната кинология;

-          води регистър на трофеите и организира трофейни изложби – регионални, национални и международни;

-          работи по европейски програми и проекти по защита на биоразнообразието и на ценни месни видове дивеч;

-          отчита дейността си ежегодно пред Ловния съвет на страната и предоставя доклад на министъра на земеделието и храните.

 

 

Собственици на гори и земи

-          сключват договори чрез общините със стопанисващите дивеча и определят условията за   стопанисването му с оглед ограничаване на щетите от дивеча и на дивеча;

-          отговарят за опазване на убежищата и местообитанията в съответствие с нормативната уредба за територията им;                                                                      

Неправителствени природозащитни организации;

-          участват с представители във всички държавни и обществени съвети;

-          съдействат за опазване и устойчиво управление на дивечовите запаси;

-          подпомагат стопанисващите дивеча за опазване на местообитанията и защитените видове.

            Научни организации

-          водят научно-изследователска работа върху биологията, екологията, стопанисването и системите за управление на дивечовите запаси;

-          водят обучението на кандидат ловци;

-          разработват програми и провеждат курсове за квалификация и преквалификация на ловните кадри;

 Университети и Техникуми

-          готвят кадри с висше и средно специално образование за нуждите на ловното стопанство;

-          водят научно-изследователска работа върху биологията, екологията, стопанисването и системите за управление на дивечовите запаси;

-          водят обучението на кандидат ловци;

-          разработват програми и провеждат курсове за квалификация и преквалификация на ловните кадри;

 

Функциите на основните представители на държавата и на нейните партньори се разписват в Закона за лова и опазване на дивеча.

 

КОНТРОЛ ПРИ ПРИЛАГАНЕ НА СТРАТЕГИЯТА

  1. Изпълнителната агенция по горите изготвя отчет до министъра на земеделието и храните на всеки три години за извършените дейности и прави анализ на постигнатите резултати в изпълнение на предвидените по Стратегията дейности и създава организация за изпълнение на решенията на Министерски съвет.
  2. Министърът на земеделието и храните на всеки 3 години, представя доклад в Министерски съвет който съдържа:

а) оценка за състоянието и развитие (динамика)  на запасите на дивеча;

б) оценка  на ползването и състояние на охраната;

в) финансов анализ и необходими ресурси за осъществяване на ефективен контрол при стопанисването и ползването на дивеча ;

д) състояние на местообитанията – тенденции;

г) анализ на взаимодействието с партньорите за постигане на целите на стратегията;

е) промяна на отделни показатели от стратегията (актуализация) при необходимост.                                                                                          

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

У нас има благоприятни климатични условия за развитие на богато биологично разнообразие от диви животни. Има и политическа воля за опазване на природата и  за изграждане на устойчиво и балансирано ползване на ресурса от диви животни. Има мотивирани членове (ловци) и силни неправителствени организации, които могат да са надежден партньор на държавата. Имаме и добър опит при стопанисването на дивеча и изградени научни работници и специалисти. Всичко това позволява към 2020 година да достигнем оптималните дивечови запаси съгласно прогнозата за развитие на запасите от основни видове дивеч и да повишим значително ползването им.

Изпълнението на стратегията може да бъде постигната, като се засили партньорството между държавата, ловната организация, частния сектор, общините и неправителствените организации, при запазване на  контролните функции на държавата. В продължение на над 130 години са изградени традиции на партньорство между държавата и ловната организация при стопанисването  и опазването на дивеча. Има изградени структури на организираните ловци и на държавните горски стопанства във всички населени места на страната, които работят съвместно за защита на дивеча.  Трябва да продължи разширяването на партньорството и въвличането на общините, ползвателите на земеделски земи, горовладелците и неправителствените организации за опазването на дивеча и на неговите местообитания. Необходимо е да се дадат права на стопанисващите на дивеча чрез закона, които да се изпишат за всяко звено – юридическо или физическо лице, ловна дружина, ловно сдружение и съюз на ловците и риболовците в България.  Сега ловните дружини стопанисват над 84% от територията на страната, без да имат права, задължения и отговорности, които да са изписани в закона. Необходимо е да се повиши отговорността, да има откритост и отчет пред обществото за състоянието на запасите, ползването и опазването на дивеча от лицата (физически и юридически), които го стопанисват.  Необходимо е да се засили държавно-общественото партньорство, да се насърчава частната инициатива, както и да се подобрява и усъвършенства   структурата на управление. Всички контролни функции по лова следва да са задължение на независими структури в Районните дирекции по горите и общините. Необходимо е да се дадат правомощия на Националното сдружение на ловците да контролира дейността на сдруженията и да носи отговорност пред държавните органи за тяхната дейност.

Ловът не трябва да се отделя от общото право на ползване и стопанисване на земята и гората, което в страните от европейския съюз е исконно право на техния собственик.

Изпълнението на Стратегията се възлага на министъра на земеделието и храните и министъра на околната среда и водите.

 

П р и л о ж е н и е

 

 

 

0 Comments

Leave A Reply

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *