Плажният дневник на една кифла – Продължение на Продължението

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ден 7

Добро утро, мило дневниче! Днес е седмият ни ден на морето! От една страна ми е мъчно, че трябва да си ходим скоро, от друга – слава богу, защото вече нямам чисти дрехи. След всички преживявания вчера с Лилето просто искаме да се отпуснем на плажа и да си починем най-сетне! Без мъже, без приключения, без PR-и, палатки – само ние двете на плажа.

9:05 ч.

А, да – за вчера. След 20 минути сами на пътя, в дъжда ни качи едно много симпатично момче – сърфист. Закара ни с Лилето до вкъщи, даде ни телефона си да го потърсим, ако имаме нужда от нещо и дори искаше да се видим днес на плажа. Но честно казано, мило дневниче, съм изтощена! Изобщо не ми се занимава повече с някакви мъже, които ми се правят на големи мъже. Това е – явно няма мъж за мен тук, никой не ме заслужава! И Лилето, де…

10 ч.

На плажа сме, дневниче! Най-сетне един спокоен ден…

10:15 ч.

Запознахме се с две момичета – Стаси и Мария-Виктория. Те точно днес идват на морето, дневниче! Милите – не знаят колко трудности и премеждия ги очакват. Настаниха се до нас, за да им разказваме.

11:30 ч.

Много са смешни малките, мило дневниче – така им викаме с Лилето. Милата Мария-Виктория е прекалила със солариума, защото искала да има тен за морето и кожата й станала оранжева. Така че, да – придобиването на тен в солариум е нещо, за което трябва майсторство, но малките още не знаят. Били абитуриентки тази година, сега щели да прекарат една година в творчески отпуск, каза Стаси, за да решали какво да правят в живота. И двете си нямат гаджета, но Мария-Виктория е влюбена в един нейн бивш съученик, на който баща му е бизнесмен. Ние им казахме, че няма мъже по морето и те останаха леко разочаровани – предупредих ги да не спят с Ники спасителя.

12:00 ч.

Хахаха, ще умреш от смях, мило дневниче – Стаси и Мария-Виктория сега ни разказаха как имали един трик, с който двете сваляли мъже. Казват, че винаги ставало. Седяли много близо една до друга срещу мъжа и когато погледнел към тях – едната се протягала назад небрежно, а другата се облягала напред като притискала гърдите си – после се споглеждали и му хвърляли един поглед и после той задължително се влюбвал в едната от тях до 3 минути. То ако така ставаше, ама малките не знаят още – късметът на начинаещия.

12:15 ч.

Печем се, мило дневниче, но на мен вече ми е леко скучно. Ами така, де – от 40 минути си говорим на кой как му се е прецакал маникюра, не може само това да е животът… ама малките не го знаят още, колко много здрав труд и нерви трябват, за да бъде някой като мен. И като Лилето, де…

13:00 ч.

Обядваме. Между нас да си остане, ама тези двете са пълни кифлета. На Стаси баща й й купил розов Мини Купър за бала – голяма работа. А Мария-Виктория била певица, сега щял да й излезе първия албум… what-ever…

13:15 ч.

Мило дневниче, мисля да се разходя вече! Надуха ми главата! Какво от това, че тези двете си имат собствена маса в Биад? Какво от това, че ходят на пилатес по 8 пъти в седмицата? Какво от това и че искат да си отворят заедно козметично студио? Имали си секс приятели, които си разменяли, а момчетата постоянно им купували подаръци, защото били влюбени до ушите – двете били най-най-добрите приятелки – даже имали еднакви татуировки на Hello Kitty на дупетата.

Какво да ти кажа дневниче, от училището директно в един тъп кифленски живот. Нито имат амбиции за кариера като мен, а и да ме извиняват, ама изобщо не изглеждат толкова добре, колкото се правят… Зарязах Лилето с тях да обсъждат как им били предложили фотосесия на двете в някакво ново мъжко списание… пълни кифли…

13:20 ч.

Я, виж ти – ето го сърфиста от вчера. Как се казваше, забравих… Маха ми да отида при него. Я да поседя при него, че със сигурност няма да ми говори колко човека са му лайкнали профилната снимка от солариума във Фейсбук…

13:40 ч.

Още повече ми се доспива, мило дневниче. Йордан е много мил, бил сърфист, цяло лято изкарвал на морето – и така е, има много хубаво и мускулесто тяло. Но като мъж нещо не е много мой тип… Каза, че не слушал чалга и в София предпочитал да кара мотор, защото не мислел за паркиране така – щял да ме повози. Представяш ли си ме, мило дневниче, как съм на мотора с гадната каска, която ми смачква буклите и късата рокля, как се напрашавам и изпотявам – може и да си загубя сандалчето, да не говорим за опасностите… голяма забава, няма що…

14:00 ч.

Йордан предложи да ме намаже с плажно мляко – а на бас, че е защото иска да ме докосва… и този ще се окаже поредният, който иска да ми мине с тъп номер да ме вкара в леглото… Не, благодаря.

14:30 ч.

Мило дневниче, уморих се… Сърфистът иска пък сега да сме се разходили по плажа двамата… какъв ли номер ми крои?! Много е сладък иначе, но защо си мисли, че съм толкова тъпа, че като ме почерпи, трябва задължително да му пусна – няма пък… Всички мъже са задници…

15:00 ч.

Добре, разходихме се – голяма работа. „Я виж вълничките, леле колко е хубаво, ех, как ми харесва с теб”, той явно ме мисли за аматьорка. Пита ме с какво се занимавам и аз му казах, че съм в шоубизнеса, разказах му за моя PR Митко – той каза, че и той познавал хора, ама пък за Митко за пръв път чувал. Да, бе, познавал хора… менти ме, за да ме вкара в леглото.

15:30 ч.

Ще умра от отегчение, мило дневниче! Йордан ме покани на вечеря. Даже ме хвана за ръка леко… Наистина е много сладък, но боже Господи, как ме отегчава това момче. Питах го къде излиза в София – и той каза някакви места, които даже не ги знам… Ти чувало ли си за заведение Мохито някога?… На кой свят живее просто?

16:00 ч.

Мило дневниче, Лилето, Стаси и Мария-Виктория седнаха сега при нас в барчето. Ужас, ще му надуят главата на момчето тези кифли…

16:10 ч.

WTF, дневниче… Стаси и Мария Виктория се споглеждат… чакай… боооже, те правят техния трик на моя човек. Ето ги наистина – едната се протяга, другата притиска гърдите си… Лилето ме гледа леко разтревожена – трябва да направим нещо!

16:20 ч.

Лилето ми смига, мило дневниче и ние да направим нещо! Как така тези кифли ще ми идват днес на морето и ще ми крадат моя сърфист по-точно?!? Няма да стане тази работа. С техните камъни по тяхната глава – Лилито ми дава знак, че ще се протяга… Хайде да ви видим сега, селски пръчки такива…

16:25 ч.

Те се протягат още. Никаква реакция от Данчо. Споглеждат се и пак се протягат.

16:30 ч.

И ние се протягаме пък!

16:32 ч.

Те видяха, че отвръщаме на удара и пак си направиха трика. Ние пък заедно с тях го направихме отново. Кой ще се смее последен, ааа?

16:45 ч.

Аууу, колко са зле! Сега си свалиха горнищата и пак го правят, казаха че не искали да им стане разлика… ние сме на сянка, хелоооу! Данчо се забавлява и ми хвърля по един таен поглед от време на време – да го видим дали е кифлоустойчив (хихи – това сега го измислих!).

17:00 ч.

Чашата преля! Стаси мина зад Данчо да му прави масаж на гърба, а пък Мария-Виктория му предложи да му разтрие ръцете – много приятно било! Трябва да направя нещо, трябва просто!!! Няма да ми откраднат мъжа!

17:03 ч.

Планът е следният, мило дневниче – нямаме време за губене – ставам, избутвам Мария-Виктория, сядам до Йордан, прегръщам го през врата, за да се махне Стаси и го целувам! Ще го направя, ето ставам…

Ден 7  ?

19:00 ч

Мило дневниче! Не знам колко време сме се целували с Данчо, но хората си тръгват вече от плажа, а Лилето, горкото, е заспала на масата до нас. Чак сега се пуснахме и направо ми се вие свят! Планът проработи перфектно – станах от мястото си, бутнах Мария-Виктория, Стаси се отдалечи раздразнена и просто обгърнах врата му и го нацелувах. Е, да, в бързината първо му пуснах език в носа, но после всичко си дойде на мястото! Гррр, това момче пари просто! И сега? А, да – чакай да си сменя рилейшъншип статуса, хи-хи!

19:05 ч

Данчо каза, че трябва да ходи на някакъв концерт тази вечер, ако искам да отида с него – имал още един ВИП пас (хихихихи!). Нещо Бет Слим-Бийм ли, какво каза – на Какао Бийч? Чакай да го обсъдя с Лилето…

19:10 ч

Добре! Отиваме! Лилето ще си ляга – и без това е изгоряла. Уау! Много се вълнувам – най-накрая Какао Бийч и то толкова изненадващо! Само да видя какво да облека, трябва да е нещо много спешъл! В 20 ч тръгваме, защото и без това няма да има нищо интересно преди 12 часа, каза Данчо.

Много бил известен този Зет Бой Флим, оххх, не мога да му запомня името – както и да е – аз, моето момче, Какао, ВИП ложата и известен DJ – това ако не е сбъдната мечта!!!

19:59 ч

Кои обувки? Кои обувки?!!! Добре, айде розовите платформи от абитуриентския бал, със супер късата черна рокличка, големите ми любими обеци и леопардовата чантичка. Данчо ме чака вече долу. Само спиралата… а, да и балсам за устни за уголемяване на обема… а, да, и шнолата Сваровски… ъх, не, колието ми Долче и Габана от Лилето за рождения ми ден…

Ейййй!!!! Чакай да си оправя маникюра… Черната рокля, не – нека е бялата поличка с шарената туника… ох, не си вървят с обувките… добре! Златните обувки да са, пак са с добър ток! И златистото потниче по мен!

А така… да видим в чантичката имам: гланц за устни, спирала, резервен гланц за устни, презервативи, портмоне, ключовете от вкъщи, ключовете от мазето, сгъваема четка за зъби, телефони – 3 броя, албумче със снимки, кърпички, тефтерче, Нурофенче, парфюм, химикалка, запалка, аварийни тампони, мидички, диск на Борис Дали от миналото лято – в случай че го срещна, да си взема автограф, слънчеви очила, дъвки, близалка… ауууу, забравила съм фотоапарата – хоп! Нещо връхно и…

20:40 ч

Потеглихме! В колата сме, Данчо е много сладък, хваща ме за ръка тайничко, докато сменя скоростите. Каза да си пусна каквато музика искам! Ааааа – много яка песен!!! Морена-Морена-Морена нънънънъъъъ!!! Ауу и тази ми е любима – Теамотеамооо лалала ай лааав юууу!!! И тази Альородааанс тъ тъ тъ тъ ри дъъъ!!! Нещо загубваме радиото обаче… Ей, Данчо, сетих се – имам един диск в чантичката!!!

22 ч

Ето вече виждам Слънчев бряг – ехааа, светлини, хотели, блясък! Като насън е – българският Лас Вегас! Сидито в колата на Данчо нещо блокира… но нищо, в толкова добро настроение съм, че ще си пея докато стигнем, знаеш, че съм си талантлива, мило дневниче – хихи! Ето сега и Данчо да разбере ;)

22:20 ч

Уаааау, колко много хора! Всички ли отиват на Фет Бой Динг?! Лелелеле, все едно е опашка за Син Сити! Виж какви коли само! Добре, че се нагласих – виж всички момичета са като абитуриентки! Чакаме на опашка, за да паркираме.

22:50 ч

Още чакаме на опашка, боже, отегчих се! Страшна гъчкана, този трябва наистина да е много известен! А! Я виж – Катето от съседния клас… само дето е половин метър по-висока и май си е забравила полата – виждаш ли какво прави прекаляването с перхидрола на хората. В същото време е пълно с тийнейджъри, голи до кръста. Хммм…

23:10 ч

Стигнахме бариерата и преминахме, дневниче, най-накрая! Чух полицаят да казва, че щом минаваме навътре, значи сме ВИП. А така – ще се сетите! Иначе паркират, където могат, такава е гъчкана.

23:20 ч

Ох, не стигнахме ли вече?! Хората пред нас ходят пеша едвам, едвам, девойки с токчета кълчат глезени, пияни хора, боклуци навсякъде по земята – добре, че е тъмно, мило дневниче, че иначе никак нямаше да ми се хареса тук. Виждам сцената вече! Данчо, не стигнахме ли, бе, мило?!

23:50 ч

Йеп, паркирахме и се опитваме да минем през опашката, за да стигнем до ВИП входа. Ето минаваме! Другите да си чакат на опашка нъц-нъц-нъц!

00:00 ч.

КАКВОООО????!!!!! НА ПЛАЖА СМЕ?! Питам Данчо къде е Какао Бийч, да си седнем на ВИП местата, като бели хора, да си поръчаме по едно уиски и той каза, че това е. Как така това?! Ами къде ще седнем, питам го? Той каза, че където ни харесва – може на плажа, може на бара, може и в Кабаната да видим – ама нямало смисъл, защото нито сме щели да виждаме от там, нито сме можели да танцуваме. Как да танцуваме на плажа, бе, Данчо?!!

00:15 ч

Не ми харесва! Пълно е с хора, лепкави и потни. Сега обикаляме, за да търсим познати на Данчо… Музиката не ме кефи, а този фетбойслим не започва още… Кабаната прелива. А аз се спънах в някакво пияно момиче, което лежеше между хората направо на земята… Ужасно… Сигурна съм, че Тони Стораро като пее тук е съвсем друго… Но трябва да го изтърпя това сега, заради Данчо…

00:50 ч

ВИП-мип-дрънци-мрънци… От поне 3 часа съм права и се опитвам да си спечеля място за дишане… Данчо предложи да си събуя обувките, но се държа засега – еми, да, ще си разваля тоалета иначе. А, да, и пием уиски от пластмасови чаши… голяма гъзария, няма що… Трябва да му се разсърдя, че ме забърка в тази простотия… Ето – не му говоря вече.

2:00 ч

Мило дневниче! Официално не харесвам Какао Бийч! Няма известни хора, няма манекенки, няма футболисти, а е ВИП колкото на баба ми бостана… Пълно е със залитащи хора, слязохме до вълничките и морето беше отвратително и пълно с водорасли… А в заливчето опънати едни яхти… Там трябваше да сме, казах на Данчо и той не разбра какво имам предвид – каза, че как ще се кефиш и ще танцуваш на яхтата, нямало да си с хората… Ами, не искам да съм с хората. И ИСКАМ ДА СЕДНА, ПО ДЯВОЛИТЕ! Чакай, почва нещо… и ми се допишка…

2:30 ч

Разбрахме се да се чакаме на едно определено място, мило дневниче, а пък аз да потърся къде е тоалетната. Джек-И-Чан започна да пуска вече – хората скачат като някакви зомбита, видях едно бяло заведение и отивам натам да питам за тоалетна, ама е много трудно през тълпата…

2:40 ч

А… не е тук… от къде излязох? Накъде да мина? А, подминала съм го… айде отново…

2:50 ч

Мило дневниче, намерих тоалетната, слава Богу! Два пъти обърках пътя към бялото заведение, но се справих. Сега да видя как да стигна до мястото на срещата.

3:30 ч

Ох, не се ориентирам, по дяволите!

4:00 ч

Баси, Виенски валс – не може да ме убеди, че това е негово парче, помня, че го танцувахме на едно училищно тържество, така че сигурно е кавър. Ще поседна за миг на пясъка, че да си събуя обувките… Много съм уморена, не мога да намеря къде е мястото на срещата… Изтощена съм… Ще подпра глава само за миг, много ми дойде…

4:30 ч

Заспала ли съм, бе, дневниче?! То май свършило… Трябва да намеря Данчо. Дано да си ходим най-накрая… И като се приберем – такъв скандал ще му спретна, че ме забърка в това – какво значи да дойдем тук, да седим часове наред прави и освен това, да ме извинява Фет-Ван-Дам, ама изобщо не се забавлявах!!!

5:00 ч

Не намирам Данчо. Обикалям за пореден път и не го намирам… Много ми е мъчно, дневниче… Направо ми се плаче… Отивам към паркинга да го чакам на колата… Не знам дали го обичам вече това момче след тази нощ…

5:20 ч

… ако се сетя къде спряхме точно…

16:20 ч

Мило дневниче! Едва изчаках досега, за да ти кажа най-голямата новина! Познай кой е известен вече?!!! Дааааа! Как позна?? Точно така – Ааз!!! Утре ще ме има във всички вестници! Започвам да разказвам веднага, знам, че и ти нямаш търпение да разбереш. Значи (пиша ти го едно към едно, точно както беше, с подробностите):

10 ч

Ставам. Приготвям си нещата за плаж. Лилето спи, защото снощи участвала в състезание за надпиване с текила в дискотеката. Не спечелила, ама пък се целувала с някакъв много висок руснак – каза, че нищо не разбирала от това, което й говорел, ама тя и български вече не разбира по това време на денонощието… както и да е, отнесох се.

Данчо ще кара сърф днес, така че и с него после ще се видим. А аз отивам към плажа, защото толкова малко време ми остава на морето, а трябва да почернея толкова много! И тръгвам към плажа самичка.

10:20 ч

Връщам се до квартирата, защото се оказва, че съм си сложила вместо от водоустойчивата спирала, тази за обем… Красотата иска жертви! А, да! И плажната кърпа да взема…

10:40 ч

Ям катма за закуска. Божее!!! Имам чувството, че нищо не съм яла на това море! Дали съм отслабнала?

11:00 ч

Купувам си супер яка обеца за пъпчето на път към плажа – една такава с черепче с камъчета, около което е увит дракон с червени очи, който е захапал роза, от която капят сълзички – една такава с висулки с топчета накрая – много ми е сладка!!!

11:15 ч

Купувам си още едно много готино зелено плюшено мече, за колекцията ми на задното стъкло в колата. И картички за любимите ми приятели, които да надписвам днес докато почернявам. Честно казано, нямам търпение малко да ми е скучно…

11:30 ч

На плажа – гъч! Няма никакви места… какъв ден е днес?!

11:40 ч

Хммм… събота е, да. Какво пък толкова има днес…

11:50 ч

Сядам на един шезлонг.

12:05 ч

Влизам във водата. Ух, бе, много хора! Някой успя да ме настъпи даже, смятай колко много хора! Чакай да премина покрай водораслите… да заобиколя групичката, която играе на топка. Ох – и този с дюшека. Тук е мръсно… я, малко по-натам. Може да поплувам до шамандурата и без това не съм била на фитнес от 2 седмици, треньорът ми, ако ме види, ще му стане лошо – айде плувам вече!

12:34 ч

Ето я шамандурата, добре, че все още имам дъно!

12:41 ч

Нещо ме пипна!!! Ииииии!!! Помощ! Акулааа!!! Медуза!!! Крокодил!!! ПОМООЩ, нещо ме нападнааа!!! Много ме е страх, мило дневниче! Нещо ме докосна, сигурно е опасно същество!!! Опитвам се да се върна, дано спасителят с джета ме извади от водата (и дано не е Ники), преди съществото да ме догони!!! Тичам по дъното за по-бързо, че ако плувам ще загубя време! СПАСЕТЕ МЕЕЕ!!!

13:07 ч

АААААА!!!! ПОМООООЩ!!! ТО СЕ ХВАНА ЗА МЕЕЕЕН!!! Захапа ме за гърдата! ПОМООООЩ!!! Ще умра!!! СПАСЕТЕ МЕЕЕ!!! Това е, ако не се спасиш сам, няма кой да те спаси!!! Вече водата ми е до кръста, но Съществото ме е захапалооо и не ме пускааааа!!! Страх ме е да погледна, защото… (абе, по Дискъвъри казват, че ако се паникьосаш ще се удавиш)… Божебожебоже!!! Дано оцелея! Дано не умра!!!

13:15 ч

Вече почти съм на брега! Дръж се, момиче! Само още малко време… ето, събрали са се хора на плажа! Дано лекарите ме спасят! Не ми се умира толкова млада!!!

13:19 ч

Ох, вълните! Помощ, бе, хора!!! Ще оцелея! Няма да се предам!!!

13:24 ч

Ще припадна… Една жена ме наближава и маха Съществото от мен… ъъъъ… и го прегръща… Сигурно се бори с него?!… Не?!! Още същества?! Какво става тук?!

14:20 ч

Мило дневниче, аз съм героиня! Току-що говорих с двама репортери, които искат да напишат час по-скоро историята ми – снимаха ме! Оказа се, че съм спасила дете! Да, точно така, Съществото, което ме хвана, всъщност е бил 7-годишният Мишо, който е на лагер тук.

Влязъл да се къпе с приятелите си, ама нещо се отнесъл и не излязъл с тях. Гледал с водните си очила под водата, когато съм го наближила, и се хванал за мен, за да ме помоли да го изведа! Да, ама аз се уплаших и го спасих набързо! Когато се съвзех, целият лагер с приятелчетата на Мишо и учителката бяха около мен, спасителите, курортисти – ръкопляскаха ми! Уау! Знаех, че ще стана известна, но не съм предполагала, че ще стана героиня, преди да навърша 24!!!

14:26 ч

Да не забравя: трябва да се занимавам с благотворителност, сега като съм героиня. Провери в интернет някоя кауза за спасяване. Нещо със животни трябва да е…

14:33 ч

Толкова ме умори това геройство, че ми се прииска да си запаля една цигара. Видях, че наблизо един мъж пуши и реших да го помоля за цигара (аз не пуша, дневниче, знаеш – само като съм на кафе или на дискотека – нищо не е). Той ми вика, че нямал бил цигари. Аз му викам – е, пич, сакът ти е леко отворен – виждам, че имаш стек от моята, шарената Карелия. Той ми вика да се разкарам. Добрее!!! Уатевър! Минавам покрай него и…

15:10 ч

Мило дневниче! Пак съм героиня! Полицията си тръгна точно от плажа и благодарение на мен хванаха престъпник! Двамата репортери отново ме снимаха и говориха с мен! Представям си заглавията във вестниците утре с големи мои снимки: “Спасителка на деца залавя трафикант на цигари без бандерол” и подзаглавието: “Смелата млада жен пее и танцува и я очаква шеметна кариера в шоубизнеса”. Ееех!

Ами какво стана – минавам покрай този ужасен тъпанар, обаче се спъвам в дръжката на сака му… Сакът се разкопчава и от него разпиляват стекове цигари (нямал бил цигари, глупак!). Той скача да ги събере, обаче се сецва… веднага дойдоха хора около нас, метнах една кърпа върху него, като по филмите, и зачакахме полиция. Оказа се, че продавал цигари без бандерол на плажа! Днес съм най-смелата!

15:30 ч

Изтощена съм… Ще поспя… Жега… ух, много ми е топло и май се поизпотих… я преди да заспя да се фъцна с дезодорантче…

16:00 ч

Дневниче! Не знам какво щеше да прави светът без мен днес! Спасих толкова много хора за един ден! Сега си тръгнаха двамата репортери отново, казаха, че сигурно цялата първа страница на вестника утре ще е за мен! Ех, каква съм!!!

Та, значи… точно си вадя дезодорантчето да се напръскам, а плажът фраш, казах ти – милиони хора… и се пръскам аз, пръскам и по едно време идва човекът от съседния шезлонг до мен и ми благодари! Питам го какво съм направила и той ми каза, че точно щял да идва да ми прави забележка, че съм усмърдяла целия плаж, когато намерил умрял тигров комар на кърпата си и разбрал, че съм го спасила с дезодорантчето ми!

Представяш ли си какво щеше да стане на този препълнен плаж и с комар-убиец, ако ме нямаше мен?! Прибирам се вкъщи да разказвам на Лилето!

16:30 ч

Забравих да ти кажа за Какао от толкова емоции днес. Нали се загубихме с Данчо… много мъчно ми беше, дневниче – сама на непознато място, с някакви неадекватни хора около мен – това не е Какао от моите мечти… Намерих колата му и седнах на капака, че вече не ме държаха краката.

И по едно време идва някакъв и ми вика да съм се мръднала от колата му. Викам му – пич, това е на Данчо колата… Той каза, че не – неговата била. Спорихме 40 минути и накрая се сетих да звънна на Данчо. Той каза, че ме чакал при колата… и чак тогава го видях няколко коли по нататък… Направо ми се ревеше… Сдобрихме се, дневниче… но го помолих повече да не ме води на Мет Вън Дрън купони.

Той си тръгва след един ден от морето и каза, че иска да излезем на вечеря довечера и да поговорим за отношенията ни… Не знам, мило дневниче, в София всичко е толкова по-различно – тук е прекрасно да, но ние сме от различни светове, а аз трябва да се фокусирам върху кариерата си … не знам дали можем да останем заедно… Ще видя какво иска да ми каже и ще си помисля…

Дневниче, трябва да реша, но не мога (това Рени ли го пееше?!)… Какво да правя?

Ден 11

??:?? ч

Оу, мило дневниче! Сега се събуждам… главата така ме цепи, че ме е страх да си отворя очите! Боже! Коя дата е днес??! Аз трябва да се прибирам в София май… Добре, че съобразих, аз да не съм някоя кифла, която да забрави да си тръгне от морето… Ох, главата! Къде съм? Колко е часа? Хайде едно по едно: първо отварям половин око за малко да видя на последната страница, на която съм писала тук… ден 9… хммм… а какво казва телефона?! ДЕН 11??? Леле, КЪДЕ МИ Е ДЕН 10?! Последно помня, че отидохме на вечеря с Данчо да си поговорим за нас… Такаааа – не се паникьосвай, момиче, сега кротко и полека ще си спомня всичко. По пътя на логиката, нали така? Ще пиша пак след 5 минути.

12:10 ч

Не чувам хъркането на Лилето, значи не съм в нашата квартира.

12:15 ч

От друга страна – целият чаршаф е за мен, значи съм сама в леглото. Не чувам вода от банята, така че сигурно съм и сама в стаята…

12:17 ч

Следваща проверка: бельо. Прашките ми!!! НЯМА ГИ!!!…. А, ето ги, тук си били.

12:20 ч

Сега – ще спусна ръка бавно до леглото да проверя за чантичката си (знаеш, че винаги си я оставям на едно и също място)….. Тука е… Добре – телефон, портмоне, кърпички, дъвки, балсам за устни. Абе, според общото тегло – всичко трябва да си е тук. ОК.

12:23 ч

От пакетчето с дъвки липсват три – значи съм изяла едната на излизане, другата – след ядене, а последната – преди да започна да се целувам с някой. Дано да е Данчо, че не ми се мисли иначе…

12:25 ч

Да, Данчо е – усещам парфюма му Bvlgari Aqua по тялото си… Фю!!! Значи и секс сме правили – лоша, лоша мацка такава! Следователно това е неговата хотелска стая… Отварям очи официално… Ъх…не, не е неговата хотелска стая, чудна работа…

12:28 ч

Чакай, бе… аз от къде знам, като не съм била досега. Така де – сигурно е неговата.

12:32 ч

Изхарчила съм точно 82.50 лева. Това прави 5 големи уискита поне, соди, вход за тоалетна, нещо малко за хапване, може би такси… и ох, добре, това е в общи линии с парите… Лошото е, че не ми достигат точно 2 лева за да си купя билет за София… нищо, Лилето ще ми услужи…

12:40 ч

ЛИЛЕТО!!! Напълно я забравих!!! Сега ще отворя очите си бавно и ще си погледна телефона…

12:42 ч

Пропуснато обаждане от мама, смс… ъ, Мтел… и… 50 пропуснати обаждания от Лилето!!! Ужас! Звъня й. Не вдига. Звъня й пак. Не вдига. Добре, после ще се чуем. Сега мисията е да си спомня какво съм правила, къде съм и да се прибирам в квартирата, че да събирам багажа. Отивам към банята… веднага… тоест, щом таванът спре да се върти.

12:58 ч

Дневничеееееее!!! Ударила съм сееее… Боли ме кръста ужасно и имам марля отзад – поне някой се е погрижил за мен. А тези обувки с платформите ги хвърлям, знаех си, че не трябва да ги обувам като пия… Само да се успокоя и ще погледна какво е положението под превръзката… А не стига и това, но съм си легнала с грим – много мразя така да правя… И 3 от 10 нокътя са ми счупени… Ама и аз каква съм палавница, хихи!

13:00 ч

Сядам на тоалетната и започвам да си спомням, мило дневниче, щото не приляга на момиче като мен да не си спомня един ден от живота си! Така! Помня, че се оправях за вечеря. Сложих си розовата рокличка с дантелките. Данчо ме взе. Отидохме пеша по крайбрежната до едно много приятно ресторантче… Мммм…

13:15 ч

Вечеряхме. Питах го за какво иска да говорим, той каза – после. Аз си мислех, че ще е по-добре да се разделя с него сега, преди да сме се върнали в истинския свят – дали съм го направила?

13:26 ч

Сега се сещам – след вечеря решихме да ходим на бар – това обяснява къде съм се натряскала!

13:44 ч

В бара пихме шотове… После Данчо ми каза, че е хлътнал по мен и иска да е с мен и в София… мдаааа… а какво отговорих аз? Виждам картината пред очите си, но не чувам звук…

14:00 ч

Спомнянето е много уморително, мило дневниче… Лилето още не вдига. Я да махна тази марля да видя какво съм си причинила… Ето ме в банята съм… Ох… Отлепям лекичко… Иииии… КАКВОООООО?????!!!!!

15:30 ч

Мило дневниче! Мисията да си спомня снощи е по-важна от всякога! Няма да ми повярваш, моля те, седни, за да не паднеш… … … имам татуировка на кръста! Да, истинка е, проверих вече дали се трие и не!!! Това е покривала марлята… пише: „Данчо&Милата форевър”…. а аз даже не се казвам Мила – за пръв път си правя татус и са ми объркали името… а, да, бе – Данчо така ми казваше на галено – мила. Олекна ми малко! Но дневниче, отчаяна съм…

15:45 ч

Ето, спомних си… запознахме се с Данчо с един татуист в бара и той предложи да ни направи еднакви татуировки за 50 лева на следващия ден, като му казахме че ще се женим… ЧАКАЙ МАЛКО!!! Ще се женим?! Това е било някаква шега… макар, че татуировката е истинска, за съжаление… Изобщо не е като готините плетеници на Бубето или китайското йероглифче на Муцето… „Данчо&Милата форевър”, малеее… и верно ще си стои форевър, лелеее…

16:00 ч

Чакай, бе, дневниче… дай да се обадя на Данчо. Той все нещо ще си спомня… гласова поща, язък… А какво правя сама в тази стая цял ден, Лилето сигурно ужасно се е притеснила за мен! Тогава да се обадя на нея… Лилето – не вдига… Ъх! Еми кво да правя?… Реших – изчезвам от тук. Само да си намеря дрехите. На туй отгоре ми остава само една страница от теб, дневниче, дано ми стигне да разбера какво съм правила снощи…

16:15 ч

Добре, тръгвам. Забравих ли нещо?! Ооооу! Бележка на възглавницата, дано да обяснява всичко, защото вече съвсем не ми е смешно. От Данчо: „Мила! Тръгвам към София. Спи до когато си искаш, все пак хотелчето си е мое… да, де – наше – нали се оженихме снощи! Чакам те в София, госпожо!” Тоя Данчо, какъв шегаджия…

17:00 ч

Дневниче, остават ми 10 реда. В тях трябва да се прибера и да си спомня тази глупава шега с жененето. Верно имаше нещо такова, ама какво точно беше, ъх? Успокояващото е, че не си спомням ни бели рокли, ни поп, църкви – нищо. След като се запознахме с татуиста си взехме бутилка уиски, за да празнуваме годежа си… От къде сме го измислили това, убий ме – няма да си спомня.

17:01 ч

“Капитан! Трябва ни капитан веднага!”, помня че Данчо нещо такова казваше – за какво пък ни е бил капитан?!! И после висяхме на пристанището и е сутринта. Ама защо?! Идвайте спомени, идвайте при кака си… 5 реда…

17:10 ч

Сещам се още – с Данчо сме на лодка. Ден е. Някакъв човек ни пита нещо, на което викаме в отговор: “Дааа” в един глас. „Живи и здрави да сте тогава и хубав семеен живот!”, казва този капитан. И пристанище. Някакво такси. Татуиста. Пак такси. Баси… Мило дневниче, нали това не значи нищо – може ли капитан да ни ожени?! Ни е гражданското, няма торта, гости, снимки, подаръци… Абе в един епизод на “Есмералда” така имаше някакъв фиктивен брак (каквото и да значи това) – сигурно е това… ще го оправим в София… А сега – излизам от хотела. И без това ми остават 3 редчета от теб.

18:00 ч

Дневниче, не се ориентирам… Помолих един човек да ме упъти към Крайбрежната и той ми показа, но май съм се объркала, защото тази крайбрежна улица не ми е позната… Ето, ще питам този човек да ме упъти – извинете къде се намирам? В Синеморец… Моля?!?! Това не е истина – аз даже съм в друг град?!… трябва да разбе……..(край на мястото в тефтера 

КРАЙ

Ина Герджикова

1027

1 Comment

  1. Това че капитана има право да ожени двойка или да издаде смъртен акт си е самата истина

Leave A Reply

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *