Петте най-опасни отровни гъби в България

Петте най-опасни отровни гъби в България

Зелена мухоморка (Amanita phalloides)

640px-Amanita_phalloides_1

Зелената мухоморка (Amanita phalloides) е силно отровна гъба. Тя е причинител на повечето смъртоносни отравяния, настъпили след консумиране на гъби.

Тя е от рода Amanita на семейство Amanitaceae. Възникнала е в Европа, но се е заселила на всички останали континенти без Антарктида. Среща се в почти всички видове гори. Обича тъмните и влажни места. Появява се в края на пролетта, при дъжд расте и през лятото до късна есен. Бялата форма на зелената мухоморка (A. phalloides var. alba) е идентична във всички белези с изключение на цвета.

 

Типични за плодното тяло са следните белези:

Маслинено зелена, зелена, зеленикава или жълта гугла, с диаметър достигащ 15 cm.

Бели пластинки и бял споров прашец.

Дълго, с торбесто пръстенче и оцветено бяло или слабо зеленикаво стъбло. Също така има набраздени люспици по дължината му. В началото е уголемено и достига височина 18 cm. Диаметърът му е от 1 до 3 cm. Щедра волва.

Отравяне

Съдържа два вида токсини: фалотоксини и аматоксини. Сред фалотоксините са фалоин, фалоидин, фализин и фалицидин. От аматоксините съдържа аманитохемолизин, аманитин и др. Основният причинител на смърт е токсинът алфа-аманитин. Черният дроб и бъбреците се засягат най-много и често единственият начин да се избегне смъртта е трансплантация на черен дроб. Симптомите на отравяне настъпват след 6-24 часа. В повечето случаи необратимата вреда настъпва преди появата на симптоми.

Причина за повечето отравяния е липсата на опит при идентификацията на бели, ядливи печурки.

Папа Климент VII (1523–1534) е починал след отравяне от зелената мухоморка.

Отровени и оживели по чудо твърдят, че гъбата е изключително вкусна и с приятен аромат.

Бяла мухоморка (Amanita virosa)

Бели мухоморки

Бялата мухоморка (Amanita virosa) е смятана за ена от най-отровните гъби в природата. Расте в широколистни, предимно дъбови гори, с богати почви от юни до октомври. Счита се за изключително опасна тъй като се бърка лесно с бели ядливи печурки от неопитни гъбари. Много автори я приемат като бяла разновидност на зелената мухоморка.

Гуглата в младо състояние е полукълбеста до звънчевидна; развита е широко-дъговидна до плоска, тънкомесеста, 4-7 см в диаметър с гладък, заоблен ръб, чистобяла с жълтеникаво теме без остатъци от общото покривало. Във влажно време е лепкава, гола и гладка.

Пластинките са свободни, гъсти, въздебели, бели.

Пънчето е цилиндрично, високо 8-10 см; диаметър 1,2-1,5 см. Първоначално е с влакнеста сърцевина, по-късно кухо, бяло, по повърхността с фини влакна като люспици, в горния край с чисто бял кожест висящ пръстен, в основата задебелено като луковица. Обхванато е от бяло (в горната половина свободно) неправилно разкъсано калъфче.

Месото е бяло, с доста силна миризма на ряпа, с лютив вкус. По-добре не опитвайте! Ако ще пробвате, миниатюрно парченце сложено върху езика е напълно достатъчно, след което то се изплюва и устата се плакне обилно.

Споровият прах е бял.

 

 

 

 

 

Пантерка (Amanita pantherina)

Amanita_pantherina_060820wb

Пантерката, известна още като Петниста мухоморка (Amanita pantherina), е гъба, числяща се към групата на Мухоморките. Отровен двойник на ядливата Бисерна гъба (Amanita rubescens).

Шапката е с диаметър от 5 до 10 cm, първоначално – полусферична, в по-късен стадий – плоска, светлокафява, охрена до кафявочерна, с бели брадавичести остатъци от общото покривало.

Пластинките – бели до кремави, нагъсто разположени.

Пънчето – високо до 12 cm, с характерен висящ, неназъбен пръстен.

Месото – бяло, с неприятна миризма на ряпа.

Расте през цялото лято и есен в иглолистни, широколистни и смесени гори.

Гъбата съдържа Иботенова киселина – вещество, близко по свойства до атропина. От 30 минути до 3 часа след приема се появяват зрителни и говорни смущения, халюцинации, разширени зеници, еуфория, в по-тежки случаи – гърчове, придружени с коликообразни болки и разстройство. Пострадалият изпада в дълбок сън, като се събужда след период от 10 до 15 часа без ясен спомен за случилото се.

Първа помощ: На пострадалия се дава 1 г./кг. медицински въглен, остатъчното лечение е симптоматично. Смъртността не е висока, рядко остават трайни последствия като сънливост, лесна уморяемост и др.

 

Обикновена киселка (Paxillus involutus)

обикновена киселка

Диаметърът на шапката е от 6-15 см. Изпъкнала при младите екземпляри, впоследствие се разперва, плоска до фуниевидна. Цветът й е охренокафяв до канеленокафяв. Суха и гладка е повърхността на гъбата, наподобяваща фино кадифе. Ръбът е силно подвит навътре, покрит с власинки, вълновиден и целокраен. Дебело, плътно и меко е месото. То е с жълтеникав цвят, като при нараняване се сменя в кафяв. Разположени нагъсто, дебели, разклонени и низбягващи по повърхността на пънчето са пластинките. Бледожълт е цветът им в началото, впоследствие става охренокафяв или тъмнокафяв при нараняване. Спорите са с елипсовидна форма. Гладки и жълтеникави, с размери 8-10 х 4-6 мк., обсипани от кафяв споров прашец. Пънчето е плътно и твърдо, с цилиндрична форма, като основата му е стеснена, размерите му са 4-5 х 1-3 см. Гладко и голо, възможно е и да е по-светло от цвета на шапката.

Горските поляни, широколистните и смесените гори, храсталаците край пътищата са местата, където може да бъде намерена този вид гъба. Среща се от началото на лятото до края на есента.

Отровата на киселката е белтъчен антиген. Дори и при медицинска намеса, отравянето с тази гъба може да ви доведе до смърт в резултат на бъбречна недостатъчност. Към момента не разполагаме с противоотрова за тази гъба.

 

Отровна галерина (Galerina marginata)

 

Отровна галерина

 

Тази красива гъба е много отровна, защото съдържа токсинът  Алфа аманитин (?-amanitin). Той уврежда чернодробните клетки заедно с бъбреците и централната нервна система и се намира в повечето отровни гъби.

Тези гъби виреят предимно от разлагаща се иглолистна дървесина. Класическа малка кафява гъба и може лесно да бъде объркана с ядливи гъби, като зимната припънка с която изключително много си приличат. Препоръчваме да не берете такива гъби при никакви обстоятелства.

 

 

 

 

Източник на текста и снимките: Уикипедия и интернет

2 Comments

  1. Гъбарката казва: - reply

    Внимание сезона започва отново

  2. Гъбарчето казва: - reply

    Интересна и полезна информация!

Leave A Reply

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *