Наградни знаци при планеризма – Badges

Наградни знаци при планеризма - Badges

D I Sil C

В началото на 1920 две сдружения на планеристи, Асоциацията на немските моделисти  и планеристи  и Планериската асоциация „Рьон”, решават да присъждат, ниво “А” на тези планеристи, които прелетят с планер поне 300 метра или се задържат във въздуха поне 30 секунди. Следващото   ”B”ниво, се признава ако планерист направи два полета над  45 секунди в права линия плюс един полет от 60 секунди при който трябва да бъдат направени и два завоя(ляв и десен/змейка). (Трябва да припомним, че тези полети са били правени чрез стартиране с ластично въже от някой хълм.) За достигане на ниво “C”, се изисква полет с продължителност  от пет минути. Няколко години по-късно Fritz Stamer, главен инструктор по безмоторно летене в началното планеристко училище, предлага стилизиран образ на  чайка, като отличителен знак за достигане на определено ниво на обучение. Същия символ се приема по-късно и за значките удостоверяващи  достигането на определени спортни постижения в безмоторното летене.

ISTUS (Международната комисия по Безмоторно летене), е основана във Франкфурт на 13 юни 1930 година и започва да се води статистика на международните планеристки постижения. Основателки са Белгия, Франция, Холандия, Унгария, Германия, Италия и САЩ. Прието е да се връчват значки за  спортни постижения в Безмоторното летене и те да бъдат наречени: „Значка” A, B, C, D и т.н.

Silver

 

 

 

По-късно значката D става известна като Сребърно „ C”(Це) и по-често днес, като „Сребърна значка”. Получаването на Silver „C” значка показва, че пилот-планерист е постигнал спечелена височина(набрана самостоятелно след откачане от влек/винди), поне  1 000 м. Също  трябва да бъде направен  полет от  пет часа(задържане във въздуха) и да бъде прелетян маршрут в една посока над  50 км. Тези три постижения могат да бъдат направени в един или няколко полета. Първите планеристи получили Silver „C”  са  Wolf Hirth и Робърт Kronfeld . Това става на 15 февруари  1931 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

Gold

 

 

 

Значката „ E” (по-късно наречен Gold „C „ (Златно „Це”), сега обикновено се казва: „Златната значка”) е създадена през 1935 г. За да получи право на Златно „С” пилотът-планерист, трябва да е прелетял маршрут от 300 км(маршрутът може и да не е заявен предварително). Второто условие е да има спечелена височина от 3 000 метра  и да е направил  пет часа полет (един полет от 5 часа е достатъчен  за да се брои, както за сребрърен така  и за златен знак). До това ниво наградните знаци се дават и регистрират само от националните организации по планеризъм.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Diamond

 

 

 

Награждаването с „F” знак (сега Diamond знак) стартира  през  1949г. За придобиване на „Диамантен знак” се изискват  три постижения: Прелет от  300 км до предварително определена цел, Прелет по маршрут от 500 км (не е задължително да е по предварително определен маршрут), и спечелена  5000м. височина. Пилотите получили и трите “диаманта” се записват в регистърът на FAI,  като притежатели на „Диамантения Знак”.  FAI също издава и диплома за полет от 1000 км  и допълнителни дипломи при преминаване на прелети от 1250 км, 1500, 1750, 2000 и т.н.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Badges
In the early 1920s two flying organizations, the Association of the German Model and Gliding Clubs, and the Rh?n Soaring Association, determined that pilots would be listed as “A” level if they flew a glider for either 300 meters or 30 seconds, and “B” level if they made two flights of 45 seconds in straight lines plus one of 60 seconds in an “S” pattern. (It should be remembered that these flights were made by bungee cord launches down hillsides.) In time a “C” level, requiring a five-minute flight, was added. A few years later Fritz Stamer, chief flight instructor of an early gliding school, designed the gull insignia which were used for these awards and later for the badges.

ISTUS (Internationale Studienkommission f?r motorlosen Flug), was founded in Frankfurt on 13 June 1930, to record international gliding achievements. The founding nations were Belgium, France, the Netherlands, Hungary, Germany, Italy, and the USA. A series of badges for gliding was devised called A, B, C, D etc.

Later the D badge became known as the Silver C, and more often today just the Silver Badge. Earning the Silver C Badge shows that a glider pilot has achieved an altitude gain of at least 1,000 m, made a five-hour duration flight, and has flown cross-country for a straight-line distance of at least 50 km: these three attainments are usually, but not invariably, achieved in separate flights.[5] The first recipients of the Silver C were Wolf Hirth and Robert Kronfeld on 15 February 1931.

In 1932 the FAI recognized gliding, and formed a new section: the Commission Internationale de Vol ? Voile (CIVV). This eventually took over the role of ISTUS. The FAI decided that the Silver C was sufficiently meritorious to be internationally recognised, and issued the first 300 before turning the awarding over to the national societies. From the beginning the lesser badges were only recorded by local gliding associations, and their criteria varies, although they are usually integrated into organized training programs. For example, in the United States a Bronze Badge is issued for demonstrated pre-cross country flying skills beyond the C level. In Britain a pilot progresses from the B to the Bronze level and then receives an additional endorsement for cross-country training.

The E badge (later called the Gold C and now usually just the Gold Badge) was established in 1935. A pilot who has completed the Gold Badge has flown 300 km, though not necessarily to a pre-defined goal, gained 3,000 m in height and has made a five-hour flight (only one has to be done to count for both the Silver and Gold). Up to this level the badges are registered only by the national gliding associations.

The F Badge (now the Diamond Badge) started in 1949. The Diamond Badge requires three achievements: flying 300 km to a pre-defined goal, going 500 km in one flight (but not necessarily to a pre-defined goal), and gaining 5,000 m in height. Earning all three “diamonds” qualifies the pilot for the FAI registry as a Diamond Badge holder.[6] The FAI also issues a diploma for a flight of 1,000 km and further diplomas for increments of 250 km.

0 Comments

Leave A Reply

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *