Ловният Нож

Ловният Нож

1

Какъв нож ни е нужен? Риторичен въпрос, който няма еднозначен отговор. Тръгвайки  отново на лов, винаги съм пред избор кой нож да взема, като в арсенала си имам около 20 маркови ножове. Конкретно с тестването на всеки един нож не съм се занимавал, това се е случвало за времето до придобиване на следващия ми нож. И при всеки нов нож съм си мислил – ето го, това е идеалния нож.
Първият придобит от мен, преди много години нож бе от марката Herbertz Месер . Нож с удачна форма на острието и с удобна дръжка и с безопасно заключване на острието , да не говорим, че бе направен от стомана 440A с твърдост 55-56 HRc.Всичко това ми даде надежда, че това е ножът, който ми е необходим. Малко ме притесни теглото на ножа , доста голямо за сгъваем нож , но в магазина не обърнах особено внимание на това.
И ето, вече съм на лов. Откриването на сезона за лов на заек в при нас, става в края на октомври, когато чернозема дори и при малко дъждец добива консистенция на пластелин и добавя към обувките не един килограм. Мина час, втори и прогизналите палто, раница и патрондаш започнаха да стават все по-тежки и по-тежки. До края на лова, изминавайки около 20 км. по пресечен терен и то най-вече през дълбоката оран, добития трофей – заек с тегло около 4-4,5 кг ми се струваше все по-тежък.

В главата ми започнаха да се въртят мисли, как ако се добера до вкъщи при следващия ловен излет ще намаля драстично теглото на ловните принадлежности, които нося.

Който е попадал в такава ситуация ще ме разбере веднага.
Така стигнах до заключението, че колкото и Herbertz Месер да ми харесва  не е добър за ходене на  лов пеша, прекалено е тежък. И така този нож остана в чекмеджето за дълго.
След известно време видях в един приятел Spyderco «Military». Ето го чудесния нож, за който бях мечтал! Хищен вид, добрата стомана CPM S30V с твърдост 58 HRC , подходящо тегло с  клипс за скрито носене . В пълния смисъл на думата «Military»-боен нож , който не напразно се препоръчва от специалните служби, като допълнително оборудване , което може да се ползва и самостоятелно.
Оказа се обаче, че ножът никак не е удобен за дране. Преживял ново разочарование , вървейки към гарата , започнах да си мисля , че въпреки платените много пари за един нож, качеството на който като цяло е похвално, за мое най-голямо съжаление, за практически лов, ножът отново не е подходящ .
Когато наближих гарата, спазвайки правилата за безопастност разглобих и прибрах в калъфа оръжието си. Не успях да измина и стотина метра , когато бях заобиколен от глутница гладни, подивели кучета от различни породи и размери . Състрадателните виладжии докарват лятото кучета от града. Хранят ги, милват ги но есента забравят да си ги  вземат у дома в града. Към средата на зимата, кучетата са събират на глутници, гладни и озверели след човешкото предателство и представляват заплаха за ловци и скиори. На такава глутница се натъкнах и аз. Водачът – кръстоска между овчарка и доберман  ми се озъби и  леко приклекна, готвейки  се за скок.
Какво да правя? Пушката е в калъфа, патроните са в раницата отзад … Спаси ме-Spyderco «Military». Без да правя резки движения , но достатъчно бързо извадих от джоба си и отворих с едно движение ножа. Така вече придобих повече увереност. Настъпилата промяна в настроението ми, което от объркване и страх се промени към решителност и дори към известна агресия, усетиха явно и кучетата. Както внезапно се появиха така внезапно и изчезнаха в гората. Обичам кучетата , но не и когато те застрашават здравето или живота ми.
Пиша за това , защото подобни случаи има много. На много мои другари в лова , също са се случвали подобни истории. Ето още един случай. Веднъж в една чудесна  лятна вечер със синът ми се връщахме от гаража . Преминавайки през градския парк  към нас се приближиха две кучета – ротвайлер и питбул териер и двете без намордници. Техните собственици спореха горещо за нещо. Един от тях небрежно подхвърли фразата : “Те не хапят ” – но това не ме  успокои . В същото време , кучетата се приближиха съвсем.
В дланта ми привично легна дръжката на ножа с леко изщракване се  фиксира и острието.  На светлината на Луната Spyderco «Military» светна много впечатляващо. Кучетата бяха незабавно извикани и взети на повод. Назряващия конфликт приключи от само себе си.. От тогава имам правило – никога не се разделям с този нож.
Но да се върнем към лова. Прочитайки за « Opinel № 12 ” , веднага поисках да си го купя. И ето той е вече в моите ръце, приятел ми го достави от столицата . Отидох на лов с него. Добър нож, ръцете  не замръзват върху острието при дрането на дивеча, стомана държи на заточване – просто класна изработка! Но прибирайки се у дома, започнаха проблемите. Опитах се да измия ножа от кръвта. Острието обаче заседна в раздутата дървена дръжка , а освен това беше започнало и да корозира.
Оказа се , Opinel е подходящ  най-вече за вилата, да нарежеш салата или като сувенир но поне бе евтин . Въпреки това, аз няма да го съдя строго , ножът за  градинар си е нож за градинар и трябва да се ползва по предназначение. Но аз отново бях без нож .
Този път бях спасен от моя кум. Спомняйки си за проблема ми за рождения ми ден, той ми подари нож Spyderco Bill Moran, стомана VG- 10, създадена специално за ножове. Издържа дълго след заточване и с ергономична дръжка, която не се приплъзва дори когато е мокра. Ножът не ръждясва, устойчив е на износване , лек, компактен  независимо от факта, че не е сгъваем . Но по време на  лов се оказа се, че да се доубие животно е твърде неудобно. Възможно е, но е неудобно .
А когато стана мразовито, изваждането от пластмасовата кания , без риск да я счупиш, също се оказа проблем. Затова е по-добре да го носите на ремък под връхните дрехи, само трябва да се махне скобата за носене на колана, за да не се закача по дрехите.
Не ми се размина и увлечението по швейцарското войнишко ножче « Victorinox » . Добър нож за пикник да го покажеш пред момичетата, има и отварачка за бутилки, обаче конструкцията е слаба, но пък за командировка е много удобен.
Миналата зима , се натъкнах на един много интересен комплект на американската фирма «Outdoor EDGE», като комплектът включва нож с оригинална T -образна форма, опира се в дланта и се притиска между показалеца и средния пръст . Изглежда странно  но всъщност одирането на прасе става много лесно. Има и трион за рязане на дърво със същата форма. Всичко това е компактно и леко.
И все пак, какъв трябва да е ножът от който се нуждае един ловец? За мен той трябва да бъде лек, остър, от неръждаема стомана, така че с него да може не само да се разреже трупа, но ако се налага първо и да се доубие раненото животно. Също и при студено време ръкохватката да не замръзва към дланта. Тези качества за мен днес притежава ножът на финландската фирма « Marttiini ».
Предишния и този сезон с него ходя на лов и съм много доволен. Добре се заточва, не ръждясва, ръцете ми не се замръзвали за ръкохватката в студа а и размера е подходящ според мен.

Очевидно обаче, така е устроен човек – винаги да търси нещо по-съвършено. И аз не съм изключение. Имам желание  да купя нещо ново а дали то ще е по-добро от другите, животът ще покаже.
Александър Лопухов – Охота и Рибалка

0 Comments

Leave A Reply

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *