КГБ Или Извънземните Са Ни Виновни За Дупката В Царичина

КГБ Или Извънземните Са Ни Виновни За Дупката В Царичина

UFO

Царичина е феномен. Но Царичина е и диагноза. Едно е безспорно, че случаят е най-мистериозното нещо, което се е случвало на българина през последния четвърт век.

Сагата започва като типична иманярска история – с една легенда за съкровището на цар Самуил, потвърдена от съответния “пророчески” сън на асансьорния техник Димитър Кекеменов. Почвата, върху която падат семената, обаче е изключително благодатна. Военните! Най-голямото проклятие за професионалния военен е мирът, който го обрича на бездействие и изтрещяване. (Нека ми простят приятелите ми с пагони).

Така че по време на зрелия соц военните от средния ешелон на БНА си търсеха занимания и така се бяха превърнали в най-сериозните иманяри в НРБ. Посветени са ми разказвали за плановете на командири с големи болтове, готови да хвърлят Пловдивския сапьорно-инженерен полк да издирва хазната на Сюлейман паша, укрита нейде из деретата в Балкана над с. Шейново. Други бойни части пък са търсили римско злато из древните подземия на Созопол, докато разберат, че това е канализацията на античния град…

Новият, приносният момент в иманярската история “Царичина” е появата на екстрасенсите. Именно те изиграват решителната роля за убеждаването на генерал-полковник Радню Минчев, шефа на Генералния щаб, да приеме за чиста монета съня и лакърдиите на един асансьорен техник. Пловдивският екстрасенс Димитър Сираков потвърждава пред генерала, че и той разполага с информация за голямо съкровище, скрито в балканското селце. За всеки случай Минчев търси потвърждение и от небезизвестната контактьорка Елисавета Логинова – съпруга на военен, а самата тя, с чин старшина, е нещо като щатен оракул на Генщаба. Извънземната цивилизация, с която Логинова общува, потвърждава информацията. Третият контактьор е Марина Наплатанова, дъщерята на полковник проф. Делчо Наплатанов, който е началник на Научния отдел на Генералния щаб. От “нейната” цивилизация също потвърждават, че само за 3 (три) дни съкровището ще бъде намерено. А откривателите му ще имат единствено грижата да оберат лаврите на славата. Генерал Минчев, макар че наскоро е претърпял тежка операция от рак на простатата, няма нужда от повече убеждаване. Той има на разположение техническия ресурс на армията, има и властта да вземе решението. Над него са само Господ и извънземните.

Е, и военният министър, но той е цивилна гарга… Зарът е хвърлен и секретната военна операция “Слава” започва! На 6 декември 1990 година внушителна колона от инженерни машини напуска района на поделението на IV километър. Направление – Царичина. Проблемите с техниката обаче започват още при първите копки. Хидравликата отказва да работи, а шофьорът на автогрейдера се държи като биоробот. Под въздействието на извънземните – поне така твърди триото екстрасенси, които са начело на операция “Слава”. Военните са принудени да си плюят на ръцете и да хванат кирките и лопатите. Така де – целта оправдава средствата!

Операция “Слава” се трансформира в “Слънчев лъч”

Минават обещаните три дни, но от съкровището няма и следа. Нещо повече, извънземните (които уж всичко знаят) съобщават на българското войнство, че съкровище няма да има. Но имало някакво мистериозно нещо, откриването на което ще направи от България едва ли не световна суперсила. С две думи, извънземни – извънземни, но и те започват да го усукват по килифарски. Но българският офицер по традиция е честолюбив човек и е неудобно някак да се откаже така безславно от начинанието. Във всеки случай генерал Минчев трансформира операция “Слава” в операция “Слънчев лъч”. За да поддържат доверието към себе си, вероятно, извънземните демонстрират истинско нашествие от НЛО в района на Царичина. Докато траят разкопките, в продължение на близо две години са наблюдавани близо 30 светещи летящи обекта с различни размери, които кръстосват нощем небето; един жител на селото даже видял малко зелено човече, което се качило в пурообразна ракета и отлетяло от двора на къщата му. Общо 26 души са станали свидетели на тези паранормални явления. Но кулминацията е на 12 май 1991 година, когато военните от секретния обект в центъра на Царичина стават участници в “среща от трети вид”.

Или почти. Часът е около 22,00, когато във фургона-столова влиза дежурният офицер с новината, че каца космически кораб! Офицерите зарязват вечерята и се изкачват на близката височина, откъдето наблюдават в източна посока грандиозното зрелище: като в научно-фантастичен филм светлини, дълги десетина километра, озаряват небето, виждат се облаци от прах и дим, които обвиват мястото на предполагаемото кацане. После екстрасенската получава заповед от извънземните всички да се приберат по фургоните, след като отключат входа към дупката. И да не се опитват да влязат в зрителен контакт с Тях, защото това можело да бъде с фатални последици за земляните. И така офицерите не успяват да видят на живо предполагаемо зелените извънземни същества. Но по лая на кучетата се ориентират за тяхното движение. Гостите от Космоса се бавят в дупката десетина минути. После си тръгват, без да кажат “довиждане”…

Когато офицерите излизат навън, кучетата залитат като пияни. Самите военни и екстрасенската в продължение на ден-два са като болни, не могат да се надигнат от леглата си…

Сагата “Царичина” сменя жанра си

Царичинската история би могла да бъде идеален сюжет за смешен, саркастичен роман, посветен на военните в добрите традиции на “Параграф 22″. Но за жалост тя твърде скоро напуска територията на водевилния жанр. Първата трагична нотка в този сюжет за зелени човечета и швейковци е смъртта на контактьорката Марина Наплатанова. На 8 февруари 1991 година тя се самоубива, скачайки от 10-ия етаж на блока в “Красно село”, където живее. Баща , проф. Делчо Наплатанов, първоначално обяснява нейната смърт с психотронни атаки от страна на нейните конкуренти – другите екстрасенси от екипа. По-късно, на 21 ноември 1991 г., той внася до тогавашния министър на отбраната Димитър Луджев  и прокурора на въоръжените сили ген.  Л. Йоцов пространна жалба, която хвърля нова светлина върху случая “Царичина”.

“Светът е пред прага на създаването на оръжие, по-страшно от атомното – лептонното. – пише Наплатанов. – Виктор Седлецки, който е ръководител и главен конструктор на украинския център “Форма”, е достигнал определени резултати относно възможностите на лептониката целенасочено да влияе върху човешката психика.”

Професорът пише по-късно доклад и до президента Желю Желев, в който предупреждава за опитите секретни разработки на руснаците да бъдат изпробвани у нас. Чрез лептонното оръжие може да се разгражда психиката на човека и той неусетно да полудее. Полк. Наплатанов твърди, че въпросното оръжие е тествано и върху екипа, работещ в Царичина. С лептонните технологии освен на него и дъщеря му е било въздействано и на шефа на Института за космически изследвания на БАН, акад. Кирил Серафимов. Астрофизикът е починал от тежък инсулт. Нещо повече – българският учен предупреждава “за зловещата роля на руския проф. Борис Золотов, работещ у нас по внедряването на лептонните технологии за разузнаване и психологическото въздействие, тоест за обучението и покриването на територията на България с мрежа от групи психоразузнавачи и психоубийци”. Въпреки предупрежденията на проф. Наплатанов ефективно противодействие на лептонните атаки не е осъществено. Може би научно-техническият капацитет на страната ни да противодейства на новите секретни руски разработки е ограничен? Или пък отговорните фактори, от които панически търси помощ професорът, са взели предупрежденията му за врели-некипели?

Трудно е да се каже, но една сутрин, на 13 февруари 1995 година, трупът на професор Наплатанов е намерен под моста в столичния квартал “Дружба”. Към този черен списък могат да се прибавят и имената на голяма част от участниците в операция “Слава” – “Слънчев лъч”. Започвайки от нейния мозък – ген. Радню Минчев. Макар че в неговия случай може да се предположи, че смъртта му е причинена от недоизлекуваното раково заболяване. Но повече от половината от офицерите, копали 160-метровата дупка, вече или не са между живите, или те и техни близки имат здравословни и психически проблеми.

Запознати с новите технологии твърдят, че в случая “Царичина” няма нищо извънземно.

И че наистина става въпрос за демонстрация на нови оперативни възможности от страна на руската КГБ, трансформирала се през 1992 година във ФСБ /Федерална служба за безопасност/. Показано е как цяла армия може да бъде доведена до състояние на лудост и ступор.

Как се е осъществявало въздействието? От близкия Космос, на орбитални височини от около 900 км над земната повърхност, в спътници се монтират специални секретни устройства, които осъществяват телекомуникация с наземен команден компютърен център за глобално позициониране и изпращане на база данни. Нововъведение е използването на гигахерцови радарни устройства, които преобразуват слънчевата енергия от галиево-арсенидните батерии на фотосоларен принцип в електричество. Така към определена точка от земната повърхност се насочва комбинация от зелени лазерни лъчи и радарни излъчвания, създаващи т.нар. лехерова система. При резонанс с природна среда – скали, дървета и друга растителност, в района на Царичинската дупка се появяват образи на летящи чинии, а хора като Елисавета Логинова, полк. Наплатанов, дъщеря му и останалите участници в тази акция биват вкарани в тотален психогенен стрес.

Затворена страница ли е случаят “Царичина” или експериментът продължава? От време на време местните жители от Царичина съобщават за странни виолетови сияния в района на Дупката. Което може да е доказателство, че се провеждат спорадични тестове на системата за въздействие.

ПЕТЪР МАРЧЕВ “Труд”

5 Comments

  1. ива казва: - reply

    световната конспирация в действие+ КГБ. направо ни разказаха играта

  2. PIC_TOS_DR казва: - reply

    Врачки, гадатели, военни-сбирщина изпращялници.

  3. Димчо Киров казва: - reply

    Когато Господ раздавал мозък, военните били на учение!

    • Петър Петров казва: - reply

      Абе все военните ви виновни бе.

  4. manolmanolov казва: - reply

    Малко като приказка за възрастни е написаното. ЧНГ

Leave A Reply

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *