Как Русия размени Бесарабия за Северна Добруджа с Румъния

Как Русия размени Бесарабия за Северна Добруджа с Румъния

Dobrudja_Borders_BG

Национално предателство извършват група български политици през 1913 г. С безгръбначието си те асистират на Русия да продаде Силистра на Румъния. В замяна империята получава спокойствие в Бесарабия, която е прилапала пак за наша сметка.

От Средновековието насам Бесарабия влиза в границите на Българското царство, Молдовското княжество, Османската и Руската империя. Парижкият договор от 1856 г. я харизва на Румъния, а Берлинският от 1878 г. я връща на Русия.

За компенсация братушките дават на власите Северна Добруджа, която е с доминиращо българско население. Без да се отказват окончателно от Бесарабия, комшиите харесват Северна Добруджа и започват да се облизват за Южна.

“През юни 1880 г. – сочи историкът Янко Гочев – на Цариградската конференция Румъния за пръв път предявява претенции към Южна Добруджа.
Тогава румънците, подкрепени от латинските си съюзници Франция и Италия, предявяват претенции за българския град Силистра, който по Санстефанския договор е част от Княжество (от 1908 г. Царство) България. За заграбването на Южна Добруджа Румъния работи системно и последователно в целия период от 1878 до 1913 г.” Букурещ мотивира експанзионистичната си политика с илюзорно румънско малцинство в Македония

Иска българска територия от север, за да го защитава на юг!

Става дума за арумъните, наричани още куцовласи и цинцари. Това са романизирани в древността траки със свой език и култура, които нямат нищо общо с мамалигарите. Част от арумъните участват в борбата срещу турския гнет.

Емблематичен пример е Питу Гули, главен войвода на Крушовската република по време на Илинденско-Преображенското въстание. През 1903 г. той проявява безпримерна храброст и загива в местността Мечкин камен. На 26 септември 1912 г. избухва Балканската война. У нас управляват Народната и Прогресивнолибералната партия. Техните водачи Иван Гешов и Стоян Данев са заклети русофили

Двамата се кръстят пред портрета на император НиколайІІ, стават и лягат с клетвените думи на уста:

Кат Русия няма втора
тъй могъща на света,
тя е нашата подпора,
тя е нашта висота!
“Сега е моментът!”, решава руската дипломация. Докато “нашите” са на власт в България, ще им внушим да отстъпят територия на Румъния. Така власите ще забравят претенциите си за Бесарабия.

Руската империя има още една причина да ампутира български земи и да ги пришие към Румъния. С този жест братушките кроят да откъснат дунавската монархия от Тройния съюз и да я спечелят за Тройното съглашение. Това са двата военно-политически блока, известни по-късно като Централните сили и Антантата. На 3 декември 1912 г. в Лондон е насрочена конференция,

която да сложи край на Балканската война. Пътьом нашият делегат Стоян Данев спира в Букурещ. Среща се с крал КаролІ, с министър-председателя Титу Майореску и други водещи политици.

Те го черпят с руски чай и заявяват, че в името на всеобщия мир и благоденствие границата трябва да се премести до линията Силистра – Балчик.

“Ще има може би възможност да се разберем”, мънка Данев и добавя, че ще им отстъпим поне Силистра. После хваща трена и през Виена пристига в Лондон.
Тук заедно с представителите на Великите сили и тези на Балканския съюз има двама румънски делегати. Без да участват във войната срещу Османската империя, власите присъстват на конференцията. Уредил ги е руският външен министър Сергей Сазонов.

И още един дипломатически абсурд
Стоян Данев изработва план за решаване на добруджанския въпрос, който праща не в София, а в Петербург. От там нашият пълномощен министър Стефан Бобчев го препраща на премиера Иван Гешов.

Бобчев е апологет на “заръждавялото славянофилство” по думите на Христо Ботев. Известен е като Всемирния лъжец и Всемирния подлец.

В прекрояването на българските граници е замесен и финансовият министър Теодор Теодоров. Него Сазонов го инструктира: “Понеже без никакви отстъпки не може тази работа, нещичко трябва да дадете. Аз настоявам да дадете нещо на румъните, за да се спаси положението и честолюбието на краля.” На Теодоров му викат Дезертьора, понеже по време на Сръбско-българската война през 1885 г. се укрива, за да не бъде мобилизиран. Тогава сърбите предлагат на румънците да ни нападнат от север и да ни окупират до линията Русе – Варна. Те отказват, защото знаят, че един ден ще го сторят безкръвно.

На 16 януари 1913 г. е подписан двустранен българо-румънски протокол.
Според него България дава училищна и църковна автономия на арумъните в Македония.

Събаря укрепленията около Силистра и се съгласява на козметична поправка на границата.
“Малко ни е!”, стенат в Букурещ и плашат с военни действия. Великите сили, които се опасяват от общоевропейски конфликт, спешно свикват втора конференция.

Форумът е открит на 18 март в Петербург. Присъстват представители на Германия, Австро-Унгария, Италия, Франция, Англия и Русия. На председателското място закономерно сяда Сергей Сазонов. И Стоян Данев е там, но не го пускат в заседанията, върти се в кулоарите. На Петербургската конференция само Джордж Бюкенън защитава България

“Един английски евреин – пише Янко Гочев – се нагърбва да брани българските интереси в Добруджа. Развива блестяща пледоария, като използва етнографски, исторически и юридически аргументи – всички в полза на България. Той заявява, че Румъния може най-много да получи някои дребни поправки по границата, защото и без това е получила на Берлинския конгрес повече от определеното й по Санстефанския договор. Според Дж. Бюкенън няма закон в международното право, според който една държава може да настоява за териториално обезщетение от съседката си само защото последната разширява територията си в друга посока.” Този случай е вторият в новата ни история, когато Русия работи срещу нас, а Великобритания ни подкрепя. През 1885 г. Руската мечка не признава Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Мъгливият Албион обаче застава зад съдбовния акт.

Усилията на Джордж Бюкенън не стигат да се защити териториалната цялост на отечеството. На 26 април 1913 г. Петербургската конференция подписва протокол, с който Силистра е откъсната от майката родина и закарфичена към югоизточния пеш на Румъния.Същия ден вестникът на Стоян Данев “България” излиза с уводната статия “Да водим ли друга политика?”. Отговорът е твърдо “не” с аргументите:”Благодарение на една солидна и самостоятелна политика България се радва на доверието на цяла Европа, България достигна да види постигнат оня идеал, възпяван през десетилетия от нашите поети, скрит в глъбините на нашите души. Благодарение традиционната привързаност към нашата велика освободителка и коректно поведение към дунавската монархия България няма противници нито между държавите от Тройното съглашение, нито между тия от Тройния съюз.”

“България е сега по-велика – категорична е Даневата газета. – България се радва в тоя момент на най-много приятели и най-голяма репутация. България е сега такава, каквато сме мечтали да я видим.”

Скоро след това историческо изявление пламва Междусъюзническата война. Румъния нахлува в Южна Добруджа и слага ръка на 7525 квадратни километра.
Народът запява песента: “Попитай Данев министра защо продаде Силистра…”

Песнопойка

Попитай Данев министра 

Тази песен е създадена през 1913 г., когато Силистра заедно с цяла Южна Добруджа е откъсната от пределите на майка България.
Изпълнявала се е по мелодията на “Ечи ти, горди наш Балкан” на композитора Никола Блажев.
Записана е през 1966 г. от музиковеда Николай Кауфман.

Силистра, Добрич, Тутракан,
места разкошни, земен рай.
О, сбогом, сбогом, бащин край,
о, сбогом, мили земен рай!

Попитай Данев министра
защо продаде Силистра,
Силистра, Тутракан, Балчик,
Балчик и цяла Добруджа.

Попитай Данев министра
защо продаде Силистра,
без пушка в нея да пукне,
нито граната, ни шрапнел.

Раковски първи развенча мита за Дядо Иван 

През 1861 г. в Букурещ излиза една знаменателна книга. Заглавието е “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”. Авторът не е кой да е, а самият Георги Раковски. За първи път в нашата история той развенчава мита за Дядо Иван.

Руската империя, сочи Раковски, никога не е била покровител на злочеста България. Тъкмо обратното – винаги е работила срещу отечеството ни. Най-яркото доказателство е последователната политика за обезбългаряване на българските земи.

През ХVІІІ и ХІХ век руската дипломация върти срамна търговия с хора. Сключва договори с Турция за преселване на етнически българи от едната империя в другата. Наши единородци напускат бащините огнища, за да заселят пустеещи степи. На тяхно място се настаняват татари и черкези. Първата българска колония е създадена през 1752 г. 

С времето се оформят три района, населени с българи – Бесарабия, Херсонска губерния и Таврическа губерния. През 60-те години на ХІХ век в Южна Русия има вече над 100 колонии с около 170 000 пришълци.

Книгата на Раковски е написана по повод на поредната емигрантска вълна, когато бохчите си стяга населението от Видинския край. Комисари шетали из народа и броили рубли на всеки, който склони да тръгне към неизвестното. “С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си”, предупреждава наивниците Раковски. ”Преселение в Русия” беше забранена по време на социализма. Тогавашните литературоведи рублофили я заличиха от творческото наследство на Раковски. “Няма такава книга!”, обявиха те. Ето един откъс от сквернословното четиво:

“Тия пари, що ви обещава и ви дава сега лукавото руско правителство, за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо, и те се твърде лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си.

А ето как ще ви настанят, щом идете тамо: Ще ви продадат и споделят на някои си спахии (помещики), които като ви определят по една част земя да си направите по-прости и по-бедни още и от цигански колиби, ще ви карат насила с кнута (бич руски) деня и нощя да им работите като коне само за едно облекло и за една прехрана.

Кожи необработени и черен като земя хляб! Вие ще бъдете техни вечни роби и те ще ви продават един другиму си като добитък, когато им скимне! О! Какъв срам за Вас! Тамо няма уплаквание пред никого си; защото от онова място, в което ви заклещят един път, не можете се веке помръдна наникъде!”

 

24 часа

Включете се в дискусионния форум за този пост

0 Comments

Leave A Reply

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *