Свободните хора имат оръжия, робите нямат!

За и против притежанието на огнестрелно оръжие

972043_481908365213388_66475847_n

naloviriba.com  и webcafe.bg започваш дебат по темата за и против притежаването на огнестрелно оръжие

Не притежавам огнестрелно оръжие, нямам разрешително и за момента не планирам да придобивам такова. Но напълно подкрепям правото на човек да притежава огнестрелно оръжие, за да защитава себе си, семейството си и имуществото си срещу посегателства.

Тази моя позиция често ме е изправяла срещу хора, които в своя войнстващ безоръжеен гняв изваждат небивали аргументи в полза на твърдението, че ако населението се въоръжи (повече от сега, защото и в момента де факто между 300 и 500 хиляди души притежават късо и/или дълго оръжие) то неминуемо ще се самоизтрепе – защото “виж какво става в Америка”.

Да започнем по ред:

На първо място, оръжията сами по себе си не убиват никого, хората убиват – с оръжия, хладни и огнестрелни, както и с голи ръце и подръчни средства. Един контрааргумент е, че огнестрелните оръжия неимоверно улесняват това, тъй като правят възможно един човек да простреля за по-малко от минута 10 или 15 други – нещо, което не би могъл да направи с нож, брадва или с голи ръце.

Тук се сещам за казуса, в който пиян шофьор на такси се вряза в спирка и по случайност загинаха 2-ма души, в т.ч. и малко дете. Автомобилите, особено камиони, автобуси и такива с двигател над 150 конски сили също могат да убият много хора за кратко време. Никой не се е сетил да ги забрани.

Не става въпрос за премахване на контрола върху оръжията – той следва да остане под формата на психотестове, свидетелства за съдимост и т.н., които да дават право на човек да закупи оръжие за самозащита. Придобиването на разрешително трябва да е освободено от субективните критерии на служба КОС към МВР, която преценява дали да разреши на даден човек да закупи оръжие. Напомням фрапиращия случай, при който тази служба не успя да ограничи и принуди един човек в Лясковец да се раздели с арсенала си от бойни оръжия, заради което служител на СОБТ загина.

Всъщност, логиката на МВР е, че колкото по-малко хора имат оръжие, толкова по-малко ще са престъпленията, свързвани с употребата му. Интересен факт е, че почти няма служител на това министерство (или друго силово ведомство), който да се е разделил с оръжието си при напускане. Т.е. те и като цивилни граждани се ползват от едно право, което отказват на другите хора.

Подаването на молба до МВР за издаване на разрешително е свързано с въпрос “Защо ви е нужно оръжие?” и в зависимост от отговора може да получите или не подобно разрешително – отказите принципно не се мотивират, а понякога с еднакви аргументи по различно време или в различни служби КОС се получават коренно различни отговори, според запознати със системата.

Тук въобще не се визират случаи на корупция, които са отделен казус.

Режимът на придобиване на разрешително за оръжие би следвало да е подобен на този за шофьорска книжка – психотест, свидетелство за съдимост, курс за безопасна работа, както и упражнения на стрелбище.

Всеки издържал тези изисквания би трябвало да получи право да притежава оръжие в дома си и при определени условия да го носи, за да стреля на стрелбище с него. Наказанията за неправомерна употреба (размахване на публично място, стрелба на неопределени места и т.н.) следва да са сурови.

Практически няма логика човек, който има право да гласува и да бъде избиран, да няма право да се защити адекватно – себе си, близките и имуществото си. Ако отчетем резултатите от последните няколко проведени избори в България, то може да се окаже, че всеобщото право на глас носи по-големи рискове за живота и здравето на големи групи хора, но никой не го е отменил все още.

Това припомня един от слоганите на Националната Оръжейна Асоциация (NRA) на САЩ – Свободните хора имат оръжия, робите нямат.

Друго изискване на тази асоциация, което членовете й се задължават да спазват, е никога да не изваждат оръжие срещу невъоръжен човек и да го ползват само за защита. Според проучвания на NRA, притежаването на легално оръжие “дисциплинира” хората, които ги имат към по-отговорно поведение и по-рядко забъркване в неприятности.

Правото за носене на оръжие (скрито или открито) трябва да се дава на хора, чиято работа е свързана с това – полицаи, охранители, инкасо и т.н. Някои от най-фрапиращите случаи на нерегламентирано ползване на оръжие (известно като “сватбарско пуцане”), при които са загинали хора, са именно дело на служители на МВР. Явно контролът в това ведомство, както и липсата на патрони за упражнения (и бензин за патрулките) са хроничен проблем, но засега никой не е помислил да разоръжи българските полицаи, подобно на английските им колеги.

Едва ли можем да гадаем какво точно ще се случи, ако се разреши на повече хора законно да притежават оръжие, но може да се каже, че в България не е трудно да си купиш пистолет на черно.

За сума от 500-1000 лева, с повече търсене и късмет (да не го хванат), човек може да се сдобие с български Макаров и патрони за него. Има райони на страната (около Казанлък и Лясковец например), където основен работодател са оръжейни фирми и там огромен брой хора имат уменията, нужни за да се преработи газово или да се сглоби бойно оръжие от изнесени от завода части.

Това, разбира се, е незаконно и носи риск да попаднете в затвора. Вероятно повечето хора ще предпочетат да не си купуват оръжие, особено ако сметнат евентуални неудобства от притежанието му и да оставят полицията да се грижи за сигурността им.

За хора, живеещи в отдалечени махали и в села, обект на чести кражби, където минава една патрулка дневно, притежаването на оръжие може да е алтернатива пред това да бъдат убити или ограбени. Тук следва да се отбележи, че МВР се е превърнало в прост регистратор на жалби на пострадали от т.нар. битова престъпност и ролята им в спирането на местния криминален контингент е практически нулева. Ако не броим няколкото спорадични акции на полицията срещу селските престъпници.

За много хора ограбването на имущество от дома, на зимнина от мазето, реколта, животни и т.н., което според закона може да мине и за кражба в малък размер, всъщност може да се окаже застрашаващо съществуването им. Публична тайна е, че в някои общини практически всяко елементарно бизнес начинание като отваряне на магазин, ферма и т.н. е обречено на разграбване.

Възможността хората в подобни села и махали да защитят имуществото си всъщност се равнява на това да защитят правото си на живот.

Може да прилича на саморазправа, но всъщност е самозащита. По последни данни на “Алфа Рисърч”, по-малко от 15 на сто от хората вярват, че ако станат жертва на престъпление, МВР и съдът ще си свършат съвестно работата.

Дори и извършителите да попаднат в затвора, материалните щети обикновено остават невъзмездени.

В българския Наказателен кодекс – и въобще в правната наука, засега битува схващането, че гражданите не могат и не трябва да се защитават сами и това е работа на репресивните органи, които пазят, наказват и раздават правосъдие – това е по-скоро схващане, останало от “колективния” 20 век, а не от 21-ви, в който човек е далеч по-индивидуален по отношение на решенията, които взима за себе си.

В случая с притежанието на оръжие е важен стопиращият ефект за евентуални нападатели. Вероятно никой не иска да се озове в ситуация, в която се изправя очи в очи с двама или повече крадци в дома си, но ако това стане, е добре да сте въоръжени с повече от кухненски нож.

Това, че крадците може и да не доживеят до пенсия е риск, който те са приели за себе си и обществото следва да уважи “избора” им.

Петър Гаврилов – Webcafe.bg

Включете се в дискусионния форум за този пост

1 Comment

  1. iaragrup казва: - reply

    И преди съм го писал: Само свободното притежание на огнестрелно оръжие за самозащита на живота и личния имот ще позволи справянето( или поне силното намаляване) на дребната престъпност. Като дадат фира 10-15 крадци другите ще се замислят дали си заслужава да се мре за няколко лева или кокшки.

Leave A Reply

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *