За детството пред блока… с любов и носталгия!

За детството пред блока… с любов и носталгия!

Пионерче 1979

Животът тогава бе…
телевизор със стабилизатор; игри до тъмно пред блока; ключ на врата; КОРЕКОМ и писма до руско другарче; банани по Нова година и боза от 6 ст….

Ако следващите 50 спомена от детството пред блока, означават нещо за теб, то едно е сигурно – таралежите са живи!

1.Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.
2.Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.
3.Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
4.Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
5.Да пишеш писма на руско другарче.
6.Да идеш на градска баня.
7.Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.
8.Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба от майка ти да й услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.
9.Майка ти да ти оплете блуза по образец от списание Бурда.
10.Да бързаш да се прибереш, защото ще ти “звъннат”.
11.Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.
12.Майка ти да вари прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.
13.Да отключиш с ключа, както ти е на врата.
14.”На ти две лукчета, че нямам да ти върна.”
15.Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
16.Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче…
17.Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра.

18.Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени пресилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип ” голям пипит”.

19.Да се вълнуваш, когато “пуснат” нещо в магазина.
20.Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл.

21.Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.
22.Майка ти да вика от балкона да се прибираш за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.
23.Да си купуваш плочи с музика.
24.Да сменяш ремъка на касетофона.
25.Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци.
26.Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.

27.Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.
28.Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.
29.Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
30.Да знаеш, че колело се спира с контра, а не със спирачка.
31.Да гледаш в неделя сутрин “Бързи, смели, сръчни”.
32.Да познаваш мириса на “Кореком”.
33.Да цъкаш пред величието на новия Москвич.
34.Да се надяваш да срещнеш оня, който пусна слуха за наркотиците в миришещите листчета и ти прецака „търговията”.

35.Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече.
36.Да се опитваш да пренесеш печата на училищната лекарка върху извинителна бележка с варено яйце.
37.Да си купуваш въшки в кибритени кутийки, или поне си се замислял да го направиш.
38.Да знаеш много добре какво е взаимодействието на молива с MC касетката.
39.Да си недолюбвал съседите с дуплекса.
40.Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.
41.Да „сваляш” любимите си песни от телевизора с помощта на касетофона.

42.Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.
43.Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.
44.Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.
45.Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.
46.Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.

47.Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.
48.Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.
49.Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.
50.Още помниш регистрационния номер на първата кола на вашите.

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден.Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка – и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана.Как изобщо сме оживели?

Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”.Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше.Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:

По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.

Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.

Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.

Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща.

След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.

Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.

Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.

 

webstage.bg

1338104350_56699efa9a1feef38a934ee613f4a

Включете се в дискусионния форум за този пост

2 Comments

  1. Радо казва: - reply

    Като се сетя само за игрите пред блока и ми домъчнява

  2. BatIlko казва: - reply

    Ще си ги спомняме онези времена

Leave A Reply

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *