Дяволското гърло – пещерата на легендите!

1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

800px-DevilsThroathCave

 

Пещерата-Дяволското гърло се намира в южната част на Централни Родопи и представлява един от феномените на Триградското ждрело.  До пещерата се достига по главния път Девин – Доспат, като се минава през Широка лъка.

Разстоянието до Дяволското гърло е 42 км., като пътят през който се преминава е достатъчно живописен, за да може пътуването близо час да мине бързо и неусетно. Разположена е северно от с. Триград на 1,5 км.

Пътят е обозначен с указателни табели, така че няма вариант дасе загубите или отклоните по погрешка.  Да, завоите на места са повече и особено при навлизането в прословутото Триградско ждрело, където на места буквално на пътя има място само за една кола. Но, за щастие хората тръгнали из планината са достатъчно съобразителни шофьори и като цяло няма да имате проблеми с пътуването.

Може да комбинирате посещението до Дяволското гърло с посещение до Ягодинската пещера, Широка лъка и Триградското ждрело, общо ще ви отнеме не повече от 5 часа заедно с пътя.

Паркингът пред самата пещера е безплатен. Най-вероятно парко-местата пред самия вход са заети, но по пътя преди и след самата пещера със сигурност ще намерите удобно място.

При положение, че изпуснете групата и се налага да чакате 30 минути до следващата може да уплътните времето си с атракциона изграден пред входа на пещерата. Алпийското влакче, което представлява въже с макара, алпинистки колан и …свободен полет към пропастта. Разбира се, това е за любителите на силните усещания.

Пещерата…

На входа на пещерата сме. В нея се влиза на групи средно между 20-30 човека през половин час. Температурата целогодишно е 8 градуса, като е добре да си носите връхна дреха, ако я посещавате през лятото, защото освен температурата има наличие на доста влага от водопада. Самата пещера е електрифицирана и с Вас през цялото време ще има гид, който още преди да влезете в нея ще ви разкаже накратко историята на самия обект и затова какво Ви очаква вътре. Самата пещера е дълга 1 км, а туристическият маршрут е около 350 метра.

Дяволското гърло представлява пропастна пещера, образувана вследствие пропадането на земните пластове. Това е причинено от навлизащата от горната част на пещерата река, която пада от 42 м., като образува най-големият подземен водопад на Балканите.

Наименованието на пещерата идва от естествения вход (понастоящем изходът) , който удивително наподобява гигантско гърло. Него ще видите в края на разходката си в самото подземие.

Входът представлява изкуствено прокопан 150-метров тунел, през който се достига до Бучащата зала, която е втората по големина пещерна зала в България. В нея спокойно може да се побере столичния храм-паметник „Св. Александър Невски”.  Залата е наречена така по грохотът, с който водата пада от внушителна височина. Дължината и е 110 метра, широчината около 40, а на места височината достига до 35 м.

Входът представлява изкуствено прокопан 150-метров тунел, през който се достига до Бучащата зала, която е втората по големина пещерна зала в България. В нея спокойно може да се побере столичния храм-паметник „Св. Александър Невски”.  Залата е наречена така по грохотът, с който водата пада от внушителна височина. Дължината и е 110 метра, широчината около 40, а на места височината достига до 35 м.

С не малко на брой легенди заОрфей и Евридика ще бъдете запознати при обиколката на Дяволското гърло. Най- популярната сред тях е тази, която разказва как талантливият музикант Орфей се спуска в Царството на Хадес, за да спаси своята любима Евридика. По пътя към Горния свят обаче,Орфей загрижен за своята любима, се обръща назад за да се увери, че е зад него…и в този миг Хадес отново си я взима и Орфей никога повече не я вижда. Оттогава неговите песни, изпълнени на вълшебната му арфа са винаги тъжни и трогателни.

Проучвания на пещерата Дяволското гърло

И до днес след многогодишни проучвания от страна на геолози, спелеолози и други специалисти, все още никой не  е успял да проследи пътя на реката. На около 400 м.от входа (изход) водите се губят в т. нар. сифон-галерия, след което  излизат на повърхността под формата на подземна река извън самата пещера. Различни опити са правени за да бъде проследен водния път. Пускани са големи дървени трупи, които реката безследно поглъща и никой не знае къде изчезват. Дори има опит с оцветяване на водата на входа на пещерата. След това спелеозите отиват в другия край, за да видят след колко време ще излезе водата, като очакванията според скоростта на реката е било боята да излезе след няколко минути. След около 40 минути чакане оцветената вода се появила, което според изчисленията на учените означава, че водата изминава над 40 км. преди да се покаже от другата страна на пещерата. Друга възможност за забавянето на боята било е че тя (заедно с трупите най-вероятно) се е застояла в огромна галерия под Дяволското гърло, като след известно време престой се е показала в края на пещерата.

Правен е само един опит да бъде изследван страховития сифон, който реката образува, но експедицията (през 1970 г.) завършва трагично. Двама варненски леководолази се гмуркат, за да проучат сифона, но намират смъртта си.
След залата с водопада водите на страховитата реката минават през 60 метрова галерия и излизат на повърхността през друга пещера, наречена пък „Дирника на дявола”. Тук пещерняци организират експедиции с лодки срещу течението на подземната река. Но и за тях е необходима предварително записване.  А и доста голяма доза смелост.

От залата до естествения вход на пещерата се стига  след изкачването на около 300 стълби. Да, наистина стълбището е доста тясно и хлъзгаво, парапетите влажни, но няма как да е иначе, защото реката се пада от дясната страна на стълбището и пръските падаща вода неминуемо ще бъдат усетени от всеки. И все пак всичко е обезопасено и няма опасност да паднете. Изградени са няколко площадки на различна височина, за да може да бъде наблюдавана реката от различни нива, както и да си направите по някоя снимка за спомен .

Ще излезете пред естествения вход на пещерата, и ще се озовете на доста по-високо място в сравнение с подземното Ви приключение.

Всяка година пещерата се посещава от хиляди български и чуждестранни туристи. Тук идват гости, както от Пампорово, Смолян и Девин, така и от всички краища на страната и чужбина.

Пещерата е включена в списъка на 100-те Национални туристически обекта и всеки желаещ може да увековечи посещението си тук като постави специален печат в книжката с обектите от национално значение.

header2

 

0 Comments

Leave A Reply

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *