ДЛС Широка поляна

ТП ДЛС „Широка поляна” носи името на едноименната местност, в която се намира. Стопанството се намира в западната част на Западните Родопи и попада изцяло в област Пазарджик и заема част от землището на община Батак. На север стопанството граничи с ТП ДГС „Родопи” и ТП ДГС „Беглика”, на изток с ТП ДЛС „Борово”, на юг с ТП ДГС „Доспат” и на запад с ТП ДГС „Доспат” и ТП ДГС „Селище”.
Територията на ТП ДЛС „Широка поляна” е 10990 хектара и обхваща целия водосборен басейн на реките Лонгурлийска и Катранджи дере и голяма част от водосбора на Девинската река. Те, заедно с построените тук язовири „Широка поляна”, „Гергана”, „Дженевра” и „Левски”, предлагат отлични условия за риболовен спорт, екотуризъм, фотолов и истински лов, за пълноценен отдих. Характерна особеност за района е късната пролет, късото и хладно лято, топлата есен, последвана от студена и дълга зима с дебела снежна покривка.
В месността „Кемера” могат да се видят останките от древен римски мост , а в месността „Дженевра” – основите на някогашно римско селище.
Върху 456 хектара от територията на ТП ДЛС „Широка поляна” се простира почти непроходимата защитена местност „Дупката”, която е включена в листата на световните биосферни резервати, под егидата на ЮНЕСКО. Територията на резервата е под егидата на Министерството на околната среда и водите, и в него не се планира провеждане на лесовъдски мероприятия. От широколистните гори от бук, трепетлика и габър, през страховитите масиви от над 200 – годишен бял бор, та до смърча и елата са срещат в резервата. От храстите най-често се откриват смрадлика, леска, хвойна, люляк и всички горски плодове. Поради разнообразието на екологичните условия и засиленото южно влияние тревната покривка е изключително пъстра – силивряк и пирински чай, свещица и жълт равнец, бяла детелина и жълта иглика. Почти всички традиционни за българските гори животни обитават територията на резервата, но особен характер му придават скокливите диви кози.
Основните видове дивеч, които обитават района на ТП ДЛС „Широка поляна” са: благороден елен, сърна, глухар, дива свиня, дива коза, мечка, лисица и заек. Започва разселването на често срещания преди , но по-късно изчезнал вид – муфлон.
Най-високата точка на стопанството е отдел 222-билото- 1791 м. н.в. (Горелия връх), а най-ниската точка-водослива на р. Девинска и р. Караджа дере – 1000 м.н.в.(местността „Кемера”).