Джулиан Асандж: “България е осъдена на революция.”

Джулиан Асандж: “България е осъдена на революция.”

12 неделя май 2013

Posted by in Окупираме заедно, Политика, бизнес, въоръжение, история, култура, медии, международни отношения, новини, образование, общество, труд, философия, финансови и други кризи

 

Ексклузивно интервю с Джулиан Асандж бе разпространено в българското медийно пространство, в което той пророкува, че в България ще се развивят процеси подобни на отминалата неотдавна арабска пролет:

- Г-н Асандж, наблюдавате ли това, което се случва в България през последните месеци?

- Да разбира се. България е приковала вниманието ми и не само мойто. Процесите в България се следят от множество анализатори по целия свят. Много е вероятно да се окаже, че точно от България ще тръгнат процеси подобни на арабската пролет неотдавна, процеси които ще се разпространят и в останалата част от Европа.

- Вие и преди сте прогнозирали, че очаквате следващите революции от типа на арабските, ще се случат именно в страните от бившия социалистически блок. Но защо залагате, че ще тръгнат именно от България, а не от Гърция например и то след провеждането на парламентарни избори, резултатите от които се очаква да стабилизират страната?

- Изборите в България няма да променят нищо съществено относно реалността и оскъдицата в която живее преобладаващата част от българското общество. Те просто ще дадат легитимация на борещите се за власт, да ограбят каквото могат в оставащото малко време на относителна стабилност в страната. А, че процесите за които говоря ще тръгнат именно от България нямам ни най-малко съмнение. Останалите държави в които народното недоволство изглежда далеч по масово, не са заплаха за системата, защото там хората се борят да не загубят това което имат, докато българите имат толкова малко, че не могат да си позволят да загубят нищо.

Независимо кой ще спечели изборите, той няма да може, дори и да иска, да предотврати назряващите процеси, защото системата не го позволява. От момента на присъединяването си към Европейският съюз, независимостта във взимането на решения от българските политици е силно ограничена. Те трябваше да изпълняват стриктно различни критерии, социални и икономически политики, без да могат да се съобразяват с особеностите на местните условия. Това в комбинация с невижданата алчност на българските управници, с изключителната им отвореност към нечисти и лобистки сделки, доведе населението на България до крайна бедност. Прословутото търпение на българите ще изиграе лоша шега на политиците им и на цяла Европа, понеже това търпение преминава рязко в гняв и колкото по продължително е било то, толкова по силен ще бъде гневът. А търпението в България продължи наистина дълго.

Българските политици нямат никакъв шанс да обърнат процесите в България, защото те не зависят от тях. Финасовата и икономическа криза, чиито край все още не се вижда и който край аз смятам, че може да стане факт едва с коренна промяна на западния модел на управление на обществото и икономиката, тази криза предполага увеличение на цените и намаляване на заетостта, а това българското население едва ли може да издържи. Вие сте част от пъзела на едно течение за световни промени и то важна част, показателна. Защото въпреки, че спазвахте всичко което се изискваше от вас във финансово отношение, положението ви не се подобри, а напротив изпадате в състояние на колапс. Случващото се във вашата държава, показа много ясно една основна грешка на системата – не можеш да наложиш на хората еднакви правила за развитие и просперитет, ако не тръгват от една и съща позиция на развитие, както мисловна, така и икономическа. Желанието системата с нейните закони и правила да бъде наложена на всяка цена от нейните строители и философи, ако няма равенство от най-груб тип измежду всички подчинени й общества и народи, е обречено на провал.

- Какво имате предвид като казвате равенство от най-груб тип?

- Ами точно това, ако искате всички да се подчиняват безропотно на вашите правила, то те трябва да мислят еднакво, да бъдат еднакви и в материално и в духовно отношение. Да имат еднакви цели, вярвания и обичаи, еднакви условия на живот, да бъдат еднакви във всяко едно отношение. Докато управниците по света са близко до това равенство, то техните подчинени не са. Грешка бе да се смята, че е достатъчно политиците, бизнеса и така нареченото вип общество да изповядват общи принципи и да следват общи цели, за да може политиката в световен мащаб да се движи в една посока и развитието на света да се осъществява съгласно вижданията на елита. Цялата система е изградена върху низ от абсурди, в които трябва да вярват всички, но които реално облагодетелстват малцина.

- Бихте ли били по-конкретен? Кажете някой абсурд характерен за България?

Не може да се каже, че има абсурдни принципи и политики, характерни само за една държава, на различни места те имат различни проявления и предизвикват различни изкривявания в обществото, изкривявания които не издържат на тежестта на реалността и в резултат обществения договор се нарушава, а обществото преминава в революционен колапс. Но ето нещо което ми направи впечатление в България и което българите чувстват на гърба си, но не проумяват в мисълта си, въпреки, че то е една от причините за предстоящите сътресения. Всички вие чухте за световният скандал с излизането на яве, на значителни сметки на световният елит, скътани в офшорни зони. В този скандал изплуваха имената на сериозни политици и личности от световен ранг. Разбира се, между тях има и българи, но техните имена се потулват от българските медии или се използват като компромати за постигането на политически цели. Минималната спомената сума на изнесените пари от българският елит в офшорни зони е 6 милиарда евро.

Кажете ми получи ли гласност и развитие тази тема в българското общество – не. Защото това не е в интерес на елита и тука идва абсурдността на ситуацията. Защото същия този елит внушава на обществото, че живее в държавата с най-ниските данъци и, че правят и са направили всичко възможно за привличане на външни инвестиции и увеличаване на растежа, докато в същото време изнасят собствените си авоари за да спестят пари от същите тези данъци, това не е ли абсурд, наглост и безочие? Ето как ви манипулират и лъжат, ето как ви ограбват, докато ви втълпяват да търпите безропотно законите които ви налагат. Но това както казах не се наблюдава само у вас, но при вас последствията от това разминаване между думи и действия е с най-пагубни последствия.

Или друг абсурд, плод на изтъкания от абсурди модел на системата в която живеем. Как е възможно да ви агитират постоянно през медиите, чрез различните форми на реклама, да потребявате  едно или друго нещо и в същото време да ви втълпяват, че за да сте конкурентоспособни трябва да получавате ниски заплати. Няма роби активни потребители, робът винаги произвежда за господаря си и съществува благодарение на неговата милост. Нивото на заплащането във вашата държава за огромна част от обществото е сведено дори под доходите необходими за физическото оцеляване, а какво остава за активно потребление.

Това е цинизъм във висша степен. Системата е изградена така, че работника винаги получава по-малко от цената на това, което произвежда и в резултат никога не може да купи с парите които получава стоките които е произвел, къде тогава отива активният потребител, каква е логиката на процеса. В резултат на това огромна част от работещите в световен мащаб, живеят в мизерни условия, докато трупащите печалба елити, харчат огромни пари за прищевки и недоволстват, когато печалбите им намаляват, но никога не признават публично, че причината за това е в самата система. Могат ли да ни отговорят строителите на този неолиберален модел, от кого очакват да печелят, ако едно от условията на конкуренцията е евтината работна ръка.

Целият този абсурден модел води до заграбването богатствата на света от една малка група хора. Безумната им философия стимулира нерационалното използване на световните ресурси с цел трупане на баснословна печалба за възможно най-кратко време, но печалбата сама по себе си не става за ядене и не е предпоставка за оцеляването на човечеството, на човека като разумен вид.

Можем да кажем, че техните действия са силно егоистични и в тях се водят само и единствено от желанието си да изживеят живота си в безметежност и охолство, без оглед на последствията от средствата с които постигат това. В собствените си безумия те стигат до там, че използват постиженията на науката и техниката не за облекчаване положението на хората, а като предпоставка за необходимост от намаляването на населението в световен мащаб, защото ако това население продължи да се умножава, те ще бъдат принудени да делят с него част от своите печалби. Нещо което не желаят да допуснат. Съвременните технологии освобождават от необходимостта за ръчен труд огромна част от населението и ограничават силно нуждата от специалисти и тези хора стават излишни.

- Да се върнем към България, какво точно очаквате да се случи? И защо тя е важен пъзел в движението към промяна на системата за което споменахте?

Очаквам в най-близко бъдеще ескалация на напрежението сред населението, масови протести прерастващи в революционни прояви, сгромолясване на държавата такава каквато е в момента, унищожаване на елита и изпадането в  колапс на обществото, без да е ясно какво ще се развие от това. Дали ще се стигне до тотално унищожение или изпадане под чужда власт на населението. Важността на случващото се в България се състои в това, че резултатът от този взрив, ще даде ясна представа на останалия свят за това което го очаква и може да послужи като катализатор за доброволни промени на системата в световен мащаб.

- Нима искате да кажете, че съдбата на българите, е тяхната злочеста участ да послужи за събуждането на останалото човечество, което все още не е стигнало до тяхното състояние? Няма ли някакъв изход гарантиращ оцеляването на българите, като народ и държава?

- За съжаление сред българите не се виждат ясни идеи, към осъществяването на които обществото да се стреми след сгромолясването на настоящата система. Но дори и да ги имаше, за една отделна страна, част от този глобализиран свят, ще бъде много трудно да ги реализира без да изпадне в изолация. Единствения изход, е ако промяната започне повсеместно в целия свят, но това е особено страшно за световния елит и ние ставаме свидетели на неистовият му стремеж да тикне народите в нова световна война, която да пусне кръв на системата и така да я стабилизира за известно време, до другата подобна криза. Единствената надежда на България е, ако успеете да задържите процесите които напират, до изкристализирането на ясна алтернатива, борбата за осъществяването на която да се подеме, ако не в световен мащаб, то поне в преобладаваща част от страните в Европа. Така че България е осъдена на революция.

0 Comments

Leave A Reply

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *