В тази България няма утре!

zx450y250_2081404

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Изборът на депутата от ДПС Делян Пеевски за председател на ДАНС е вероятно финалният акт от дълго подготвян и арогантен заговор срещу държавата. Търсенето на други, по-прилични думи за станалото в петък сутринта, е политическо шарлатанство. Така е, защото процедурата, изпълнена с гласовете “за” на 116 депутати от БСП и ДПС повлече страната към ново дъно. Към поредното дъно на антигражданска мръсотия, в която тя се дави от години. Тази гледка ни остави без думи.

Но има и друго!

Изборът точно на Делян Пеевски за председател на ДАНС се оказа невероятен, светъл шанс

Говоря сериозно!

Вероятно информиран за това, което му предстои, веднага след като се появи на мястото си в Народното събрание за първи път от четири години насам, Пеевски побърза да премери наглост и безочие с бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Добави към тях истерията на предстояща отмъстителност, прекара ги през микрофоните на парламента и така блесна. Нямаше как да не бъде забелязан. Стреснаха се даже онези – нехайно отнесените в пошлата шарения на медийния му възход. Пеевски стана звезда и в това е шансът ни.

Човекът “Х”

Ако не беше така пристрастено към властта, вместо Пеевски мнозинството в парламента можеше да избере за отговорник на държавната сигурност който и да е от хората “Х”, с които са пълни “кадровите му банки”. Можеше да бъде човек без лице, без минало и без биография. Един от многото, държани в подмолите на българската политика с намордника на срамните си зависимости.

Човекът “Х” днес можеше да е вече председател на ДАНС и тихомълком да върши всичко, което би искал да свърши и Пеевски. Ако това се беше се случило, в 15 часа в петък националната телевизия нямаше да прекъсне програмата си. Президентът нямаше да прочете гневно изявление, “Орлов мост” сигурно щеше да пошуми безобидно, а “по-големите градове в страната” пак щяха да задремят с Първа програма. Някога, но не днес, щеше да ги събуди тревожното чувство на национална несигурност, но вече щеше да е късно.

Лошата новина е, че в България този сценарий е отдавна на сцената. И не ни се случи отново само по някакво чудо. Парламентът избра Пеевски! А

гражданите получиха шанс да реагират веднага

Само че днес също е късно. Месец след конституирането си 42-то Народно събрание е по-провалено от 41-то, което си отиде в обществена полза. Границата е премината, а път напред не се различава. Всички пътища водят назад.

Веднага след като дойде на власт, правителството на Пламен Орешарски влезе бързо и се настани стабилно в парадигмата на “Тройната коалиция”. Зае позиции, от които не само да повтори, но и да умножи, да размножи наглостта й. В същото време, като истински страж на революционната бдителност, Волен Сидеров разсейваше народа с патриотична езда и телевизионна агресивност.

Другият – бившият премиер, започна да вкарва и да изкарва парламентарната си група от заседателната зала на парламента всеки път, когато телевизионните камери заработеха. Неговата цел беше същата – да разсейва и да мотае избирателите си, за да не личи, че извън властта не струва даже пет пари. Затова сега смело твърди, че ще се върне в нея.

В същото това време, оплетена в нелеп реваншизъм, реакционна и ретроградна, БСП правеше бързи крачки към провала си. Беше изумително да се наблюдава, как само за две седмици, теглена от страстта си по миналото, партията на социалистите превъртя в бърз каданс всички познати безобразия на кадровата си политика. Времето, когато се правеше, че управлява с мандата на ДПС и в сянка на Симеон II сякаш никога не си е отивало.

Чучелата не говорят

“Нищо не е научено, нищо не е забравено”. Този факт блесна още с първите назначения в кабинета “Орешарски” – необосновани, необяснени, подмолни, даже коварни. Оказа се, че това е било само видимата част от предстоящата драма.

От Орешарски хората, издигнали през февруари плакатите “Ние сме властта”, искаха да чуят глас на технократ, който да им върне вярата – тази в цифрите на възможното възстановяване. И другата – че рестартът на блокираната демокрация е възможен. Това, което чуха обаче, в петък видяха и с очите си – премиерът е сламен.

А чучелата не могат да обяснят нито защо, нито как:

Защо за по-малко от четири години “калинките” на ГЕРБ успяха да разрушат институциите, източиха съдържанието им и ги изпразниха от смисъл. И как може да им бъде вдъхнат нов?

Защо МВР-то на Цветанов се оплете в кабелите на толерираната си мнителност, некадърност и конспиративност. И как това повече няма да се случи?

Как стана така, та самият Жозеф Дол (председателят на групата на Европейската народна партия в Европейския парламент) долетя в София, за да разцелува Борисов и Цветанов и да поощри безконтролната им власт за втори мандат?

Като прокламиран технократ от Орешарски се очакваше да обясни,

как надменната едноличност на ГЕРБ унищожи пазара? А след това бързо да докладва стъпките, с които ще направи подобен римейк невъзможен

От новия премиер гражданите очакваха да посочи монополите – в икономиката, в политиката, навсякъде. И бързо да разчисти терен за конкурентите им – колкото повече, толкова по-добре.

В крайна сметка от новия премиер гражданите очакваха “смяна на системата”.

Случи се друго. Месец след предсрочните парламентарни избори през май, Станишев, Местан и Сидеров припряно копираха цинизма, с който Борисов детонира гнева през февруари. Затова, след случилото се в петък, ГЕРБ вече не е алтернатива. Втрещяващо ГЕРБ – изглежда неизбежност.

Денят след утре?

На улицата гражданите сигурно пак ще поискат “смяна на системата”. Но това няма да се случи. Защото няма система.

През лятото и есента на миналата година стотици полицаи разходиха из цялата страна скъсаните си кубинки, пушиха, после пиха вода. Бунтуваха се, защото заплатите им се оказаха малки. Но нито чухме, нито видяхме полицай да се бунтува срещу насърченото погазване на професионалните правила в МВР.

В петък от ДАНС също не чухме ни дума, ни вопъл, ни стон. Не чухме нищо срещу унижението да си управляван от Пеевски – този, когото сам си разследвал по подозрения в корупция и същият, който според определението на Висшия съдебен съвет от 2007г. “нямаше морал да бъде зам. министър и по тази причина нямаше морал да бъде и магистрат”. Вярно е, пазителите на тайните нямат право на емоции. Но днес стана ясно, че те всъщност са само страхливи.

Стана ясно също, че ДАНС, която на времето Станишев създаде, за да го пази от сянката на врага му Румен Петков, вече е ликвидирана, няма я. Стана ясно, че ДАНС е готова на всичко в името на оцеляването, че живее по правилата на мафиотски клан. Там всеки целува пръстена на поредния дон, за да оцелее, и за да запази цял мрачния си периметър.

Ето, още днес може би Пеевски ще попита новите си подчинени: “Страхуваше ли ви ГЕРБ?”*. А те ще му отвърнат: “Да-а-а…”. После Пеевски ще ги успокои: “Вече няма да ви страхува!”. Накрая всичко ще продължи както преди. Само

страхът ще е нов – по-жесток и по- унизителен

В държавата на тази ДАНС президентът направи телевизионно признание: чувствал се наивен, измамен и омерзен от избора на Пеевски. Каза също, че повече няма доверие нито в парламента, нито в премиера, нито в лидерите на БСП и ДПС. Че стореното в петък е “тренд, задаване на посока” и това е тревожно. С други думи, не тези на кулоарната иносказателност, парламентът, премиерът, Станишев и Местан не представляват вече никого. В същото време политическата система, съсипана виртуозно в експеримента Борисов, не е в състояние да роди нито ново дясно, нито ново ляво, нито нови либерали. Нищо!

Всъщност, това е часът на Сидеров. На “меките” и “твърдите” му клонинги. На онези, които още в петък закрещяха: “България на Българите”, “Смърт!” и “На сапун!”. Сега те вече спокойно могат да си поиска България обратно. И няма, няма кой да им я откаже. После, всичко ще започне от там, откъдето свърши – с “Бъл-га-ри, ю-на-ци!”.

Какво ще стане утре ли? В тази България няма утре! Няма утре в страната на Пеевски, Станишев, Местан, Сидеров, Борисов, на Яне и двойниците им.

Затова от вчера парламентът е пак на улицата. Там решават гражданите.

* Така Делян Пеевски се обърна към избирателите си в Крън по време на предизборен митинг на 9 май т.г.

Спас Спасов

ДНЕВНИК

1 Comment

  1. Alan казва: - reply

    Great post.

Leave A Reply

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *