ВНИМАНИЕ!!! Опасност от проникване и разпространение на заболяването Африканска чума по свинете (АЧС) в България.

ВНИМАНИЕ!!! Опасност от проникване и разпространение на заболяването Африканска чума по свинете (АЧС) в България.

11

 

 

Африканската чума по свинете

Едно ново предизвикателство за дивата свиня в Европа

 

Д-р Цвятко Александров, д-р Петя Петкова,

Българска агенция по безопасност на храните

 

Въведение

Африканската чума по свинете (АЧС) е едно от най-важните заболявания при домашните и дивите свинепорадисвоите високинива на смъртност, липсата на лечениеи ваксина.Веднъж проникнала в дадена държава болесттаимазначително негативновъздействие върхунационалната, регионалната и международната търговия, поминъканасвиневъдитеи ловното стопанство. Още повече изкореняването му е изключително трудно и при дивите свине може да отнеме години.

Доскоро екзотично за Европа, АЧС се превърна в бич за дивите свине в държави като Литва, Латвия, Естония и Полша. От тази есен болестта е вече в Молдова и застрашително и бързо наближава границите на Р България.

Целта на настоящия материал е да запознае българските ловци с актуалността на проблема и тяхната огромна роля за бързото разпознаване при евентуално проникване на болестта у нас и недопускане на разпространението и сред популациите диви свине и опазване на здравето на дивеча в България.

Какво представлява и как да разпознаем болестта при дивите свине

АЧС е опустошително вирусно заболяване при домашните и дивите свине, с огромен потенциал да причинява значими икономически и стопански загуби, поради което е под особен надзор от Световната организация по здравеопазване на животните, Европейската Комисия и всички ветеринарни служби по света.

Боледуват домашни и много видове диви свине в Африка, Европа и Америка. Счита се, че първоначалният гостоприемник на вируса на АЧС е дивата брадавичeста свиня от Африка.

С явни клинични признаци боледуват домашната и европейската дива свиня.

Някоигенотиповеможе да предизвикатдо100 %смъртност придомашните идивите свине, какъвто е примера с генотипII на вируса, установен  вЕвропа.

АЧС протича с подобни клинични признаци и патологоанатомични изменения като тези при класическата чума по свинете.

Първият признак на АЧС при дивите свине е внезапната и високасмъртност. Всеки намерен труп на дива свиня следва да бъде считан като съмнение за чума по свинете, за което незабавно трябва да бъде уведомен официален ветеринарен лекар, който да организира пробовзимане и обезвреждане на трупа.

От значение за ловците за разпознаване на болестта при първичната обработка на дивеча са измененията във вътрешните органи предизвикани от вируса на АЧС.

Патологоанатомичните изменения са подобни на тези при класическата чума по свинете и се характеризират с  хеморагичен синдром(масивни кръвоизливи). Далакът е силно уголемен(Фиг. 1, 2).  Характернисакръвоизливи по сливиците (фиг. 3),бъбреците(фиг. 6), пикочния мехур, сърцето (фиг. 1). Лимфните възли са силно отекли и с кръвоизливи(фиг. 4, 5 и 6). Тежко засегнатите лимфни възли изглеждат като кръвни съсиреци(фиг. 5).

Трябва да се има в предвид обаче, че при бързо развитие на болестта, смъртта може да настъпи внезапно, без клинични симптоми и патологоанатомични изменения.

Заразяването става посредством пряк контакт с болни свине, и индиректно чрез замърсени с вируса местообитания, храна и др.Местата за подхранване на дивите свине предразполагат за директен и индиректен контакт между различни групи диви свине, като в засегнатите от АЧС райони в Европа подхранването на възприемчивия дивеч  е забранено.

Особено опасни за поддържане на вируса в даден регион се оказват труповете на заразени диви свине, които са доказани като основния резервоар за АЧС и поддържане на инфекцията сред дивеча.

Причинителят на болестта се предава и трансмисивно  посредством кърлежи от род Ornithodoros. В Африка и някои европейски страни кърлежите от род Ornithodoros служат за резервоар на вируса. В Европа ролята на кърлежите като дългосрочен резервоар на вируса на АЧС е била доказана и по време на епизоотията на болестта в Португалия, Испания и Сардиния. Кърлежилесносе заразяват с вируса, докато кръвосмучат отзаразенисвине. Темогат дазапазятвирусаида го предадат насвинеза изключително дълъг период, в рамките на осем години или може бипрез целия имжизнен цикъл. Вирусът на АЧС се предава от кърлежи на кърлежи по полов път, трансовариално и през отделните стадии на развитие и се размножава в ларвите и яйцата на аргазидните кърлежи.

У нас през зимата на 1981 г. в източната част на Родопите за първи път  е установен кърлежът Оrnithodoroslahorensis. В най-южните региони на България обитават, според някои изследвания (непубликувани данни), и меките кърлежи от Ornithodorosеrraticus – резервоар и вектор за биологична трансмисия на вируса-причинител. Този факт предполага, че веднъж проникнало, заболяването има шанс да стане ендемично за нашата страна.

Все пак в Латвия, Литва, Полша и Естония кърлежите не са доказани като резервоар за разлика от труповете на инфектирани диви свине, определени като основния фактор за съхранение на вируса.

 

Защо АЧС е толкова опасна?

  • Срещу АЧС липсва ваксина и лечения
  • Опитът в Европа до сега показва, че при дивите свине болестта винаги завършва със смърт.
  • Разпространението на болестта е изключително бързо и трудно контролируемо.
  • Вирусът на АЧС се характеризира с изключителна устойчивост във външната среда на високи и ниски температури, изсушаване и гниене.
  • Вирусът на АЧС може да бъде открит във всички тъкани и телесни течности на дивите свине, но с особено високи нива в кръвта. Замърсяване на околната среда с кръв може да се предизвика при първичната обработка на дивеча.
  • Вирусът на АЧС се характеризира с особена стабилност във външната среда на високи температури, изсушаване и гниене. Инфекциозността на агента се за запазва в почвата до 160 дни; повърхности замърсени с кръв – до 110 дни; в трупове до 75 и повече дни; във фекалии (2 – 4°С) до 160 дни; в урина до 60 дни; във водоеми до 180 дни; в замразено месо до 120 дни; в колбаси до 50 дни; в костен мозък до 190 дни; в далак при стайна температура до 280 дни.
  • Вирусът може да запази инфекциозността си в рамките на 150 дни в обезкостено месо и до 1000 дни в замръзналомесо.

 

Диагностика на АЧС и какви проби трябва да вземем

Високата смъртност и измененията по вътрешните органи са насочващи за заболяването, но за доказването му задължително е необходимо лабораторно потвърждение.

Най-подходящи органи за изследване са кръв, сливици, лимфни възли, далак, бъбреци и бели дробове от отстреляни или намерениумрели диви свине. В случаи, когато труповете са силно загнили  за лабораторна диагностика следва да се вземе дълга тръбна кост.

 

Разпространение на AЧС

Заболяването е разпространено в Субсахарска Африка където има ендемичен характер (заболяването присъства постоянно, като не може да бъде ликвидирано). В средата на ХХ век то напуска пределите на черния континент и попада в Европа, Карибските острови и най-вече Куба и Доминиканската Република. Към настоящия момент АЧС е ендемична за повече от 20 страни в Африка. За Европа е ендемична от 1978 г. само на остров Сардиния в Италия.

За първи път болестта прониква в Европа през 1960 г. Това се случва в Португалия при внос на свинско месо от Ангола. Тя бързо намира гостоприемници сред иберийската свиня– порода, подобна на полудивата източно-балканска свиня в България. Няколко месеца по-късно болестта е регистрирана в Испания отново сред представителите на полудивата иберийска порода прасета.

През 1967 г. заболяването е регистрирано в Италия, след като прасета са изхранвани с кухненски отпадъци, събирани от летището в Рим. През 1978 г. АЧС е установена на остров Малта. Първичното огнище е причинено в резултат на изхранването с кухненски отпадъци от корабите. Поради широкото разпространение на болестта се налага унищожаване на цялото поголовие от свине на острова. През 1978 г. АЧС е установена на остров Сардиния, където и до ден днешен не е изкоренена.

През 1986 г. АЧС е регистрирана и в Холандия, където бързо е ликвидирана. Една година по-късно болестта е регистрирана и в Белгия.

През 2007 г., АЧС проникна в Грузия през пристанище Поти, което доведе до почти пълно редуциране на популациите домашни и диви свине в страната. АЧС бързо се разпространи в рамките само на няколко месеца в съседните страни, засягайки Армения, Азербайджан, Иран и Русия.

През следващите пет години, независимо от огромната територия на Русия, заболяването бе установено почти в цялата западна част на страната и достигна до Мурманск на Северно море и границата с Казахстан. След навлизането в Русия, заболяването постепенно се разпространява, включително и на далечни територии, като на север достига до полярния кръг. През 2012 г. АЧС се счита за ендемична вТверска област, недалеч от Москва, където първо се заразяват домашните свине, те от своя страна заразяват дивите и следва обратният процес, като в този цикъл са въвлечени предимно свине от задни дворове.

През 2011 – 2012 г. заболяването прониква в Беларус, където към момента е широко разпространено, както при домашните, така и при дивите свине. Украйна докладва единични случаи при домашни свине в районите по границата с Русия.

Първият случай на АЧС в ЕС бе потвърден в началото на 2014 г. в Литва. В последствие огнища бяха констатирани в Полша, Латвия и Естония. Вирусът на АЧС прониква няколкократно на територията на ЕС посредством дивите свине. В момента в тези държави заболяването е широко разпространено сред дивите свине(фиг. 7), които са основния резервоар и източник за зараза за домашни свине.

През тази есен болестта бе констатирана в Молдова, като проникването и на територията на Румъния е въпрос на време.

До момента (Октомври 2016 г.) болестта не е констатирана в нашата страна или съседни държави.Имайки в предвид обаче бързият и неконтролируем ход на разпространение на АЧС досега, прогнозите за проникването и на българска територия е неблагоприятна, като то може да бъде факт във всеки един момент.

 

Съвременни аспекти в контрола и ликвидирането на АЧС в ЕС

Поради факта, че до момента няма разработена ваксина запревенция на болестта, старата максима, че профилактиката е по-добра от лечението важи в пълна сила  за АЧС. Стратегията за контрол на АЧС в ЕСе базирана на ранно откриване на болестта, прилагане на стриктни мерки за контрол и биологична сигурност в свиневъдните обекти и максимално намаляване на популацията диви свине в засегнатите и съседните им региони.

През последните години в случай на възникване на огнище при домашни свине на територията на Общността, основната политика за борба и изкореняване е “stampingout”, т.е. убиване на всички инфектирани и контактни свине и обезвреждане на труповете и контаминираните материали.При констатиране на случай на АЧС при диви свине в заразената зона следва да се прилагат адекватни мерки за контрол, които може да включват строго регулиране на лова и възможно най-бързо и ефективно редуциране на дивите свине, в заразените зони, без допускането на разгонването и мигриране на такива до други територии, събиране и обезвреждане на трупове от умрели диви свине, забрана за подхранването на дивите свине и стриктно спазване на мерки за биобезопастност от ловците – най-вече обезвреждане на всички трупове на диви свине, кожи, черва и други продукти от тях.

Важно е да се отбележи, че където присъства АЧС може да редуцира популацията диви свине по-добре от ловците.

 

Как българският ловец може да помогне за ранното откриване, контрола и профилактиката на АЧС и опазването на здравето на дивата свиня у нас

Ловът е не само традиция, хоби, страст, философия и начин на живот но и огромна и морална отговорност за опазване на това дивечово разнообразие, което през прекраснителовни дни ни дава възможност да се докоснем до природата и да изживеем онзи първичен инстинкт наречен „ловна страст“ и прекрасните моменти споделени с приятели, оставащи завинаги запечатани в нашето съзнание.

Българският ловец е най-важната фигура не само за ползването и стопанисването на дивеча, но и за опазването на неговото здраве. Като ловци наше морално право и привилегия е да се отнесем сериозно и отговорно към проблема и помогнем за борбата са АЧС, което на първо време включва:

  • Незабавно уведомяване на официален ветеринарен лекар за всеки един намерен труп на дива свиня
  • Незабавно уведомяване на официален ветеринарен лекар за всяко изменение от нормалния вид на вътрешните органи при първичната обработка на отстреляните диви свине
  • Стриктно взимане и предоставяне на проби за изследване, съгласно инструкциите от ветеринарен лекар.
  • След първичната обработка на отстреляна дива свиня, обезвреждане, чрез загробване или изгаряне на кожите, черва и други отпадни продукти. В никакъв случая такива странични продукти не бива да бъдат оставяни в природата, тъй като те могат да бъдат потенциален резервоар и източник за зараза не само за АЧС, но и за трихинелоза, класическа чума и други болести.
  • Стриктно спазване на инструкциите и сътрудничество с Българската агенция по безопасност на храните.

 

Фигура 1.

1

АЧС при дива свинясъпроводена с кръвоизливи по вътрешните органи (сърце, бял дроб, сливици и черва). На снимката се вижда и уголемен далак

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Фигура 2.

2

АЧС при дива свинясъпроводена силноуголемен далак и  кръвоизливи по вътрешните органи (сърце, бял дроб, черва).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Фигура 3.

3

 

Кръвоизливи в сливиците при АЧС при дива свиня

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Фигура 4.

4

 

АЧС съпроводена с отекли лимфни възли и кръвоизливи по тях

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Фигура 5.

5

 

АЧС съпроводена с отекли лимфни възли с кръвоизливи наподобяващи съсиреци

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Фигура 6.

6

 

АЧС съпроводена с уголеменлимфен възелс кръвоизливи и точковидни кръвоизливи по бъбрека

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Фигура 7:

7

 

Епизоотични огнища и засегнати от АЧС региони в ЕС придиви и домашнисвине за периода 2014 – 10.10.2016 г.

 

 

 

 

 

 

Литературен указател

 

  1. Запрянов Митко, Случай на инвазия на овце с кърлежи от род Орнитодорус 1981, Ветеринарна сбирка
  2. Ликов Б, Желязков П., Чобанов Г. ЦОР –  Научно становище за оценка на риска от проникване на Африканската чума по свинете на територията на България, 2012г.
  3. Ликов Б, Епизоотологични особености на африканската чума по свинете (АЧС) в Русия, Украйна и Беларус (2007- 2013г.);
  4. Петкова П, 2016, Дисертационен труд на тема „Епизоотологичен надзор, оценка и модел за управление на риска от проникване и разпространение на Африканска чума по свинете в Р. България”.
  5. Arias, M..L; Escribano, J.M. and S?nchez-Vizca?no, J.M.:1986, La pesteporcinaAfricana.Med Vet 3:333- 350;
  6. Arias, M.; S?nchez-Vizca?no, J.M., 2002: African swine fever eradication: the Spanish model. In Trends in Emerging Viral Infections of Swine. Edited by Morilla A, Jin K, Zimmerman J. Ames: IowaStateUniversity Press; 2002:133-139.
  7. Carrasco, L.; Chacon, M.;Lara, J.; Martin J.; Gomez, J.;Hervas, J.; Wilkinson, P. and Sierra M., 1996. Virus association with lymphocytes in acute African swine fever.Vet Res 27: 305- 312;
  8. Daivis,K.; LynnetteCGoatley; ClaireGuinat; ChristopherLNetherton; SGubbins; LindaKathleenDixon; 2015, SurvivalofAfricanSwineFeverVirusinExcretionsfromPigsExperimentallyInfectedwiththeGeorgia 2007/1 Isolate,Transboundaryandemergingdiseases;
  9. DelaTorreA,BoschJ,IglesiasI,Mu?ozMJ,MurL,Mart?nez-L?pezB,Mart?nezM,S?nchez-Vizca?noJM:AssessingtheriskofAfricanswinefeverintroductionintotheEuropeanUnion (EU)bywildboar.TransboundEmergDis 2013;
  10. Detray D.E., Scott G.R., 1957. Blood changes in swine with African swine fever. J. Am. vet. Med. Assoc.,126: 131-314;
  11. Eman A.D., Glock Robert D., Mengeling William L., Penny R.H., Scholl E., Straw B., 1981. Diseases of swine, 5th Edn. Ames, IA, USA, IowaStateUniversity Press, 832 p.
  12. EFSA, 2010: Scientific Opinion on the Role of Tick Vectors in the Epidemiology of Crimean-Congo Hemorrhagic Fever and African Swine Fever in Eurasia. EFSA Journal, 8, 1703.
  13. Farez, S. & Morley, R. S. 1997 Potential animal health hazards of pork and pork products. Rev. Sci. Tech. Off. Int. Epizoot. 16, 65–78.).
  14. Gomez-Villamandos, J.; Bautista, M.; Herves, J.; Carrasco, L.; Cahcon, F., Perez, J. andSierra, M., 1996, SubcellularchangesinplateletsinacuteandsubacuteASF, JCompPathol 59: 146- 151;
  15. Gomez-Villamandos, J.; Bautista, M.; Carrasco, L.; CabelleroM., 1997, Africanswinefeverinfectiononbonemarrow: Lesionsandpathogenesis, VetPathol 34: 97- 107;
  16. Laddomada, A.; Cartaxeiro, C.; Oggiano,A.; Caccia,A.; Ruiu,A.; Cossu.P. Fiinu,A.,1994, Epidemiology of classical swine fever in Sardinia, a serological survey of wild boar and comparison with African swine fever, Veterinary record 19, 183-187;
  17. McDaniel H.A., 1986. African swine fever. In: Leman Glock A.D., Mengeling R.D.W.L., Penny R.H.C., Scholl E., Straw B. Eds, Diseases of swine, 6th Edn. Ames, IA, USA, IowaStateUniversity Press, p. 237- 245);
  18. McKercher, P.D.;Yedloutsching, R.J.; Callis,J.J.;Murphy,R.;Panina, G.; Civardi,A.; Bugnetti,.M; Foni,E; Laddomada, A.; Scarano,C. and Scotozza, F., 1987, Survival of viruses in “Prosciutto di Parma” (Parma ham). Can Inst food SciTehnol J 20: 267-272;
  19. Mebus, C. A.;McVicar, J. and Dardiri, A., 1983, Comparison of the pathology of high and low virulence African swine fever infections.In African swine fever ed.P.J.Wilkinson, 183-194;
  20. Mebus, C. A. 1988. African swine fever. Adv Virus Res 35: 251 – 269;
  21. Mebus, C.A.; House, C.; Ruiz, F.; Pineda, J.M.; Tapiador,J.; Pire,J.; Bergada, J.;Yedlonstshning, R.; Sahu, S.;Becerra, V. and Sanchez- Vizcaino, J.M.1993. Survival of food and mouth disease, African swine fever and hog cholera virus in Spanish Serrano cured hams and Iberian cured hams, shoulder and loin. Food Microbiol 10: 133- 143;
  22. Oleaga-Perez, A., Perez-Sanchez, R. &Encinas-Gandes, A.1990, Distribution and biology of Ornithodoroserraticusin parts of Spain affected by African swine fever. Vet.Rec. 126, 32–37
  23. Perez, J., Fernandez, A. I., Sierra, M. A., Herraez, P., Fernandez, A. & de la Mulas, J. M. 1998 Serological and immunohistochemical study of African swine fever in wild boar in Spain. Vet. Rec. 143, 136–139
  24. Renniel L., Wilkinson P.J., Mellor P.S., 2001. Transovarial transmission of African swine fever virus in the argasid tick Ornithodorosmoubata. Med. vet. Entomol.,15: 14d-14b. ;
  25. SolenneCostard, Barbara Wieland, William de Glanville, FerranJori,RebeccaRowlands, WilnaVosloo, Francois Roger, Dirk U. Pfeiffer, Linda K. Dixon African swine fever: how can globalspread be prevented, Phil. Trans. R. Soc. B (2009) 364, 2683–2696).
  26. Seifert H.S.H., 1996. Tropical animal health. Dordrecht, the Netherlands, Kluwer Academic Publishers, 548 p.;

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

0 Comments

Leave A Reply

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *