Българските “Партизани” И СИРИЗА В Гърция

Българските “Партизани” И СИРИЗА В Гърция

618x384

Изключително забавно е да се наблюдава българската политическа фауна в период на предизборен нагон.

На крак, о парии презрени, на крак, о роби на труда!

За една нощ победата на крайнолявата коалиция СИРИЗА в Гърция беше припозната като своя от толкова широк спектър родни демагози, че и без това дебалансирания ветропоказател на лявото и дясното съвсем загуби ориентир.

Първи беше Волен Сидеров, който директно провидя себе си в силуета на новоизбрания министър-председател на Гърция – нищо, че по дефиниция е от другия край на политическата барикада.

В интернационалния си патос богословът Сидеров забрави, че адресатът на поздравителната депеша – Алексис Ципрас – е атеист, и ни в клин ни в ръкав използва случая да апелира за създаването на нов съюз в Европа на християнските ценности, в който евентуално да се самоанкесират гърци, българи и други ортодокси.

След него се разписа и Михаил Миков, който най-искрено се зарадва на анти-неолибералната победа на СИРИЗА – унищожителя на гръцкия еквивалент на БСП.

Не се размина и без тежката дума на Бареков: “Когато “България без цензура” стартира миналата година, мнозина ни сравняваха с партия СИРИЗА на евроскептика Ципрас. За една година СИРИЗА успя да спечели властта в Гърция и да докаже, че политика се прави с програма и с идеология”, разсъждава Новия политик, който обеща нови зъби за пенсионерите и безплатни таблети за децата – ама друг път.

А някогашните съюзници на десния Реформаторски блок – Зелените – се раздвоиха между подкрепата за гръцките си съидейници (част от лявата СИРИЗА) и побългареното си разбиране за еко-партия – размечтаха се за министерска квота в еврокомунистическото правителство на Ципрас, но за всеки случай колебливо му размахаха пръст.

Даже АЕЦ-ът на БСП – Достена Лаверн – възпя оня гибелен гняв на Ахила Пелеев: “От 5 години пред очите ми Гърция чезнеше материално, но най-вече духовно. Гордата осанка на Елада се срутваше със светкавична скорост! Но ето, че Гърция отново се превръща в извор на опит и надежда”.

На крак, о парии презрени, на крак, о роби на труда!

И зелени, и червени, и жълти, и кафеви – всички популистки разцветки на българския политически бульон реагираха еднакво на лакмуса СИРИЗА.

Още по-удивителното е, че колкото по-слаб е бил последният изборен резултат на родните трибуни, толкова повече прилики намират в другарките и другарите си, овладели парламента в Атина. А стане ли дума за общото влечение към Русия, положението става неудържимо.

Вече няма съмнение – в България няма “ляво” и “дясно”. Има Изток и Запад. Изтокът – прогресивен и великодушен, Западът – гнил и ненавистен.

Най-вече има “преди избори” и “след избори”. Преди и след държавната субсидия, преди и след “златния пръст”, преди и след безлимитното спонсорство.

А докато една шепа хора си тропат сиртакито/кючека/казачока на победата, останалите им плащаме сметката.

Дияна Костова 28.01.2015, 14:11 – Уебкафе

Включете се в дискусионния форум за този пост

0 Comments

Leave A Reply

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *