Безмоторен самолет – “Комета – Стандарт” – Поредица Планерите на България

Безмоторен самолет -  “Комета – Стандарт”

Комета-Стандарт(прототип)

През 1957 г. ЦК на ДОСО, обявява конкурс за разработка на проект за  построяване на едноместен планер за високи спортни постижения. От представените проекти, най-висока оценка получава проекта на инженер  Л. Панов и инженер Д. Панчевски. Предлага се планера да се произвежда в два варианта – с класически профил на крилото и с крило с ламинарен профил.

Вариантът с класически профил има размах на крилото – 15.50 м. и V-образни опашни плоскости. Максималното аеродинамично качество на планера е предвидено да бъде  – 30.5 . Предвидени са  механизация на крилото и резервоари за воден баласт.

Вариантът с  ламинарен профил ще има размах от  18 метра и аеродинамично качество на планера  – 40.7.

Планер Комета-Сандарт

По щастливо стечение на обстоятелствата, малко преди построяването  на първия прототип FAI утвърждава два класа планери:

а) “Стандартен” – с размах до 15 м. и без механизация на крилото;

б) “Свободен” – без ограничения.

Новите изисквания на FAI  налагат преработка на първия проект – “Едноместен рекорден безмоторен самолет” за да може той да отговори на изискванията за състезателен самолет в клас “Стандарт”. Екипът от инженерите Панов, Радомиров, Панчевски и Влайчев  извършва необходимата доработка, правят се  нови чертежи и така се появява българския състезателен планер за високи спортни постижения “Комета-стандарт” . Прототипът полита  в началото на 1960г. Построен е в работилницата в Мусачево. Изпитанията продължават  повече от шест месеца, като се лети при всякакви метео  условия. Лети се на „Термика” на “Дълги вълни”, правят се височинни полети, прелети и фигурен пилотаж. Изпитанията доказват високите качества на планера и веднага се взема решение за серийно производство.

Комета в работилницата

Първата серия  от 10 планера е започната в началото на 1961г. Тези планери се различават леко от прототипа. Премахната е изпъкналостта на плексигласовият  фанар  и по този начин е подобрена  обтекаемоста  и е подобрена аеродинамичната форма на тялото. Серията е известна , като “Комета – Стандарт II”. Поради организационни промени в края на 1961г. по решение на ЦК на ДОСО, самолетната работилница от Мусачево е преместена на летището в Михайловград. Преместването и обучението на нов персонал забавя довършването на започнатите самолети.

“Комета- Стандарт II”  е свободноносещ  горноплащник с V-образен стабилизатор. Крилото е оборудвано с въздушни спирачки.  Планера разполага с основен  колесник, ска и опашна пета. Безмоторния самолет е снабден с кислородна система за изпълнение на височинни полети. Планера е разрешен и за полети в Облаци. Конструкцията на планера е дървена с обшивка от брезов шперплат и платно.  “Комета-стандарт” са боядисвани в ярко жълт цвят а на вертикалния стабилизатор е разположен българският трикольор. От двете страни и на крилете има  изписани с черно символите LZ – и трицифрен номер.

Комета-Стандарт 3

Втората и третата серия  (по 10 планера всяка) са построени в самолетната работилница на ДОСО в град Михайловград (сега Монтана).Тези 20 планера са известни като “Комета-стандарт III”. В този е с подобрена аеродинамика – пилотската седалка е разположена по-ниско, променен е фанара на кабината. На прототипа фанара се отваря на горе а при “Комета-стандарта III” се отваря напред чрез плъзгане по релси. Това води до намаляване на височината в носовата част на тялото и допълнително се подобрява комфорта и видимостта на пилота.

Комета в Шумен

 

 

“Комета-стандарт” осъществява мечтата на безмоторните летци да имат достатъчно съвременни състезателни  безмототорни самолети с високи летателни качества. Кабината е просторна и благодарение на полу-легналото положение на пилота се избягва бързата умора при продължителни полети. Кормилата отговарят съвсем леко на командите и тяхното използване не изисква физическо усилие. По време на самолетен влек полетът е стабилен без да се налага непрекъсната работа с кормилата. По време на лагер-школа през 1962г. се прави опит за групов полет да цел с връщане: Шумен – Горна Оряховица  – Шумен- 200км. Излитат двама пилоти с “Комета” и един с “Гълъб” Термичните условия са средни но при долитането до Шумен има силен насрещен вятър.Прелетът е започнат по едно и също време но по време на маршрута “Гълъбът” започва да трупа закъснение и в крайна сметка долита с 2.10ч. закъснение. Двете “Комети” финишират с време 2.20ч. а “Гълъбът” прави маршрута за 4.30ч. Самолетите “Комета-стандарт II и III” дават възможност на българските планеристи да участват успешно през 60-те години в международни състезания. През юни 1962 г. в Полша на международните състезания по планеризъм при скоростен прелет- 100 km з.м.с. Александър Русев поставя републикански рекорд- скоростен прелет по триъгълен маршрут, постигайки средна скорост  122.9 km / h. Симеон Крюгеров подобрява републиканския рекорд  за свободен прелет преодолявайки 480 км. Отново з.м.с. Александър Русев поставя републикански рекорд за прелет по триъгълен маршрут 100км., постигайки средна скорост  106.77 km / h, което е само на 5 km / h. под световния рекорд по това време, принадлежащ на Михаил Веретенников (СССР), постигнат обаче на планер A-15, планер от клас „Свободен” с крило с ламинарен профил и механизация. Същата година през август Стоян Йовчев прелетява над 300 км. и покрива майсторска норма и нормата за златно “С”. В следващите месеци още няколко планериста покриват нормата за “Майстор на спорта”(Д. Демирев,Т. Раев, Л. Сергеев, Хр. Цветков). На 29.07.1964г. Стефан Кендалов подобрява рекорда за прелет по 200км. триъгълник, като постига прелетна скорост 86.478км/ч. С “Комета Стандарт” при полети на “Дълги вълни” са достигнати височини над 8000м. По време на десет годишната експлоатация на този планер се правят многократни поправки на национални рекорди и се постигат успехи на международни състезания.

Симеон Крюгеров с Комета 3

През 60-те с “Комета-стандарт” ,  българските планеристи многократно правят височинни полети над 8000 метра и правят прелети над 300 км.

“Комета-стандарт” е своеобразен връх при строителството на безмоторни самолети в България.

Модификация   Комета-стандарт
Размах на крилата, м   14.95
Дължина, м   6.95
Височина, м   1.64
Площ на крилото, м2   12.90
Маса, кг
  празен   240
  максимална   340
Максимална скорост, км/ч   180
Макс. аэродинамично качество   29.4
Скорост МАК, км/ч   85
Минимална скорост, км/ч   58
Екипаж   1 пилот

За съжаление, проектът – “Комета-ламинар” не се осъществява, поради закриване на самолетните работилници към  ДОСО.

За съжаление както обикновено става в България нямаме запазен нито един от тези прекрасни български планери(имаме този лош български навик с лека ръка и без мисъл за идните поколения, да затриваме всеки подобен проект).

В статията са използвани текст и снимки от Личен архив и Интернет.

Още от поредицата Българските планери:

Безмоторен Самолет – “ Бисер ” – Поредица Планерите На България

Безмоторен Самолет – “Ястреб” – Поредица Планерите На България

Безмоторен Самолет – “Жерав” – Поредица Планерите На България

Безмоторен Самолет – ” А-11 ” – Поредица Планерите На България

Безмоторен Самолет – ” УП-1 ”( Учебен Плъзгач-1)– Поредица Планерите На България

0 Comments

Leave A Reply

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *