Безмоторен Самолет “Здравка” – Поредица планерите на България

Безмоторен Самолет “Здравка”

Векилски

Успехите на безмоторното летене в Германия са почти ежедневна тема на българските вестници през десетилетието след първата световна война. Български авиационни дейци и ентусиасти обсъждат въпроса, как безмоторното летене може да се развива и в България. Страна с многобройни планини и равнини и с добри термични условия е чудесна за развитие на безмоторно летене. Много пилоти в Божурище при срещи с инж. Херман Винтер заявяват интерес и към този вид летене.

Затова полковник Пеньо Попкръстев дава своето съгласие в ДАР-Божурище да бъде конструиран и построен безмоторен самолет.  По време на конструирането инж. Винтер се съобразява с горчивия опит от безмоторника „Шарлота” и проблемите с безопашатите самолети и затова използва стандартно решение с хоризонтален и вертикален стабилизатор при „Здравка”, както е наречен първоначално самолетът. Планерите са изработвани и сглобявани с помощта на любители и майстори от  работилницата след работно време.
За място за изпитанията са избрани полегатите склонове западно от Божурище. Както тогава е най-разпространено, стартирането става с помощта на гумено въже. Първият полет изпълнява лично Херман Винтер през 1926 година. Пилотите, летели със „Здравка”, отбелязват чувствителността на самолета около напречната ос. Този недостатък на конструкцията  е отстранен незабавно с ново опашно оперение.

Топракчиев след старт от склон

Стартира планер “Топракчиев”

Полетите се подновяват и българските пилоти набират увереност в безмоторния самолет и собствените си умения. След направените изменения в опашното оперение, е произведен и втори екземпляр. Двата безмоторника получават собствени имена „Майор Векилски” и „Поручик Топракчиев”, които да напомнят за български офицери, герои от войните.

Векилски старт с гумено въже

Планер “Векилски” старт от склон с ластично въже

Планерът е едноместен моноплан, горноплощник с изцяло дървена конструкция, обшита с плат и шперплат. Крило е прикрепено с подкоси към тялото и конструкция е укрепена със стоманени въжета(обтяжки). Тялото е с правоъгълно сечение с обшивка от шперплат. В предната част под носа има колелце. В долната част на кабината е разположен основен колесник а на опашката има опашна пета. Вертикалният стабилизатор е с правоъгълна форма.Оцветен е с националния трикольор. Крилото е с овална форма  с изпъкнал профил и с обшивка от плат. Не разполага с въздушни спирачки. От двете страни зад кабината има надпис „Векилски”/ „Топракчиев”. Стартира се обикновено от склон с помощта на ластични въжета.

Технически данни:

Разпереност ……………………………………………..11.20 м.

Дължина ………………………………………………….5 м.

Височина …………………………………………………1.56 м.

Площ на крилата……………………………………….14 кв.м.

Маса празен……………………………………………..120 кг.

Максимална излетна маса……………………………200 кг.

Максимално аеродинамично качество………………14

За съжаление и  “Здравка”  е от безвъзвратно загубените за поколенията планери!

В статията са използвани текст и снимки от Личен архив и Интернет.

Още от поредицата Българските планери:

Безмоторен Самолет – “Комета – Стандарт” – Поредица Планерите На България

Безмоторен Самолет – “Ястреб” – Поредица Планерите На България

Безмоторен Самолет – “Жерав” – Поредица Планерите На България

Безмоторен Самолет – ” А-11 ” – Поредица Планерите На България

Безмоторен Самолет – “ Бисер ” – Поредица Планерите На България

Безмоторен Самолет – ” УП-1 ”( Учебен Плъзгач-1)– Поредица Планерите На България

Безмоторен самолет – Злин – 25 Шохай Zlin – 25 Sohaj Поредица Планерите На България

Безмоторен Самолет Луняк-107 Letov LF-107 Lunak – Поредица Планерите На България

Безмоторен Самолет Саламандър(Дъждовник) IS-A Salamandra Поредица Планерите На България

Безмоторен Самолет Пионер – 109 Let LF – 109 Pionyr Поредица Планерите На България

Безмоторен Самолет “Гълъб”  – Поредица Планерите На България

Безмоторен Самолет “Дранговь” – Поредица Планерите На България

0 Comments

Leave A Reply

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *