БАЛИСТИКА НА ГЛАДКОЦЕВНОТО ЛОВНО ОРЪЖИЕ

 

БАЛИСТИКА НА ГЛАДКОЦЕВНОТО ЛОВНО ОРЪЖИЕ

А.Джамбазов

 

 

ПРЕДГОВОР

 

С увеличаването броя на посегателствата върху личното имущество на гражданите и безсилието на държавата да се справи със ситуацията, все по-често хората вземат мерки за самостоятелно опазване на имотите си от хайдушките набези. Въоръжени най-често със самоделни или закупени от битаците турски ловни пушки, не само законни ловци бранят малкото им останало имущество от поредния набег. В резултат на това зачестяват и случаите на постъпили сигнали за простреляни лица от медицинските центрове. Същевременно от седалищните части на някой наш мургав сънародник лекарите вадят съчми, а криминалистите са вдигнати на крак работейки по горещи следи за разкриване на опит за убийство от неизвестен извършител. Обикновенно в тези случаи подадената от „пострадалия” информация е непълна и неточна, или умишлено изопачена, поради опитите му да прикрие престъпните си намерения, а наличните свидетели (обикновенно съучастници на пострадалия или на извършителя) не се посочват или се укриват. Оставяки настрана емоциите и моралната страна, в подобна ситуация се налага служителите да опазват законността (независимо от несъвършенствата на законите), хвърляки всички сили по разкриване на престъплението. Затова е от голямо значение специалистите по криминалистически изследвания ( или Бог знае как ще бъдат наречени в поредния НПК ) да познават добре техническите характеристики на различните оръжия и боеприпаси, както и възможностите за определяне на основните балистически параметри.

В изложението и най-вече в описателната част съм използвал предимно едноименната книга на Кръстьо Петров, като съм се постарал да осъвременя наличните и допълня повече материали от авторитетни чужди и най-вече руски автори, както и технически данни от производителите и търговците на ловно оръжие и амуниции от актуални рекламни каталози.

 

СЪСТАВ И УСТРОЙСТВО НА ЛОВНИТЕ ПАТРОНИ

 

Ловния патрон е съставен от много компоненти и об­хваща в себе си: ловна гилза, ловни капсули, ловни барути, лов­ни тапи, капачки, ловни сачми, ловни куршуми.

наковалня  хартиено дъно           капачка

 

мет.чашка  барут            тапа           сачми

I. ЛОВНИ ГИЛЗИ. Те са съставени от:

а/ метална чашка, която се изработва от помесинго-вана или томпакована метална лента с различни размери: 12 кал. високи чашки, които имат височина 14мм и диаметър 21,20мм. 16 кал. ниски чашки – височина 11мм и диаметър 20,6мм.

6/ външна цветна обвивка, която се нарича „супериор” и се изработва с вносен материал от ОНД и Италия.

в/ шпули – произвеждат се от вносна натронова хар­тия, вътрешна шпула /хартиено дъно/ – от същия материал с бял или черен цвят.

От 1976 година в България ловните гилзи се произвеждат с вносна инсталация във фирма „Арсенал” гр. Казанлък. Клиши­рането им се извършва след изработването на гилзите. До 1976 г. тази операция се е извършвала в/у листове в захарните заводи на гр. Горна Оряховица, Пловдив, Павликени.

За да бъде в крак с модните тенденции в производст­вото на ловни патрони, фирма .Арсенал” закупи италианска линия за пластмасови гилзи и произвежда патрони на светов­но равнище.

За зареждане в домашни условия се използват хар­тиени, пластмасови и, като изключение, бронзови гилзи. Про­извеждат се с дължини 65, 67.5, 70 и 76 мм. Последните изс­ледвания сочат, че на характера на горенето на барута, а от тук и на характеристиката на боя на оръжието, влияят такива конструктивни особености на гилзата като: мате­риала на корпуса, формата на вътрешната шпула, дебели­ната на стените на гилзата, вида на завиването на ръба, наличие на повреди. Поради тези причини при снарядяването на стреляни гилзи се препоръчва да се подбират на партии с такъв разчет, че всички гилзи да бъдат от един производи­тел, един срок на изготвяне и с еднакво количество произве­дени по рано изстрели. Даже гилзи от една партида, но с раз­лично произведени по-рано изстрели, дават различни балистични характеристики.

II. КАПСУЛИ. Болшинството от патроните в България сa снарядени с капсули тип „жевело”. Възпламеняващия със­тав на съвременните капсули се приготвя от материали не оставящи компоненти, предизвикващи корозия на цевите след изстрел. В САЩ за удобство при снарядяването на кап­сулите в домашни условия, същите се произвеждат с извес­тно дулно стеснение в най-долния край.

 

1. Капсул-възпламенител „Жевело” 1 – обвивка; 2 – наковалня; 3 – калпаче; 4 – кръстче; 5 – ударен състав

 

 

2. Капсул-възпламенител с централен бои 1 – калпаче; 2 – кръстче; 3 – ударен състав

Капсула-възпламенител се използва основно за възпламе­няване барутния заряд на патрона. От капсула се иска на­деждно да възпламенява барутния заряд, плътно да се държи в капсулното гнездо, да не се пробива целия от иглата на оръжието, да не изскача от гнездото на гилзата от наляга­нето на барутните газове при изстрел, да не допуща пропуск на барутните газове към патронния упор.

За снарядяването на капсулите се използва специална група взривни вещества /иницииращи/, които сами са доста чувствителни към удар, триене и възпламеняване от искра или пламък.

Едно от първите иницииращи вещества, което е ста­нало известно, е гърмящия живак, който се използва в някои видове капсули и сега.

Чистия гърмящ живак е непригоден за снарядяване на капсули. Взривното разлагане при него протича много бързо, но с отделянето на малко количество газообразни продукти и ниска температура; лъча на огъня от него е недостатъчно интензивен. Затова като правило ударния състав се състои от чувствително към удар иницииращо взривно вещество, окислител и гориво. Чувствителния състав към удар зависи от компонентите и тяхното взаимодействие, степента на тяхното раздробяване и притискане, при който състава се запресова в капсула. В ударния състав могат да бъдат до­бавени вещества, понижаващи или повишаващи чувствител­ността, с също така способни да увеличават лъча на пла­мъка.

Възпламеняващата .способност на капсула, която обез­печава безотказно и надеждно действие на барутния заряд, зависи от рецептурите на ударния състав, неговата ма-са.налягането при пресоването на състава и от величината на началния импулс /удар/.

Макар и ударния състав на капсула да е чувствителен към удар, неговото надеждно сработване се получава само тогава, когато повърхността на състава е плътно притис­ната към наковалнята на капсула. Ако наковалнята е малка по височина или капсула е запресован в гилзата по такъв на­чин, че ударния състав не докосва наковалнята, е възможна засечка. При повторен удар по капсула, който е имал засечка.

изстрел може да се възпроизведе, защото калпачето на кап­сула от предишния удар се е деформирало или пък е влязло по-дълбоко в гнездото на гилзата и ударния състав при това е бил притиснат към наковалнята. Засечка може да се получи и тогава, когато се вкарва капсула в гилзата и наковалнята повече от допустимото е влязла в ударния състав и го е раз­рушила. Патрон, който е дал засечка, не трябва да се счита за безопасен.

На надеждното сработване на капсула влияе също та­ка дължината и формата на иглата на оръжието.

Сигурното закрепване на капсула в гнездото на гилзата се осигурява от поставянето с известно усилие, поради то­ва, че чашката на гилзата и капсула са изготвени от различни материали.

Следва да се отбележи, че продуктите от разлагането на ударния състав, изготвен от гърмящ живак, оказват вредно действие на вътрешната повърхност на каналите на цеви­те. От продуктите на разлагането на барута и ударния със­тав последния оказва по-голямо въздействие. При изгарянето на ударния състав се получават газообразни и твърди прод­укти.

Най-голямо действие оказват последните, защото те частично се полепват по стените на канала на цевта във вид на шлак. Разстопеният шлак се споява със стоманата, от което последната става лесно топима, а разтопените частици се отнасят от барутните газове, т.е. протича еро­зия. Ето защо е така важно да се чисти оръжието колкото се може по-бързо след приключването на лова.

Посочените недостатъци на ударния състав са прин­удили производителите да заменят тези вредни компоненти с други  – некорозиращи. В момента в България се произвежда капсул „Жевело-Н” с некорозиращ ударен състав:

1. Оловен двуокис

2. Бариев нитрат

3. ТНРС „Тринитрорезорцин – свинца” кристален

4. Тетрацен

5. ПАМ-3 „Прах от алуминиево-магнезиева смес”

ТНРС се явява като иницииращо вещество, тетрацен като катализатор, ПАМ-3 – горяща смес. Количеството на ударния състав за тези капсули е 8.038 – 0,044 гр.

Капсула-възпламенител „Жевело-Н” се състои от възпла­менителен състав, медна обвивка.медна наковалня, медно кал­паче, кръгче от тънка цветна хартия, която е парафирана и е запресована под налягане. Повърхността на обвивката и калпачето се покрива с лак. Капсулите „Жевело” и „Жевело-Н” се отличават само по състава на ударния състав. Капсул „Жевело” има корозираща смес, състояща се от:

1.Гърмящ живак

2. Двуантимонов трисулфид
3. Калиев хлорид

Чувствителността на капсулите с гърмящ живак и не-корозиращ ударен състав е еднаква.

Възпламеняването на барутния заряд не протича мигно­вено, а в течение на известно време от удара на иглата върху капсула до придвижването на снаряда – това време е 0,00053 – 0.001 сек. За да се възпламени барутния заряд, е не­обходимо същия да бъде нагрят до определена температура. Този процес протича толкова по-бързо, колкото е по-силен въз­пламеняващия импулс. Бездимният барут се възпламенява по-трудно и за него са необходими капсули с по-високи възпла­меняващи способности – „Жевело”.

Капсула, която има недостатъчна възпламеняваща спо­собност, може да стане причина за забавен изстрел, който представлява голяма опасност поради това, че ловеца може преждевременно да отвори оръжието и да се травмира. Ос­вен това, вследствие намаляване скоростта на горене на барута, точката на максималното налягане на барутните га­зове ще се измести напред по канала на цевта, където сте­ните са по-тънки. Това може да доведе до раздуване или раз­късване на цевите. Нормативно техническата документация за капсулите-възпламенители „Жевело” изисква запресовката им в гилзите да бъде плътна; равнината на дъното на капсула да бъде наравно с равнината на дъното на гилзата. При това е допустимо потапяне на капсула до 0.4мм. Не се допуща кап­сула да изпъква над дъното на гилзата. Обаче вкарването на капсула до 0,4мм навътре в гнездото може да стане причина за засечка при тези оръжия, които имат късо излизане на иг­лата или сравнително слаба пружина. Затова за оптимална дълбочина на потапяне на капсула следва да се приема 0,2мм. Минималната енергия на иглата, която обезпечава безотказ­но действие на капсула за „Жевело” е 0,03 кгм.

Понякога, по време на изстрела, капсула частично изс­кача от гилзата. Това явление е отрицателно, защото довеж­да до пропускане на барутни газове между капсула и леглото на капсула, за което свидетелствуват следи от ръжда и яз­вички във вид на колелце около отвора на иглата.

Възпламеняването на барутния заряд от капсула е га­рантирано при температури на обкръжаващата среда от -50 до +50°С. Срокът на съхранение на капсула „Жевело-Н” в херметическа опаковка е 6 години от деня на производство­то. Срокът на съхранение на капсула „Жевело” с ударен със­тав гърмящ живак е 3 години.

Освен капсулите „Жевело” за ловни цели се произвежда капсул „Винчестер”, разпространен на запад. Технологично той е много no-издържан от „Жевело” и се състои само от 2 части и е с много по-голям диаметър – 7,90 мм.

III. БАРУТ. Това е вещество, което акумулира огромно ко­личество енергия и я отдава при възпламеняване.

Натискането на спусъка привежда в действие ударния механизъм на оръжието, иглата с удар възпламенява капсула, а от неговия пламък започва да гори барута, който служи като твърдо гориво за разлика от течното и газообразното при двигателите с вътрешно горене. Бездимният барут гори сравнително бавно и почти не образува твърди частици, а температурата му на горене е 2400 С. При изгарянето на 1 кг бездимен барут се образуват 900 л газообразни продукти. Бездимният барут е химическо съединение и по състав бива пироксилинов и нитроглицеринов. Първият се получава чрез об­работката на пироксилина с летлив разтворител, например смес от спирт и етер, а вторият – чрез обработка на пи­роксилина с трудно летливия разтворител нитроглицерин. И в двата случая бездимният барут е колоидна маса, която се приготвя във форма на зрънца, ромбчета.шайбички и др. с жилатирана или нежилатирана повърхност. В България се произ­вежда пироксилинов барут във фирма „Арсенал”, повърхност­та на който е нежилатирана. Предимствата на бездимния барут се изразяват в липса на дим при изстрел, по-голяма про­бивна сила на заряда и поносим откат.

Образувалите се при изгарянето барутни газове се стремят да се разширят и заемат колкото може по-голям обем. Това се способствува и от високата температура на горене на барута, защото нагряването на газовете на всеки 275°С увеличава техния обем със 100%. В камерата на горене в много кратък срок от време се образува много високо на­лягане /при димния барут 400-450 кг/кв.см, а при бездимния -500-550 кг/кв.см/.

Барутните газове налягат на всички страни равномер­но и търсят изход и го намират там, където срещат най-малко съпротивление – тапите и снаряда, притиснат с ка­пачка на дулото на патрона.

Под действието на еластичните барутни газове се преодолява съпротивлението на завивката на патрона и сна­ряда се движи с нарастваща скорост. В хода на движението на снаряда по канала на цевта се увеличава обема на задс-нарядното пространство и макар горенето на барута да продължава, въпреки това налягането в канала на цевта бързо пада и при дулната част то достига до 45 – 50 кг/кв.см.

Както посочих по-горе, сега за снарядяването на лов­ните патрони се използува бездимен барут. Но в периода след Втората световна война в САЩ, Великобритания, Шве­ция и др. страни са се провеждали изследвания на някои во­енни барути, с цел използуването им за снарядяване на ловни патрони.

В следващия период е започнал процес на създаване на специални бездимни барути за различни сачми и различни ка­либри. В сегашно време почти всяка известна фирма произ­вежда барут в 3 – 4 вида, различаващи се по скоростта на горене. Барута се произвежда от различните фирми по раз­лични технологични процеси и различни по химически състав; по тази причина на ловците и специалистите им е трудно да вникнат сами в този проблем. Но при ясните и твърди ин­струкции, които издават фирмите, такова разнообразие от барути дава възможност най-добре да се използуват инди­видуалните качества на всеки от тях. Така че за 12кал. бързо горящия барут се препоръчва за олекотени полеви заряди и за стендова стрелба; нормално горящите – за полеви лов с нормален заряд; бавно горящите – за усилените и тежки сач­мени снаряди тип „Магнум”.

Да се различи по външен вид бързо горящия барут от бавно горящия е практически невъзможно.Това се извършва с помощта на сложни прибори. Но стрелящият лесно може да почувствува на себе си несъответствието на използваното количество барут. Така например при използуването на бързо горящ барут с тежък снаряд при оръжие 12 кал. , стрелеца ще почувствува силно отката и ще се получи голямо разсей­ване на сачмения сноп. При използуването на бавно горящи барути с лек снаряд барута може напълно да не изгори, от­ката ще бъде слаб, сачмите не ще получат необходимата начална скорост, групирането на сачмите нараства, но се намаля рязко поразяващия ефект на сачмите.

Освен по скоростта на горене, бездимният барут се различава и по относителното тегло и обема. По тези пока­затели бездимните барути са много индивидуални. Някои от тях ще дават по-голямо налягане при силното притискане от тапите по време на пълненето на патрона. Други пък, обрат­но, не дават на заряда необходимата начална скорост, ако не бъдат притиснати с определени усилия. Едни барути да­ват рязко покачване на налягането при незначително добавя­не теглото на барута или сачмите, а други дават бавен ръст на налягането при увеличаване теглото на барута и сачмите до определен размер.

Много барути повишават налягането с покачването на температурата на въздуха, но има барути, които в големи температурни разлики не дават отклонения. За съжаление, за тези барути в пресата нищо конкретно не се съобщава и те се използуват само за заводско зареждане на патрони, които се използуват в тропически условия.

Любопитно е да се отбележи, че от проведените изс­ледвания е установено, че използуваната енергия на барута е в пределите на 20 до 30%. Увеличаването на теглото на снаряда с 1гр. дава увеличаване на налягането за 12 кал. от 5,5 до 15 кг/кв.см. В резултат на силно уплътняване на бару­тния заряд в патроните с бездимен барут, налягането може да се повиши до 30-40%. Увеличения заряд при бездимния барут

 

с 0.05 гр. довежда до увеличаване на налягането с 15-17 кг/кв.см и увеличава началната скорост с 5 м/сек. Увеличаването на теглото на снаряда с 1 гр. намаля началната скорост 3,3 м/сек.

IV. ТАПИ. Независимо от широкото внедряване на плас­тмасовите монолитни тапи при снарядяването на патрони­те в заводски условия, за домашното им зареждане все още се използуват следните компоненти: капачка над барута от плътен, но не твърд картон с дебелина 1-2 мм, една парафи­рана по краищата тапа от текстилно-хартиени отпадъци с дебелина 16-18 мм, тапи – амортизатори и тапи – запълни-тели /леки, меки и не парафирани/, които се слагат върху па­рафираната тапа; изготвени от сух филц. Тези тапи се сла­гат, за да регулират необходимата височина на запълване на гилзата и за нейното правилно завиване. Назначението на ос­новната тапа е да на допуска пропуск на барутните газове към сачмения заряд, т.е. да обезпечи обтюрацията.

В патрона, стълба от тапите изпълнява освен посоче­ното и ролята на амортисьор, като смегчава възприеманото като удар въздействие на барутните газове по сачмите в самото начало на движението им, а също така огромните инерционни натоварвания при движението на снаряда в ка­нала на цевта, което намаля деформацията на отделните сачмички; равномерно придава налягането на барутните га­зове на стълба от сачми, като при това обезпечава съхра­няването на първоначалната им форма при движението в ка­нала на цевта; оказва достатъчно съпротивление на въздействието на барутните газове от началото на движе­ние на снаряда до излитането му извън пределите на цевта; при следващия изстрел снема нагара от стените на канала на цевта от предшевствуващия изстрел.

Допълнителната тапа в патрона може да бъде една или няколко, в зависимост от подбраното количество барут и сачми. Препоръчва се при снарядяването на патрона в стъл-бчето от тапи количеството им да бъде няколко тънки до­пълнителни тапи, отколкото една висока.

Диаметрите на тапите, както на основните, така и на допълнителните, е еднакъв, като съответствува на диа­метъра на ловните канали.

Тапите трябва да имат цилиндрическа форма, а осно­ванията им да са паралелни. Не трябва да се използуват та­пи, които са конически, изпъкнали, вдлъбнати, нецилиндрически и с непаралелни основания. Материала, от който са напра­вени тапите, не трябва да съдържа твърди частици, драс­кащи повърхността на канала на цевта, метал, стъкло, пясък и др.

Страничната повърхност на основните филцови тапи се парафинират на дълбочина не повече от 3 мм. Парафини-рането от всички страни е недопустимо, защото при тези условия тапата губи своята еластичност и при изстрел по­вишава налягането на барутните газове, от което пък се уве­личава отката, а това може да доведе даже и до раздуване на цевите, особено когато има по-голямо дулно стесняване.

Тапите трябва да осигуряват пожаробезопасност – да не горят от барутните газове и да не тлеят след изстрела.

Теглото на основната тапа не трябва да превишава 2,5 гр; допълнителната – 1,5 гр.

Предназначението на картонената капачка над бару­та е да предпази от парафиниране от основната тапа бар­ута и прилепване на горния слой барут за тапата. Капачката освен това изключва възможността от проникване на бару­тните газове при изстрел през материала на тапата в сач­мите. Предназначението на капачката за сачмите е да при­държа в патрона сачмите. Капачката за барута се прави от по-плътен материал, а капачката за сачмите – от мек трош-лив материал. Това се прави с цел бързото разпадане на сач­мената капачка, за да не пречи на движението на сачмения заряд

При поставянето на тапите в патрона е недопустимо те да се дотикват с помощта на чук. Това увеличава при­тискането на барутния заряд и повишава налягането в цев­та при изстрел.

В последно време сачмените капачки се използуват все по-рядко при снарядяването на заводските патрони. Пласт­масовите и хартиените гилзи се препоръчва да се завиват на „звезда”. Капачка над сачмите се използува при снарядя­ването на патрони с дремки, при използуването на къси гилзи,

 

 

 

когато обема на всички компоненти на патрона не позволява да се завие патрона на „звезда”, а също така и при бронзо­вите гилзи.Използуването на сачмена капачка намалява качес­твото на сачмения сноп, но това намаление е така незначи­телно, че това може да се установи само при прецизна стрелкова-стендова стрелба. Затварянето на „звезда” е по-популярно основно поради това, че този процес по-леко е из­пълним на автоматическите линии в масовото производство на заводите-производители.

 

 

РАЗМЕР НА ТАПИТЕ И КАПАЧКИТЕ

 

Ка­ли­бър

Диаметър на гилзата – мм

Диаметър на тапите – мм

Диаме­тър на капачки­те Дебелина на капачките
 

книжни

метали­чески

основна

допълни­телна

 

за сачми за барут
12

18,9±0.25

19,9±0.25

14×0,5 120,5 10+0,5 ~8±0.5 18,6±0,2 19,5

1±0.25

1,5±0,25
16

17^x0.25

18,4+0,25

13±0,5 11 СО .5 9±0,5 7С0.5 17,1±0,2 18,0

1+0.25

1,5+0,25
20

15,9±0.25

16,9×0,25

13×0,5 11 ±0,5 9±0,5 7±0.5 15.6±0,2 16,5

1×0.25

1,5±0,25
 

Забележка: В числителя – за книжните гилзи; 6 знаменателя -за металическите.

 

Г     Калибър на оръжието

32

28

20

16

12

10

       

   
 Максимално налягане на [газовете kg/см2 1150 1100 1050

1000

950 900

 

Някои западни фирми, като „Ротфаел” – Германия, изпол­зуват различно оцветяване на гилзите за различните размери сачми: 2,5мм – зелени; Змм – сини; 3,5мм – червени; 4мм- жълти.

Някои фирми произвеждат пластмасови капачки за сач­мите. От долната страна на тези капачки се правят дълбоки нарези във формата на „звезда”. Такава капачка добре държи сачмите, но в момента на изстрела тя се разпада на части по нарезите, с което практически ликвидира вредното вли­яние на капачката на сачмения сноп.

Основното изискване за качеството на затварянето на гилзата е равномерна дълбочина на завиването и праве­нето на „звездата”, което също трябва да бъде равномерно с извесно 1,5 – 1,2 мм завиване на листчетата на звездата навътре към сачмите за по-добро задържане и предпазване от изместване на сачмите при сътресения.

V. САЧМИ. Сачмите представляват оловни топчета с различен диаметър и служат в качеството си на насипен сна­ряд за гладкоцевното оръжие. Всяка сачмичка сама по себе си е малко куршумче, което поразява целта при изстрел. Сач­мите от хубаво качество имат блестяща, гладка след гра-фитиране, тъмна повърхност, правилна овална форма и ед­накъв диаметър, съответствуващ на номера и диаметъра по стандарта.

Високото качество на сачмите се счита едно от най-главното условие за успешна стрелба на дистанция по-голяма от 30 м. Всяко отклонение на формата на сачмата от овала, драскотините на повърхността й довеждат до бързо загуб­ване плътността на сачмения сноп. Препоръчително е да се избират сачми със строго окръжна форма, с гладка и блес­тяща повърхност. Даже най-обикновеното окисляване на по­върхността на сачмите довежда до снижаване на групира­нето на сачмите. При сравнението на блестящи и окислени сачми от един номер и еднаква твърдост /разстояние 35 м, тегло на сачмите 32 гр, сачми N1:6 твърди, със стреляни 10 патрона/ серията с гладки сачми показва средна групира-ност 82%, а матовите /окислените/ всичко на всичко 68%.

В момента на изстрела чистите оловни сачми силно се деформират и това довежда до снижаване плътността на сачмения сноп. За да се предаде на сачмите по-голяма твър­дост към оловото в момента на топенето му се добавя от 2 до 3,5% антимон. Произвеждат се също така и помеднени никелирани сачми. Поради това, че процеса на помедняване и никелиране е сложен, помеднените и никелирани сачми са значително по-скъпи от другите сачми с добавка на антимон.

За обезпечаване овалността на сачмите при леенето им в стопения метал от олово и антимон се добавя незна­чително количество арсен – около 1%. Когато сачмите се про­извеждат чрез щамповане, необходимостта от добавяне на арсен отпада.

Понастоящем съществуват два основни стандарта за размерите на сачмите – в метрическа и в стара, англо-сак-сонска система за измерване. В метрическата система един номер от сачмите се различава от другия по диаметъра с 0,25 мм. А при английската система – с 0.01 инча, т.е. с 0,254 мм. Обаче отделните страни /Турция, Италия, Швеция/ не се придържат към тези системи. В тези страни размерите на номерата на сачмите са установени на основание на ста­рите традиции. В България е възприета стандартизация, ко­ято започва със сачми 1М:1, имащи диаметър 4,00 мм. Диаме­търът намалява за всеки номер с 025 мм, като стига до 0,75 мм за сачми 1М:14. Използват се и тъй наречените нулеви но­мера, които са по-големи и нарастват с 0,25 мм за всеки но­мер, докато достигнат до 13/0 с размер 8,55 мм. Сачмите с номера над 6/0 /шест нули/, т.е. с диаметър над 5.5 мм, се наричат още дремки. В България се изработват и зареж­дат патрони със сачми до 14: 6/0 с диаметър 5,5 мм. От 6/0 нагоре размера на сачмите не е вече през 0,25 мм, а е както следва:

 

 

 

 

Дремки се наричат оловни сачми с диаметър от 5,5 до 11 мм, използвани за снарядяване на патрони за гладкоцевните оръжия и за стрелба по средни животни – вълк, сърна, дива свиня, чакал/ на разстояние до 35 – 50 м, много рядко и по-далеч. Дремките се приготвят само от чисто олово с твърдост 3 кгс/мм2 и добавка на антимон 0,2 – 1,5%, или оловно-арсенова сплав 0,1 – 1,5%.

 

Обикновено стрелбата с цилиндрически цеви се счита удовлетворителна при процент на попадение 40-50%. Ако се използува тънък хартиен или пластмасов контей­нер, в който да се поставят дремките, може да се увеличи процента на попадение с 12 – 15%.

 

 

Особеността на препоръките за снарядяването на патроните със сачми в чужбина се явява строгата стандар­тизация на теглото на сачмите. Във връзка с това, че тази стандартизация е започната във Великобритания, а след то­ва в САЩ, тя се изразява в части от унцията. Един снаряд от сачми се различава от друг снаряд във всеки калибър по тегло на 1/8 или 1/4 унция /3,54 гр или 7,08 гр/

Затова патрони кал. 12 във Великобритания се снарядяват със сачми: 28,34 гр; 30,12 гр; 31,89 гр; 35,44 гр, а в САЩ – 28,34 гр; 31,89 гр; 35,44 гр; 38,98 гр; 42,52 гр;46,06 гр; 53,1 гр. По тази стандартизация във Великобритания и САЩ са положени основите на теоретическите и практически изследвания.

 

Ако снаряда от сачми обезпечава нормална плътност на сачмения сноп за попадане в целта на 4-5 сачмички на раз­стояние 35 м, то за да се съхрани това попадение на разс­тояние 40 м, теглото на снаряда трябва да се увеличи с 3-3,5 гр. При увеличаване на разстояние до 45 м, за да се съхрани попадението от 4-5 сачмички, ще е необходимо увеличение още с 35 – 7,0 гр, в зависимост от дулното стеснение /шока/. А за да се съхрани поражението на дистанция 50 м, ще е не­обходимо не само увеличаване на сачмения снаряд, но и пре­минаване към цев с голямо шоково стеснение. На практика стрелбата на такова разстояние е неефективна, защото надеждно поражение като правило не е възможно.

 

От материалите по експерименталните изследвания на Селиванов и Теребилов би могла да се определи дистанцията на изстрела според диаметъра на разсейване на сачмите в областта на попадение.

 

 

 

 

Радиус на зоната на надеждно поразяване от съчмите – R50 в см, според дистанцията на стрелба в метри

 

 

Установените стандарти на сачмения снаряд в чужби­на се съблюдават много точно. Това е свързано и с това, че в много страни ловците и състезателите е прието да броят

 

количеството на сачмите в снаряда. Знаейки теглото на сна­ряда и количеството на сачмите за всеки номер, ловеца бързо и правилно определя назначението и възможностите на всеки патрон, а по сачмения сноп определя пределно-допустимата дистанция за стрелба с оръжието, с което разполага.

В САЩ и Великобритания в ловните патрони заводско производство при средните номера на сачмите разликата в броя на сачмите не трябва да превишава 2%, а при спор­тните патрони – 1%.

В Германия се допуша разлика по теглото не повече от 0,5 гр.

За да се следи прецизно тази мярка на теглото при ав­томатичното пълнене се добавят половини размери сачми към основния номер сачми и при това се смята, че това подоб­рява изтичането на сачмите по каналите на дозаторите.

Освен това се предполага, че при добавянето на по­ловин номер сачми от нормално заредените подобрява пора­жението на целта при стрелба от оръжие с голям шок на цев­та.

Регулировката на поражението на сачмите се извърш­ва с изменение теглото на барутния заряд, подбора на типа барут, подбора на другите компоненти на патрона и при то­ва теглото на сачмения снаряд не се изменя.

В редица страни от света ловуването със сачми по-големи от N1:2 е забранено със закон и такива номера сачми като 1/0 не се произвеждат. В Индия и другите страни от британското общество ловуването със сачми по-големи от N:2 е забранено.

Забраната на ловуването с едрите номера е продик­тувано от проведените в различни страни 8 света изслед­вания за причината за гибелта на ранените животни. При то­ва е доказано, че едрите номера сачми дават най-голямо количество наранявания, при което животното умира извън досега на ловеца.

Както вече отбелязах, колкото са по-леки сачмите, тол­кова повече те се деформират при изстрела. При стрелба на големи разстояния това довежда до бързо намаляване плътността на сачмения сноп. При стрелба на къси разсто­яния, напротив, това осигурява по-голяма площ на поражение и намалява количеството на пропуските. Затова за обикно­вения лов е изгодно използването на леки сачми. Като способ за разсейване на сачмения снаряд при стрелба на къси раз­стояния в някои страни се препоръчват сачми с кубическа или дискова форма.

Западната фирма за патрони .Легия” произвежда пат­рони тип .Диспърсънт”, които са заредени с кубически сачми с повишена твърдост. Този снаряд е идеален за близък обст­рел и осигурява равномерно разпределение на сачмите с по­разяващ ефект до 20 м, идентично на това, което се получава при овални сачми до 30 м. В гъста пресечена местност този патрон увеличава шансовете за попадение.

Обозначаването на калибъра при гладкоцевното оръжие посочва количеството сферични куршуми, които съответствуват на диаметъра на канала на цевта и могат да се от­леят от един английски фунт чисто олово – 454 гр.

При гладкоцевното оръжие за определяне на калибъра се измерва диаметъра на канала на цевта в дулния срез, а ако цевта има choke /свиване – англ./, към резултата на измер­ването се добавя размера на .choke”: При свиване N: 1 – 0,25 мм

N: 2 – 0,50 мм

N: 3 – 0,75 мм

N: 4 – 1,00 мм

N: 5 – 1,25 мм

При това трябва да се има предвид това, че понякога фактическият калибър на оръжието не съответствува на но­миналния калибър, макар и в резултат на износване на цевта.

 

 

 

На родния пазар, най-популярни и достъпни си остават произведените в завод „Арсенал” ловни патрони. В долната таблица са отбелязани по-важните балистически качества на тези патрони.

 

 

VI. КУРШУМИ ЗА ГЛАДКОЦЕВНИТЕ ОРЪЖИЯ. Куршумите представляват монолитен снаряд с различна форма и конс­трукция. Служат за поразяване на едър дивеч. На къси разс­тояния /50 – 70 м/ тази задача е добре изпълнима с обикновено гладкоцевно оръжие.

 

 


 

а-сферичeн; б-Бреннеке; в-Якан; г-турбинен тип; д-парадокс

 

 

ТАБЛИЦА ЗА ВЪНШНОБАЛИСТИЧЕСКИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА КУРШУМИТЕ 12 КАЛИБЪР

 

 

 

 

Необходимо е да дам някои пояснения по правилното произнасяне и конструктивните особености на куршумите.

Куршум “Якан”, а не „Жакан”, защото името на изобре­тателя е ЯКАНИС. Както „Бренике”, така и „Якан” по своята повърхност имат центриращи скосени ребра, способствуващи центрирането на куршума в каналите на цевите с раз­лични номера и доброто им преминаване в дулните стеснения до 1 мм включително. Освен това, тези ребра предават връщателно движение на куршума в цевта и във въздушното пространство, което способствува по-добрата стабил­ност по време на полета и по-добро поразяване на целта.

Куршумите система Штендебах тип „Идеал” имат от­вън три водещи пояса и направляващи ребра по дължина, а по оста на куршума има отвор с няколко винтообразно раз­положени лопатки. Струята въздух, преминаваща по осевия канал на куршума и лопатките, които предават въртеливо движение на куршума около оста и повишават неговата устойчивост при полета.

Куршума, конструиран от руския инженер – ловец А. Майер, е двойнотурбинен. Има осев канал с няколко косо разпо­ложени лопатки и външни скосени ребра лопатки. Ъгъла на вън­шните и вътрешни ребра е съгласуван, които служат за центровка на куршума в канала на цевта и предаване на връщателно движение.

Всички куршуми със специална форма задоволително по­разяват на дистанция до 70 м.

Куршумите тип „Майер” осигуряват отличен бой и доб­ра пробивна способност на дистанция 100 и даже 150 м.

Във Франция в годините на Втората световна война за стрелба с гладкоцевно ловно оръжие е бил изработен куршум, известен понастоящем под името „Блондо”. Той се е използувал от бойците на френската съпротива за изваж­дане от строя техниката на противника. Пробивната спо­собност на куршума е достатъчна за повреждане блока на автомобилните двигатели.

Чертеж на куршум „Блондо”

В сегашно време куршума е получил широко разпрост­ранение в чужбина и ОНД. Във Франция куршума при заводски условия се изработва от 1950 г. Куршумът се приготвя на струг и по конструктивна форма прилича на макара за конци. Стабилизацията на куршума се осигурява за сметка на ае-родинамическия ефект, който се създава от обтековащата предна част на куршума струя въздух, което помага на ци­линдричната повърхност на опашната част на куршума.

 

Какво е необходимо да се знае, за да се снаряди патрон с куршум и да се получи прицелна стрелба с него. Преди това трябва да се даде определение , какво е качествено снаря-ден патрон с куршум за гладкоцевно оръжие. Той трябва да отговаря на следните условия:

 

1. Налягането в канала на цевта трябва да бъде в мо­мента на изстрела не повече от 700 кгс/см2.

2. При стрелба на 50 м точката на прицелването и точ­ката на попадението трябва на съвпада.

3. Енергията на куршума не трябва да бъде числено по-малко от 0,7 от теглото на животното, което се предполага, че ще се обстрелва.

4. Скоростта на куршума при попадане в животното не трябва да бъде по-малка от 150 м/с.

5. Разсейването при стрелба до 50 м не трябва да бъде повече от 10 см.

 

За да се постигне това е необходимо при снарядява­нето на патроните с куршуми, да се спазват следните усло­вия:

 

1.Капсулите да бъдат от една партия или поне от ед­на година,

2.Дължината на гилзите трябва да съответствува на дължината на патронника на оръжието.

3.Вътрешния диаметър на гилзата трябва да отговаря на диаметъра на канала на цевта.

4.Теглото на барутния заряд трябва да се измерва с точност до ±0,01 гр.

5.Барута трябва да бъде от една партия.

6.Теглото на картонената и филцовата тапа в патроните трябва да бъде еднакво.

7.Теглото на куршумите трябва да се подбира еднакво.

8.Корпуса на куршума трябва да бъде по диаметър не по-малко от 0,6 мм от диаметъра на шока на цевта.

9.Диаметъра на водещите ребра на куршума не трябва да се отклонява от фактическия диаметър на цевите на по­вече от +0,05 мм, т.е. ако диаметърът на цевите е 18,5 мм, водещите ребра на куршума трябва да бъдат в предела от 18,45 мм до 18,55 мм.

10.Куршума трябва да бъде без наранявания, изпъкналости, защото те ще повлияят при стрелбата.

11.Завиването на патроните трябва да бъде еднакво.

 

Дългото практическо използуване на куршуми при снарядяването на патроните и ловуването с тях е обърнало вни­мание на ловците, че същите при стрелба частично се де­формират. Ще се спра накратко на този въпрос, с цел изясняването му. Конструкторите на куршумите за ловни оръжия знаят, естествено, за свойството на оловото да се деформира в момента на изстрела и при преминаването на дулното стеснение. Отчитайки това конструкторите се стр<?млт да предадат на куршумите такава форма, че де­формацията да доВеде до полза, а не до вреда.

Повишаването на налягането и увеличаването на на­чалната скорост при използването на бездимен барут поз­волява да се намали теглото на куршумите при съхранение на поразяващата им сила. Теглото на повечето съвременни куршуми не превишава 35 гр. Фостер от САЩ специално за лов на елени е конструирал олекотен куршум с тегло 28,3 гр, като в тази конструкция удачно се използува свойството на оловото да се деформира в момента на изстрела. Куршума на Фостер за 12 кал. има диаметър 17,3 мм, но в момента на изстрела се разширява до фактическия размер на канала на цевта, т.е. примерно с 1 мм. При преминаването през дулното стеснение този кух куршум се свива, затова стрелбата с този куршум е безопасна и за оръжие с най-голямо шоково стеснение.

За да се получи това равномерно деформиране на куршума в момента на изстрел, Фостер дълго е експеримен­тирал с тапите под куршума и вдлъбнатината в долната част на куршума. Меките тапи се впивали в куршума, което нарушавало стабилността на боя; много твърдите тапи пък смачквали долната част на куршума като хармоника, което също довежда до неприцелна стрелба. Сега вече под куршума на Фостер се слагат две тапи от доста плътна и еднородна маса от типа на папиемаше с обща височина 21 мм, а под тях, над барута, щампована от картон или полиетилен ка­пачка.

Още по-голяма сложност е възникнала при подбора на материалите за контейнера и тапите при разработката на подкалибрения куршум на Мак-Елвин.

Недостатъчно плътния материал на контейнера е до­веждал до това, че куршума в момента на изстрела се е сви­вал и губел първоначалната си форма, като при това се е смачквал и самия контейнер. Много твърдия материал на кон­тейнера при преминаването през дулното стеснение разкъс­вало куршума на половина в най-тясното място. Сега под кон­тейнера с куршума се слага тапа с дебелина 3,5 мм от много плътен и твърд картон, а под него твърда, но лека уплътня­ваща тапа от найлон с височина 8 мм. Тапите имат диаметър точно отговарящ на вътрешния диаметър на гилзата. Кон­тейнера за куршума се прави посредством щамповка от по­лиетилен високо налягане. В първоначалния вариант опашката на куршума е била куха, но това е довеждало до големи де­формации и затова в окончателния вариант на този куршум в кухината му се запресова найлонова тапа.

Куршумите „Майер ” /турбинка/ и „Идеал” също така са подложени на деформации 6 момента на изстрела. За рав­номерното предаване на налягането на долната част на те­зи куршуми може да се препоръча под куршума да се слага картонена капачка с дебелина 2мм, след това – парафинирана филцова тапа, а под нея, непосредствено над барута, по­лиетиленова капачка.

Куршума „Бренеке” има диаметър равен на цилиндрич­ната част на канала на цевта. Тези куршуми се произвеждат за 12 кал. с диаметър 18,5 мм. За многото години след конс­труирането му, този куршум не е претърпял никакви промени, след като се има предвид, че е бил конструиран още по вре­мето на използването на димния барут, когато разчетената начална скорост е била 350 – 380 м/сек. Сега, когато начал­ната скорост, с помощта на бездимния барут достига 450 м/сек и повече , куршума е подложен на такава деформация в момента на изстрела, че това довежда до снижаване по­казателите на боя.

Тапите под „Бренеке” нямат необходимите качества, за да пазят куршума от деформация. Картонената капачка под куршума и филцовата тапа е много тънка и не всякога издържа налягането, възникващо при използването на бездимния барут. Отбелязани са случаи на вдълбаване на филцовата тапа и картонената капачка в куршума. От тук може да се направи извод, че височината на филцовата тапа е недостатъчна и куршума трябва да има собствена полиетиленова тапа. В настоящия момент в България куршумите „Бренеке” се про­извеждат с полиетиленова тапа.

Всички известни куршуми за гладкоцевните оръжия /ос­вен подкалибрените/ имат ниски аеродинамични качества и затова вече на границата 75 – 80 м те губят около 50% от енергията си. Да се създават куршуми с добри аеродинамични качества за оръжие 12, 16 и 20 кал. е невъзможно, защото за стрелбата с тези куршуми ще е необходимо налягане, на ко­ето гладкоцевните оръжия не са разчетени.

Деформацията на куршума в момента на изстрела, нез­начителното различие в теглото на куршумите, в теглото на барута, качеството на тапите, механическите повреди в процеса на производството, транспортировката и в мо­мента на снарядяването – всичко това довежда до значител­ното им разсейване. Това разсейване е основната причина, която ограничава далекобойността при стрелбата. При сна­рядяването на патроните, когато се използват куршуми, ко­личеството на барута се увеличава с 10% повече от нормал­ния заряд на патрона. При положение, че температурата е под 0°С заряда от барут трябва да се увеличи с още допъл­нителни 5%.

Най-напред в САЩ, а след това и в други страни, вклю­чително България, се използват ловни патрони за гладкоцевно оръжие „Магнум” – /усилен, тежък/.

Ловните патрони „Магнум” се произвеждат с две раз­лични дължини – 76 мм и по-рядко с дължина 70 мм, като този вид патрони са известни още като „Магнум-бейби”

Какво отличава „Магнум” патрона от другите ловни патрони. Определящо е и най-важно е повишеното налягане – до 1200 атмосфери, което се допуща да се развие в пат­ронника на цевта, увеличено количество на сачмения заряд до 54 гр. При „Магнум-бейби” сачмения заряд може да достигне до 42 гр. Количеството на барутния заряд не е по-различно от това на нормално снарядените патрони, като се допуска само една десета от грама в повече барут.

При производството на „Магнум” патроните фирмите знаят, че компромиси могат да се правят само със скорост­та на сачмения заряд, но не и с налягането в патронника, ко­ето не може да превишава 1200 атм. По принцип фирмите-производителки се стремят да не превишават налягането в патронника да е повече от 1000 атм.

Не се допуща стрелба с „Магнум” патрони с гладкоиевно оръжие, изпитано до 700 атм.

 

 

СРОКОВЕ ЗА СЪХРАНЕНИЕ НА БОЕПРИПАСИТЕ

 

 

Бездимният барут трябва да се съхранява в домашни условия в съдове от тъмно стъкло, херметически затворени, в сухи помещения, далеч от светлина, без резки температу­рни колебания. Но даже при най-идеални условия, бездимният барут не трябва да се съхранява повече от 10 години, след което трябва да се унищожи.

Ако барута е започнал да се разлага /вместо характер­ната етерна, се е появила кисела миризма, то в никакъв случай не трябва да се използва за снарядяване на патрони, защото появяването на кисела миризма говори за разруша­ване на желатиновия слой. В резултат на това повърхността на пластинките се изменя, скоростта на горене рязко се уве­личава, т.е. получава се взрив, вследствие на което се раз­късва цевта в зоната на патронника.

Абсолютно е забранено да се използва бездимен барут, който по-рано е бил навлажнен и изсушен, а също така и бар­утен прах. Димният барут може да се съхранява значително по-дълго време от бездимния, не губейки при това своите ка­чества. Основният недостатък на димния барут е неговата голяма чувствителност към влагата. Намокреният барут губи своите качества и не ги възстановява след изсушаването. Димният барут трябва да се съхранява отделно от бездим­ния и от капсулите.

Гаранционният срок на съхранение на капсулите „Же-вело” със състав, в който има гърмящ живак, е 3 години; за „Жевело” с иницииращо вещество, което не корозира цевите, е 6 години. Практически капсулният състав не губи своята мощност в течение на 10 – 15 години.

Изхождайки от практическите условия за съхранение на ловните патрони от ловците, срока за съхранение на тези патрони е 3 години, ако при снарядяването е използвана нес-треляна гилза. В случай че е използвана стреляна гилза, срока се съкращава до 6 – 8 мес, защото остатъците от нагар разрушават барута.

Снарядените патрони и другите боеприпаси трябва да се съхраняват в сухи помещения, затворен шкаф, отдалечени от нагревателни уреди. Оптималните условия за съхранение е температура около 20С, относителна влажност на въздуха 65% и налягане 750 – 770 мм жст. При използването на патрони, съхранявани при високи температури, по време на изстрела в гилзите се появяват пукнатини или даже става откъсване на металната чашка, което не е безопасно за стрелящия и оръжието. При висока влажност на въздуха ловните патрони с хартиени гилзи са склонни към набъбване, в резултат на ко­ето те трудно влизат в патронника, а ежекторният меха­низъм отказва да изхвърля гилзата.

 

 

ТЕХНИКА НА БЕЗОПАСНОСТТА ПРИ  СНАРЯДЯВАНЕ НА ЛОВНИТЕ ПАТРОНИ  И СТРЕЛБАТА С ТЯХ

 

 

Едно от основните правила при снарядяването на лов­ните патрони е тапите да се вкарват в гилзата с усилие. Това увеличава притискането на барутния заряд и повишава налягането в цевите при изстрел.

Не трябва да се смесват различни сортове барут, още повече с барут, предназначен за нарезно оръжие. Недопусти­мо е поставянето в снаряден патрон капсул, който е паднал от гнездото си – това е изключително опасно. Патроните, които не влизат в патронника, трябва да се пропуснат през калибратора. Когато металната чашка на патрона не влиза в патронника, не трябва с усилие да се затваря затвора. Та­къв патрон трябва да се раздели, а гилзата да се изхвърли. Опасно е да се довкарва в патронника патрон с каквито и да е твърди предмети – известни са случаи, когато капсула се е възпламенявал, сачмите са излитали на една страна, гил­зата на друга и при това е нараняван или убиван ловеца или случаен човек. Недопустимо е стрелбата едновременно от двете цеви. Не трябва да се натиска на спусъка с втората фаланга на показалеца. След засечка не трябва веднага да се отваря оръжието, защото е възможен забавен изстрел и из­хвърляне на гилзата в страната на стрелеца. Преди зареж­дане след изстрел, а така също при докосване на цевите до земята и снега е задължително оглеждане на цевите на прос-вет и отстраняване на чуждите тела, попаднали в цевите. Зареждайки и разреждайки оръжието е задължително насоч­ване на цевите към земята. Не трябва да се стреля с пат­рони с неизвестен заряд и сачми; те могат да се окажат мно­го мощни за даденото оръжие. Опасен е и изстрел без сачмен заряд, защото на близко разстояние филцовата тапа можe да убие човек.

 

            Ю. П. Будрин е установил, че поразяващи фак­тори на халосния изстрел се явяват барутните газове. Въз­духа от канала на цевта, тапите, барутните частици и продуктите на изгорелите капсулни състави. Даже при изс­трел през дрехите халосния изстрел от ловно гладкоцевно оръжие може да причини смъртоносно нараняване. С патрони, снарядени с бездимен барут, восъчните тапи са прониквали в гръдната кухина от разстояние 1 метър, а при димния барут – до 3 метра. В коремната кухина восъчните тапи са проник­вали при изстрел до 30 см. На разстояние до 2,5 м те са били способни да причинят пукнатини по основата на черепа. На разстояние до 5 м те са прониквали в кожата до 1,2 – 1,8 см. Тапи от вата или от вестник са имали поразяващо свойство на разстояние до 20 – 30 см.

Механичното действие на барутните газове, довежда­що до образуване на големи поражения на кожата /разкъсване и отнемане/, се съхранява до 10 см. Разкъсващото действие на барутните газове върху кожата се наблюдава на разсто­яние до 10 см, а на дрехите – до 35-50 см.

Винаги трябва да се помни, че куршум, дремки и сачмите могат да рекушират от твърди предмети, замръзнала земя, лед, вода. Също така е недопустимо стрелбата по неясно видими цели /по шум/.

 

 

 

ДЕФОРМАЦИЯ НА САЧМИТЕ ПРИ ИЗСТРЕЛ С ГЛАДКОЦЕВНО ОРЪЖИЕ /ПРИЧИНИ, УСЛОВИЯ/

 

 

От изключително голямо значение за експерта-криминалист е да е запознат с механизма на движението на сачмения снаряд след излитането му от дулния срез на цевта и какви промени претърпява в резултат на срещата с въздушната среда.

Като условие ще приемем, че стрелбата се провежда с ловно гладкоцевно оръжие ИЖ-39К и патрони, сачмения заряд на които се намира в пластмасови чашки.


Рис. 1 – Изход на сачмения снаряд в контейнер след дулния срез на цевта: Р – налягане на барутните газове на дъно­то на контейнера; С – челно съпротивление на въздуха; Г -граница на уплътнението на въздуха

На рисунка 1 е изобразено началото на излитане на сач­мения снаряд от дулния срез на цевта. В момента, когато чел­ната част на пластмасовата чашка започва да излиза от дулния срез, нейните листенца започват да се разтварят, освобождавайки сачмения снаряд. Разтварянето на пластма­совата чашка става под въздействието на високото наля­гане на въздуха, който се намира в нея и челното съпротив­ление, нарастващо вследствие образуването на резкия скок в уплътняването.

Въпреки сравнително не голямото ускорение, което се предава от налягането на барутните газове на сачмения сна­ряд в дулната част на цевта, то създава странично налягане, предизвикващо стремеж към радиално разширение, което е възпрепятствувано от стените на цевта. С излитането на пластмасовата чашка със сачмите извън пределите на цев­та, сачмения снаряд получава безпрепядствена възможност за радиално разширение, за което способствува допълнител­ният импулс, който се предава посредством тапата от из­литащите след нея с голяма скорост барутни газове.

 

Рис2. Сачмения снаряд в края на периода на въздействие на барутните газове: П – област на активно въздействие на барутните газове; Р – дулно налягане на барутните газо­ве, определящо тяхната енергия след излитането от цев­та; С – челно съпротивление на въздуха; Г – граница на уплътнението на въздуха

 

На рисунка 2 е показано положението на сачмения сна­ряд на известно разстояние от дулния срез на цевта, когато още продължава времето на въздействие на барутните га­зове. Листенцата на пластмасовата чашка от насрещния поток въздух са обърнати назад, тапата на дъното на която продължава въздействието на барутните газове, оказва раз­рушаващо въздействие на задната част на сачмения снаряд, придавайки на влизащите в нея сачмички странични импулси, под влиянието на които и става по-нататъшното разсейва­не на сачмения снаряд на разстояние. Периода на въздейст­вие ще приключи, когато налягането на барутните газове на дъното на пластмасовата чашка се изравни със съпротив­лението на въздуха. От този момент започва свободният по­лет на сачмите по балистическата треактория.

 


С приключването на периода на въздействие на бару­тните газове несиметричността на обтекаемостта и съп­ротивлението на въздуха довеждат до това, че пластмасо­вата чашка се преобръща със задната част напред и в това положение с нарастващо изоставане лети до 30 – 40 м.

Посочената схема по принцип правилно отразява про­изтичащия процес, макар в действителност нещата да из­глеждат по-сложни. Така например преобръщането на плас­тмасовата чашка способствува за изместване на струята от барутните газове нагоре, затова защото с отварянето на канала на цевта след излитането на сачмения снаряд с контейнера /пластмасовата чашка/ встъпва в действие втората /реактивната/ съставляваща сила на отблъскване, което повдига дулната част на цевта и изменя направлени­ето на изтичане на газовете.

 

Фотография на сачмения снаряд на 3 метра от дулния срез след изстрел от цев с цилиндрически канал.

На тази фотография е посочен сачмения снаряд на 3 метра от дулния срез на цевта, на която много добре се виж­да сачмения снаряд с плътно ядро в челната част и значи­телно разширена задна част и летяща по-високо от оста на изстрела пластмасова чашка, при което чашката лети вече с дъното напред. Отпред четливо се се вижда главната вълна. Зад ядрото на снаряда е разтегнат шлейф от въздух, приведен в завихрено състояние, в който шлейф се движи ос­новната маса сачми.

Между снаряда и пластмасовата чашка се е разтег­нала верига от сачми, отделила се от чашката по време на нейното преобръщане. На разглежданата фотография се виж­да началото на превръщане на сачмения снаряд в сачмен сноп, строежа, формата и размера на който на различни дис­танции ще зависи главно от това какви по сила и направление импулси са получили сачмите в периода на въздействие на барутните газове, а също така и от тези аеродинамически сили, които ще възникват и действуват на тях по време на полета.

Допълнителният импулс, получен от опашната част на снаряда в периода на излитане от дулния срез, довежда до възникване на вътрешни сили, аналогични на тези, които зас­тавят билярдните топки да отиват на различни страни при удар в пирамидата, с тази разлика, че „топките” са много повече и това става по време на полета по треакторията с голяма скорост. Колкото е по-мощен импулса, толкова с по-голяма сила ще се разпръснат сачмите настрани от треак­торията. Страничните импулси, получени от сачмите, са не­ограничено по-малки в сравнение с тези, които е получила всяка от тях при излитането си от цевта и въпреки това крайното отклонение на разстояние 35 м в страни може да бъде достатъчно голямо – 0,5 м.

И още два фактора, които влияят на разсейването -един от тях е деформираните сачми, които предизвикват значително съпротивление на въздуха и не само бързо губят скорост и разтеглят снопа по дължина, но и в зависимост от своето положение при срещата си с насрещния поток въздух, предизвикват появяване на аеродинамически сили. Те отклоняват сачмите от първоначалното направление и уве­личават вероятността от резонансни удари със съседните сачми, което също така ускорява процеса на разсейване. Другият фактор, способствуващ разсейването, е различие­то при условията, в които се оказват сачмите от предната и средната част от снаряда, когато са запазили сферичната си форма.

По принцип всички сачми на снаряда излитат от цевта с цилиндрически канал с еднаква начална скорост и еднакъв запас от кинетична енергия. Предните, срещайки се със сил­ното челно съпротивление, усилено от образувалата се челна вълна, загубват за неговото преодоляване значителна енергия и бързо губят скорост, като в същото време следващите след тях, намирайки се в „аеродинамическа сянка” загубват за преодоляване на съпротивлението по-малко енергия и бавно губят скорост.

 


Вследствие образувалото се различие в скоростите задните сачми достигат предните и сблъсквайки се с тях изменят тяхното и собственото направление на полета. В началния участък на пътя, когато сачмения снаряд лети все още компактно, вероятността от сблъскване е най-голяма. В резултат на изстрел от цев с цилиндрически канал, сачме­ния снаряд, под влияние на изброените фактори, интензивно се разсейва.Съвсем по друг начин протича формирането на сачме­ния снаряд след изстрел от цеви с шок в дулната част.

 

Преминаване на сачмения снаряд през голямо дулно стеснение:

А – навлизане на дулния снаряд в дулното стес­нение;

V – скорост, която се предава на периферните сач-мички от профила на дулното стеснение, насочена към цен­търа;

V1 – скоростта на снаряда през дулното стеснение;

V – равнодействуваща скорост;

Б – нагласяване на сачмения снаряд 6 дулното стеснение:

^V – нарастване скоростта на сачмите в дулното стеснение;

V1 + ^V – сумарна скорост на сачмите, придобита в дулното стеснение;

V2 – скоростта на пластмасовия контейнер при движение в дулното стес­нение;

В – изход на сачмения снаряд от дулното стеснение.

Сачмите, получили ускорение, излитат напред, а пластмасо­вият контейнер, срещайки съпротивление в дулното стесне­ние се забавя и губи скорост /V3  V2 V1/.

На посочените рисунки е изобразено влизането в дулно­то стеснение на сачмения снаряд, движещ се със скорост около 400 м/сек. Влизайки в дулното стеснение периферните сачми, направлявани от стената на дулното стеснение, при­добиват формата на парабола и се придвижват към центъра. Те оказват натиск както на съседните сачми, вследствие съкращение дължината на окръжността, на която те са раз­положени, така и намиращите се вътре в сачмения снаряд, изтиквайки ги напред към страната на отворения край. Кол­кото по-навътре навлиза снаряда в дулното стеснение, тол­кова по-енергично става изтикването на сачмите напред, съпроводено с увеличение скоростта на снаряда и забавяне в стеснението на пластмасовата чашка (контейнера). Ско­ростта на сачмите при преминаване през дулното стесне­ние в разглеждания случай се увеличава със 66,6 м/сек.

Силата на инерция на тежкия сачмен снаряд му позво­лява относително леко да премине през дулното стеснение, като в същото време пластмасовата чаша, имаща незначи­телна енергия, вследствие малката обемна плоскост на ма­териала, но голямо съпротивление на свиване, на което се подлага в дулното стеснение, се забавя. В резултат на това кратковременно забавяне се получава различие в скоростите на сачмения снаряд и контейнера не ще догони вече снаряда и няма да му оказва вредно въздействие.

В посочената по-долу таблица са приведени основните параметри на сачмения снаряд в различни позиции.

 

 

   

Параметри на сачмените снаряди

Дистан­ция – м

Цев

дължина – мм диаме­тър – мм отношв; ние обем на заеманото пространство -м3
3

Цилиндър

140 120

1.16

0.00158
 

Шок

210 65

3,23

0.0006965
6

Цилиндър

375 300

1,25

0,0265
 

Шок

310 120

2.58

0,0035

Основна причина за разсейването на сачмите в цевите без шок е непосредственото въздействие на тапите върху сачмения снаряд. При малка величина на дулно стеснение има неголямо увеличение на началната скорост на сачмите и сла­бо забавяне на барутната тапа, но в този случай дулното стеснение се отразява на резултата на стрелбата. Колко­то е по-голямо дулното стеснение, толкова е по-значимо уве­личението на скоростта на сачмения снаряд и забележимо забавянето в него на барутната тапа. При голямо дулно стеснение може напълно да се изключи въздействието на та­пата върху сачмения снаряд и да се получи максимално пос­тижимо за даден патрон (групираност) на изстрела. Разсей­ването в този случай ще се определи само от действието на аеродинамическите сили и силите на земното притегляне.

 

 

 

ОПРЕДЕЛЯНЕ СКОРОСТТА НА САЧМИТЕ

 

 

Практически величините се определят по следния на­чин. Слага се мишена на разстояние 35 м от дулния срез на оръжието . Мишената представлява лист чиста хартия с размери 75/75 см, с нарисуван в средата черен кръг с диаме­тър 5 см. Зад мишената се поставя щит от сухи чамови дъс­ки с дебелина не по-малко от 25 мм. След изстрела се определя центъра на покриването от сачмите и се замерва в този център дълбочината на проникване в дъските на 10 сачми /мо­же и повече при желание/, при което най-голямото и най-мал­кото проникване се отхвърлят. По 10 сачми се определя и средната дълбочина на проникване. Дълбочината на проник­ването се определя с помощта на шублер, като към показа­нията се прибави и диаметъра на сачмата. Ако има възмож­ност средната дълбочина на проникване следва да се определя по 10 изстрела.

Таблица 1

 

По формулата на М. Журне се определя скоростта на сачмите в момента на удара по мишената.

 

 

Като пример ще посоча следния случай. Необходимо е да определим началната скорост Vо за сачми 5. След изст­рела по мишената снемаме хартията, определяме центъра на попадение на сачмите, замерваме с шублер дълбочината на проникване на 10 сачми и ги записваме в таблица 2, след което определяме 4 средната дълбочина на проникване на сач­мите:

 

 

 

 

Към получения размер 9 мм добавяме диаметъра на сач­мите 3 мм и се убеждаваме, че сачмата е проникнала в дъс­ката на дълбочина 12 мм, след което по формулата

 

Определяме скоростта на сачмите в момента на по­падение в мишената, където:

 

 

където

V35 – скоростта на сачмите в момента на уда­ра на разстояние 35 м;

S     – средната величина на проникване на сачмите в дъс­ките в метри;

d – диаметър на сачмите в мм

По разчетената V35 определяме началната скорост на сачмите по формулата:

 

Vо = К . V35 m/s,  където:

 

Vо – начална скорост на сачмите;

V35 – скоростта на сачмите м/сек към момента на уда­ра по мишената на дистанция 35 м;

К – коефициент на преизчисляване скоростта на сач­мите от V35 и Vо и обратно; значението на коефициента за различните номера сачми е посочен по-горе в таблица 1. Естествено е, че този метод дава доста относително приблизително значение за Vо, защото самата дървесина може да бъде с различна плътност и сухост, а от там и различни твърдост и якостни качества.

Получената величина V35 = 230 м/сек поставяме във фор­мулата Vо = К . V35, като коефициента К вземаме от табли­цата за сачми 5. а то е 1,64. И така Vо = 1,64 . 230 м/сек. По този метод може да се изчисли скоростта на сачмите от всяка дистанция.

След като имаме теглото на сачмата може да определим и кинетичната енергия на същата.

В случаи, когато на местопроизшествието са из­зети сачми, които са деформирали и е трудно определянето на диаметъра им, а от там и размера, може да се приложи следната схема за определяне размера на сачмите:

На спе­циална метална линийка с улеи и разграфение в мм се поста­вят около 20 сачми и се замерват, след което полученото раз­стояние се дели на 20 и се получава средния диаметър в мм, който приблизително ще даде действителния размер на сачмите, с кoumo е стреляно.

 

Саморъчно изготвеното гладкоцевно оръжие се приспо­собява към патроните 12 и 16 кал., но при тях дължината на цевите е различна и в тези случаи експерта-криминалист е затруднен при изготвянето на експертното заключение, с ко­ето се определя годността на оръжието да поразява живи цели. За тези случаи, когато оръжието е саморъчно изготвено и фабричното оръжие с нормални цеви е скъсено, съветските експерти В.Н.Ладин, Н.Л.Изметински и А.А.Чистяков са провели изследване и са установили следното:

- Когато на оръжие кал. 16 от цевта се отреже 200 мм при нормална дължина на цевта 735 мм, началната скорост на снаряда се намаля примерно с 11 м/сек, а с отрязването на 400 мм – на 35-40 м/сек. Обаче, даже при дължина на цевта с патронника общо 110 мм, изстрела от такова оръжие е опа­сен, защото на дистанция 15 м кинетичната енергия на сна­ряда достига 45-60 кгм.

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА НЯКОИ ЛОВНИ ГЛАДКОЦЕВНИ ОРЪЖИЯ

 

Въпреки заливането на пазара с евтини турски и китайски стоки, все още голямо разпространение в Република България имат руските ловни оръжия марки – ИЖ, ТОЗ, МЦ-21-12 и чехословаш­ките Збрьовка; немските – Симсон, Зауер, БЮХАГ, Меркел; ита­лианските „Пиетро Берета”. В последните години масово навлязоха ловни гладкоцевни оръжия други модели и марки про­изведени в САЩ, Белгия, Италия. Тези марки предимно са Мозберг, Маверик, Германика, Броунинг. Накратко ще споменем някои технически характеристики на част от изброените по-горе оръжия.

Двуцевните ловни оръжия ИЖ-27, ИЖ-27Е, ИЖ-27-1С и ИЖ-27Е-1С са предназначени за различни видове лов във всички кли­матични условия.

Пушката ИЖ-27Е се отличава от базовия модел ИЖ-27 с това, че е добавен допълнително автоматически изхвъргач на гилзата (ежектор). Пушките ИЖ-27-1С и ИЖ-27Е-1С се различават от базовия модел по това, че имат един спусков механизъм. По специална поръчка пушките могат да се поръчват и за патрони „Магнум” 20 кал. за пушката ИЖ27-1С и ИЖ27Е-1С – с цеви със спортно предназначение, а също така с два ком­плекта цеви с различна дължина. Цевите на тези пушки са из­готвени от висококачествена стомана. Каналите и патрон­ниците на цевите са висококачествено хромирани.

Характерна особеност при този модел оръжие е, че за да се освободят бойните пружини е необходимо при отво­рени цеви да се придвижи предпазителя напред, да се натис­нат двата спусъка и плавно да се затворят цевите.

 

ИЖ-27Е

 

 

Общо устройство на ИЖ-27Е:
1 – ежекктор; 2 – горна бойна игла; 3 – упор; 4 – 5 – елементи на заключващия механизъм; 6 – долна бойна игла;  8 – бойно чукче; 7, 10 -13 – елементи на предпазителя; 14 – бойна пружина; 15 – спускова скоба; 16 – ляв спусък; 9,17 – елементи от спусковия механизъм; 18 – направляваща ос на бойната пружина; 19 – десен спусък; 20 – пружина на захващача; 21 – захващач; 22 – заключваща планка; 23 – основа; 24 – възвратна пружина; 25 – задръжка на заключващата планка; 26 – изтласквач; 27 – шарнирна ос; 28 – взвеждач; 29 – шарнир; 30 – цевен блок

МЦ-21-12 – едноцевка, петзарядна

калибър              12

цев в мм             750

тегло в кг            3,2 – 3,4

патронник          70

 

Сайга-12

 

 

ИЖ 18 ; ИЖ 18 М

Калибър: 12/70 ; 76
Дължина на цевта: 71см.
Полушок
Ежектор
Тегло: 2.8kg

 

CZ – ЧЕХСКА ЗБРЬОВКА

 

                                                     модел ZH-301

калибър              12

цев в мм              700

тегло в кг            3,2

патронник           70

 

 

модел ZH-302

калибър              12

цев в мм             660

тегло в кг           3,3

патронник          70

 

 

модел ZH-303

калибър               12

цев в мм              760

тегло в кг            3,55

патронник           70

 

 

ТОЗ-34 – двуцевно оръжие с вертикално разполоцени цеви

калибър                             12

цев в мм                             720

тегло в кг                           3,15

патронник                          70

шок в мм – горна цев        до 1,1 – 1,3

шок в мм – долна цев       до 0,9 – 1,0

 

Модел ТОЗ-34Е има допълнително поставен ежектор. Ха­рактерно за модел ТОЗ-34 и ТОЗ-34Е е, че имат монтирани ука­затели за това, дали бойните пружини са заредени.

 

Браунинг BPS – hunter

 

Калибър                            12

Цев в мм                           510 и 700

Тегло в кг                          3,5 и 3,6

Патронник                        76

 

 

 

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА :

 

 

  1. 1.      К.Петров,  Балистика на гладкоцевното ловно оръжие, Стара Загора 1986г.
  2. С.А. Бутурлин Дробовое ружье и стрельба из него, 1928г.
  3. 3.      Б.А.Крейцер, А.И.Толстопят , Охотничьи ружья и боеприпасы
  4. 4.      Новый оружейный журнал “Магнум” 1-6 / 1999г.

 

 

0 Comments

Leave A Reply

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *