Антон Прудкин – Атентатор по призвание или Анархист по душа

Антон Прудкин – Атентатор по призвание или Анархист по душа

Антон Прудкин

24 часа Росен Тахов

София е единствената столица в историята с градоначалник анархист – атентатор. По време на земеделския режим Антон Прудкин управлява София с бомби и взривове. Той е един от най-опасните терористи по нашите земи.

Антон Макарович Прудкин е роден в Русе на 16 януари 1880 г. Майка му е българка, а бащата е украински войник, участвал в Руско-турската освободителна война. Антон завършва търговската гимназия в Свищов и морското училище в град Николаев. Соленият вятър го запилява по далечни морета.

Веднъж на път за Владивосток той среща англичаните Хенри Ървинг и Джон Кинсли. Първият му доверява, че в Британска Индия има приказно богат чичо, комуто е единствен наследник. Ако иска, може да му гостуват, предлага Ървинг на Прудкин.

Тримата отиват в Калкута, откъдето по долината на Ганг поемат към плантацията на чичото. Там обаче ги чака неприятна изненада. Богаташът се е оженил и е променил завещанието си – оставя всичко на младата си съпруга. Гостите са посрещнати студено, настанени са в помещенията на прислугата.

Оскърбен от студеното посрещане, Прудкин набързо сглобява бомба от шашка пироксилин, капсул-детонатор и парчета медна жица. През нощта се вмъква в кабинета на домакина и поставя взрива в кошчето за смет. После свързва електрическия звънец с детонатора.

“Взривното вещество той замаскирал с хартии, погледнал самодоволно своя невидим убийствен апарат и се качил на тавана, дето пробил със свредел една дупка, за да може да наблюдава какво ще стане на другия ден в кабинета”, описва действията на атентатора негов колега от затвора.

Сутринта чичото натиска звънеца, за да извика слугата.
Мощен взрив го превръща в безформена маса от месо и кости
Прудкин слиза от тавана, добира се до Калкута и с първия параход духва към Варна. Така започва кариерата ме на анархист и терорист.

В морската ни столица Антон крои планове да потопи наведнъж няколко европейски кораба в името на страдаща Македония. Набелязва унгарския “Вашкапу”, австрийския “Аполо”, германския “Темедас” и френския “Феликс Фресине”.
Работата трябва да се изпипа така, че всички да гръмнат едновременно в цариградското пристанище.

На 23 август 1903 г. “Вашкапу” хвърля котва във Варна. На палубата се качват четирима съзаклятници. Стефан и Иван са пътници, Антон и Василий са изпращачи. Два тежки куфара е багажът им.

“Тъй наречената адска машина – пише в спомените си Прудкин – се помещаваше в единия куфар, но като за всеки обречен параход бе определено по петдесет килограма динамит-мелинит, а такова голямо количество, сложено само в един куфар, би представлявало известни неудобства при носенето му, особено поради тежестта, заради това динамита го разпределихме в два куфара по 25 килограма.”

На другия ден Антон и Василий се качват на следващата жертва “Аполо”". Вапорът обаче хвърля котва подозрително далеч, а знамената на параходните агенции са спуснати наполовина в знак на траур.

Разбира се, че през нощта на 23-и срещу 24-и “Вашкапу” е експлодирал. Прудкин пита един матрос за причината. “От бомба, porco judo!”, псува морякът и добавя:
“Македонските бандити поставили бомба в парахода!”
Неизвестно защо часовниковият механизъм се е задействал далеч преди Цариград.

За да не рискува, Прудкин хвърля зад борда опасните куфари. В този миг зърва пред Анхиало (Поморие) огромно пожарище – спасеният “Аполо” минавал край горящия “Вашкапу”.

Антон Прудкин слиза на бургаското пристанище, връща се във Варна и заминава за Европа. Под чуждо име се скрива в Женева. Тук слуша сказки на Владимир Илич Ленин. Огненото слово го превръща в редник на световната революция.

През 1905 г. атентаторът плава на парахода “Борис” и обслужва арменската революционна организация. Тя търси динамит, за да затрие султан Абдул Хамид II. Като пипват взрива, съзаклятниците го поставят в една дипломатическа карета, с която проникват в двореца “Илдъза”.

Денят е петък, в султанската джамия се извършва обредът “селямлък”, присъстват и чужди представители. Арменците се правят на холандци, дошли да приберат своя пълномощен министър.

Абдул Хамид излиза от джамията и се готви да седне в каретата си. В този момент колата бомба спира успоредно на неговата и експлодира.
Земята почервенява от кръв, но падишахът по чудо оцелява

По време на следствието белгийският анархист Жорес издава, че динамитът е доставен от някакъв варненски капитан. Това е страшилището Антон Прудкин, заключават турците и протестират пред нашето дипломатическо агентство в Цариград. “Може би от същия динамит, който съм пренесъл, е извършен атентатът в “Илдъза” – но това аз не знам”, вдига рамене Антон.

Когато избухва Първата световна война, Прудкин крои да потопи германските кораби “Гьобен” и “Бреслау”. Този план пропада, защото на 5 октомври 1915 г. е арестуван и осъден на доживотна тъмница.

В затвора Антон дели килия с Александър Стамболийски. Специалистът по взривове толкова се харесва на земеделския водач, че като идва на власт, го назначава за столичен градоначалник.

През пролетта на 1919 г. А. Прудкин бил освободен, а след като на 7 октомври 1919 г. е съставен кабинетът на Александър Стамболийски, той бил назначен за градоначалник на София. Без обаче въобще да подозира за високата чест, Антон Прудкин пристигнал в София, отседнал в хотел “Булевард”, казал си името на регистрацията, а управителят възкликнал: “Вие ли сте, господиненовоназначеният столичен градоначалник!?”. (“Пристигам в един град и не знам, че съм му градоначалник…”, пише по-късно А. Прудкин).

Стамболийски лично инструктирал новия градоначалник, като многократно наблегнал на необходимостта за шпиони да бъдат ангажирани преди всичко жени. А. Прудкин не обичал дългите приказки на шефа си, но разбирал, че новата власт иска силна ръка, и като ученик на В. И. Ленин започнал да участвува в обиските и арестите, без да забравя правилата на конспирацията – лицето му винаги да е маскирано. Султана Петрова, обискирането на чийто дом ръководел лично А. Прудкин пише, че по време на акцията той приличал на “избягал от лудницата пациент”.

През декември 1919 г. избухва голяма транспортна стачка. По призив на комунистическата партия 25 000 души спират работа. Подкрепят ги и миньорите от Перник и Бобов дол.
Французите заявяват, че ако ситуацията не бъде овладяна, окупационният корпус ще се намеси.

Изходът е бомба, решава Прудкин
“И тогава – разказва той – аз приготвих снаряда, не да разруши, а шум да вдигне, и в една тъмна дъжделива нощ, придружен от Стоил Стефанов, частния секретар на министър Димитров, с явен риск за живота си отидох и сложих снаряда под жп моста при с. Надежда.”

Гръм секва съня на спящите софиянци. На другия ден стачниците са обвинени, че си служат с атентати, и протестът е смазан. “Така спасихме не само железниците, но и България от чуждата окупация!”, похвалил се градоначалникът бомбаджия.

На 3 март 1920 г. белогвардеецът Пьотър Рис се готви да изнесе сказка на тема “Стара и нова Русия”. Публиката да заповяда в софийския театър “Одеон”, гласят обявите.

В 10 часа сутринта театърът е взривен. Хвърчат бетон, мазилка, столове… “Почнаха да изнасят ранените – свидетелства очевидец. – Видях петима души, които изнесоха пред мене. На една дама бе разкъсано лицето. Друг един имаше няколко рани на главата си. Трети беше безжизнен труп.”

Отначало разследването удря на камък
През август обаче от Централния затвор духват криминалните Димитър Патамански и Стоян Луков-Попето. Патамански отива в Румъния и пред тамошните власти заявява, че той и Попето са гръмнали “Одеон”.

Затворникът бил отведен при началника на Обществената безопасност Константин Муравиев. Там бил и Антон Прудкин. Двамата му предложили сделка: той да взриви театъра, а те ще го отърват от пандиза. Хайдукът приел, при условие че ще му помага Попето.

На 2 март Прудкин им дал нужната адска машина. Бандитите я отнесли в Княжево, пренощували там и на другата сутрин се промъкнали в мазето на театъра. Хванали бомбата с винтове за тавана. После се изнизали и седнали в близкото кафене да чакат ефекта.

След преврата на 9 юни 1923 г. Антон Прудкин е арестуван. За атентата при Надежда получава доживотен затвор, а за взривения “Одеон” е осъден на смърт
През 1930 г. по случай сватбата на цар Борис ІІІ смъртната му присъда е заменена с доживотен затвор, а през пролетта на 1936 г. А. Прудкин е освободен от затвора.

Прудкин се прибира във Варна, където уж захваща стария морски занаят. Всъщност става съветски шпионин. Когато Германия напада СССР, той се запретва да вдигне във въздуха акционерното дружество “Транспетрол”. В неговите резервоари горивата надхвърлят 10 милиона литра. Хубав фойерверк ще стане, потрива доволно ръце неуморимия анархист.

Акцията е обмислена до най-дребния детайл, но провал обърква сметките му. На 22 юли 1941 г. Антон Прудкин е арестуван. Отново е осъден на смърт. Този път обаче нова царска сватба не се очертава. Обесен е във Варненския затвор на 2 август 1942 г.

Любопитно е също така и това, че на 8 август 1969 г. с Указ на Президиума на Върховния съвет на СССРАнтон Прудкин е награден посмъртно с орден “Отечествена война, Втора степен” и е поставен в т. нар. Почетен списък на геройски загиналите по време на Втората световна война съветски разузнавачи.

У нас допреди десетина години можеше да се направи морски круиз с моторния хидробус “Антон Прудкин”, който пътуваше между Варна и Балчик през курортния сезон. Корабът плаваше с капитан Стоян Щерев Петров, много повече известен като капитан Буги. Под негово командване корабът плава цели 16 години. През този период капитан Буги бе неотлъчно на борда му, докато на 15 февруари 2000 г. плавателният съд бе продаден на чуждестранен собственик и регистриран под боливийски флаг.

Корабът Антон Прудкин

11 Comments

  1. И аз съм пътувал с това корабче до Балчик, но не съм предполагал за интересния живот на патрона му.
    Светла им памет!

  2. МаяМа казва: - reply

    И какво като е взривявал бомби? Всичко е било за един по-добър свят за идеала комунистически!

  3. Michael казва: - reply

    Анархист-комунист. Само бомби им в главите!

  4. Червен партизан казва: - reply

    Такива неща са възможни само в Бг. От терорист да станеш кмет.

  5. ggeorgiev казва: - reply

    Поради технически причини при възстановаване на база данни към 7 януари голяма част от коментарите са изтрити и не могат да бъдат възстановени. Извиняваме се за причиненото неудобство.

  6. PIC_TOS_DR казва: - reply

    Това само в България може да се случи. От престъпник в кмет. Традиция у нас.

    • ggeorgiev казва: - reply

      Като гледам новините кметовете-престъпници са ни национална черта.

  7. Петър Петров казва: - reply

    Типичин комунист. Дай им да гръмнат нещо или някой да разстрелят.

    • Коректор казва: - reply

      Комунистите ви само в главите. Свашите дем……и цености сега я втасахте

      Коректоре първо предупреждение. Тук не е ПАН да си ръсиш простотията. Админ

  8. Димчо Киров казва: - reply

    Корабчето пътуваше от Варна до Балчик преди. Спираше на Свети Константин и после на Златните. По спомен се пътуваше 3-4 часа.

    Бомбаджията си е такъв за цял живот. Не е бил единствен.

Leave A Reply

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *